Както казахме в предишния бюлетин, Духовната школа предлага един път, по който всеки искрено стремящ се може да върви и да осъществи „новораждането от Вода и Дух“, или със съвременни думи – да осъществи на практика квантовия скок в съзнанието. Това е път, който води до Светлината, до Божествената Светлина.
ПЕТОРНИЯТ ГНОСИС
Можем да разделим пътя на пет фази. В Школата говорим за Петорния Гносис.
От Школата излиза едно ментално излъчване, което докосва мисловната способност на хората (дясната половина на мозъка), които влизат в контакт с нея. Това е първото докосване на Школата, което наричаме разумно докосване (докосва-
не на ума/интелекта) и има за цел да даде известно позна-
ние и най-вече разбиране.
Познание и разбиране за какво?
Това е себепознанието. Да осъзнаем, че сме греховни същества. Вероятно мнозина ще са шокирани от този факт, но целта на себепознанието не е да разберем какви добри качества притежаваме, колко сме способни и т.н., а да осъзнаем своята греховност. Пътят започва с това!
Да осъзнаем своята греховност означава да осъзнаем, че цялостното ни същество, т.е. микрокосмосът ни, се е отделил от Бога, не живее според Божия план, и поради тази причина живее в греховност. На нас като личности се пада привилегията да върнем обратно микрокосмоса ни при Бога, в първоначалното му състояние.
Менталното излъчване обаче не води до структурна промяна в личността, а само променя в някаква степен насочеността и мисленето й. Това докосване може да се осъществи и виртуално, както се случва по време на нашите публични мероприятия в Интернет. Целта на това докосване е човекът да осъзнае състоянието си на „блуден син“, както е в едноименната притча, и да реши да се завърне обратно в Бащиния си дом. Тогава в него възниква желание, копнеж, който не може да се обясни с всичко, което е в този свят.
Този копнеж отваря гръдната кост за второто докосване на Духовната школа (Гносиса) – т.нар. нравствено докосване, което е астрално докосване.
Това излъчване докосва едновременно гръдната кост (с тимусната жлеза зад нея, и по този начин и кръвта) и първообразния атом (Пъпката на Розата, Праатомът), опитвайки се да го пробуди за живот. За да се случи това, човек трябва да се намира в специално подготвено за тази цел поле, където действат лъчите на Седморния Дух.
Едва когато ученикът напредне по Пътя и може САМИЯТ ТОЙ ДА БЪДЕ такова поле, в което да се изяви Седморния Дух, чак тогава той вече не се нуждае от външния храм, защото той самият се е превърнал в такъв.
Ако случаят не е такъв, съответният човек ще се нуждае от външен храм, ако иска действително да промени нещо в себе си, да се новороди от "Вода и Дух". Иначе той ще бъде докосван единствено от фундаменталния лъч (първото докосване), който докосва умствената способност.
Това второ докосване може много осезаемо да се усети от личността, защото гръдната кост започва да вибрира. В началото по-силно.
Чрез второто докосване се променя кръвта. Един нов хормон се произвежда от тимусната жлеза, който носи новите импулси. И чрез кръвта той достига мозъка и докосва там някои мозъчни центрове, един от които е центърът на волята в лявата половина на мозъка.
В резултат на това докосване в мозъка се раждат съвсем нови мисли, които „не са от този свят“. Докосването на волевия център променя волята на човека и той влиза в третата фаза на Пътя – себеотдаването. Той разбира какво иска да каже Библията с текста: „Аз трябва да се смалявам, а Той – Другият, Новата душа – да расте“.
Тези първи три фази формират триъгълника на вярата: разбиране (себепознание), копнеж за спасение и себеотдаване. На базата на този триъгълник на вярата се променя жизнената настройка на този човек, жизненото му поведение ("квадрата на строежа"). Той постоянно се променя и има като програма Планинската проповед.
Той влиза в четвъртата фаза – фазата на новото жизнено поведение.
И ако издържи, един ден старата душа напълно ще изчезне, а на нейно място ще изгрее, като Витлеемска звезда, Новата душа. Този преход става в един миг – старата душа изчезва и се появява новата.
И тогава той ще влезе в Новото жизнено поле. Това е петата фаза от Пътя.
ПЛАНИНСКАТА ПРОПОВЕД
Добър критерий за това дали и доколко вървим по Пътя е Планинската проповед. Тя не би могла да се изпълни от обикновения природнороден, т.е. смъртен човек. Опитът за това ще бъде само една карикатура. Изискванията на Планинската проповед могат да се изпълнят само от човек, който върви по Пътя и в някаква степен в него се е пробудила Новата душа. Всички успехи по отношение на изпълнението на изискванията на Планинската проповед се дължат на влиянието на Новата душа върху личността, а не на самата личност. Защото формирането на Новата душа без съмнение оказва влияние върху четирите тела и тройното съзнание на личността.
Силата на Новата душа може да „потуши“ животинските инстинкти, които много често се опитват да завладеят човека и да го накарат да прави неща, за които той по-късно съжалява.
КАКВО ПЕЧЕЛИМ?
Какво печелим, вървейки по този Път?
Първо, в нас се ражда една Нова, безсмъртна душа.
Второ, менталното и астралното тяло на личността започват да се разграждат и на тяхно място започват да се изграждат телата на Новата душа.
Трето, ако тази нова Душа успее да се свърже с Духа и да изгради Новата си телесност, микрокосмосът се възстановява в първоначалното си състояние - "роден по Божи образ и подобие".
Ако личността е разградила менталното и астралното тяло от тази природа, след смъртта на физическото тяло, такъв микрокосмос преминава директно през огледалната сфера без да бъде пленен от нея, защото силите там не могат да „видят“ този микрокосмос, защото природнородените му тела вече ги няма. Микрокосмосът достига до границата между седмата и шестата космическа област, където се намира полето на Братството на Шамбала. Там душата довършва своето развитие, изгражда новото си тяло (ако вече не го е направила) и накрая влиза в своя Дом – шестата космическа област.
Това е печалбата от вървенето по този Път – излизане от кръговрата на смъртта, от безкрайното въртене на колелото, от Самсара, както го нарича източната философия, и влизане в истинския Живот.
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц