ЧЕРНИЯТ КВАДРАТ И ПЛАНЪТ НА ДЯВОЛА

  НОЕМВРИ 29, 2020

ПЛАНЪТ НА ДАЛЕС И НАСЪРЧАВАНЕ НА ДЕГЕНЕРАТИВНОТО ИЗКУСТВО

Истинската власт е тайна власт и историческите събития не са нещо, което се вижда на повърхността, а са нещо което е скрито и излиза на повърхността обикновено след около най-малко 10 години, понякога след 50 години, а понякога изобщо не се появява на повърхността. Така , че когато анализираме събитията е по-добре да ги анализираме в някакъв контекст. Много различни хора се събират- например историкът Фернан Бродел и шефът на ЦРУ- Алън Далес. Бродел казва, че събитията са прах , тоест те могат да бъдат разшифровани в много по-широк контекст, а Алън Далес заявил, че е много лесно да объркаш човек с факти, но ако той познава тенденциите не можеш да го объркаш с нищо.

Такъв документ „Планът на ДАЛЕС“ наистина съществува , но той е написан , там фигурират тези цели, но той е написан на много сух рутинен език, същите цели бяха обявени на празника на Съветския съюз в Коминтерна по отношение на Запада. Има такъв текст, а този текст , който го е написан Алън Далес, го е написал всъщност един от нашите писатели, мисля, че се казваше Иванов, той го е написал като политически призив, но там са отразени принципите на реалността.

Така че относно плана на Далeс аз не мога да кажа , че е фалшив, но реално това е художествен преразказ на реален документ. Както са запитали Херберт през 1949 година дали „Протоколите на Ционските мъдреци“ са истина , той отговорил, че не е важно дали са истински или не – важно е , че се случва това, което е описано там.

„Войната ще приключи и всичко по някакъв начин ще се уреди и ние ще използваме всичко, което имаме, всичкото злато, цялата си материална мощ да заблуждаваме и оглупяваме хората. Човешкото съзнание е способно да бъде променено. Като посеем хаос в съзнанието на хората, ние неусетно ще заменим техните ценности с фалшиви, и ще ги заставим да следват тези фалшиви ценности.

Ние ще намерим съмишленици и съюзници в Русия.

Епизод по епизод ще се разгръща мащабна по рода си трагедия на най-стария  и непокорен народ и накрая ще доведем до окончателното, необратимо изчезване на самосъзнанието му.

От литературата  и изкуството например ние постепенно ще премахнем тяхната социална функция и същност и ще отучим художниците от тях. Ще премахнем в тях изобразяването на теми, които изследват тези социални процеси, случващи се в дълбините на народните маси.

Литературата, театъра и киното- всичко ще изобразява и възхвалява най-ниските човешки страсти по всякакъв начин.

Ние ще подкрепяме и прославяме тези художници , които ще започнат да насаждат и да внедряват в човешкото съзнание култа към сексуалното насилие и садизма, предателството и всяка безнравственост.

В управлението на държавата ще създадем хаос и объркване.

Ние ще бъдем незабележими, но постоянно ще подкрепяме дребната тирания, която поддържа корупцията на длъжностните лица и подкупите на безпринципната бюрокрация.

Бюрокрацията ще бъде въздигната в добродетел. Честността и благоприличието ще бъдат осмивани и никой няма да има нужда от тях . Ще се превърнат в отживелици на миналото.

 Наглостта и арогантността, лъжите и измамите, пиянството и наркоманията , животинския страх  един от друг и безсрамното предателство, национализмът и враждата между народите, преди всичко омразата и ненавистта към руския народ всичко това ще разцъфти и съвсем малко , само някои хора ще се досещат какво се случва.

Но тези хора ние ще поставим в безпомощно положение. Ще ги превърнем в посмешище. Ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за утайка на обществото.  Ще изкореним духовните корени, ще опошляваме и ще унищожаваме основите на духовната нравственост и морал .

Ще се борим с хората от детските им и юношеските им години.

Главно ще се съсредоточим върху младежите. Ще ги развращаваме , ще ги превърнем във вулгарни и цинични космополити. “ 

Алън Далес

В просторни зали подготвящи се за откриването на модерна художествена галерия на съвременното изкуство няколко солидни мъже в скъпи костюми се разхождаха спокойно.

Внушително съзерцаваха безброй платна с абстрактни фигури и разноцветни петна достигащи до главния експонат в черно. Този централен експонат на изолжбата “ Черният квадрат “ на Малевич групата спря и започна да обсъжда една от най-известните картини на миналия век.

“ Аз мисля,че това просто е гениално !“ Не запази искреното си възхищение телевизионният магнат Иван Иванович. Убедителен обрац за манипулация мнението на тълпите. Хората могат да бъдат толкова объркани,че дори да престанат да вярват на своите собствени очи.Основният супер магически елемент „Квадрат“ 1913 година- прочете официалното име на известното платно компютърният магнат  Алекс Годман .

„Да това действително е шедьовър „

Това е нагледен пример как покрай умните думи и позоваването на авторитетите в сферите на науката и изкуството може да се издигне всичко в очите на хората.“А тази работа се е появила на белия свят доста преди известния план на Алън Далес“- включил се в разговора кралят на секс индустрията Петър Петрович:“ …и колко точно отговаря на посочените от него цели !“

Просто слушайте :“ От литературата и изкуството ние постепенно ще изхвърлим тяхната социална същност, ще отучим художниците от желанието им да се занимават с изобразяването на социалните процеси, които се случват в дълбините на народните маси. Литература, театър и кино- всичко ще изобразява и прославя най- ниските човешки чувства.“

Картината на Казимир Малевич стана предшественик на целия блясък на грозотата, която имаме удоволствието да гледаме в тази нова галерия.

Обществото беше тествано за забавление за липсата на всякакви чувства „-констатира Иван Иванич. И както показа целият този експеримент с черния квадрат- тълпата е готова да се довери без да се замисли на експертите отличени със звания и титли, а това означава , че с нея може да се прави всичко, което е угодно.

А вие какво ще кажете Николай Николаевич?“- Петър Петрович се обърна към футболния магнат. „Аз си мислех,че вие се интересувате само от професионалния спорт и възгласите на феновете и бях много изненадан , когато разбрах , че имате интерес в областта на  културата и даже ни предложихте съвместно участие в популяризирането на определени тенденции?

„Да приятели футболът е наистина моята страст, защото само той разкрива прелестта и безумието на ревящите тълпи обединени от една единствена фалшива цел“- признал си Николай Николаевич.

Но от младостта си обичах да играя използвайки  по-фини и невидими методи за въздействие върху психиката на подчинените, това безусловно е сферата на изкуството. Именно тя позволява меко да се проникне в подсъзнанието на публиката и да се засеят там нужните семена. И самият Малевич е доста преуспял в това дело. Не случайно творбите му толкова много се ценят в света на модерната живопис.

Знаете ли предисторията на появяването на тази картина? Аз лично мислех ,че той е просто психолог, който е специално популяризиран , също както много звезди от шоу-бизнеса , така че обществото да имитира техните луди и неморални щуротии. – първо отговорил компютърният магнат.

Но как Алекс- самият Казимир Малевич е крупна фигура в съвременната музикална индустрия. В по-голямата си част звездите от шоу бизнеса не са луди. Те съзнателно са направили избор и го следват.“ – с покровителствен тон започна да пояснява Николай Николаевич.

Казимир създал „Черният Квадрат“  в подготовката на опера с еднозначното  заглавие „Победа над СЛЪНЦЕТО“ И на своята изложба той го постави в така нареченият червен ъгъл , където в руските домове обикновено са окачвали икони .

„Тоест картината носи много специфично послание да се бунтува срещу Слънцето и против БОГА?“ -с възхищение запитал Годман.

„Разбира се и да го кажем още по-точно - смисълът на композицията е следният“ НЯМА БОГ И ВСИЧКО Е ПОЗВОЛЕНО“- това е един от принципите, който обединява хората от нашия кръг и ни въздигат над обикновените“- с гордост потвърдил футболният крал.

„НО как успяхте да убедите обществото в стойността на този шедьовър?“

Всичко беше много лесно – чрез пресата и се ангажираха експерти.

В съзнанието на масите те въведоха тезата , че изкуството е ценно само по себе си, че всяко творчество е начин за себеизразяване на художника и най-главното във всяка творба е емоцията , която предизвиква. Така беше скрита идеята за отговорността на всеки творец към обществото. Беше скрит правилният подход за оценяване на творбата от гледна точка на емоционалното въздействие върху аудиторията. Сблъсквайки се с произведенията на изкуството хората престанаха да си задават правилните въпроси – полезно или вредно е това, на какво учи, какъв смисъл има.

Те започнаха да размишляват абстрактно - харесва ли ми или не ми харесва? И това отвори широко врати за насърчаване на дегенеративното творчество сред масите, което правим сега ,подготвяйки се за откриването на нашата нова изложба.

А вижте Есенин…той е бил велик поет. Но всички негови преживявания с проститутки, на които чете стихове и бандити,с които пие алкохол…даже и у най-талантливия писател,поет или художник има кризи и черни петна в жизнения път и банално лошо настроение. Ние изваждаме и рекламираме и подаваме като пример точно това… и хората си казват вижте гениалния поет също не се е пазел от мръсотията , наш човек. И никой не разбира как красиво е описал Есенин руската природа, какъв дълбок философски смисъл имат неговите произведения, не ние ще предложим на аудиторията стиховете за бандити и проститутки“- обяснил телевизионния магнат.

Съвременните хора дори защитават всички тези уродливи модни тенденции. Защото ги научихме ,че ако не се възхищаваш на поредната мацаница на някой популярен авангарден художник, то значи ти си необразован, не разбираш изкуството , не си дорасъл до това висше ниво. И тук идва смешното- художникът просто цапа с четката където му падне, а хората стоят някъде в изложбата близо до тази, така да се каже „картина“ и разсъждават за това какво е искал да каже твореца…А самият автор просто си издухал боята от носа, прибрал нашия хонорар  и вече го харчи в близкия бар без да подозира ,че естетите виждат в неговата цапаница  големия взрив или падението на Адам и Ева.“- живо описа ситуацията Петър Петрович.

„Но със сигурност има и такива хора, които назовават нещата с истинските им имена и призовават другите към разум ?“

Какво е написал Далес в своята реч:

“ И съвсем малко хора ще се досещат и ще разбират какво се случва. Но ние ще ги поставим в безпомощно положение. Ще ги превърнем в посмешище, ще ги оклеветим, ще ги обявим като утайка на обществото, маргинали. Ще изтръгнем духовните корени, ще опошляваме и унищожаваме основата на народната нравственост и морал и забележете на противниците на новите ценности изобщо не се препоръчва да бъдат затваряни в килии или изгаряни на клада, защото народът обича мъчениците  и такива преследвани стават идоли.

Механизмът на подигравки и дескредитиране е много по-ефективен, защото изложени от идиоти съзнателните хора ще могат да се оправдаят максимум в очите на петима или десетима от вашите приятели, а нашите медии излъчват незабавно на милиони публика, затова те ще се окажат неизбежно в изолация.„

„Как мислите, какво ще се случи днес ако млад човек каже сред своите връстници , че алкохолът е отрова, че трезвеността е норма на живот и че секс се прави само след сватбата ?“И изобщо такива понятия като моето гадже или моята приятелка  не бива да има…Например в ислямските страни казват моят годеник, моята булка, значи на нивото на подсъзнанието в тях се формира основата на дълбока сериозна връзка между мъж и жена. Та какво ще се случи със смелчага , който се осмели да покаже такава гледна точка?

Думите , с които ще го назоват не е прието да се произнасят в прилично общество, затова ще замълча, защото ние с вас знаем как мръсната реч влияе на реалността на хората наоколо. Но ви уверявам, че такъв човек ще стане за смях в компанията си и най-вероятно ще трябва да си търси нови приятели.

А много млади хора ли имат за това достатъчно силен характер и развита воля?“ Хитро измислено - засмял се Годман. По такъв начин тълпата сама организира репресии срещу инакомислещите и за нас остава просто да направляваме тяхната агресия в правилната посока. Именно , за да не се досетят кой всъщност съсипва техния живот.

„Днес например излъчваме по телевизията цяла програма за това, как трябва да готвим и да пълним стомаха. Ако някога хората са преписвали стиховете на любимите си поети, сега преписват рецепти и за мнозина това е едва ли не главното развлечение в живота - да намериш ястие, което още не си опитал…Да го направиш, после да го снимаш и да го качиш във всички социални мрежи, за да покажеш колко вкусно си се нахранил…а след това започваме да търсим нова  изискана рецепта. Полека премахваме от употреба думата „лакомия“,сега имаме думата „гурме“- споделил хитро телевизионния магнат.

Това е позната подмяна на понятията. Тя не е проститутка, а опитна. Той не е алкохолик, а любител на виното. Трябва да дискредитираме всичко, което ни пречи да правим пари.“ Честността и порядъчността ще бъдат осмивани и няма да бъдат нужни на никого. Ще се превърнат в останки от миналото. Арогантността и наглостта, лъжите и измамите, пиянството и наркоманията, страха един от друг и безмилостното предателство всичко това ние ще култивираме ловко и незабелязано. Всичко това ще цъфти.

„Между другото обърнете внимание на следното грозно непропорционално  изображение с  изкривени голи тела и криви лица изпълнени с омраза и гняв.“- организаторът на изложбата показа една скулптура в дъното на залата.

„Утре този  шедьовър ще бъде продаден на търг за 50 милиона долара!“„

„Но кой идиот ще даде 50 милиона долара Николай Николаевич?“-попита изненадано Алекс

„Точно вие ще го купите скъпи Алекс.“- с ехидна усмивка отговорил футболния магнат  и заби пръст в гърдите на компютърния гений.

„Искам да кажа, че за такива пари е по-добре да си построя ново имение в Швейцария за какво ми е това страшилище? Това е момче и дори за подарък няма да го взема“- отговори Голдмън и започна да се оглежда…

„На вас лично може да не ви трябва…но на всички нас ни е даже много нужно. За да разпространяваме новините, че новия шедьовър, който не може да погледнеш без страх беше купен за баснословната сума от 50 милиона долара - коментира собственика на Телевизионната кула Иван Иванич. 

Това се прави , за да се повдигне значението на позора и за засилване на това явление 50 милиона пъти, за да продължи да поддържа възхищението на тълпата от съвременното изкуство.

Ето защо си продадохме на търг един на друг всякакви неприлични скулптури и примитивни рисунки, гонещи тези 50 милиона долара. Но смешното е ,че на тези търгове почнаха вече да идват обикновени измамени бизнесмени и започнаха да купуват нашите „творби“ за големи пари, искрено вярвайки, че това е добра инвестиция. Така че нашият бизнес не само не изисква разходи,а и носи добри приходи.“

„Това е гениално приятели, толкова ми харесва вашата схема ,че с радост ще се включа в нея“- каза с радост Алекс , а после смутено попита:

“ Може би въпросът ми ще изглежда отново наивен, особено след като вие ми обяснихте толкова неща ,но все още не разбирам един важен момент. Ако планът на Далес е толкова подробно описан, много е лесно да се намери в интернет, то защо хората до този момент не проумяват всичко това.“

„Не се притеснявайте скъпи приятелю, ние всички бяхме млади и като вас започнахме да учим основите на манипулацията на тълпата. “ покровителствено отвори Иван Иванич. Първо планът на Далес не е реален документ, а художествено описание на това , което е фиксирано в директивата на Съвета за национална сигурност на САЩ 20 фракция 1-18 август 1948 година, по същество казва същото , но на сух, военен език. Съответно въз основа на този факт ние попълнихме интернет информацията за това, че планът на Далес е фалшива измислица, не е верен и в официалните кръгове да се позовем на него означава да признаем теорията за конспирациите, а за това с вас никой просто няма да общува.Такива дебели документи като директивите на SNB или същите сензационни протоколи на Ционските мъдреци, съвременната модерна тълпа вече не може да овладее ! Много букви разбираш ли…

Но какво значение има кои автори са истински и кои не след като в плана на Далес е описано това,к оето се реализира в живота?- изумил се Алекс „

Ние сме царе и се различаваме от сивата маса  по това, че сме в състояние да видим по-дълбоко. За нас е важно съдържанието , а не подписа на автора или заглавието. Тълпата не знае как да мисли цялостно и следователно вярва в авторитета. Ако експерти на науката казват за нещо, че е фалшиво , значи е фалшиво и да се обсъжда повече няма какво.

„Аз мисля, че последната цел на плана на Далес е да се лишат руските поколения от образование и да бъдат приравнени към онова примитивно разбиране за живота, което съществува в западните младежи и накрая да бъдат чипирани.“- 

Задоронов - руски писател починал на 10.11.2017 година.

https://ezoterikabg.net/

Едгар Кейси за аурата

 

„Откакто се помня, аз свързвам хора­та с цветовете. Виждам цветове във връзка с хо­рата. Не си спомням случай, когато, срещайки чо­вешко същество, то да не се отразява в моята ре­тина в синьо, зелено, червено, нежно струящо от главата и раменете. Мина доста дълго време, преди да разбера, че другите хора не виждат тези цвето­ве; мина доста време, преди да чуя думата „аура“ и да се науча да я прилагам към явлението, което за мене винаги е било познато.

Никога не мисля за хората, без да ги свързвам с техните аури; виждам как те се променят при мо­ите приятели и любими – с течение на времето, когато са болни, отчаяни, обичани, удовлетворени. За мен аурата е ветропоказателят на душата. Тя показва посоката, в която духат ветровете на съд­бата.

Много хора са преживели нещо подобно, без да знаят в продължение на години, че това е нещо уни­кално.

Чувал съм много хора да коментират за зачестя­ването на употребата на очила сред цивилизовани­те хора. Изглежда, те смятат това за лошо. Може би това е резултат от постоянното усилие от страна на нашите очи да виждат повече и да ни доведат до следващата стъпка еволюцията? Мис­ля, че това е абсолютно вярно и скоро ще бъде при­ето в бъдеще. Какво би означавало за нас, ако нап­равим тази еволюционна стъпка? Ами ние всички ще имаме възможност да виждаме аурите.

Аурата е следствието, не причината. Всеки атом, всяка молекула, всяка група от атоми и молекули – проста или сложна, разказва собствената си исто­рия, модел, цел чрез вибрациите, които излизат от нея.

Докато душата на човек пътува през нивата на съществувание, тя се променя и сменя своя модел, докато използва или злоупотребява с предоставили­те й се възможности. Човешкото око възприема тези вибрации като цветове.

Така по всяко едно време, във всеки един свят душата ще излъчва своята история чрез вибрациите си. Ако друго съзнание може да приеме и разбере тези вибрации, то ще знае състоянието на тази душа, в какво е замесена или какъв прогрес е напра­вила.

Представете си какво би означавало това! Всеки ще може да разбере, ако смятате да го излъжете дори съвсем мъничко! Ние всички трябва да бъдем искрени и никога няма да съществува такова нещо като измамата!

Опасността, катастрофата, инцидентите, смъртта няма да идват незабелязано. Ние ще ги виждаме по пътя им, както са правили старите пророци, и също като пророците ще разпознаваме и привет­стваме нашата собствена смърт разбирайки нейната истинска значимост.

Трудно е да си представим такъв свят – свят, където хората ще виждат своите грешки и добро­детели, своите слабости и силни страни, своите болести, нещастия и идващи успехи. Ние ще вижда­ме себе си така, както другите ще виждат нас. Ще бъдем съвсем различна раса хора. Колко от нашите пороци ще оцелеят, когато ще бъдат виждани от другите?“

 

Едгар Кейси, За прераждането. ИК „Хермес“, П., 2002, с. 236, 237

https://occultaphilosophia.blogspot.com/

Рудолф Щайнер за живота след смъртта

 

Откъс от фундаменталното съчинение Теософия на д-р Рудолф Щайнер (1861–1925).

 

ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА

 

Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло. Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата: алчност, възбудимост, желание, удоволствие, страдание и т.н. те действат не само всред душевните формации, но се проявяват и спрямо съществата от другите светове, физическия и духовния. Докато душата живее в тялото, тя взема участие във всичко, което се извършва в него. Когато физическите процеси в човешкото тяло протичат правилно, тогава в душата възникват удоволствие и приятност; когато тези процеси са смутени, идват страданието и болката.

От друга страна, душата участва и в проявленията на Духа: една мисъл я изпълва с радост, друга с отвращение; едно правилно съждение получава одобрението на душата, а едно погрешно съждение нейното неодобрение.

Наистина, еволюционната степен на един човек зависи от това, дали неговите душевни качества са насочени повече в една или друга посока. Един човек е толкова по-съвършен, колкото повече душата му изпитва симпатии към проявленията на Духа; той е толкова несъвършен, колкото повече неговите наклонности се удовлетворяват чрез тялото.

Духът е основното ядро на човека, тялото е посредника, чрез Духът наблюдава и познава физическия свят, за да осъществява там своите действия, но душата е посредница между тялото и духа. Тя отхвърля физическото въздействие, което трептенето на въздуха упражнява върху ухото, извличайки удоволствие от съответния тон. Всичко това тя предава на Духа, който по този начин стига до разбирането на физическия свят. Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа, може да се превърне в желание за своето собствено осъществяване, и едва по този начин с помощта на тялото да прерасне в действие. Но човек може да изпълни своето призвание, само ако позволи на духа да ръководи всичките му действия. Душата може чрез самата себе си да насочи своите склонности както към тялото, така и към духа. Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят, както ги протяга и нагоре към духовния свят. Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят. Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата. Нека да разгледаме недоразвития човек. Наклонностите на неговата душа зависят от процесите в неговото тяло. Той изпитва удоволствие само от въздействията, които физическия свят упражнява върху неговите сетива.

Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази сфера. Неговите мисли служат само за задоволяването на неговите потребности.

Докато Духът-Себе, напредвайки от едно прераждане в друго, все повече и повече ще извлича своите импулси от духовния свят. Неговото познание ще бъде определяно от Духа на вечната истина, неговите действия от вечното добро.

Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея. Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото. Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен. Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта. Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.

След като Духът се отдели от тялото, той все още винаги остава свързан с душата. И както по време на физическия живот той е бил свързан с тялото във физическия свят, така сега душата го свързва с душевния свят. Но неговата истинска същност не се намира в този душевен свят. Душевният свят само временно трябва да го свърже с неговото поле на действие, с физическия свят. Обаче, за да се появи в едно ново прераждане с една по-съвършена форма, той трябва да черпи сили от духовния свят. Но ето, че той е заплетен чрез душата именно във физическия свят; той е свързан с едно душевно същество, проникнато от природата на физическия свят. След смъртта, душата не е свързана повече с тялото, а само с Духа. Тя живее само в едно душевно обкръжение. Ето защо само силите на душевния свят могат да действат върху нея. Духът е свързан с този живот на душата в душевния свят, както беше свързан с тялото по време на физическото въплъщение.

Когато тялото умира, това е предопределено от неговите закони. Изобщо трябва да се каже: Не душата и духът напускат тялото, а то се освобождава от тях, когато неговите сили не могат повече да действат в смисъла на човешката организация.

Нещо подобно същества и в отношението между душата и Духа. Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните сили не могат да действат повече в смисъла на душевната човешка организация. Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа. Този „остатък“ може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.

За да изучим съдбата на душата след смъртта, трябва да разгледаме нейният процес на разпадане. По време на въплъщението, тя имаше задачата да насочи Духа към физическия свят. В мига, когато тази задача е изпълнена, душата се обръща към духовния свят. Като се има предвид естеството на тази задача, щом тялото я освобождава при смъртта и, следователно, щом не може да играе вече своята роля на посредница, тя би трябвало да има всъщност само духовна дейност. Това би било така ако по време на своя живот в тялото, тя не би се повлияла от него, ако не би била привлечена от него. Без този нюанс, дължащ се на нейното пребиваване във физическото тяло, веднага след смъртта, тя би се подчинила само на законите на душевния и на духовния свят и би изгубила всякаква връзка със сетивния свят. Ето защо, заедно със смъртта, човек би трябвало да изгуби всякакъв интерес към земния живот и всички страсти, всички желания, произлизащи от съществуването, което той напуска, да са вече задоволени. Доколкото това не е станало, незадоволените страсти и желания остават свързани с душата.

За да избегнем всяко недоразумение, трябва грижливо да различаваме причините, свързващи човека със земния живот, които ще могат да бъдат заличени в едно бъдещо въплъщение, от тези, които го свързват за едно определено въплъщение, а именно последното. Първите причини ще бъдат унищожени чрез закона на съдбата, на Кармата; вторите могат да бъдат унищожени само след смъртта.

След смъртта, човешкият дух минава през един период, когато душата отхвърля наклонностите, които я привличат към физическото съществувание, за да се подчини вече само на законите на душевно-духовния свят и да освободи Духа. Естествено е този период да бъде толкова по-дълъг, колкото повече душата е свързана с физическия свят.

Той ще бъде кратък за един човек, който малко е държал на физическия живот, а дълъг за онзи, чиито интереси са били свързани само с физическия живот; така че при неговата смърт много страсти и желания все още изпълват душата му.

За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния случай: Нека вземем един доста често срещан случай удоволствията на едни чревоугодник. Той познава само удоволствията на яденето. Разбира се, само по себе си, удоволствието не е физическо, а душевно. Наслаждението живее в душата, както и желанието за наслаждение. Но, за да го задоволим, необходими са физическите органи, небцето и т. н. А след смъртта душата не изгубва веднага своите желания: тя вече не притежава телесните органи, необходими за тяхното задоволяване. Тогава положението макар и по различни причини, чийто ефект е подобен, само че неизмеримо по-силен е същото, както с един човек, който се намира в пустиня, лишен от вода, и който страда от изгаряща жажда. Така страда душата, изгаряйки от желание, защото е лишена от органите, които биха могли да го задоволят. Същото е положението и с всички онези желания на душата, които могат да бъдат задоволени само от тялото. И периодът, през който душата се намира в това състояние, може да бъде наречен „място“ на желанието, въпреки че, както се разбира, не се касае за едно „място“, а за едно състояние. Душата, която прониква в душевния свят след смъртта, е подчинена на неговите закони. Действията на тези закони определят начина, според който ще бъдат премахнати наклонностите, които я привличат към физическия свят. Този начин е различен, според душевните субстанции и сили, с които душата влиза в допир. Всеки вид субстанция и сила ще упражнява върху нея своето пречистващо действие.

Процесът е следния: Всички елементи на антипатия, които душата притежава, биват малко по малко победени от силите на симпатията, а тази последната сама нараства до най-висока степен. Защото тази крайна симпатия към целия душевен свят е силата, която ще предизвика, така да се каже, сливането на душата с този свят и пълното угасване на егоизма. Душата престава да бъде като същество, което е привлечено към физическия свят; тя освобождава духа. Следователно, тя се пречиства, минавайки през различните области които описахме, докато стигне до областта на съвършената симпатия, в която се съединява с целия душевен свят.

Духът остава свързан с душата до последният момент момента на освобождението защото по време на земния живот, той се е сродил напълно с нея. Неговата връзка с душата е неимоверно по-силна от тази с тялото, защото с тялото той се свързва непосредствено. Тя изгражда неговия личен живот. Ето защо Духът не е свързан с разлагащото се тяло, а постепенно освобождаващата се душа. Поради непосредствената си връзка с душата, Духът не се чувства свободен, освен когато самата тя се слее с всеобщия душевен живот.

Като обиталище на човека веднага след смъртта, душевният свят се нарича „място на желанията“. Различните религиозни системи, в ученията на които е запазено съзнанието за тези състояния, са дали на това „място на желанията“ различни наименования: „чистилище“, „пречистващ огън“ и т.н.

Най-низшата област от душевния свят е тази на „горещото желание“. След смъртта там биват унищожени най-грубите и низши егоистични страсти, които са свързани със живота на тялото. Защото чрез тях душата може да изпита действието на силите на тази душевна област. Незадоволените желания, които и остават от физическия живот, образуват допирната точка. Симпатията на тези души се простира само до елементите, които подхранват тяхното егоистично съществувание, а антипатията, която те разливат върху всичко останало, е безкрайно по-силна. Цялото им желание насочено към физическите наслади, които не могат да бъдат задоволени в душевния свят. И тази невъзможност да бъдат задоволени, възбужда до най-висока степен тяхното желание. Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието става причина то да угасне постепенно. Отначало горещо, то постепенно угасва и душата скоро разбира, че единственото средство да се освободи от страданието, което силното желание по необходимост поражда, е да угаси това силно желание. По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено. И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии. След смъртта, в „пречистващия огън“, това страдание се явява без никакво було.

Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението. По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива, които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти. Душите, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него. Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния. Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин, по който усещаме болките във физическия свят. Защото след смъртта, душата желае своето пречистване, което единствено може да излекува несъвършенствата, които тя признава в себе си.

Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което силите на симпатията и антипатията достигат там. Душата ще бъде повлияна от тези явления известно време след смъртта, според това, до каква степен се намира тя в едно подобно състояние. Това състояние се отличава с онова лекомислие и радост, които някой изпитва от преходните впечатление на сетивата. То е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни. Всичко, което надвишава сферата на нищожните „неща“, е антипатично за тези лица. След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край.

Естествено, състоянието на лишение, което цари в душата преди пълното отмиране на този вид желания, е нещо болезнено. Но тъкмо това болезнено и мъчително състояние е истинска школа за разрушаване на илюзиите, от които човек е обгърнат по време на физическия живот.

На трето място, в света на душите, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господства симпатията, където преобладава „желанието“. Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на „желание“. Но и тези желания постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени.

Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание. По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото. Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, да удоволствие и неудоволствие. По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. И колкото по-сетивен е едни човек, толкова по-голямо е неговото самолюбие.

След смъртта, тялото, което досега му служеше за основа, престава да същества, но самолюбието остава. Душата се чувства като опразнена, като че е изгубила самата себе си. И това чувство трае докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят.

Следователно, действието на четвъртата област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата се научава да не приписва на тялото някаква съществена стойност. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него. Тя тържества над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно свободни. Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот.

Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства. Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.

Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина. Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност. Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят. Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване. Не бива да смесваме това увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа.

Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент. Но той няма нищо общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.

Мнозина са онези, които виждат своя идеал в институциите, служещи на чувственото удоволствие, в една система на възпитанието, която преследва преди всичко удоволствията на физическото съществувание. Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят, трябва да я излекува. Тук тя постепенно разбира, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се разлее в околното душевно пространство. Душите, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай. Те ще намерят този рай в „царството на душите“, но само за да разберат неговата суета. Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област. Техният брой лесно може да бъде умножен.

Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, я все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия. Индивидите, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата. Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която изпитват в хода на действията. Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие.

Седмата област, тази на същинския душевен живот, освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят. Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея. Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят. Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо. Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област. Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен. Той се стопява като лед на слънцето. Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.

Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът. Тържествувайки над земните останки, душата се завръща обратно в своя собствен свят.

От описаното до тук следва, че опитностите в душевния свят и, успоредно с тях, душевни състояния след смъртта, добиват един все по-приемлив вид, колкото повече човек се отърсва от земните си връзки с физическото тяло.

Според условията, които е създала по време на своя живот на Земята, тя ще остане по-кратко или по-дълго време в една или в друга от областите на душевния свят. В онази област, към която изпитва родство, тя ще остане докато това родство се заличи. Тя ще премине, без да почувства никакво влияние, през онези области към които не е развивала никакво родство. Тук исках да опиша само основните характерни черти на душевния свят и в общи черти живота на душата в този свят. По същия начин ще постъпя и с описанието на духовния свят. Да се разпростра повече върху естеството на тези висши светове, би означавало да надхвърля рамките на този труд. Наистина, без да се разпрострем по-нашироко върху този въпрос, едва ли бихме могли да разберем условията във висшите светове, които по нищо не приличат на пространствените и времеви условия, характерни за физическия свят. Съществени подробности са посочени и в моята „Тайна наука“.

следва

https://occultaphilosophia.blogspot.com/

Рудолф Щайнер, Теософия. Изд. „Даскалов“, С., 2006

Рудолф Щайнер за живота след смъртта 2-ра част

 ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ

 

Преди да проследим Духа по пътя, който той ще поеме, трябва да разгледаме областта, в която той навлиза. Това е „светът на духа“. Този свят се различава толкова много от физическия свят, че всичко, което ще кажа за него ще изглежда фантастично за всеки, който се доверява само на своите физически сетива.

За да го опишем, ние трябва да си послужим със символи, и то в много по-голяма степен, отколкото за душевния свят. Защото нашият език, който е подходящ най-вече за сетивната действителност, съвсем не е богат на изрази, които бихме могли да употребим направо за „светът на духовете“. Ето защо моля читателя, да счита много от нещата, които ще кажа, само като едно загатване. Всичко, което ще опиша, е толкова различно от физическия свят, че този е единственият метод, който може да се приеме, и аз съзнавам колко малко моето описание се доближава до истинската опитност в този свят. Причина за това е в несъвършенството на езика, който ползуваме в условията на физическия свят.

Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл. (Думата „вещество“ е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл). Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл. Нейното отношение към същността, която и отговаря в „светът на духовете“, е подобно на отношението, което във физическия свят същества между сянката на един предмет и самия предмет. А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол. Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.

Сетивното око възприема лъва, а мисленето, което е насочено към сетивния свят, улавя идеята за лъва като една сянка, като един схематичен образ. Духовното око вижда мисълта за лъва в „светът на духовете“ също така реално, както физическото око вижда физическия лъв. Казаното относно „душевния свят“ важи също и за това, което казваме тук. Както сляпороденият, който е опериран, открива изведнъж, че светът, средата, в която живее има нови качества светлина и цветове така и средата, в която прониква човек, който е научил да си служи духовното око, му се явява като един нов свят, изпълнен с живи мисли или с духовни същества.

В този свят се намират на първо място първообразите на всички предмети и същества, които са във физическия и в душевния свят. Ако си представим творбата на един художник и как тя същества в неговия дух преди той да я нарисува, ще имаме приблизително понятие за това, което тук разбираме под първообрази. Няма значение, че художникът замисля своята творба постепенно в хода на нейното изпълнение. В истинския „свят на духа“ съществуват подобни първообрази за всички предмети и същества, а физическите неща не са друго, освен копия от тези първообрази.

Естествено е, човек, който се доверява само на своите външни сетива, да отрича света на първообразите и да ги счита само за отвлечени идеи, които разумът си изгражда като сравнява сетивните предмети; този човек не притежава способността да възприема висшите светове, той не познава светът на мислите, освен в неговата абстрактна отвлеченост. Той не знае, че за ясновидеца духовните Същества са много по-близки и познати, отколкото неговото куче или котката, и че светът на първо образите е наситен с една неимоверна по-жива действителност, отколкото сетивно-физическия свят.

Първият поглед, който хвърляме в това Царство на Духовете, е немислимо по-объркващ, отколкото първия поглед в душевния свят. Защото в тяхната видима форма, първообразите са твърде различни от техните физически отражения. Но те не приличат и на своите сенки, на отвлечените мисли. В духовния свят всичко е в непрестанна деятелност, всичко се намира в постоянно съзидание. Там не същества никакво спокойствие, никаква почивка и застой, каквито срещаме във физическия свят. Защото първообразите са творящи същества. Те са майсторите на всичко, което се явява във физическия и в душевния свят. Техните форми се менят непрестанно. Всеки първообраз има възможност да приеме безброй особени форми. Тези форми като че ли бликат от него; и щом една форма е „излъчена“ навън, първообразът се залавя да създаде нова. Първообразите имат помежду си по-голямо или по-малко родство.

Те не действат изолирано. За своите творения те имат нужда един от друг. Често пъти множество първо образи си съдействат за възникването на едно или друго Същество в душевния или в духовния свят. Успоредно с живите картини, които се представят на „духовното“ зрение в „светът на духа“, ясновидецът има някои опитности, свързани с „духовния слух“. Действително, щом ясновидецът се издига от „светът на душата“ в този на „духа“, видимите първообрази стават същевременно звучащи. „Звукът“, за който става дума тук, е едно явление от съвършено духовно естество. Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук. Наблюдателят се чувства потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на „духовното ухо“ като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят „музика на сферите“. За този, който е надарен с „духовен слух“ това не е само един символ, а добре позната духовна действителност). За да изградим понятие за тази „духовна музика“, трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от „телесното ухо“. Тук става дума за едно „духовно възприятие“, за което, следователно, „физическото ухо“ остава напълно глухо.

С цел да опростим нещата, отсега нататък няма да говоря за „духовна музика“. Достатъчно е да си представим, че всичко, което описваме като „образ“, като „светлина“, е същевременно и звук. На всеки цвят, на всяко светлинно явление, отговаря един духовен звук, и на всяка хармония на цветовете една звукова хармония, една мелодия и пр. Защото от само себе си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на „духовното око“ ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към светлината. Следователно, винаги, когато става дума за „първообрази“ трябва да имаме предвид и „празвуците“. Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с „духовен вкус“ и т.н. Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за „светът на духовете“ с помощта на възприятия, избрани измежду другите.

Преди всичко, необходимо е да правим разлика между различните видове първообрази. За да се ориентираме в „светът на духовете“, трябва да различаваме в него определен брой степени и области. Както и в „светът на душите“, не трябва да си представяме тези различни области като пластове, поставени един върху друг. Напротив, те взаимно се проникват от край до край.

Първата област съдържа първообразите на физическия свят, доколкото те не са надарени с живот. Там се намират първообразите на минералите и растенията, доколкото растенията са чисто физически Същества, с други думи, като изключим живота, който ги изпълва. Там откриваме и първообразите на физическите животински и човешки форми. Тази област съдържа и други форми, но тези, които посочвам, служат само за нейната основна характеристика. Тук е основният скелет на „светът на духовете“. Тази област можем да сравним с твърдата земя на нашия физически свят.

Тя образува контенталната маса в „светът на духовете“. Нейното отношение към физическия свят може да бъде изразено само в образи. Да предположим, че имаме пред себе си едно ограничено пространство, изпълнено с всякакъв вид физически тела. Да си представим сега, че тези физически тела изчезват, оставяйки празни пространства, които запазват техните форми. Сега да си представим и междинните пространства, които по-рано бяха празни, като изпълнени с най-разнообразни форми, намиращи се в най-различни отношения със съществуващите по-рано тела.

Приблизително така изглеждат най-низшата област от света на първообразите. Предметите и Съществата, които се въплъщават във физическия свят, тук имат вид на „празни пространства“. А между тях е подвижната деятелност на първообразите /и на „духовната музика. /В момента на физическото въплъщение, тази празнини се изпълват до известна степен с физическо вещество. Човек, който би съзерцавал пространството е едновременно физически и духовен поглед, би видял физическите тела и работеща между тях, подвижната деятелност на „творящите първообрази“.

Втората област от „царството на духовете“ съдържа първообразите на живота. Но тук този живот образува едно съвършено единство. Като един течен елемент, той нахлува в света на Духа, точно както кръвта пулсира из цялото тяло. Той може да бъде сравнен с морето и водите на физическата Земя. Все пак по-уместно е да го сравним с движението на кръвта в животинското тяло, отколкото с движението на реките и моретата. Деен и подвижен в себе си живот, създаден от мисловно вещество: Така може да бъде определена тази втора степен от „царството на духовете“. Тук се намират първичните сили за всички живи същества, които се явяват на физическия свят. Тук се проявява единството на всеки живот и родството на човешкото същество с всички други същества.

Третата област от „царството на духовете“ съдържа първообразите на всички души. Тук се намираме в присъствието на един много по-тънък и по-фин елемент, отколкото в първите две области. Фигуративно той може да бъде наречен въздухът или атмосферата на „царството на духовете“. Всичко, което става в душите на двата други свята, има тук своята съответна духовна страна. Усещанията, чувствата, инстинктите, страстите и т.н., се намират тук в духовно състояние. Атмосферните явления, които стават в този „въздух“, отговарят на страданията, радостите на съществата от другите светове. Носталгията на една човешка душа се проявява тук като тих полъх; едно избухване на страст като ураган.

Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание. Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава „духовна буря“ се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.

Първообразите на четвъртата област нямат пряко отношение към другите светове. От известна гледна точка, това са Същества, които управляват първообразите на трите по-низши области и определят техните взаимни връзки. Следователно, от тези област произтича една по-всеобхватна деятелност, отколкото от по-нисшите степени.

Петата, шестата и седмата области се различават съществено от първите четири. Съществата, които се намират там, предават на първообразите от по-низшите области подтиците, които ги карат да действат. Там се намират творящите сили и самите първообрази. Който е способен да се издигне до тези области, се научава да познава „целите“* (* От казаното по-напред относно трудността да се изразяваме с помощта на езика следва, че изрази като „цели“ трябва също да бъдат взети в символичен смисъл. Тук изобщо не става дума за едно възобновяване на доктрина за „фаталностите“, които нашият свят преследва).

Като живи зародиши, първообразите почиват тук, готови да приемат всевъзможните форми на Съществата-мисли. Когато тези зародиши са пренесени в по-низши области, те сякаш разцъфтяват и се появяват в най-разнообразните форми. Идеите, чрез които човешкият дух се проявява творчески във физическия свят, са отражение, сенки на тези „същества мисли зародиши“ от висшия духовен свят.

Наблюдателят надарен с „духовен слух“, който се издига от по-низшите области на „царството на духовете“ в неговите по-висши степени, разбира, че звуците и хармониите се превръщат в един духовен език. Той започва да възприема „духовното слово“. Съществата и нещата му се откриват вече не само в музика, но и в „слова“. Те му оповестяват това, което Духовната Наука нарича „вечни имена“.

Трябва да знаем, че тези Същества-мисли-зародиши са от сложно естество. Единствено тяхната обвивка е заета от света на мислите. Тази обвивка съдържа в себе си истинския зародиш на живота. Тук ние стигаме до границите на „трите свята“, защото зародишът е произлязъл от още по-висши светове. Описвайки съставните части на човека, аз споменах за този зародиш на живота и нарекох неговите съставни части „Дух на Живота“ и „Човекът-Дух. И други космически същества също притежават подобни зародиши в посочените три свята, за да изпълнят там своята задача.

Сега ще проследим странстването на човешкия дух в „царството на духовете“ между две прераждания или инкарнации. Тогава отношенията и особеностите в това „царство“ ще изпъкнат още по-ясно.

следва

https://occultaphilosophia.blogspot.com/