Алхимия на Съзнанието

 

ВЕЛИКО! Щом вече и лекари говорят открито за това, има надежда за осъзнаване и дълбоко изцеление!

Говоря и преподавам тези принципи от поне 10 години! Къде добре разбрани и приложени, къде посрещнати с неразбиране и отхвърляне, особено от критични радетели на строгата наука и конвенционалната вербална/аналитична психотерапия, които всъщност едва близват повърхността!

За всички, които от години знаете от обученията ни тези принципи и сте ги приложили в практиката си - ликувайте! И най-твърдите черупки се разчупват!

Споделям ви част от интервю с проф. д-р Сотир Марчев - СТРЕСЪТ НА ПРЕДЦИТЕ НИ СЕ ПРЕВРЪЩА В НАША СЪДБА (как дистресът ни разболява и убива, за огромната тежест на детските травми, които тайно дирижират живота и здравето ни като възрастни; за поколенческата трвма, която ни "удря" през времето и пространството, за кармата! Сякаш този човек е бил на обучение по Пренареждане на Матрицата!

Четете и поглъщайте тази събрана наготово и подарена информация! Безценна е! А на обученията ни тази есен по ТЕС и Пренареждане на Матрицата, не само говорим за тези принципи, а и освобождаваме и изцеляваме в дълбочина всичко това. Линк за обученията - в коментарите отдолу.

А ето и статията:

- Теорията за стреса е формулирана преди 90-ина години в Медицинския факултет на университета “Макгил” в Монреал от унгарския биохимик проф. Ханс Селие.

Той казва, че когато първобитният човек се е срещал с мечка или вълк, според ситуацията или трябвало да се бори, или да бяга. Във всички случаи нервната система през хипофизата и надбъбрека праща хормонални и нервни сигнали към тялото, за да ни подготви.

Независимо дали ще се бием, или ще бягаме, са ни необходими едни и същи физиологични реакции. Хормоналните и нервни промени водят до това, че се разширява кръвоснабдяването към мускулите.

Стресът води до разширяване на бронхите и бронхиолите, защото в кръвта трябва да влезе кислород. Покачва се кръвната захар, за да има енергия за мускулите. Стават ни по-големи зениците, за да виждаме къде е мечката или вълкът. Свиват ни се подкожните съдове - ако мечката ни захапе, да кървим по-малко.

Повишава се рязко съсирваемостта на кръвта, за да не ни изтече бързо кръвта, ако ни захапе звярът. Артериалното налягане скача, за да има кръв за мускулите - за битката или бягането.

Тази мобилизация на сили автоматично води до това, че организмът отрязва енергиите за всичко, което не е спешно тук и сега, например имунитета. Кортикостероидите, които се отделят, спират работата на имунната система. Това е логично от позиция на оцеляването - за какво ти е имунитет за здраве през следващите 20 или дори 2 години, ако мечката ще те изяде сега? Целият процес е адаптивна реакция, насочена към оцеляването в първобитния свят.

- Проблемът при нас в момента е не само, че реагираме на стреса като на среща с мечка или вълк и пак се сгъстява кръвта ни, пак ни се покачват кръвното и кръвната захар, пак се свиват кожните кръвоносни съдове и пак се потиска имунитетът.

Проблемът е, че когато стресът ни връхлита твърде често, това е като всяка вечер звярът да идва в дома ти. Тогава всяка вечер вдигаш кръвно, всяка вечер се качва съсирваемостта на кръвта и всичко останало. Това е хроничният стрес, при който ежедневните покачвания на кръвното от “мечката” стават хипертония. От нея и от повишаването на съсирваемостта на кръвта се правят инфаркти, инсулти.

- Стресът причинява травма, ако съответният човек е психически, умствено и физически податлив и няма нужната социална подкрепа. Затова в реакцията към един и същ стрес при двама души може да има огромна разлика. МОЗЪКЪТ Е СПУСЪКЪТ, СЪРЦЕТО Е МИШЕНАТА.

Един от случаите, които аз добре си спомням, е 70-годишен пациент. Синът му - ректор на университет, внукът му завършва с отличие “Харвард”, всичко му е наред. Близките се събират да честват юбилея му. Човекът толкова щастлив, че го докараха при нас в интензивното със стрес-индуцирана кардиомиопатия. Смъртността от нея първите няколко дена е 5%, което е сравнимо със смъртността от инфаркт и е повече от смъртността при сърдечна недостатъчност. ТОЕСТ ЕМОЦИИТЕ НИ РАЗБОЛЯВАТ, ЕМОЦИИТЕ МОГАТ ДА НИ УБИЯТ.

Но извън всичко това има един подценяван, невидим фактор на социалната среда, който качва повече от три пъти риска от миокарден инфаркт и СКЪСЯВА очакваната продължителност на ЖИВОТА с до 20 години.

- Малтретирането в детската възраст – системен тормоз, физически, емоционален или сексуален, в ранното детство. Това променя ендокринната и хормоналната система, променя дори начина, по който се изявява ДНК-то.

Ние обикновено не помним какво се е случило с нас преди три-четиригодишна възраст, защото паметта е свързана с думите. Събитията отпреди да се научим да говорим не остават в съзнателната ни памет.

Не можем да ги разкажем, но нашето подсъзнание, което не работи с думи, ги знае и това се отразява на живота ни до края. Има ясна връзка доза - ефект. Колкото тормозът е по-тежък и по-продължителен, толкова са по-сериозни сърдечносъдовите проблеми впоследствие.

Отразява се, естествено, освен върху физическото здраве и върху психиката на порасналия.

Един пример, който мога да дам, е дете, което е изгубило внезапно майка си в първите две-три години от живота си. Жената е била по задължение на работа в Куба за известен период. Момиченцето пораства с характер, който не цепи басма никому – казва в очите какво мисли, защото има ли значение, че ще изгуби един човек на улицата, след като в най-ранимата възраст е изгубило майка си. Този характер се оформя в тези първи години, които ние не помним. Второто дете в семейството, също момиче, родено след завръщането на майката и изцяло обградено от вниманието ѝ, е с коренно различен характер – този път благодарение на липсата на травма.

- Толкова голяма ли е ролята на комфорта в първите години живот?

- Огромна е, но има и значение дори периодът, ПРЕДИ ДА СЕ РОДИМ и даже назад в поколенията.

- Има огромно значение и бременността на майка ни, и на баба ни. Знае се, че докато жените са в утробата на майка си, в тях се образуват всички яйцеклетки, които ще овулират през целия им живот. Това означава, че ние сме били в корема на баба си, тъй като яйцеклетката, от която сме се появили, е била в корема на майка ни, която е била в корема на баба ни. В тази ситуация виждаме четири поколения: ние като яйцеклетка, майка ни като бебе в утроба, баба ни като бременна и прабаба ни, която се грижи за баба ни по време на нейната бременност.

Така че ние сме част от нашия род, ние сме продължението му и носим в нас всичко, което се е случвало преди нас. “Човекът е част от цялото, въпреки че изживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно, което е вид оптическа заблуда на неговото съзнание”, както прозорливо е казал Айнщайн.

- Животът на Земята съществува от 4,2 милиарда години и щом нещо продължава да съществува, има логика и смисъл в него. Емоциите се предават, за да бъде следващото поколение предпазено. Тези, които са били в концлагер, имат стрес, високи кортикостероиди, които потискат имунитета. Природата взима мерки и детето им се ражда с ниски кортикостероиди, така че ако стресът ги качи, те да станат с нормални стойности и детето да оживее в условията, застрашили родителите. Да пребъде родът.

- В България най-честият стрес, който води до същите аналогии, е колективизацията на земята и национализацията на едрата градска собственост. Несъгласните са пращани в лагерите в Белене, Богданов дол, Ловеч и другаде, извеждани са на разстрели. Като млад лекар, когато при мен идваха на преглед оцелели от лагерите, често им откривах стресов захарен диабет. Детето на един оцелял, родено след години, бе пратено в Строителни войски, така наречения КЕЧ, където по собствените му думи се чувстваше като риба във вода. Сякаш това трудно ежедневие вече е живяно, било е тренирано от предното поколение и предадено. Унаследяват се емоциите, за да бъде следващото поколение по-предпазено при подобна участ.

- За да се докаже междупоколенческата травма, са използвани експерименти върху мишки. Учените им пускат миризма на череши, които те харесват, но едновременно с това им подават нефатален токов удар. След многократно повтаряне мишките престават да обичат череши и бягат, щом надушат миризмата. Най-удивителното е, че следващото и дори третото поколение (внуците), на които никога не е подаван ток и които са живели в нормални условия, щом надушат миризмата на череши – бягат. Емоциите са унаследени. Изследванията показват, че невроните, пренасящи миризмата на череши, са били пренасочени от центъра на удоволствието в мозъка към центъра на ужаса. Това е епигенетична промяна. Не е различна самата ДНК, а “програмата” за четенето ѝ, за да бъде следващото поколение предпазено.

- Има ли историческо или религиозно потвърждение на този феномен на предаване на проклятието, ако така наречем травмата?

- В официалното издание на Светия синод на Българската православна църква в Четвърта книга Мойсеева от Стария завет четем: “Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен). Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете) и не оставя без наказание, но който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода”.

За да причини стресът травма, човек трябва да е уязвим.

Най-малките деца са най-тежко ранимите, при тях най-лесно стресът води до травма. Дали ще се получи, или не, зависи от човека и околната среда. Решаваща е социалната подкрепа – любовта, която оказваме към хората с тази травма, подкрепата на хората до нас и подкрепата, която получаваме от духовните среди.

Всеки род има нещо като наследствена карма, едни и същи неща се преповтарят.

Това, което генетично сме наследели като неестествено разчитане на ДНК информацията, можем да го променим чрез нашето поведение и чрез любовта. ДАЛИ НАСЛЕДСТВЕНАТА КАРМА ЩЕ Я УСИЛИМ, ИЛИ ЩЕ Я ПРЕКЪСНЕМ, ЗАВИСИ ОТ НАС, от нашето отношение.

Съвет, който бих дал не само на пациентите си, но и на всеки човек, е да разпита живите си роднини за историята на семейството до четири поколения. Питайте за всичко, което се е случило в рода ви: сирачество, осиновяване, развод, нежелано дете, ранна смърт в семейството, насилие, убийство, затвор, голямо наследство, национализация, колективизация, фалит, измама.

Родителите спестяват на малките деца много неща, за да им опазят психиката. Разпитайте ги за вас самите: за първите 2-3 години, които не помним, за бременността на майка ви с вас. Може да научите неподозирани неща. "

Подчертавам, че карма не е наказание, а адаптация на телата ни да станат по-добри в заученото поведение - а именно инстинкта за оцеляване. Както кучето знае да яде конкретна трева ако го боли корем без да е учено, така и ние реагираме и действаме от заученото поведение и спомените, записани в гените ни предавани чрез паметта на водата и клетките от една жена на следващото поколение. Бременността учи плода какъв е света и как да живее, когато излезе.

И на второ място - постояния стрес ни убива. Той причинява хронични възпаления, защото тялото няма кога да се възстанови, мечката постоянно го гони и то не мисли дали ще има утре.

Проф. д-р Сотир Марчев, е началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Притежава европейски и български сертификати за експертно ниво по ехокардиография, електрокардиостимулация и инвазивна кардиология. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Специализирал е във Виена, Осака и др. Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. Автор е на едни от най-четените български медицински учебници.

Прекрасна вечер и ползвайте разумно и практически всичко научено!

Аз се готвя да водя обучение от утре БУРГАС Сертификационно ТЕС обучение Ниво 1 и 2 , а следващата седмица - във Варна!

Предстоят Пловдив, София и Русе - знанието и изцелената вътрешна сила стигат далече!

Марти Иванова