„Това, което получих от живота, беше много, но и ударът, който той ми нанесе, също беше голям. Сигурно съдбата искаше да ми даде необходимото равновесие, защото имах голям успех и трябваше да изпитам голямо страдание…Направи го, може би, за да ме обогати, но чувството, че си осъден от самия живот да живееш сам, да живееш лишен от най-скъпото, което си имал, е ужасно. После започваш да мислиш, че върху тая изгоряла гора, която е била израснала в твоя живот, ще поникне някой храст отново, но старите дървета няма да ги има никога. И това чувство трябва да премине само, да го изживееш, то не може да се преодолее нито от воля, нито с желание или мисъл. Защото нещастието идва като буря, а си отива капка по капка...“
Гена Димитрова, родена на 6 май 1941г., с. Беглеж, България, починала на 11 юни 2005г. (на 64 години), гр. Милано, Италия.
Само месец след трагичната смърт на съпруга си, Гена Димитрова трябва да замине за отдавна планирана изява пред японска публика. Напът е да се откаже, но тогава получава телефонно обаждане от неин скъп приятел: „Гена, знам, че ти е мъчно, знам, че още мислиш за погребението, знам какво Джорджо (Жоро) представляваше за теб, но те съветвам - тръгни веднага, нито ден не стой вкъщи! Само сцената ще те спаси, ако не - всички ще минат през трупа ти!“ Този верен другар се казвал Лучано Павароти.
ДЕТСТВО И РОДЕН КРАЙ
Като дете Гена води обикновен селски живот. Като всички останали свои връстници тя пасе биволици и заедно с родителите си се труди на нивата, помага им във всичката къщна работа. Но дори и най-шумните аграрни машини не успявали да приглушат космическия й глас. Една съседка и днес си спомня: „Наша Гена, като пееше, циглите падаха от къщата!“. Тя има щастливо детство. Родителите й са трудолюбиви и природно интелигентни хора. Със сестра й пеят в хорове и всички се гордеят с тях. Беглежани казват за нея, че с умните била умна, а с простите - проста. До края на живота си Гена спонсорира множество придобивки за селото - от линейка до ремонта на училището.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ИЗБОР В ЖИВОТА Й - ДА БЪДЕ ПЕВИЦА ИЛИ ЛЕКАР
Когато навършва осемнайсет години, тя заминава за София, уверявайки родителите си, че ще кандидатства в Медицинския факултет, но всъщност се явява на прослушване в Консерваторията. Още от първия изпят тон на „Хей, Балкан, ти роден наш“ Гена е приета с отличие. За да се издържа през годините на следването, тя мие чинии в стола на учебното заведение.
ЗАПОЗНАНСТВО СЪС СКЪПИЯТ Й СПЪТНИК, ДРУГАР И ЛЮБИМ СЪПРУГ
Това се случва по време на гостуване при нейна приятелка. Той е висок спортист, лъчезарен и дружелюбен. Любовта пламва бързо и скоро двамата се женят.
„Няма да е пресилено да се каже, че мъжът на Гена за нея беше като неин Ангел-хранител, който я пазеше дори от настинки, уреждаше всичките й пътувания, визи, интервюта. Беше се посветил на нея, въпреки че е инженер и имаше бъдеще като такъв“, коментира техен семеен приятел. „Техните истории са почти като вицове. Като го питахме защо не научи Генчето да кара кола, той казваше: „Да не съм луд да си взривя банката!“. Големият удар за Примата идва в мига, в който научава за катастрофата. „Господи, дано да е жив, да е на количка, ако ще, но да е жив!...“.
ПРЕПОДАВАТЕЛ, ПЕДАГОГ, УЧИТЕЛ, НАСТАВНИК
Голямата мечта на Гена е да обучава младежи. Елена Бръмбарова си спомня заръките на Учителката си: „Деца, искам да запомните едно, вие сте едни редици в армията, нищо повече, всички останали са вече по-високо от вас в йерархията, особено диригентът и режисьорът. Каквото кажат те, това се прави, защото за вашето място чакат още десет други! Помнете, има много музикални диви, но само някой голям глас може да стане примадона! Искам да ви науча по друг начин да чувствате и да претворявате нещата във всеки един момент. Искам да разбиете натрупаните с години във вас канони. Искам да се разчупят линиите, да се доближи изкуството до хората. И липсата, и излишъкът на самочувствието на сцената са опасни. Липсата не ти дава да се изявиш, а излишъкът не ти дава да израснеш. Човек трябва да се научи на пълен самоконтрол и да търси средното“.
За уроците си Гена не взима никакво заплащане, дори приема в дома си ученици, които няма къде да живеят в София. В подбора на студенти е строга. Избира само най- добрите. Не иска да работи с младежи, които са се обучавали при други преподаватели на друг стил. От двеста желаещи приема само седем - осем.
ЗВЕЗДА НА СЦЕНАТА - ЧОВЕК ИЗВЪН НЕЯ
Щедростта на Гена е безгранична. Тя помага на всеки, който я помоли. Един ден на улицата я пресреща човек с табела, на която пише, че събира пари за операция. Казва, че е бивш хорист от операта и спешно се нуждае от пари за лечение. Тя бърка в джоба си и му подава 100 лв., но си определя с него среща на следващия ден на същото място пред Операта. Тогава му носи цялата сума за операцията - 4000 лв...
Друг подобен случай е с младеж, уличен музикант, когото Гена чува да пее по път към дома си. Казва му, че гласът му е прекрасен и че трябва да се яви на конкурс. Той отвръща, че няма кой да го препоръча. На следващия ден тя го завежда в Операта, а след време го среща в един милански театър, облечен във фрак и готов за поредното си изпълнение…
АСТРОЛОГИЯТА - УВЛЕЧЕНИЕ, ХОБИ ИЛИ СТРАСТ…
Натална карта, съставена собственоръчно от Гена Димитрова.
„Кармата ми е много силна“, казва в едно интервю Гена. „Изглежда така е по рождение. Родена съм на Гергьовден, когато повечето планети са били струпани над хоризонта. Тази година (1995г.) знам, че ми предстои голяма промяна в живота, свързана с излизането на Плутон от Скорпион през февруари. Петнайсет години той стои там и е опозиция на Телеца и през цялото време ми е изпращал неблагоприятни енергии. Въпреки че през този период съм имала и много успехи, всичко в живота ми е ставало с голяма борба. Всичко беше сякаш с оловни крака. Ужасно трудно, със страшно много борба, със страхотна сила. Мисля, че всеки сам е избрал за какво да дойде на тази Земя и се е посветил на предназначението си. Дори този, който се лута, сам си е избрал тази съдба. Така е дошъл, така и ще си отиде. Но каквото и да правим, винаги оставяме много недовършено след себе си.“
„След смъртта на мъжа си“, разказва сестрата на Гена, „тя започна още по-задълбочено да изучава тази наука. Постоянно пълнеше куфарите с такива книги…“
ГРИЖИ ЗА ВСИЧКИ, ОСВЕН ЗА САМАТА СЕБЕ СИ
Гена страда от постоянни настинки, защото е принудена да носи тежки костюми и да пее на открити сцени, където вятърът издухва всяка капчица пот. Имала е големи проблеми с щитовидната жлеза, но не е посмяла да се оперира, за да не увреди гласа си. „Когато отидох в Ла Скала на 29 години, вече се бях разболяла от щитовидна жлеза“. Гена споделя и за големи проблеми със стомаха и храносмилането. „Днеска имам представление в Милано, утре в София, а в края на седмицата в Америка. Когато с години обикаляш света, ти не само ставаш негов гражданин, но и не изпитваш носталгия за никъде. Където и да си оставя шапката, все ми е добре ... и все ми е зле“. На такъв режим, който и да е организъм ще се подложи на стрес и изтощение. През 2004г. докторите й откриват рак на панкреаса в много запуснат стадий, но Примата не се предава и заявява, че ще се бори до последно! В този момент приятелите са тези, които я подкрепят. „Приятелството е една опора, казва Гена, това е вярата в другия. Аз не поддържам много приятелства, имам малко подбрани приятели. Това са хора, които ме обичат, които ми вярват, които гледат само и само да ми помогнат и не искат нищо от мен".
На погребението й присъстват хиляди хора, за да си вземат последно сбогом с един космически талант, добър човек и скромен другар...
Биографичните данни са по книгата "Гена Димитрова от А до Я", автор: Димитър Сотиров.
http://uraniabg.com/
