Безплатна книга: Как да изчистиш родовата си карма

 

Какво ще научиш в книгата:

• Разбиране на родовата карма: Основи за идентифициране на родовите модели и 
• тяхното въздействие.
• Истории и уроци: Техники за разкриване на скрити семейни истории и уроци.
• Освобождаване от стари модели: Стратегии за прекъсване на негативните 
• цикли и поведения.
• Лечение и пречистване: Методи за емоционално и духовно лечение на родовите 
• рани.
• Възстановяване на връзки: Съвети за подобряване на семейните отношения и 
• възстановяване на разкъсани връзки.
• Укрепване на родовата енергия: Умения за изграждане на позитивна 
• родова енергия и наследство.
• Създаване на нов път: Основи за поставяне на основите на нов, 
• освободен от родовата карма живот.
• https://grabnisi.bg/sp/family-karma/?utm_medium=paid&utm_source=fb&utm_
• id=120204788780210474&utm_
• content=120204788780220474&utm_t
• erm=120204788780200474&utm_campaign=120204788780210474&fbclid=
• IwY2xjawE1CoFleHRuA2FlbQEwAAEdjjLePeWorAqe7QMwwwNl_
• J4ZVaA28q4zUoGS0crB3J-j-GG7h8a6WZxi_aem_nlmVLicDuB0Uvk3VFmi6mw
  

Думата „карма” идва от санскрит и означава „действие” или „дело”. В индуизма и будизма, 

тя носи значението на всяко действие, с което постигате добри или лоши резултати 

в този живот или в минало прераждане. 

Също така означава „съдба” или „орисия”. В този контекст, родовата карма обединява 

физически, емоционални, поведенчески, умствени черти и характеристики, 

както е и коренът на всички житейски положителни и отрицателни модели на действие, 

наследени от нашите предци и закодирани в нашето ДНК. Накратко, семейната карма 

е вид енергия, която наследяваме от нашето семейство чрез ДНК и РНК. 

Забелязвали ли сте как различните семейства имат свои уникални теми и истории? 

В някои се върти история, свързана с пристрастяване, при други – с различни болести 

или повтаряемост на определен вид семеен модел. Това могат да бъдат 

семейни кармични модели на умствено, физическо, емоционално и духовно ниво, 

но не само: извън кармата, това може да са дисфункционални роли, ограничаващи 

вярвания, преценки, негативни черти, семейни обиди, страхове или травми, 

като физически, умствени, емоционални и сексуални злоупотреби. 

 Вместо да изпадаме в потрес, важно е да разберем едно – всеки човек носи някои 

от тези енергийни родови програми и има възможността да ги излекува, 

така че да не се предават на следващите поколения. 

Защото наследствените кармични дългове по правило се натрупват и изходът от тяхното 

влияние е в ръцете на хора с много високо ниво на духовност и личностно развитие.

Родовата карма е колективната карма на членовете на един род. Тя се състои от 

модели и вярвания, погрешни или правилни действия, извършени много назад в 

миналото. Тази карма обаче не остава само за тези, които са пряко отговорни. 

Поради естеството ѝ, тя се предава през поколенията – от баба и дядо, на майка и баща, 

от тях на дъщеря и/или син и т.н. Възможно е и да прескочи поколение, като се предаде, 

например, от баба/дядо на внук/внучка. Родовата карма не е трайно вкоренена, 

така че с добросъвестни усилия и действия, тя може да бъде регулирана, отработена 

и излекувана. 

Това изисква да сте осъзнати, активни и целеустремени в опитите си да се освободите 

от сценариите, които ви тровят. Всяка лечебна работа ще дава плодове напред във 

времето за вашите потомци, както и назад – към вашите предци, и разби ра се ще 

има голямо отражение във вашия живот. 

Защото всичко е свързано, всичко е един кръговрат… Семеен егрегор Всички семейства 

в рода са свързани помежду си с обща енергия, която можем да наречем семеен егрегор. 

В това пространство се съхранява цялата информация за делата на всеки член от 

семейството. 

Всички в рода оказват влияние върху настоящето, както и върху съдбата на бъдещото 

поколение. 

Да кажем, че някой допусне грешка. По този начин той внася тежест в общото поле на 

своя род и влошава съдбата на всички в него. Съвсем обратното е извършването 

на добро дело – тогава светлината навлиза в семейството и носи благоденствие.

Влиянието на общата карма на семейството върху съдбата на отделния човек е 

съвкупност от личната карма на въпросното лице и кармата на рода, от който 

произхожда. Казано по друг начин, ако положителната лична карма на даден човек е 

по-голяма от отрицателната родовата карма, тогава негативното ще бъде 

неутрализирано или поне смекчено. Поради енергийната обремененост на всички 

членове на семейната линия кармичният дълг преминава към следващото поколение 

без значение пола на наследника. Единствените деца в дадено семейство може 

да са наследници на кармата и на двамата родители, а в семейства с повече деца 

е възможно някое от децата изобщо да не изпитва дългова тежест към предците си. 

Изборът на време, място и семейство за прераждане също е от значение, 

той се съчетава със задачите и целите на въпросния човек, свързани 

с новото прераждане.

КАКВО ЗНАЕМ ЗА НАШИТЕ ПРЕДЦИ

Колко от вашите биологични предци познавате наистина? Какво знаете за вашата 

кръвна линия, за историята на вашите предтечи и техния живот? Да започнем оттам, 

че нашите предци ни влияят на всички нива. Общоприето е, че генетичната и 

кармична връзка с тях продължава девет поколения назад в историята на рода. 

От нея може да произтича положително, но и отрицателно влияние, 

което тече като река през нашия живот и дори може да обясни много случки и 

събития в него.

Каква информация от нашите предци носи ДНК?

Вече казахме, че освен чисто физическите сходства, унаследяваме енергийна и 

духовна информация от нашите предци. Всеки понякога е чувал изрази подобни на: 

„Имаш същия характер като баща си/майка си!”, „Съдбата на баба ти/леля ти беше 

същата.” Това ще рече, че ние не само приемаме генетична информация от нашите 

близки, която се изразява във външния ни вид, но и черти на характера, модели на 

поведение, както и някои подсъзнателни страхове и модели на мислене. 

Всичко това, под една или друга форма, влияе на нашия живот и понякога 

дори е причина за много проблеми и несполуки. Нашите гени помнят болките 

и травмите на предците и ако те не са успели да се справят с тях, то това означава, 

че сега е наш ред да го направим.

На всеки се е случвало да изпитва неоправдани страхове в някаква област, 

без на пръв поглед да има реална причина за това. Ако се разровим в 

родословието си обаче, можем да открием къде се корени проблемът и 

каква всъщност е неговата предистория. Наследеният модел поведение 

може да се свързва не само с фобии от змии или паяци, но и с много други 

сериозни бариери, като например страх от сключване на брак (ако наш 

прароднина е имал нещастно съжителство), страх от раждане на деца и други. 

Необяснимите пориви към постигането на дадена мечта също имат 

подобно обяснение.

Безкрайно повтарящи се модели могат да се намерят във всяко семейство. 

Ако вашият род обаче е вършил много добри дела, то ще имате късмет. 

Ако кармата, създадена от предците ви, не е значителна, ще може да бъде 

напълно изплатена до второто поколение след прегрешението. 

Но ако отрицателната карма идва от акт на убийство, например, възмездието 

ще продължи до третото и четвъртото поколение. В случай, че кармата на 

убийството е по-тежка, ефектите ще бъдат по-силно изразени и могат да 

продължат през повече поколения. Това е подобно на нараняванията по 

човешкото тяло. Ако нараняването е леко, кратък период на почивка би бил

 достатъчен. Ако нараняването е тежко, е необходима по-дълга почивка 

за възстановяване. 

Отрицателна карма на потомците ни ги кара да се прераждат в определено 

семейство, за да понесат кармичните възмездия на своите предци. 

Кармичните дългове на предците или техните добродетели, както и средата, 

в която живеем, се определят от негативната карма, късмета и добродетелите, 

които сме натрупали в миналите си животи. Ако сме натрупали добродетели 

в предишните си животи, ще бъдем значително по-облагодетелствани в 

това прераждане и ще се радваме на защитата на нашите предци. 

Ако пък сме натрупали негативна карма в предишните си животи, 

произтичащите от нея кармични пречки биха ни накарали да живеем в 

бедност в този живот, тъй като трябва да има баланс. 

Затова не трябва да забравяме, че носим отговорност за благосъстоянието 

на нашите потомци в бъдеще. Всичко с нас и с тях ще бъде наред, 

ако вършим добри дела, не мислим и не правим зло на никого, 

абсолютно се въздържаме от лъжи, нечестни взаимоотношения, 

кражби и други тежки провинения.

КОИ СА НАЙ-ТЕЖКИТЕ РОДОВИ КАРМИ И КААК РЕФЛЕКТИРАТ 

ВЪРХУ  НСЛЕДНИЦИТЕ?

Убийство 

Убийството е най-тежкият и най-болезнен вид родова карма. В тялото на 

наследниците на убиеца, тя може да се прояви по различни начини – 

като обща слабост на тялото, тумори или други трудно лечими или 

нелечими болести. 

При всички болести, в основата, на които стои енергията на смъртта, гниенето 

и разлагането, е налице кармата на убийството. Има енерготерапевти, 

които успешно лекуват подобни състояния и тук интересен е принципът. 

В основата на лечението винаги стои егото. Когато категорично се унищожи егото, 

свързано с тази родова карма, тялото на пациента се връща в нормално състояние 

доста бързо.

Кражба 

Кармата на кражбата се създава винаги, когато в рода е имало хора, 

които са присвоявали нещо, което не им принадлежи. Тук не говорим само за 

пари и материални ценности. Тази родова карма блокира тялото и ескалира 

емоциите. Човек се чувства тежък и някак си несъстоятелен. Травмата може 

да се проявява по различни начини – като бъбречни и стомашни заболявания,

 но често намира израз и в крайна бедност, липса или постоянна загуба на пари. 

Като цяло кражбата в началото създава фалшивото усещане за успех и 

просперитет, но… само в началото. Длъжни сме да направим едно уточнение. 

Има потомствени родове, в които се е крало и продължава да се краде в 

големи размери. Това не са само потомствените мафиотски фамилии, 

но и политици, семейства във висшите кръгове. Сигурно ще си помислите – 

нима наследниците на тези хора са бедни, нима не са се подсигурили със 

сметки в швейцарски банки за няколко живота напред, нима нещо им липсва? 

Истината е, че няма как да знаем в подробности как стоят нещата, но да, 

такива родове не обедняват за едно поколение, защото мащабите на 

натрупаното там са различни. Кармата на рода, обаче 

със сигурност е тежка и се изплаща по много по-жестоки начини от това да се 

разплатиш с пари. Никой от потомците в такъв род няма да застане пред 

жълтата преса, за да изброи личните си проблеми. Но не са малко 

примерите за самоубийства, тежки зависимости, загуба на дете и нещастен 

личен живот сред тях. Знаете, че отвън нещата винаги изглеждат по един начин, 

но отвътре картината е различна. А кражбата в по-големи мащаби може 

само да притъпи емоционалната болка, но човек категорично не става 

по-здрав или по-щастлив.

Предателство Може да се каже, че предателството е престъпление срещу 

доверието и то тежко. Такъв тип провинения могат да се извършват във 

всички аспекти на социалния и личния живот. В семейството кармата на 

предателството се натрупва от изневяра. Отрицателна карма може да се 

натрупа и от предателство към приятелите или огласяване на техните тайни. 

Вариантите са много. Разкриването на конфиденциална информация в бизнеса, 

доносничеството също попадат в тази категория. В тялото тази травма 

често се проявява като болести на гърлото, очите и стомаха. Потърпевшите 

от подобна карма страдат от патологична самота или изключително повърхностни 

връзки с хората, липса на доверие, на истински приятелства и много по-малко любов.

Измама 

Кармата, породена от измама, подобно на тази на предателството, се отразява 

основно на гласните струни, лишава от творческа енергия и значително 

намалява свободата на избор в живота. Много хора, които страдат от депресия, 

са направо претоварени от тази карма, но за депресията, разбира се, 

може да има и много други причини.

Горделивост 

Кармата на горделивостта се основава на егото. Горделивостта е величаене на 

себе си и омаловажаване на другите. Горделивостта като родова травма се 

изразява под формата на телесни схващания. С нея е много трудно да се 

работи на енергийно ниво и може да се каже, че се доближава по трудност 

за лечение до кармата на убиеца.

Робство 

 Кармата на робството се проявява, когато в даден род или народност 

като по-широко понятие, периодично са отнемали свободната воля на 

други човешки същества – роби, прислужници, обслужващ персонал, 

работници, принуждавайки ги да се подчинят на чуждо его. Дори децата 

могат да влошат кармата си с егоистично поведение спрямо родителите, 

както и родителите, изсипвайки върху детето с пълна сила своето 

непреодолимо его. Все повече научни теории доказват, че животът, 

който живеем днес е плод на събития, които са се случили в миналите ни 

животи и това, което предстои да ни се случи, също е причинено от 

нашите предишни постъпки. Смисълът на родовата карма също е в 

това да се плати за прегрешенията, които са били допуснати в един род. 

Кармата – това са уроците, които трябва да научим и отговорността, 

която трябва да понесем за действията и постъпките си. Тя е тази сила, 

която определя баланса във Вселената и прави така, че всичко да си 

дойде на мястото – рано или късно.

ИЗЧИСТИ РОДОВАТА СИ КАРМА

Запомнете – с колкото повече хора от рода си поддържате добри и искрени 

взаимоотношения, толкова по-силно ще тече любовта на рода към вас. 

Не забравяйте, че родът е сила, затова е важно връзките в него да се базират 

на почитане, любов и уважение. Благодарете си един на друг за това, че се 

имате в животите си, помагайте си и това ще отвори вратите към множество 

видими и невидими блага.

Как да подходим към лошата родова карма? На първо място трябва да осъзнаете, 

че сте част от цяло, като същевременно преразгледате собствените си мисли, 

намерения и поведение. 

Семейната карма или кармата на поколенията действа чрез несъзнателно

прехвърляне на мисли, страхове, гледни точки, травми, поведение на 

родителите към техните децата. За да промените всичко това, трябва да се 

ангажирате първо да свършите вашата лична работа, да отработите всичко, 

на което се съпротивлявате, да се изправите лице в лице срещу него, след 

което бавно да се опитате да въплътите в себе си един повисш мисловен процес, 

който е по-близо до целта на душата ви. Това е най-вече вътрешен процес и 

представлява бавна и понякога трудна работа за осъзнаване и опознаване на 

себе си, защото рядко се вглеждаме в себе си. Много по-лесно е да проектираме 

нашия вътрешен свят навън - в околните, да ги съдим и да се разсейваме, защото 

не обичаме да се изправяме пред всички „негативни” черти в самите нас. 

 Когато започнем да осъзнаваме колко много скрити страхове имаме – омраза, 

гордост, егоизъм и т.н., товарът, който носят със себе си може да ни се види тежък. 

Но всичко, което съзнаваме, можем да променим, така че тежестта си заслужава. 

Можем да изберем да се освободим от отпечатъците, които са ни били предадени 

или да интегрираме такива, които смятаме за полезни за личностното израстване. 

Да направим всичко това е съзнателен избор. Това е и единственият начин да 

излезете от кармичния танц, защото кармата ви сте вие самите. Вашите мисли, 

действия, страхове и намерения определят настоящите и бъдещите ви пътища. 

 В случай, че имате кармични душевни уроци, които трябва да бъдат научени в 

този живот, няма да можете да ги избегнете, но пък можете да ги направите 

по-лесни. 

Единственият смекчаващ фактор е еволюцията на вашата душа. Ако тръгнете 

по пътя на вътрешно осъзнаване, то бъдете смирени. Молете се, работете и за 

другите, а не само за егото си, обърнете се към Бог или към това, в което вярвате, 

към вашия духовен водач, към вашата идея за Бог с искреност. Това ще ускори 

процеса неимоверно и промените ще започнат да се случват видимо. Но ако 

правите всичко, изброено по-горе, от страх да не бъдете кармично наказани, 

това няма да доведе до нищо добро. Вселената вижда намерения и енергия, 

а не фалшиви деяния. Затова този, който е ударил по грешка, не е така кармично 

обременен в сравнение с този, който бие от злоба, с ясното съзнание, че наранява. 

Намеренията са напълно различни и тежат много повече от действия, продиктувани 

от страх от наказание и фалш. По същия начин този, който има малко, но го споделя 

искрено с другите, е по-добър от някой, който прави богати църковни дарения, 

за да се похвали, да си спечели място в общността или да сключи договор с Бог... 

Вселената отчита само действията, основани на чисти намерения и продиктувани 

от душата.

Как да се изчистим от лошата родова карма? 

Обръщането на лошата карма може да бъде постигнато само с „добра карма”. 

Няма други решения.  Кармата може да бъде изтрита с карма, но с 

противоположна насоченост. Този път трябва да е добра карма, за да 

обърне действието на лошата. Какво са добрите дела? Да нахраниш гладен, 

да отделиш време и внимание на възрастните, да се погрижиш за ранено животно, 

да засадиш дърво, да изпълняваш обещанията и дълговете си към родители, деца, 

съпруг/съпруга и най-вече към себе си. Правете добрите дела в тишина. 

Не парадирайте и не се хвалете с тях. Създавайте „контра–карма”. 

Това е така наречената „сева” (от санскрит) или служене на всички същества с 

любов и безкористност, дори без да мислим за намаляване на „лошата карма”. 

Именно този тип действия могат да доведат до балансиране на миналото.

   Това не означава, че лошата карма просто си отива. Това означава, че ако 

преди сте имали 1 стотинка и е трябвало да върнете на другите 1000 стотинки, 

то след добрите постъпки, ще имате 10 000 стотинки (добра карма) и тогава 

връщането на 1000 е много по-лесно. Как да смекчите негативната си карма 

с действия? • Спасявайте животи – на хора, животни, насекоми… 

Ценете живота и бъдете спасители и помощници с вашите мисли и действия. 

Това е един от най-бързите и сигурни начини да трансформирате негативната 

си карма. 

По-различно е от това да бъдеш добър човек. Нужна е активност. • 

Давайте и споделяйте. Ако не сте богат, давайте на по-бедните от вас. 

Ако имате 1 хляб и умирате от глад, дайте половината от хляба си на друг човек, 

който също е гладен. • Грижете се за болните, бедните, пренебрегваните, 

малтретираните и умиращите.

• Грижете се за околната среда. Посадете дървета, цветя, изградете къщи и убежища, 

които да приютяват животинки и да им осигуряват безопасност. • Раздавайте любов. 

Пуснете целия гняв, негодувание и омраза. Обичайте света в цялото 

му несъвършенство, с цялото си сърце. •Пожелавайте добро на всички. 

Независимо дали сте съгласни с него/нея или не. На семейството, 

приятелите или враговете, мислено им пожелавайте най-доброто.

 Желайте им щастие, любов, здраве и изобилие.

• Не очаквайте да ви се върне нищо в замяна. Очакванията за благодарности

 също създават карма. • Молете се и благодарете, че имате възможност да 

правите всичко това и че сте на правилния път. Молете се за яснота, напътствие и 

смелост. • Не се насилвайте и не съдете. Ако не можете да направите всичко това, 

придвижвайте се с малки крачки. Не е нужно да правите всичко наведнъж. 

Ако можете да направите всичко наведнъж и веднъж завинаги, да се откажете 

от навика да съдите и мразите, тогава със сигурност и много бързо ще 

трансформирате кармата си. 33 Работете върху вашите модели на вярвания и 

убеждения. Твърде често дълбоките, вкоренени убеждения и вярвания се явяват

 „карма”. Мислите ли, че поддържането и захранването с вяра на убеждения от типа:

„Не съм достоен”, „Никой не ме обича”, „Аз съм жертва” и други подобни, 

не създават лоши житейски ситуации? Духовното израстване по пътя към 

себереализацията намалява постепенно кармата. След като настъпи осъзнаването, 

кармата вече няма да има същата силна власт. Духовното израстване по същество 

е достигане до най-дълбоките вярвания, причиняващи страдание и 

тяхното разрешаване.

ПРОСТИ И СЕ ОСВОБОДИ 

Да простиш, е рецепта за щастие. Да не простиш, е рецепта за страдание! 

Прошката безспорно стои в основата на това да приключим с бреме, 

което носим в себе си незнайно колко време. Прощавайки искрено, 

най-образно казано изхвърляме товар, който доброволно сме подхранвали, 

таили в някое тайно кътче в себе си и носили на плещите си, при това вкопчени 

в него. Ако не сме простили нещо много сериозно, то образно казано 

не сме съумели да минем напред и да продължим с лекота живота си, 

а сме останали мислено някъде и някога в миналото, когато се е случило 

„непростимото”.

Изчистването на родовата карма задължително минава през прошката, за 

да се освободим от токсичните емоции към родители и предци. Това е актът 

на изцелението ни. Както отровата действа на този, който я приема, 

така и непрощаващото сърце вреди преди всичко на себе си. Но ако трябва 

да си признаем, прошката спада към нещата, които е по-лесно да обсъждаш 

и величаеш на думи, отколкото да направиш. В разговор обикновено всички 

сме съгласни, че прошката е красива идея, докато не ни се наложи да я приложим. 

Има стотици примери в ежедневието, че когато ти се вдигне адреналинът и 

„набереш много на някого”, последното нещо, което ще искаш е да слушаш 

приказки за прошка. По-скоро ти се иска, както се казва, на мига „да удавиш 

виновника в капка вода”. И да, наистина се изисква известно време за осъзнаване, 

акто и кураж, за да можеш да простиш! Изисква се също така да си на по-високо 

духовно ниво, за да не изпускаш от поглед цялата картина, да можеш да отчетеш 

и чуждата гледна точка и да видиш ситуацията отстрани. Прощаването е действие 

на силните, човек първо трябва да разбере колко изпепеляващо е да таи омраза 

в себе, за да осъзнае колко по-лесно всъщност е да прости. Безспорно има ситуации, 

в които хората имат правото (или поне така ни се струва) 38 да мразят някого. 

Ако се замислите, има безброй обстоятелства, в които дяволът е намесен така, 

че невинните жертви просто падат в смъртоносната му клопка. Вземете за пример 

терористичните актове в различни точки на света. В главата на потърпевшите се 

зараждат въпросите: „Защо Бог го допусна?”, „Къде сбърках?”, „Защо да продължавам 

да вярвам, защо да следвам доброто, след всичко това?”, „Не е ли всичко измама и 

има ли справедливост?”. Вероятно всеки от нас си е задавал трудни въпроси, 

минавайки през изпитание. Особено ако отговорът ни убягва. Изходът от този 

затворен кръг от мрачни мисли и гняв е един, и той е процес. Накратко, 

въпреки че този процес може да продължи години, той представлява следното – 

минаваш през цялата болка и прощаваш заради самия себе си. За да се излекуваш. 

Защо39 то прошката пречиства въздуха около теб, сърцето и душата. 

Тук има още нещо много важно. Научете се да прощавате на първо място заради 

себе си! Да живееш в отмъстителните мисли, в желание за възмездие, далеч от 

любовта и състраданието, със сигурност внася негативизъм в живота на човек и 

го дърпа надолу. Прошката е акт на любов на първо място към самия себе си. 

Тя е малката искрица, която внася светлина по пътя към духовното израстване, 

към което всяка душа се стреми.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ КАРМАТА Е ИЗЧИСТЕНА

Бъдете търпеливи, защото коригирането на семейната карма е трудоемка задача.

 Ще трябва да израснете духовно, като коригирате начина си на живот, 

както и самите вас. Не е изненадващо, че този процес няма ясно определен край. 

Въпросът е, че практиката на очистване не трябва да се прекъсва и спира. 

Ще разберете, че кармата е изчистена, когато животът стане хармоничен и 

балансиран, защото показателите за правилно извършено освобождаване от 

блокажите са именно мир, любов и щастие. Процесът все още е в ход, ако се 

хванете да проявявате качества като алчност, завист, гняв и други прояви на 

негативност. Всъщност кармата изисква периодично прочистване дори в ежедневието, 

например след тежък работен ден, изпълнен с лоши мисли. 42 Не очаквайте обаче да 

превърнете практиката си за енергийно почистване в еднократно събитие. То трябва 

да стане неразделна част от вашето съществуване, защото само така ще изчистите 

съзнанието си от негативни нагласи и прояви. Възможно е да направите положителни 

промени във вашата лична карма само чрез постоянно излъчване на любов и доброта. 

Освен това човешката карма е тясно свързана с енергията на мястото, където живеем. 

Поради тази причина е изключително важно да поддържате чиста и добра атмосфера 

в дома си. Можете да нормализирате аурата на дома си с помощта на амулети, свещи, 

икони и подреждане на мебелите според принципите на Фън Шуй. 43 За да сте сигурни, 

че къщата е изпълнена с любов и грижа, езотериците препоръчват да практикувате 

техники за визуализация, като си представяте, че сте в голям, уютен пашкул с 

огледална повърхност. Тя буквално ще отразява негативните енергии на света около вас.

 Тази защита не е най-силната, но като се връщате към нея ежедневно, укрепвайки и 

подхранвайки изображението, можете да създадете здрава и надеждна броня, която 

да ви е от полза всеки ден. Като цяло трябва да сме абсолютно наясно, че родовата 

карма винаги е съществувала и ще съществува. Енергийна връзката обединява нас и 

роднините ни по необратим начин, както по емоционален и кръвен, 44 така и по 

кармичен път и именно затова сме участници в събития и сценарии, чрез които 

взаимно изкупуваме греховете си. Освен това има още нещо много важно. 

Дори и успешно да се отървем от старите кармични програми, които ни спъват в 

настоящето, няма да успеем да постигнем нещо кой знае какво, ако всекидневно 

натрупваме нова негативна карма. Защото така ние ще се окажем в ролята на тези, 

които ще завещаят кармични тежести на децата, внуците и правнуците, докато някой 

от тях не изчисти програмата. Тук съвсем не говорим непременно за престъпления и 

изключително тежки провинения. Можете да предадете на децата негативна програма 

дори и с всекидневните си приказки че „животът е труден”, „хората са лоши”,

 „в днешно време на никой не може да се разчита”, „всеки гледа да те излъже и 

всеки гледа само себе си”, и т.н.. Така че, изчистването на стара родова карма е 

само началото. Оттам нататък следва отговорно и всекидневно да следим поведението

 и мисленето си, за да не натрупваме нови негативи за нашите наследници.

  

 

Омраам: Любовта връща сиянието, Любовта прави съществата сияйни

 

23.08.2024 г.

Когато човек гледа Слънцето, онова, което вижда най-напред - казвал съм ви това - е този светъл диск, който винаги има една и съща форма, едни и същи размери. После вижда тази светлина, която струи от него - неговите лъчи, които прииждат, сякаш не могат повече да останат на едно място, сякаш енергията в тях е толкова буйна, че кипи и бушува...

Е, добре, на какво още ще ни научи Слънцето с лъчите си? Защо е решило да ги изпраща в пространството, чак до планетите? За да ги смущава, за да ги безпокои? Попитах го за това и то ми отговори: „Как искаш тези планети, които са толкова тъмни, мрачни, непрозрачни, непроницаеми, да могат да станат като мен и да действат като мен, ако не им давам пример? Аз им изпращам моите лъчи, за да им покажа как озарявам и как сгрявам всичко, за да правят и те един ден като мен!“ Тогава разбрах, че това е неговият начин да ги учи. Виждате ли каква е педагогиката на Слънцето? Най-големият педагог - това е именно Слънцето, защото то безспирно дава пример.

От милиарди години Слънцето е винаги тук, за да учи хората как да носят Топлина и Светлина, как да излъчват. Те обаче са толкова слепи, толкова неосъзнати, че нищо не са разбрали от действията на най-великия Наставник, най-великия Учител. Те винаги отиват да се учат някъде другаде. В деня, в който най-накрая ще поискат да се преобразят, те ще трябва отново да се обърнат към Слънцето, да изучават неговия начин на действие, неговия Подход, и да действат като него. Вижте: този лъчезарен диск, който е неподвижен, устойчив и неизменен, е тялото на Слънцето. Това, което се излъчва от него, са неговите мисли, неговите идеи, неговата Душа, неговият Дух - те отиват да посетят периферията. Защо?... Ами да видим: защото на Слънцето е толкова топло, че имат нужда да отидат да се разхладят и освежат за малко извън него! Ще решите, че това прилича на обяснението на мързеливия ученик, който казва: „Топлината разширява телата, а студът ги свива - доказателството за това е, че през лятото дните стават по-дълги, а през зимата - по-къси“. А аз, аз ви давам подобно обяснение: щом на слънчевите лъчи им стане твърде горещо, отиват да се разхладят малко извън него. Нали, когато стоите прекалено близо до една печка, изпитвате потребност да излезете - и веднъж охладили се добре, влизате отново да се стоплите? Е, добре: лъчите също излизат, защото им е станало много топло - после се връщат, толкова свити, толкова измръзнали, че вече не се виждат.

Вие несъмнено сте забелязали това отиване и връщане и във всекидневния живот: човек ту си стои вкъщи, ту решава да отиде в града, за да работи или да прави покупки, а след това отново се връща у дома. Човек излиза от Центъра, за да отиде в периферията; след това напуска периферията, за да се върне в Центъра. Ако сега анализирам мотивите на хората за отиването им в периферията, ще открия, че те са или с цел да вземат, да спечелят, да заграбят нещо - или пък, за да дадат, да помогнат, да направят подаръци. Всичките дейности, посещения, действия, постъпки, които хората извършват, когато излизат от дома си, имат една от тези две цели. Те могат да имат хиляди нюанси, но винаги се свеждат до думата взимане или до думата даване114: хората се занимават с бизнес дела, афери, печалби - или пък дават, помагат.

Каква е целта на слънчевите лъчи, какво е тяхното желание? Ако идваха, за да взимат, те нямаше да бъдат толкова светли и сияйни. Ето един важен критерий, който Слънцето ми е разкрило:

Любовта връща сиянието, Любовта прави съществата сияйни.

Слънчевите лъчи също са топли, сияйни и чисти, защото имат в себе си необятна Любов, която ги подтиква да раздават навсякъде от богатството и изобилието, с които е преизпълнено Слънцето. И когато „разтоварят“ своите „пратки“, те се връщат на Слънцето, за да се презаредят и след това да тръгнат отново на път, за да посетят други същества в Слънчевата система.

И Слънцето не е единственото: и на други планове има представители на Слънцето със същите функции като неговите. Във физическо ни тяло например представителят на Слънцето е сърцето. То има същите функции, същата неуморна и непреривна деятелност: и дори когато всички други органи се поотпуснат малко, то продължава своята работа, защото има само една цел: да помага, поддържа, храни, съгражда, възстановява. То не мисли за нищо друго, освен да дава, да бъде безпристрастно, надличностно, щедро, великодушно и изпълнено с Любов. Дали хората въобще са забелязали, че притежават един орган - сърцето, който е представителят на Слънцето във физическото им тяло?

И така, тези лъчи - тази светлина, която Слънцето изпраща, съответства на кръвта: също като нея, и те са преизпълнени с всичко, което е полезно, изгодно, благотворно и спасително за всички същества в Слънчевата система. Когато тази кръв остави товара си, състоящ се от хранителни, възстановяващи и изцеляващи вещества и елементи, и когато вземе в замяна всичките нечистотии, се връща обратно. Тя обаче не се връща направо в Слънцето, тоест в сърцето: най-напред минава през белите дробове на Слънчевата система, за да се освободи там от тези замърсявания. Планетата, която играе ролята на бели дробове, е Юпитер. Някои астролози свързват по-скоро черния дроб с Юпитер. Черният дроб всъщност изпълнява същите функции в една друга област: той също чисти, прочиствайки организма от отровите му. Френската дума foie означава на български черен дроб, което на френски се превежда като poumon noir, a poumon на български е бял дроб - poumon blanc на френски. Както виждате, в това сравнение има доста голям смисъл, защото и двата органа са натоварени с мисията да пречистват, но в две различни области.

Макар че астрологията обикновено свързва черния дроб с Юпитер, аз го свързвам по-скоро със Сатурн. Освен това, гръцката митология може да ни помогне да разберем техните взаимовръзки и отношения: първоначално Юпитер е бил в черния дроб, а Сатурн - в белите дробове. Ала когато Юпитер свалил баща си от трона, завзел управлението на белите дробове и изпратил Сатурн в изгнание в черния дроб. Оттогава Сатурн води подземен живот, в мините -също както черния дроб, който работи под диафрагмата, в тъмнина и сред най-различни отрови.

Но да оставим всичко това и да се върнем отново към Слънцето. Значи, светлината, която излиза от Слънцето, е неговата кръв. Веднъж щом лъчите бъдат употребени от планетите, от безбройните същества, които населяват Слънчевата система - защото пространството е населено с милиарди същества, които възприемат, улавят, събират тези лъчи и извличат от тях храна - те потъмняват, губят светлината и топлината си. Тогава се отправят към Юпитер, който ги пречиства, като Луната и Сатурн също участват в това пречистване - и най-накрая се връщат отново на Слънцето. След това, изпратени от Слънцето, отново поемат в пространството като една сила, заредена с Любов, Мъдрост и Истина.
Следователно това е цял един огромен кръговрат, който се извършва в Слънчевата система. Слънчевата система е жив организъм, който функционира благодарение на Слънцето - това сърце, което тупти и я храни безспир. Ето защо сърцето е било избрано за символ на безпристрастието, на надличностното, на безкористието, на Любовта: защото в човека то изпълнява ролята на Слънцето.

Още няколко думи за взаимовръзките, които съществуват между белите дробове и сърцето, между Юпитер и Слънцето. Кръвта, която сърцето е изпратило към целия организъм, отива да се пречисти в белите дробове, преди да се върне отново в сърцето. Целият живот зависи от взаимовръзките и отношенията между белите дробове и сърцето. При раждането, белите дробове са тези, които задвижват сърцето: ако детето не може да поеме първия си дъх, движението на сърцето не се активира - и то умира. И най-накрая, в момента на смъртта, именно спирането на сърцето спира и белите дробове. Тази връзка между сърцето и белите дробове е налице и в астрологичното сродство между Юпитер и Слънцето. Юпитер е щедър и великодушен като Слънцето: в астрологията той е наречен Голямото Аобро, Великият Добротворец, защото именно той раздава богатствата, славата и всяко благополучие, всеки разцвет. Очевидно, Юпитер не притежава светлината и топлината на Слънцето, но е щедър и великодушен като него.

Тези малки сравнения са интересни, но второстепенни - за мен най-важното, най-същественото е да ви доведа до разбирането, че светлината и топлината на Слънцето идват от неговото желание да дава. Ако някой изгуби Любовта, добротата, желанието да помага на хората, лицето му става безжизнено, безизразно, мрачно. В противовес на това, погледнете друг, който се кани да отиде да посети болен или нещастен приятел, да му занесе подаръци, да му каже няколко утешителни думи - неговото лице е красиво, сияещо. Погледнете после лицето на един престъпник, който се готви да извърши нещо лошо: то, напротив, е мрачно, свъсено, неспокойно, не излъчва никаква Светлина. Трябва да разбирате този език. Колкото по-голямо е желанието ви да внасяте яснота, да просвещавате, озарявате и учите хората, да им помагате, толкова повече се увеличава, усилва и разгръща Светлината във вас, докато създаде около вас една светла, необикновено красива и сияйна аура, която ви прави подобни на Слънцето. Сега разбирате, че именно Слънцето притежава истинските критерии и мерки, Абсолютните Закони. Аз няма да ходя да ги търся в книгите: за мен единствената истинска Книга - това е Слънцето.

От сега нататък винаги се старайте да взимате Слънцето за пример: стремете се към него, питайте го как да станете подобни на него, и то ще ви отговори: „Ако се освободите от користните си мисли, от егоистичните си желания, ще започнете да излъчвате от себе си Светлина и да дарявате Топлина“.

Всички Възвишени, Избрани Същества, които са слизали на Земята да помагат на хората, са били като слънчевите лъчи. Работата, която те са извършили върху човечеството, е сравнима точно с тази, която Слънцето извършва върху Земята: без тях на Земята никога нямаше да има нито култура, нито цивилизация. Очевидно, по време на своето пребиваване на Земята, те поемат върху себе си нечистотата и греховете на хората, така че изгубват част от своята жизненост, от своето сияние; но когато се върнат отново на Небето, вече са изпълнили своята мисия - и с каква слава само се завръщат там!... Всички тези Избрани Души, тези Синове Божии - те са истинските слънчеви лъчи, дошли на Земята.

А сега, не намирате ли за чудно, че Слънцето, което все дава, дава и излъчва светлина от милиарди години, не се е изчерпало? Това е, защото съществува един закон в Божествената Любов: колкото повече давате, толкова повече се изпълвате с нея. Във Вселената не съществува празно място. Щом някъде се образува празнота, веднага нещо идва да я запълни. Този закон действа на всички планове. Ако това, което давате, е светло, сияйно, благотворно, то, по силата на Закона на Сродството, който също влиза в действие, получавате от другата страна елементи със същото качество, със същата сияйна и лъчиста квинтесенция. Ако обаче излъчите нечистота, веднага след това вашият „резервоар“ се изпълва с нечистотии.

Ето защо Слънцето е неизчерпаемо. В желанието си да дава, то се пълни: изпраща ни своите лъчи, но в същото време непрестанно получава нови енергии от Безкрая, от Необятното, от Абсолюта. Докато излъчва светлина към периферията, в своя център то усвоява богатствата и енергиите на Абсолюта. Ето какво ми обясни то: „Аз съм постоянно свързано с Бога - и понеже имам най-чисти мисли и желания, привличам и всички най-чисти и най-сияйни енергии. Научете се от мен как да станете съвършени, неизчерпаеми, неуморими. Работете като мен, и ще установите, че щом изразходите определена енергия за благото на другите, много скоро след това изведнъж ще се почувствате презаредени с нова енергия“. Как става това? То е нещо загадъчно, тайнствено - но толкова вярно! Докато, ако изразходвате енергия за осъществяването на някоя твърде лична цел, ще ви отнеме дълго време, за да си я възвърнете, да се възстановите - и ако, за нещастие, се разболеете, ще са необходими може би месеци и години, за да се излекувате. Съществата, вдъхновявани от най-добри и възвишени мисли, от Високия Идеал, винаги се възстановяват по-бързо.
Разбира се, астрономите никога няма да приемат идеята, че Слънцето е неизчерпаемо. Впрочем те вече са определили продължителността на неговия живот: още няколко милиарда години - и край. Ето, значи, съдбата на Слънцето: те предварително са го погребали, защото не знаят, че то е живо, съзнателно, интелигентно, разумно Същество, което притежава силата да продължава живота си колкото иска, за да си довърши работата. Те ще кажат: „Но това е анимизъм!Това е детинско мислене!“ Ами ако точно децата са тези, които мислят право? В действителност, всичко е живо.

В основата на цялата ни духовна работа стои Слънцето, скъпи мои братя и сестри. За нас то е диригентът на оркестъра: ние следим движенията на палката му и пеем, свирим. Не знаете какви открития ще бъдат направени много скоро... Ако имах на разположение много усъвършенствани уреди, с радост бих се заел да уловя музиката на Слънцето - защото от него се излива музика, която се пътува из цялата Слънчева система и която е най-прекрасната от всички видове музика. Когато учените се заемат сериозно с това, целият свят ще бъде очарован, възхитен, удивен, жаден да чуе тази прекрасна музика, която идва от Слънцето.

Слънцето обаче не изпраща само музика в пространството: то излива изобилно и благоухания - всички квинтесенции на всички цветя. Ако не ги усещаме, то е, защото обонянието ни не е достатъчно изострено и фино. Сред всички тези най-превъзходни и фини ухания, които идват от Слънцето, всяко от цветята на Земята си избира онова, което най-много подхожда на естеството му. Не цветята произвеждат своя аромат: те са способни само да го уловят и да ни го предадат, когато ги помиришем. Следователно, вдишвайки уханията на цветята, ние откриваме уханията на Слънцето: ето още една Истина, която ще бъде потвърдена един ден. На хората обаче ще им трябва още много време, преди да започнат да долавят уханията на Слънцето - а що се отнася до музиката му, това ще се случи по-скоро.

Аз ви водя към Слънцето, за да го приемете като образец, като пример за подражание. Искам да ви убедя, че то е живо, интелигентно, разумно и че всички науки водят началото си от него... Да, и освен това, то е мой покровител - Слънцето е най-добрият педагог. То ми каза: „Слушай, остави остарялата философия на целия този свят. Тъй наречените „педагози“ не познават истинската педагогика. Те не знаят, че за да носиш Топлина на другите, трябва ти самият да имаш в себе си Топлина; за да за да носиш Светлина на другите, трябва сам да имаш Светлина; за да носиш Живот на другите, самият ти трябва да си изпълнен с Живот. Възпитателите искат да наложат на младите поколения нравствени качества, как- вито сами не притежават и по отношение на които не са в състояние да им послужат за пример. Как искаш тогава младите да не се бунтуват? Нормално е, че вече са непокорни. Един истински педагог трябва сам да излъчва онези качества, които иска да възпитава у другите: от него трябва да струи нещо заразително, мотивиращо, вдъхновяващо, неустоимо! Един истински поет, един истински музикант увлича другите да станат и те поети, музиканти. Един истински носител на Любовта прави така, че другите също да бъдат изпълнени с Любов. Един смел генерал, изпълнен с храброст и решителност, има огромно влияние върху своите войници - и те се хвърлят в атака да извоюват победата. Представете си един страхливец, един малодушен човек, който се провиква с треперещ глас: „Напред!“ - никой няма да го последва. Възпитателите повтарят: „Трябва да сте разумни, трябва да сте честни, трябва да сте щедри, великодушни... „ а те самите - такива ли са? Тогава, как искаш да бъдат водени и наставлявани младите поколения?“

Това е вярно: хората си мислят, че подобряват образованието с кредити, с учебен материал и всевъзможно оборудване на стадиони, плувни басейни, библиотеки... Но не - преди всичко трябва да се дава жив пример! Ето го истинското решение. Съвременното обучение остава на повърхността, по периферията. Истинската педагогика е педагогика на Центъра: ако вътрешно сте благородни, справедливи и честни, дори и нищо да не казвате, ще правите хората около себе си благородни, справедливи и честни. В противен случай, това са само празни изрази и нравоучения.

Ето я, скъпи мои братя и сестри, Новата култура - тоест Новото Небе: цялостен обрат! А онези, които все още искат да продължават по старите пътища, в старите навици, остарелите схващания - е, добре, нека си останат там! Рано или късно, всичко ще се разпадне, ще им се изплъзне! Защото в света назряват безредици и бъркотия, за да доведат в крайна сметка човечеството до Истината.

И всички мними „истини“ на хората, ако не са способни да ме дарят с Топлина, Светлина и Живот - отхвърлям ги. Ето каква е Истината: тя освобождава, сгрява, оживотворява, озарява, облагородява.117 Дайте ми тази Истина - ако ли не, запазете всички ваши „истини“ за себе си, аз не се нуждая от тях! Истината ли? Когато човек я намери, той не е вече същият. Виждате колко е просто!... Впрочем аз не познавам нито един човек, надарен с по-голяма Простота от тази на Слънцето.

Но кой се диви на това невиждано благословение: да има Слънцето? Трябва да се радваме и да благодарим, отново и отново, че то е непрестанно тук, за да ни крепи, да ни насърчава, да ни топли и сгрява... Колкото до мен - аз намирам това за нещо необикновено, изключително. Какво сме направили, че да го заслужим, да бъдем достойни за едно толкова велико благословение?... Всички намират неговото присъствие за нещо нормално, за нещо естествено. Да, то е тук... е, добре, то е тук - и това е всичко. Хората ядат, пият, работят, забавляват се, но не обръщат внимание на Слънцето. То е тук - това е нормално; моето удивление обаче е анормално! А знаете ли какво е Истината? Тя е нещо, което е винаги тук, пред хората - нещо, което ще им избоде очите, а те не го виждат!

Севър, 9 април, 1968 г.

Лечение с числата на Грабовой. За любов, за пари, за отслабване. Мнения, кодове [РЪКОВОДСТВО]

 

Практическо ръководство за лечение с числата на Грабовой. Как се работи с тях за любов, за отслабване и за пари. Какви мнения съществуват за тях? Коя книга на български да четем? Учението на Грабовой

Григорий Грабовой е физик и математик, академик, автор на открития в областта на информацията и на оригинална работа за прогнозиране, моделиране и управление на бъдещето. Той разработва метод за предотвратяване на болести, изменение на личната и колективната съдба и предотвратяване на глобални катастрофи чрез неумиране.

Неговата идеология стъпва на идеята за вечен живот, който човекът е способен да създаде сам. Механизмът на неумиране предполага пълна саморегенерация и контрол върху цялото околно пространство. По тези теми Грабовой пише книги и изнася стотици семинари. Днес в широк кръг е известна само част от неговата идеология – въздействие върху събитията чрез числови кодове.

Учението на Григорий Грабовой

Грабовой се възприема като пореден Спасител с Мисия. Така се нарича и неговото учение: За спасение и хармонично развитие. В него той учи как да оцеляваме при всякакви условия.

В процеса на обучение по метода на Грабовой се овладяват технологии за управление със силата на собственото съзнание. Това действа на различни нива – за възстановяване на физическото тяло, за хармонизация на отношенията.

Самият Грабовой строи нова хармонична реалност в 6 конкретни направления (таблица).

Учение на Грабовой
Раздели на учението	Идеология
Образование	То стъпва на духовното развитие и състояние на Духа, в което човек е във взаимна връзка с всички елементи на света. Развитието му е вечно, безконечно, радостно и щастливо
Прогнозно управление	Човекът се учи сам да създава чрез своето създание благоприятни условия за живот. На тези навици (прогнозно управление) могат да се обучат всички хора, независимо от възрастта, социалния статус и образованието си
Наука	Тя позволява да се решават реални задачи по Спасението и Вечното хармонично развитие на основата на собствена духовна практика. Наука, развиваща се на основата на собствената Душа, води само към съзидание и нищо не разрушава
Здравеопазване	В переспектива ще се реализират всички технологии за пълно възстановяване на физическата материя. Човекът има точните знания и технологии, за да постои сам себе си и своята реалност чрез съзнанието си
Управление в политиката, икономиката и социологията	Трите области са фундамент за развитие на обществото на духовна основа. Независимо от конкретната личност и политическото течение, управлението има съзидателна цел в полза на цялото общество
Религия	Действащата вяра е силен инструмент за духовно управление. Информацията за вяра в нашето съзнание е движеща и ускоряваща сила за спасение. Грабовой обединява всички религии във Вечността

С прости думи човекът ще се научи да управлява тялото си, да се предпазва от заболявания, да управлява климатичните условия, да предотвратява аварии, катастрофи, екологични бедствия. Чрез съзнанието той ще възстановява околната среда. Ще действа като самият Създател, като прави собствен избор и гради собствена реалност. Човекът, според Грабовой, е целият свят, той е вечността, с безпределни сили и безгранични възможности. Той е способен с волята си да преобразува света и да бъде Създател.

https://www.chudesa.net/

Симптоми на Кристалните деца. Разлика с деца индиго

 

Характеристики на кристалните деца. Симптоми на дете индиго

Кристалните деца са специални души, дошли на Земята с важна мисия. Те се отличават с редица уникални черти, които ги правят истински духовни същества в детски тела. Нека разгледаме по-подробно някои от основните им характеристики.

Емпатия и състрадание

Една от най-ярките черти на кристалните деца е тяхната дълбока емпатия и състрадание към всички живи същества. Те сякаш усещат болката и радостта на другите като своя собствена. Кристалните деца са изключително чувствителни към емоциите на околните и често знаят как да ги утешат или развеселят без думи. Тяхното присъствие носи успокоение и лекота на хората около тях.

Мъдрост отвъд годините

Въпреки крехката си възраст, кристалните деца често изумяват възрастните със своята мъдрост и прозрения за живота. Те сякаш имат достъп до древно познание и разбиране за света, което далеч надхвърля техните години. Не е рядкост да чуете кристално дете да изрича дълбоки философски мисли или да дава мъдри съвети на възрастните.

Силна връзка с природата

Кристалните деца имат вродена любов към природата и всички нейни създания. Те се чувстват най-щастливи и спокойни сред дърветата, цветята и животните. Често можете да ги видите да прегръщат дървета, да разговарят с растенията или да общуват телепатично с животните. Тази дълбока връзка с природния свят е част от тяхната мисия да помогнат за изцелението на планетата.

Интуитивни и психически способности

Много кристални деца притежават силно развити интуитивни и психически дарби. Те могат да усещат енергиите около себе си, да виждат аури или да общуват с духовни същества. Някои имат ясновидски способности или могат да предсказват бъдещи събития. Тези дарби са естествени за тях и те често ги използват, за да помагат на другите.

Любов към музиката и изкуството

Творчеството е неразделна част от същността на кристалните деца. Те имат силна връзка с музиката и често показват забележителни музикални способности от ранна възраст. Много от тях обичат да пеят, танцуват или свирят на инструменти. Изкуството също е важен начин за себеизразяване – рисуването, скулптурата и други творчески занимания им помагат да изразят своя вътрешен свят.

Разлики между кристални и индигови деца

Макар и двете групи да споделят някои общи черти, кристалните и индиговите деца имат своите специфики. Индиговите деца, които се появиха по-рано (70-те и 80-те години на 20 век), имат по-бунтарски дух и често се борят срещу остарелите системи. Те са тези, които разчистват пътя за промяната.

Кристалните деца, от друга страна, идват с по-мека, любяща енергия. Те са миротворци и лечители, фокусирани върху изграждането на новия свят, а не толкова върху разрушаването на стария. Докато индиговите деца могат да бъдат по-конфронтационни, кристалните предпочитат да водят чрез пример и да вдъхновяват с любов.

Връзката между кристалните деца и аутизма

Важно е да се отбележи, че не всички кристални деца са аутисти, нито всички деца с аутизъм са кристални. Въпреки това, има известно припокриване между характеристиките на двете групи. Някои експерти смятат, че част от децата, диагностицирани с аутизъм, всъщност може да са кристални деца, чиито уникални дарби и начин на възприемане на света не се вписват в конвенционалните разбирания.

И кристалните деца, и децата с аутизъм често показват повишена чувствителност към сензорни стимули, трудности в социалното общуване по общоприетите начини и силен фокус върху специфични интереси. Разликата е, че при кристалните деца тези черти са съчетани с високо ниво на емпатия и духовна осъзнатост.

Как да разпознаем индиговите деца

Индиговите деца имат свои отличителни белези, които ги открояват. Те често са силно интуитивни, независими и бунтарски настроени към авторитетите. Имат силно чувство за мисия и често се чувстват различни от връстниците си. Индиговите деца са креативни, интелигентни и често имат проблеми с традиционната образователна система.

Ако детето ви показва тези черти, заедно със силно развито чувство за справедливост и желание да промени света, то може да е индигово дете. Важно е да се отнасяте с разбиране към неговата уникалност и да му помогнете да развие своите дарби.

Концепцията за звездните деца

Звездните деца, известни още като звездни семена (starseeds), са души, които идват на Земята от други звездни системи или измерения. Те носят със себе си високи вибрации и специални мисии за подпомагане на еволюцията на човечеството. Кристалните и индиговите деца са подгрупи на звездните деца.

Звездните деца често се чувстват различни и не на място в земния живот. Те имат дълбоко усещане, че са тук с определена цел, макар че невинаги знаят каква е тя. Много от тях имат силна връзка с космоса и могат да имат спомени или знания за други светове.

Активиране на звездното семе

Активирането на своето звездно семе (starseed) е процес на пробуждане за истинската ни същност и мисия. На български бихме могли да преведем този термин като “активиране на звездната душа” или “пробуждане на космическия произход”.

За да активирате своето звездно семе, е важно да се свържете с вътрешната си мъдрост чрез медитация, време сред природата и самонаблюдение. Изследвайте своите интуитивни дарби и се доверете на вътрешния си глас. Четенето на духовна литература и общуването с други пробудени души също може да помогне в този процес.

Помнете, че активирането на звездното семе е индивидуално пътуване. Бъдете търпеливи със себе си и се отворете за знаците и синхроничностите, които вселената ви изпраща. С времето ще започнете да усещате все по-ясно своята истинска същност и житейска мисия.

https://www.chudesa.net/

Символ Слънце Емоджита, картинки и тълкования

 

Ето подробен текст за символите на Слънцето, разделен на секции с вътрешни подзаглавия:

Емоджи и текстови символи на Слънцето

В съвременната дигитална ера, символите на Слънцето са навлезли и в света на емоджитата и текстовите символи. Някои от най-популярните емоджи изображения на Слънце включват:  (слънце),  (слънце с лице),  (изгрев), и  (изгрев над планини). В текстов формат можем да срещнем символи като ☼, , 🌣 и ☉. Тези малки изображения и знаци са се превърнали в универсален език за изразяване на идеи, свързани със слънчевата светлина, топлина и позитивна енергия в онлайн комуникацията.

Видове символи на Слънцето в различните култури

Символите на Слънцето са едни от най-древните и широко разпространени в човешката история. В древен Египет слънчевият диск, често изобразяван с крила, е бил свещен символ, свързан с бога Ра. Древните гърци са изобразявали Хелиос, техния бог на Слънцето, като колесница, теглена от огнени коне през небето. В ацтекската култура откриваме сложния Камък на Слънцето – масивен монолит, покрит със символи, свързани със слънчевото божество и космологията.

При келтите слънчевият кръст – кръг с вписан в него равнораменен кръст – е бил важен символ, представляващ четирите посоки на света и годишните сезони. В скандинавската митология слънчевото колело е било често срещан мотив, изобразяван като кръг с вписани в него спици. Тези разнообразни символи показват универсалното значение на Слънцето в човешките култури по целия свят.

Основни елементи на слънчевите символи

Въпреки разнообразието от слънчеви символи в различните култури, можем да откроим някои общи елементи, които често присъстват в тях. На първо място, кръгът е почти универсален компонент, представляващ кръглата форма на Слънцето. Много символи включват и лъчи, излизащи от централния кръг, символизиращи излъчваната светлина и енергия.

Броят на лъчите често има символично значение – например, 8 лъча могат да представляват осемте посоки на компаса. Някои култури добавят и лице в центъра на слънчевия диск, придавайки му човешки черти. Цветовете, използвани в слънчевите символи, обикновено са ярки и топли – златисто, жълто, оранжево и червено. Тези основни елементи се комбинират по различни начини, за да създадат богатото разнообразие от слънчеви символи, които познаваме.

Как се рисува символ на Слънцето

Рисуването на базов символ на Слънцето е сравнително лесно и достъпно дори за хора без художествени умения. Най-простият метод е да се започне с рисуване на кръг, който ще представлява слънчевия диск. След това се добавят прави или вълнообразни линии около кръга, изобразяващи слънчевите лъчи. Броят и дължината на лъчите могат да варират според предпочитанията.

За по-сложни варианти, в центъра на кръга може да се добави лице с очи и усмивка, създавайки персонифициран образ на Слънцето. Някои художници предпочитат да рисуват Слънцето в ъгъла на лист хартия, с лъчи, простиращи се диагонално през страницата. Използването на ярки, топли цветове като жълто и оранжево помага да се предаде усещането за топлина и енергия, характерни за Слънцето.

Символиката на Слънцето в световните религии

В християнството Слънцето често се свързва с Христос като “Светлина на света”. Много средновековни християнски изображения показват Христос в центъра на слънчев диск. В исляма, въпреки че изобразяването на живи същества е ограничено, Слънцето се споменава в Корана като знак за величието на Аллах.

Индуизмът има дълга традиция на слънцепоклонничество, като богът Сурия се изобразява яздещ колесница през небето. В юдаизма Слънцето се разглежда като творение на Бог, символ на Неговата сила и величие. Будизмът използва образа на Слънцето като метафора за просветлението и духовното пробуждане.

В много коренни религии по света Слънцето заема централно място като животворна сила и божество. Тези разнообразни интерпретации показват универсалното значение на Слънцето като символ на живот, светлина и духовна трансформация в религиозната мисъл на човечеството.

Ще разгледаме основната символика на нашето слънце в българския фолклор и народни вярвания. Символиката му е безпощадна и ясна, убедете се сами!

Поради почитта, с която великото слънце било обкръжено от най-древни времена, винаги се е смятало за лош знак да се правят оскърбителни жестове по негов адрес – да го сочат с пръст например.

1. Как се хранят слънцеядите?

Старинно поверие твърди, че слънцето еднакво дарява светлина и топлина на всички хора. Но затова пък лъжесвидетелите или, което е по-лошо, клетвопрестъпниците, никога няма да видят неговата светлина или да усетят неговата топлина.

Повсеместно се смятало, че вълшебни треви се събират само преди изгрев слънце.

С майски цветя, събрани преди да изгрее слънцето, селските знахари лекували лунички. А между другото целебна вода също се наливала и пиела преди изгрев слънце.

Във Великобритания смятат, че този, който е роден на изгрев слънце, ще бъде умен, а родените следобед или при залез слънце – лениви.

На хубаво е, когато пряк слънчев лъч попадне на булката и смъртоносно лошо, когато огрее участник в погребение.

Ако слънцето на Рождество грее необяснимо силно, то през настъпващата година в този окръг ще има много пожари, а ако на този ден или на Великден просветне през ябълково клонче, то реколтата ще бъде богата, а годината добра за собственика на дървото.

В миналото през Великденската неделя са гледали и какво ще бъде времето.

Слагали ведро с вода така, че в него да попаднат първите лъчи на изгряващото слънце. Ако светлината сияела във водата ясно и силно, лятото щяло да бъде добро, а ако треперела и мигала – можело да се очакват проливни дъждове и студено време.

Заради почитта, с която било обкръжено слънцето от най-древни времена, винаги се е смятало за много лоша поличба да се правят оскърбителни жестове по негов адрес – например да го сочат с пръст.

В никакъв случай не трябвало към него да се обръщат с гневни думи или да плюят към него. В Унгария смятали, че ако момичето хвърли събрания при метенето боклук по посока на слънцето, никога няма да се омъжи.

* * *

Древните народи се боели от слънчевото затъмнение защото смятали, че сянката, плъзгаща се по слънцето, е някой демон или дракон, който поглъща великия източник на светлина и топлина. По-късно този страх се превърнал в суеверие, че слънчевите затъмнения предсказват големи нещастия: войни, епидемии, глад или смърт на управници.

В някои страни се смята за много лоша поличба да гледаш слънчевото затъмнение с невъоръжено око.

За да е безопасно, можело да се гледа само отражението на затъмнението във ведро с вода.

Първоначално смятали слънцето за всевиждащото око на Твореца и вярвали, че този, на когото съвестта не е чиста, не може да погледне в очите дневното светило. Смятали, че крадецът няма да погледне към слънцето, защото погледне ли – ще му изтекат очите!

Едно от поверията гласи, че ако слънцето играе по стените на дома – на радост е. Според друго поверие след залез слънце с никого не трябва да се започва спор.

* * *

В Тулската губерния (Русия) още от далечни времена съществува друго поверие – на 21 април слънцето се среща с месеца.

Според жителите на губернията всички тези срещи са или добри, или лоши. Добрата среща се обозначава с ясно слънце и светъл ден. От тук нататък се правели предположения за добро лято. Лошата среща се познава по мъглата и мрачния ден и е лошо предзнаменование за цялото лято.

По разкази на селяни, още с първия студ дневното и нощното сетило се разотиват в две противоположни страни: едното – на изток, другото – на запад и повече не се срещат до идването на пролетта.

«Слънцето не знае къде живее месецът и какво прави.»

На Свети Спиридон (12 декември – зимното слънцестоене) трябва непременно да се обърнем към слънцето с молба то отново да се върне през лятото: «Слънчице червено, на път тръгни, зимния студ забрави!» След това се търкаля запалено колело – знакът на слънцето. Едва тогава, според поверието, слънцето ще бъде по-добро към хората и ще доведе по-скоро пролетта.

Ако на 11 май слънцето припича – това е ясно предзнаменование, че който е настинал или боледува от грип, в най-близките дни ще оздравее. Ако стане обратното – на този ден завали, болните още дълго няма да станат от постелята.

Ако насън видите изгряващо слънце, очаквайте приятни новини и благополучие.

https://www.chudesa.net/