МИСТИКА И РЕАЛНОСТ! Интуиция, пророчества, прозрения! Астрология, окултизъм, номерология РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ!
сряда, 27 ноември 2024 г.
Малкият голям Дракон: Брус Лий
27.11.2024
Лий Юен Кан, спечелил световна известност като Брус Лий, идва на бял свят в китайския квартал на Сан Франциско на днешния ден – 27 ноември, през 1940 г. Било 7 сутринта – Часът на Дракона, както твърдят древните китайци. Затова нарекли момчето Малкия Дракон.
За времето родителите му били заможни хора. Бащата, Ли Хой Чен, бил артист в китайска опера, а майката, Грейс Лий, била с немски произход и католичка по религия. Името Брус дошло по съвсем друга причина – така го нарекла акушерката, когато се родил бъдещият актьор и ненадминат майстор на бойните изкуства.
Оказало се, че идеята е добра, тъй като точно това име носи големия късмет на Лий. Впрочем, той се появява за пръв път на киноекрана, когато е само на 3 месеца – във филма „Момичето от Голдън гейт” през 1941 г.
Същата година семейството се връща обратно в Хонконг. Именно там, вече на 6 години, Брус изпълнява и първата си съзнателна главна – във филма „Началото на едно момче”.
През 1952 г. Брус постъпва в престижния колеж „Ла Сал”, но ученето не му върви. Отношенията със съучениците му били доста напрегнати – той не бил 100-процентов китаец, заради което често влизал в ръкопашни битки с другите момчета. След няколкото нанесени му сериозни побои, Брус решил да започне занимания по бойни изкуства и попаднал при знаменития учител по Вин-чун, майстор Ип Ман.
Родителите му го насърчавали и с охота плащали всички тренировки на юношата – 12 долара на урок съвсем не било евтино по онова време. Но си струвало, защото, за разлика от часовете в училище, Брус бил изключително упорит и старателен в курса на Ип Ман. Скоро станал популярен в кръговете, уважаващи бойните изкуства. Последователи на други школи започнали да го предизвикват на съвместни битки.
В началото на 1959 г. Брус се върнал обратно в Сан Франциско. В джоба си имал точно 100 долара. Седем дни по-късно обаче вече работел в китайския ресторант на своя чичо Руби Чоу в Сиатъл. Живеел в стаичка над заведението, където продължавал да тренира със саморъчно направен манекен. Сериозно изучавал философия, математика и английски език и скоро успял да постъпи в колежа „Томас Едисон”. А през 1961 г. вече бил студент по философия във Вашингтонския университет. Там успял да събере група от кандидати да тренират карате, а с припечеленото успявал да се издържа. Тренирали на открито, в парк, тъй като нямали пари за наем на спортна зала.
По същото време Брус се запознал със 17-годишната студентка Линда, която не след дълго станала и негова съпруга. През есента на 1963 г. Лий открил първата си школа по бойни изкуства. Залата била огромна – 1000 кв. метра. Интересното е, че Брус приемал хора, без да пита за тяхната националност, което било забранено в други китайски школи. Затова често получавал писма с искания да затвори школата и дори със заплахи за саморазправа с него. Брус страдал най-много от това, че дори любимият му учител Ип Ман бил против тренировките за чужденци. През 1964 г. обаче Брус открил и школа по кунг-фу в Оукланд. Ръководството й поел приятелят му Таки Кимуру. А на 1 февруари 1965 г. Брус Лий станал баща – радил се синът му Брандън.
В продължение на четири години (1967-1971) Лий се снимал в множество филми. Изпълнявал и главни, и второстепенни роли, превърнал се в истинска звезда на Америка. Това повишило и цената на водените от него тренировки – до 300 долара на урок или до 800 долара месечно в груповите занимания в школата.
В началото на 70-те Брус получил тежка травма на гръбнака и практически не можел да ходи. Лекарите му предписали строг режим за 3-4 месеца. Но той не губил времето си. Макар прикован на леглото, Брус започнал да разработва нов боен стил – Джит Кун До или Пътят на изпреварващия юмрук. През 1971 г. на екран се появил филмът „Големият бос” с негово участие, след който Лий вече бил световна знаменитост. Година по-късно излязъл и „Юмрук на ярост”, а Брус започнал снимките на „Пътят на Дракона” – вече като продуцент, режисьор, постановчик на бойните сцени и изпълнител на главната роля.
През 1972-ра се върнал в Хонког и започнал работа по филма „Игра на смърт”, без да знае, че той ще е последен. Най-интересната битка е между Брус и Абдул Джабар (негов близък приятел в живота), чийто ръст достигал невероятните 220 см при едва 168 см на Лий. През април следващата година се върнал в Америка и останал там до края на живота си. А краят дошъл твърде рано.
На 10 май 1973-а в студиото „Голдън Харвест” на Брус изведнъж му прилошало, загубил съзнание, задушил се, тялото му конвулсирало, очите му били отворени, но не реагирали на светлината. Три минути по-късно Малкият Дракон дошъл на себе си. Правили му множество изследвания, но лекарите не могли да открият причини за припадъка.
На 20 май Лий отишъл в дома на актрисата Бети Брус, за да работят по сценария. Оплакал се от болка в главата, тя му дала аспирин, но след час болката станала нетърпима. Брус полегнал да си почине и повече не се събудил. Аутопсията показала мозъчен оток, предизвикан от рядка алергия към аспирин…
Последният филм на Брус Лий – „Игра на смърт”, излиза по кината на през 1978 г. Всъщност той успял да заснеме едва 28 минути от него. Останало било направено с участието на актьор, приличащ на Брус Лий.
ARTday.bg
Проф.Константин Златев: Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина
Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало. Подобен сценарий може да се повтори многократно. Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар.
Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“)Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание:
„Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината."
По своя еволюционен път човекът, човешкото съзнание преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Духовното познание ги назовава посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-голяма дълбочина на осъзнаване (или по-висока степен на осъзнаване) и по-пълно разбиране на Истината за всичко съществуващо – Истината за Битието във и извън индивидуалното „аз”, както и Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища в Космоса.
Разширение на съзнанието означава, че човешкото съзнание е в състояние да приема и обработва по-голяма по количество и по-висока по качество информация, да обгръща по-мащабни области от творението и да прозира все повече взаимовръзки и взаимозависимости между отделните елементи на съществуващото. Въз основа на тези нови възможности съзнанието придобива и по-значим творчески потенциал.
Посвещението е именно акт на разширение на съзнанието, докосване до нови истини за Вселената и за собственото място в Божия План за света и превръщането на тези истини в личен духовен опит. Посвещаваният получава познание за духовни истини и космически тайни, които преди това са били недостъпни за него.
Натрупването на духовни сили и качества и култивирането на добродетели, от друга страна, е процес, който се разгръща във времето. В определен момент количествените натрупвания (в съответствие с действието на втория закон на диалектиката) преминават в ново качество. Точно този акт на трансформация на количество в качество наричаме посвещение.
Посвещението не е акт на свободната воля, но представлява резултат от нейното разумно и целенасочено използване.
Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учителят Беинса Дуно предлага следния възходящ ред на посвещенията според Учението на Бялото братство: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
В теософията срещаме твърдението, че първите две посвещения (според тяхната скáла) са подготвителни, а останалите пет – същински. Затова в тяхната школа се говори за две обикновени и пет велики посвети (посвещения). Такова е и становището на духовните Учители от земната Йерархия на Светлината. Тази скáла от седем посвещения обхваща духовния Път на човека от равнището (състоянието) на пробудена душа до равнището (състоянието) на свободен дух (освобождаване от всички кармични обвързаности и от цикъла на прераждането; преминаване в общността на Свръхчовеците и духовните Учители).
Но духовното развитие на разумното Същество, надмогнало човешкия (земния, материалния) етап от своята еволюция, продължава. Продължава и завоюването на нови стъпала по вечния Път към съвършенството, т.е. придобиването на нови посвещения. Посочените седем посвещения не са единствените, известни на духовното познание. Следващото, осмо поред, е Възнесението (през което премина самият Христос четиридесет дни след Своето възкресение). Градацията продължава с девето, десето и по-нататъшни посвещения, които се извисяват чак до Престола на Всевишния.
Посвещението може да бъде осъществено по два начина: външен и вътрешен. Външната форма на посвещението изисква специален ритуал, при който избраният за целта човек бива посветен от високо еволюирало Същество, наречено Йерофант (Посветител). Йерофантът лично – най-често при помощта на уред за посвещение (магически жезъл, магическа пръчка, корона, венец и пр.) – предава на посвещавания онези духовни сили, които са му необходими да направи крачката напред по духовния Път, наречена посвещение. В случая Йерофантът се превръща в посредник на Божествени енергии, чиято мощ и насоченост биват прехвърлени на новопосвещавания, за да извършат у него съответното разширение на съзнанието и възприемането на нов комплекс велики истини за Битието. Като правило церемонията на посвещението се извършва в специално, предназначено за такъв род събития помещение, в присъствието на други Посветени. Трайността на ритуала и редът на извършваното в нея зависят от традициите на съответната духовна Школа.
Вътрешният вид посвещение е лишен от всякаква церемониалност. То се осъществява или в будно (дневно) състояние на съзнанието, или по време на сън. Може да липсва Йерофант, а посвещението да бъде извършено непосредствено от Божия Дух (Който в същност е върховният Посветител при всички видове и степени на посвещение и се проявява чрез дадения Йерофант). Независимо от отсъствието на каквато и да било обредност резултатите са същите, както и при посвещението с външна форма: разширяване на съзнанието, получаване на нови духовни истини, докосване до велики тайни на Космоса.
От духовното познание е известно, че окултните ученици са тези, които вървят по пътя на посвещенията. Именно за тях са определени посочените по-горе седем посвещения, след придобиването на които окултният ученик прави качествена крачка напред по Пътя към съвършенството и преминава в йерархията на духовните Учители или Свръхчовеците. Ала тук процесът на завоюване на посвещения не спира. Великите Същества от ранга на Учителите също продължават да се развиват и да израстват еволюционно. Всяка качествена промяна, свързана с ново разширение на съзнанието им, също представлява по същността си посвещение.
Обикновените хора от ниско и средно еволюционно равнище вървят по пътя на изпитанията. Окултните ученици и техните духовни Учители следват пътеката на посвещенията: първите – докато достигнат пълна свобода на духа от кармични ограничения и се присъединят към общността на своите Учители; вторите – устремени крачка по крачка към Престола на Проявения Бог.
https://portal12.bg/
Учителят - пътят към святата истина
Онзи, който има любов към Бога, той е глух за лошите работи. Каквото лошо и да му се каже, той е глух, нищо не чува. В любовта си към Бога, той е готов всичко да носи.
Учителя Петър Дънов
вторник, 26 ноември 2024 г.
Nina Interstellar Astrology
StarlightAstral







неделя, 24 ноември 2024 г.
Асен Миланов Energy Healing AMEH
