Картата е на Виктория Бекъм и отново разглеждам темата за плодовитостта, но в анализа засягам и показателите за нейната професия. Поп певица, танцьорка, моден дизайнер, бизнес дама. Тя е съпруга на английския футболист Дейвид Бекъм, от когото има трима синове и една дъщеря.
Деца
Юпитер, сигнификатор на плодовитостта, е в много добро състояние - в секта, в знака на своето управление, ъглов, източен, няма наранявания от малефици и в плодовит знак (Риби).
Венера, плодовита планета и управител на 5 дом, е разположена в 10 дом, в знака на своята екзалтация, триплицитеност и терм, приета от своя управител, директна, не е изгорена от Слънцето и източна. В плодовит знак (Риби). Състоянието й е много добро, макар че е извън секта.
Куспидата на 5 дом е в умерено плодовит знак - Везни.
Жребият на децата е в Скорпион (плодовит знак) и в пети дом.
Управителят на Жребият на децата е Марс, в 12 дом и в безплоден знак - Близнаци (единствения минус по темата за плодовитостта).
Основните сигнификатори, даряващи плодовитост са в много добро състояние в картата и са силни. Разположени в плодовити знаци, нямат наранявания към тях и не са изгорени от Слънцето. Друго, което допълнително ги подсилва е прилягането на Луната към тях.
Но тя е имала трудности с износването и спонтанни аборти, а това го свързвам по-скоро с Точката на децата и нейният управител, Марс. Марс управлява и 5 дом. Той не е в добро състояние в картата, извън секта, в 12 дом и наранен от съвпада със Сатурн. Марс има зла природа и показва, че нещата ще се постигат по труден начин, или с някакво нещастие.
Изводът, е че силните сигнификатори, които са бенефици в добро небесно състояние и се намират в щастлив дом, ще произведат добро по отношение на качеството и количеството на указаните теми. А Марс само ще възпрепятства това да се случи.
Показатели за много деца - в някои текстове чета, а го виждам и в нейната карта, когато Юпитер и Венера са силни, директни и не са изгорени, а 5 дом е в плодовит знак (Рак, Скорпион, Риби).
Професия
Венера е сигнификатор на нейната професия. В добро състояние. Венера управлява 5 дом (децата, забавленията, игрите, художествената изява), управлява 11 дом (професия, свързана със социални дейности, групи, приятели) и разположена в 10 дом (признание и успех по темите на Венера).
Част от професиите на Венера са актьор, художник, музикант, певец, дизайнер, развлекателна индустрия, модел, професии, свързани с модата и лукса, танцьор, продавач на продукти за красота и декорация, бижутер, филмови и поп звезди.
Юпитер е също сигнификатор на нейната професия, като управител на 10 дом. Професиите, които свързваме със знака Риби- художник, поет, музикант, танцьор, филмова звезда, илюстратор, дизайнер, моден дизайн, професии за грижа за хората, кино, творческа работа.
Тези професии проверявам и спрямо алмутена на картата (Юпитер). Съвпадът му с Венера подчертава темите на Венера по отношение на кариерата й и акцентира връзката между кариерата (10 дом в Риби) и темите на 6 дом (Стрелец) - професии в служба на другите (създава козметична линия, която включва грим, козметика и wellness продукти).
Две планети се открояват в анализа, Венера и Юпитер, и когато са в добро състояние и силно разположени, ще дават най-доброто от себе си по темите на съответният дом и резултатите ще бъдат видими, изобилни, дълготрайни и непридружени от трудности.
Едно от най-значимите твърдения в съвременната астрология е, че Слънчевият знак, под който сме родени, е най-важен и определя най-силно личността ни. От гледна точка на традицията, Слънцето също е много значим фактор. То е източникът на светлината и топлината, двигателят на космоса и най-силен фактор в хороскопа. Според преценката на изследователя Робърт Шмидт, Слънцето определя или е свързано с голяма част (около 40%) от всички фактори в хороскопа, като това включва всички области от живота. Слънцето дава информация за бащата и съпруга, мъжете като цяло, властите и управниците, царя, шефа, свещениците и пророците. Слънцето описва общата жизненост на родения, неговата духовна нагласа, към какво се стреми, професия и обществена изява, слава и почести. Сравнително малка част от тези значения, традиционно придавани на Слънцето, покриват личността и характера на родения. И в това се състои може би най-голямата разлика между съвременната астрология и традицията. И двете приемат Слънцето за първостепенен по своята важност фактор, но първата го разглежда като основен фактор върху характера, докато втората го приема за основен фактор в живота, с по-малко влияние върху характер.
Същото може да се потвърди и за останалите планети. Всяка от тях има широк обхват от значения, някои от които имат пряко влияние върху характера на човека, но и много други, които означават хора и събития от живота. Така излиза, че една планета има множество значения, множество начини на проявлението си, или, както казва философът Плотин - множество еманации. В тази статия ще разгледаме идеите му и ще потърсим връзката между планетите и техните конкретни проявления.
Еманации на планетите
Плотин (Πλωτῖνος) (204 – 270 г. сл. Хр.) е роден в Египет, където изучава философия и мистицизъм. Преподава в Рим, където събира множество ученици и пише философски съчинения за интелекта, душата, природата и материята. Пише в кратък, накъсан стил, който се систематизира в “Енеадите” от неговия ученик Порфирий, друг известен неоплатонист и астролог. Трактатите на Плотин са пълни с астрологични концепции, и именно те се развиват паралелно с елинистичната астрология, повлиявайки автори като Порфирий, Павел Александрийски, Юлиус Фирмикус Матернус, Теофил от Едеса, Реторий Египетски, и др. Влиянието му се пренася върху християнството, арабската мисъл и ренесансовите автори.
Плотин поставя в основата на творението Единния принцип (τὸ ἕν) - абсолютна простота, отвъд битие и отвъд мисълта, нито субстанция, нито ум, а чисто единство, извор на всичко. Подобно на слънцето като източник на светлина, Единното е източник на всичко в космоса. То излъча от себе си, подобно на светлина и това се нарича еманация. И тази светлина преминава през три отделни пласта на битието, докато отслабне и угасне съвсем далеч от източника си. Първата еманация на светлината е Интелектът, който включва битие + мисъл заедно. За разлика от Единното, което е чисто единство, Интелектът вече е двойственост – мислещият и това, за което мисли той. Втората еманация е Душата, която е по-малко единна, по-разнообразна и динамична. Тя посредничи между мисловното и сетивното. Тук множествеността се задълбочава – има много души на различните същества. Душата е по-далеч от Единното, но все пак гледа нагоре към Интелекта. Третата еманация е Природата и Материята - най-отдалеченото равнище е сетивният свят. Природата е проекцията на Душата в пространството и времето, докато Материята е крайният, най-последен предел на отделянето на светлината на Единното - там където тя се превръща в мрак, като чиста неопределеност, лишеност от форма. Плотин я нарича дори „зло“ – не като активно зло, а като абсолютна отдалеченост от единството и разума.
Ако проследим тези насоки, можем да разгледаме планетите като висши прояви на битието, които се намират на нивото на първата еманация. Планетите представляват звездите на боговете (не самите богове - виж Валенс, книга 1 на Антологията) и дават знаци за това какво е разположението им спрямо човека, събитието, и т.н. Поставени в контекста на хороскопа, планетите дават активни качества на родените, с което обогатяват именно душата в хода на превъплъщението й на Земята. Като висши прояви на битието, планетите са по-близо до Единното, в сравнение с хората. Те са способни на разнообразни прояви и ефекти в Земния свят, и включват в себе си различни пластове, прояви, теми, които изразяват. Оттук можем да разберем защо всяка планета отговаря за широк спектър от теми - защото съществува в свят на по-висша еманация (не в Земния свят) и като такава представлява по-сложна проява на битието, при която разделянето от Единното е по-малко, и тя не е толкова индивидуалистична категория като един предмет, един човек и т.н.
И все пак, светлината на Единното не спира, тя преминава през трите еманации за да угасне в материята - най-ниската, плътна и хаотична (обратно на светла и подредена, т.е. божествена) част от битието. Къде отива светлината на планетите в Земния свят? Един от възможните отговори на този въпрос е в жребиите, отделни категории, прояви на планетите, които са по-конкретни и индивидуалистични от самите планети. Нека не забравяме, че математическите формули за жребиите се построяват върху градуса на асцендента, т.е. буквално и фигуративно, те вземат светлината на планетите и я пречупват през изгряващия градус, който символизира тялото и материята. А както знаем, всяка една планета има своя херметичен жребий, който отразява специфичен, конкретен аспект от нейните сигнификации, пренесени тук на земята. Нека обобщим тези значения:
Жребий
Планета
Значение
Жребий на Съдбата
Луната
материални блага, късмет, здраве, благополучие
Жребий на Духа
Слънцето
съзнанието, духа, волята, изборите
Жребий на Ерос
Венера
любов, привличане, удоволствия, страсти
Жребий на Необходимостта
Меркурий
онова, което е неизбежно, съдбовни ограничения и принуди
Жребий на Смелостта
Марс
сила, храброст, устойчивост при изпитания
Жребий на Победата
Юпитер
успех, триумф, постижения
Жребий на Отмъщението
Сатурн
справедливостта, възмездието, последиците от действията
Разглеждайки жребиите, можем да заключим, че те представляват следващата, по-конкретна и материална еманация на планетите, и като такива можем да съдим за тях като за сили с планетарна природа, поставени по-ниско в йерархията на битието.
За да проучим по-добре смисъла на жребиите, следва да се обърнем към друг късноантичен философ, Ямблих и неговите проучвания върху силите на битието и мистицизма, който стои зад тях.
Провления на еманациите на планетите
Ямблих (Ἰάμβλιχος) (245 – 325 г. сл. Хр.) е роден в Сирия, където преподава. Той е неоплатоник, ученик на Порфирий, който превръща философията на Плотин в религия на теургията – система, в която човек се връща към Божественото не само с ум, но и чрез божествено дадени ритуали. Според него човекът е твърде слаб и несъвършен, за да се слее с Единното, затова му трябва помощта на ритуалите на теургията. Оказва огромно въздействие върху Ренесанса и западния езотеризъм (Хермесизма, Кабалата, християнската мистика). За християните той е бил спорен, но много от идеите му са влезли във византийската и латинската традиция чрез късните неоплатоници.
В творбата му „За мистериите на египтяните“ (De Mysteriis Aegyptiorum), Ямблих изучава различните форми и прояви на Единното в неговите еманации. Той използва традиционното разбиране на древните за проявлението на същностите по реда на еманациите. Даймоните (или духове) (δαίμονες) са средно положение между божественото и човешкото. Те са посредници, които управляват съдбата, природните сили, индивидуалните събития. При Ямблих даймоните са част от легитимната божествена йерархия, а не „зли духове“, както в християнския смисъл.
Творбите на Ямблих са пълни с астрологични понятия, като 360 духа за всеки градус на зодиака, 36 духа на съдбата - колкото са и деканатите, 12 духа за зодиакалните знаци и 7 духа на планетите. Там присъства и йерархията от 21 духа. Но на кое астрологично понятие ли отговаря това число? Това е въпрос с повишена трудност, на който може да отговори само традиционния астролог. Ако направим матрица, в която една планета може да се комбинира с всяка друга, за да конструираме жребиите, които почти винаги включват комбинация от две планети, получаваме 7 х 7 = 49 комбинации. Ако от тях махнем комбинациите, в които една планета участва със себе си (Луна-Луна, Слънце-Слънце и т.н.), остават 47 - 7 = 42 комбинации. И понеже комбинациите, които включват двойка конкретни планети разбъркано (Луна-Слънце, Слънце-Луна и т.н.) са винаги две, конкретните комбинации стават на половина 42 / 2 = 21.
След всичко казано излиза, че има 21 еманации на планетите, които се проявяват в Земния свят и отговарят за конкретни техни значения. Изучаването на тези еманации, които в хороскопа разглеждаме като жребии, вече придобива нов, много по-задълбочен смисъл и няма как да бъде пренебрегнато. Това е стъпка, която си струва да направи всеки астролог, защото без нея губим цял клас, цяла категория астрологична интерпретация, което понякога може да ни струва вярната преценка и точния анализ на хороскопа.
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Iamblichus, “On the mysteries of the Egyptians, Chaldeans, and Assyrians”, в превод на Thomas Taylor, 1895, https://en.wikisource.org/wiki/Iamblichus_on_the_Mysteries_of_the_Egyptians,_Chaldeans,_and_Assyrians_(Second_Edition_1895)
