Езикът на интуицията и как да го разчетем. Интуицията е проява присъща ни от раждането, както при всички живи същества, способността да възприемаме. Човек има две основни способности: да възприема и действа (воля). Интуицията осигурява „знание“ за случващото се, а волята – желаните промени.
Малките деца, които не знаят езика, като животните, просто чувстват. Но в процеса на отглеждане на децата те се учат да следват нормите и правилата на обществото и семейството, а не да се доверяват на чувствата си. Постепенно се формира навик да стесняват чувствата си и да следват нормите, авторитетите, текстовете, рекламата, телевизията. Тук изборът е прост: или Маугли, или социален човек, с достъп до всички възможности на системата, културата. Но цената на това е потискането на интуицията.
За да сте „нормален“ човек, трябва редовно да правите „неестествени“ неща: да се ръкувате се с някой, на когото не се доверявате, да се усмихвате, когато не се забавлявате, да бъдете приятелски настроени с човек, когото не уважавате и т.н. Следователно развитието на интуицията е връщане на вниманието и самоувереността. Интуицията ни говори изключително рядко с думи, почти винаги с неясни усещания, чувства и образи.
Тези, които искат да извлекат максимума от вродената си интуитивна способност, важно е да могат да открият тези сигнали. Това донякъде е подобно на ловец: да бъде внимателен към всичко, да улови и най-малките звуци, миризми, да може да наблюдава, да вижда следи.
Джордж Сорос в книгата си „Сорос за Сорос“ говори за това колко дълго и безуспешно се е опитвал да се отърве от болките в гърба. Тогава той открил, че болката винаги се засилва по време на преговорите, след което взема не най-добрите решения. Започвайки да „слуша“ болката, Сорос започнал да намалява нейната интензивност и да спестява парите си.
Как да разберем езикът на интуицията?
Интуицията ни дава информация под формата на картини, по-често неспецифични, усещания в тялото, емоции и чувства, по-рядко – в звуци, миризми, вкусови усещания или с думи. Естествено възниква въпросът – как да дешифрирам всички тези сигнали, как да разберем езикът на интуицията?
Най-добрият начин за изкривяване на значението на вече получените сигнали е да започнете да интерпретирате, обмисляте. Интуицията и мисленето са различни процеси. Синоними на интуицията са визия, съзерцание. Важно е да можете да зададете въпрос и да изчакате „получаването“ на отговор. Става дума за осъзнаване, но не и за мислене.
Интерпретацията е опит за „приписване“ на стойността на получените сигнали, да познаете и логично да стигнете до заключение. Това щеше да бъде, ако шофирате по GPS и със счупен екран и липсата на гласово съобщение, се опитвате да гадаете: това вероятно е завой и изглежда, че има бензиностанция или не, най-вероятно, магазин. Работата на интуицията донякъде е подобна на чудо: ако има правилен въпрос, ще има адекватен отговор.
Недоверието към способността за разбиране води до бързане и опит за обяснение. И когато обясняваме, вече започваме да разчитаме не на възприеманата реалност, а на нашите знания, стереотипи, вярвания, опитвайки се да съпоставим получената информация с една или друга клетка памет. И това почти винаги ще носи неточност.
Например някой вярва, че има вампири, които се хранят с енергията на други хора. И тогава, ако редовно се разболява, когато общува с конкретен човек, той може да тълкува: „Ето един истински вампир, който се храни с моята енергия“. И той решава да избягва комуникацията, да използва контра стратегии и т.н. Въпреки че причината може да е, че „жертвата на вампиризъм“ актуализира несъзнателен страх (събеседникът му напомня за някой от миналото) или, обратно, несъзнателно доверие, когато „инвестира“ в комуникация и не получава това, което се очаква, човек ще „изгори“ „. Събеседникът няма нищо общо – самият човек прави нещо нередно. Добре е да се тренира способност да осъзнаваме медитацията – съсредоточаване върху избрана тема и осъзнаване на всички нейни аспекти.
И също така е важно да запомните, че интуицията не е в предсказването на неизбежното, интуицията говори за настоящето (мотиви и активност) и за това кое бъдеще е най-вероятно. Ако нищо не се променя в настоящето. Съответно, променяйки нещо в настоящето (нашето отношение, стратегии, цели, разработване на желания и страхове и т.н.), ние създаваме нови тенденции и нов сценарий за бъдещето. Звездите не ни влачат след тях – звездите осветяват пътя.
https://orator.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар