ЗА КАРМАТА И СЪДБАТА

В наше време за кармата много се говори. Ние обаче ще се опитаме да я разгледаме малко по-задълбочено, както и връзката й със съдбата.

КАКВО Е КАРМА?

 

Голяма част от хората вярват, че личността се преражда и по този начин еволюира. Това обаче не е съвсем така. Реинкарнира се не личността, а микрокосмосът. Той е носителят на кармата, защото след смъртта личността напълно изчезва, разпада се – всичките й четири тела и тройното съзнание . Микрокосмосът, също както и нашето тяло, притежава различни органни структури - дихателно поле, микрокосмично магнитно поле (седем магнитни пръстена) и Духовното ядро (Праатом, Духовна искра). След потъването си в материята тези първоначални негови органни структури станали латентни, включително и Духовното му ядро.

За да може да се изявява в материята той получил като инструмент личността. Това разбира се не е станало изведнъж, а в хода на времената. Сега личността притежава четири тела и тройно съзнание (нисш аз) – изцяло от тази природа, в която падналият микрокосмос е принуден да се изявява по своята собствена воля. Инкарниране (прераждане) или „in carne“, т.е. навлизане в материята/плътта, наричаме това свързване на микрокосмоса с природната личност и изявата му в този свят.

Чрез всичките си активности в материята в микрокосмоса се родило едно ново същество – висшият аз (аурично същество или Небе, носител на кармата) като отражение активностите на нисшия аз. Този висш аз е резултат от падението и съхранява като карма всички отклонения от Божия план, всичко, което личностите в микрокосмоса не са довършили докрай. Когато личността умира, целият й жизнен опит се съхранява в този висш аз като това, което наричаме карма.

След това, когато микрокосмосът отново се потопи в материята, той си избира, на магнитен принцип, според натрупаната карма, ембриона, с който ще се свърже. Така новата личност (новият нисш аз) става проекция на висшия аз, т.е. висш и нисш аз са взаимосвързани един с друг и се поддържат един друг.

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е КАРМАТА?
Това са силови магнитни центрове (звезди), създадени във вътрешното Небе на микрокосмоса, които притежават памет – за определени действия, извършени от личностите, но не информация за самите действия – кога и как са се случили. От определена възраст (пубертета) тези магнитни точки се активират и започват да излъчват към личността своите електромагнитни импулси, като по този начин дават на личността усещането, че тя вече е правила тези неща в миналото. Това разбира се не е точно така, защото личността е съвсем нова, друга, която е свързана с останалите само косвено чрез кармата.

КАРМАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Има обаче и още нещо. Нашата планета, също като микрокосмоса, притежава дихателно поле, аурично небе, астрално тяло и т.н. В хода на времената се е формирало едно подобно на микрокосмическия висш аз същество, но в много по-голям размер. Това е ауричното същество на нашата планета, което носи кармата на цялото човечество. Няма да навлизаме в още по-големи подробности, но от всичко казано дотук може да ви стане ясно, че т.нар. освобождение или спасение ще трябва да е доста трудна задача като се има предвид, че трябва да се преодолее кармата – микрокосмичната, планетарната, тази на слънчевата система, на зодиака. Защото всички те притежават такова аурично същество, може би по известно като Луцифер или Сатана. Очевидно е, че човекът от тази природа не може да се справи с тази задача сам. А как изобщо може – ще видим малко по-надолу.

КАК СЪЗДАВАМЕ КАРМА?
Не бива да си мислите, че само действията създават карма. Всъщност кармата се създава най-вече чрез мисленето. Защото всяко действие започва с една идея, с една мисъл. Мисълта стои и в основата на всяко наше желание. Затова ако искаме да променим в някаква степен своята съдба, а с това и тази на цялото човечество, трябва да пречистим мисловния си живот. Можем да започнем с това да наблюдаваме своите мисли - постоянно. Не да се борим с тях, а да се опитаме да проумеем, кой е първоизточникът на определена негативна мисъл и как тя поражда в нас желанието, а чрез него и осъществяването – т.е. поведението. Това ще ни донесе познание за самите нас. Реално погледнато всеки миг ние създаваме карма, а с това и карма за цялото човечество. Обратното също е вярно - освобождението на един човек може да доведе до освобождението на много други, защото така хватката на кармата на човечеството бива отслабена. Така че това, което можем да направим е да утихнем, да се смирим и така да престанем да създаваме нова карма. Основният фактор, който може да ни помогне в превъзмогването на кармата, обаче е Духът! Затова ще стане въпрос по-нататък.

ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ СЪДБАТА
Сега да се спрем за малко и на съдбата. Върху съдбата на човека влияят много фактори:
1) Първо и най-главно е кармата, която носи микрокосмосът, в който е роден човекът. Тази карма започва да се намесва в съдбата на човека по време на пубертета. В днешните ускорени времена обаче това може да стане и по-рано.

2) Освен това, като роден от тази природа човек той неминуемо носи и кармата на човечеството, която той също трябва да преодолее. И освен това е подвластен на Слънцето (като централен обект в нашата Слънчева система) и Зодиака.

3) Наследствеността (кръвта) също влияе на човека – семейство, род.

4) Обстоятелствата при които живеем, причината за които са космическите лъчения, ни принуждават да живеем по определен начин, за да научим определени уроци. Т.е. те също определят в някаква степен нашата съдба. Защото човекът не живее сам, а всички заедно живеем като едно човечество – без разделение. И заедно творим не само собствената си съдба, но и съдбата на цялото човечество.

5) Общността, с която сме свързани в живота, т.е. „масата, на която седим и от която се храним“ – материална или духовна, също влияе на съдбата.

6) Собственото ни съзнание, всичките ни мисли, желания и действия могат да утежнят съдбата ни, тъй като произхождат от грубата материя и са свързани с нея.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕКЪТ ДА ПРОМЕНИ СЪДБАТА СИ?
Както виждате факторите са много. Може ли човекът от тази природа да промени съдбата си? Очевидно е, че не би могъл да се справи с всичките тези фактори, да ги превъзмогне. И може би ще възкликнете, както учениците на Иисус: „Господи, тогава кой ще бъде спасен?“ А отговорът на Иисус е: „За човека това е невъзможно, но за Бог всичко е възможно!“

Кой е този Бог, който може да промени всичко това?
Иисус казва: „Божието царство е вътре във вас“, т.е. Бог е вътре във вас, обърнете се към Него! Пробудете Духа вътре във вас, Духовната искра в центъра на микрокосмоса, която е частичка от Божия Дух.

Как? Чрез дълбок копнеж по един друг живот, един живот, който не може да се обясни с това, което е от този свят.
Ако разберем, че светът в който живеем не може да ни даде това, което търсим и за което копнеем, но въпреки това то трябва да съществува там някъде в пространството, което ни обгръща и прониква, тогава от викът на болка ще се пробуди дълбоко заспалият в нас Дух. Нищо друго не може да го пробуди. Затова е цялата болка и страдание. Духът иска всичко или нищо. Той не признава половинчати неща. Ако искате да бъдете духовен човек, тогава го направете, копнейте за Духа, който спи във вас, и Той ще се пробуди.
Само Духът може да ви издигне над цялата карма – вашата собствена, тази на човечеството, и на еоните. Ще ви издигне над кръвното наследство и обстоятелствата, в които живеем. И ще промени съдбата ви.

http://newsletter@lectorium-rosicrucianum.bg/