"Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни" или по стъпките на Александра Шехтова и нейният "Портал към други светове"
За тези, които вярват, и за тези които не вярват, или кой събира душите на умиращите!
На 10 април (сряда) 2019 г. от 19 ч. в "Книжен център Гринуич" на бул. "Витоша" 37 в София авторката на бестселъра "Портал към други светове" Александра Шехтова ще ви разкаже, какво се случва в един сън и до колко той е сън, а не реалност. Ще ви даде нейните насоки как се тълкуват сънища.
Книгата "Портал към други светове", под знака на издателство "Лексикон", е в основата си сборник със сънища, записвани подробно и с безпрекословна, по детски наивна честност. Сънищата са също така разделени по тематика и - доколкото е възможно - разтълкувани. Читателят може и да не се съгласи с тълкуванията на автора, да ги сметне за прекалено окултни или повлияни от тази и онази култура или пък може би вярва, че сънищата са само игра на умореното съзнание.
Едно нещо обаче е несъмнено: това са все същите до болка познати видения - всеки, който поне малко е обръщал внимание на сънищата си, ще ги разпознае и тук. Подобни неща са описани в книгите на пророците, в гръцките, египетските и индийските митове, в творбите и философските трудове на мистиците, сюрреалистите и екзистенциалистите, същите образи са се разкривали в опиумни психеделични пътешествия и дълбоки медитации. Този факт само по себе си е дори по-загадъчен от самите съновидения и отново може да има безброй тълкувания.
Може би наистина съществува различна вселена в заешката дупка и от другата страна на огледалото, където обитаваме нощем, оставяйки тленните тела зад гърба си. Може би там са складирани всички преживявания на всички хора, все едно живи, мъртви или неродени. Може би ангели, дяволи, духове и извънземни ни изпращат противоречиви послания, все още неразтълкувани. Или пък сънищата са просто изява на колективното подсъзнание, на всеобщите мечти на човечеството от началото на историята до ден днешен - мечти за осъзнаване, осмисляне, цел и завършек на човешкото съществуване; мечти за по-висше от нас същество, което се спуска от небето и разкрива веднъж завинаги смисъла на всичките ни страдания; мечти за по-добър свят, където тези страдания вече няма да ги има.
Няколко думи от Александра Шехтова:
"Навярно, читателю, прочитайки името ми, виждайки лицето ми на снимката, започваш веднага да си задаваш въпросите: Коя е тя? С какво друго се занимава? Каква ли е историята ѝ?...
Много от отговорите се намират в книгата. Ако се чете внимателно, понякога и между редовете, лека-полека ще започне да се оформя картината на моя живот.
Но коя съм всъщност? Това не мога да кажа... Липсва ми основата, на която да стъпи описанието ми. Има причина да не мога категорично да заявя себе си:
Израснах в държава, която отне правото ми да зная коя съм и откъде идвам. И която продължава да ме ограничава в тази насока. Затова имам само един отговор на този въпрос:
"Аз съм дърво без корен".
Чувствам се точно като обрулен лист, който е там, където го духне вятърът.
...За душата си също не зная какво да кажа. Тя си остава огромна, все още неразгадана, загадка. Тъй като на земята е затворена в тяло, което не позволява да се разбере какъв опит е придобивала през вековете. А Съзнанието пък ограничава достъпа до тази нейна опитност...
Едно обаче съм разбрала. Че нося една неспокойна и вечно скитаща душа...
Ето това съм аз - човек, търсещ да намери себе си.
Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Ако и ти, читателю, си също такъв среднощен Пътешественик, знаеш тогава, или най-малкото предполагаш, за какво иде реч в този Дневник...
Но ти, читателю, който и идея си нямаш за Другата реалност, но сега проявяваш интерес и любопитство, уверявам те, че този Дневник може да промени съзнанието ти.
Може да не промени напълно скептицизма ти, но ще промени отношението ти към онази част от денонощието, която прекарваме в сън и която така незаслужено пренебрегваме. Защото навярно и ти като мен си смятал, че сънят основно изпълнява физиологично-биологична функция - да зарежда батериите на тялото ни, изразходвани през деня...
Но сънят е много повече от средство за отмора... Сънят е ключ, който може да отвори вратите към тайните на душата ни. Стига подсъзнанието, което държи този ключ през нощта, да ни отвори вратите към тях.
Сънят е и портал, който може да ни отведе, транспортира буквално, навсякъде. Нещо, което в съзнание и през деня е немислимо да се случи...
Ако също така проявяваш огромно любопитство да се докоснеш до необятните светове на Другата реалност, сънят именно е най-естественото средство за тази цел.
Добре дошъл в моя свят на сънищата, Пътешественико! (Или бъдещ такъв!)
Надявам се преживяванията ми в него наистина да ти допаднат!"
Из: "Портал към други светове" от Александра Шехтова
Високите астрални нива. Гласът
Сън от януари 2017 г.
Библиотеката
(Или как започнаха пътуванията ми насън през 2017 г.)
Намирам се в нещо като огромна и доста висока стая...
Стените не се виждат, защото или са обвити в облаци, или в мъгла. Но вътре е много светло. Отнякъде идва ярка светлина, но не мога да преценя източника ѝ.
Имам усещането, че съм в облак.
Около мен се издигат големи, древни и високи колони. Не мога да видя докъде стигат, защото се губят в облаци. Вдясно има огромна библиотека - широка, дълга и висока, чиито размери също се губеха в облаците.
В центъра на стаята има нещо като поставка, статив. От мястото си виждам, че върху него има сложен предмет, наподобяващ отворена книга. Отивам и заставам пред статива, защото искам да разбера каква е тази книга и защо точно тя е отделена и лежи там. Навеждам се, за да започна да я чета, и...
В този момент зад гърба си чувам много приятен, спокоен мъжки глас:
- Какво правиш? - пита ме той.
Не го виждам, но зная, че е зад мен и че е светещ. Защото виждах светлината, която идваше отзад. По-точно предположих, че идва от него...
- Чета - отговарям простичко.
Не смея да се обърна и да видя кой ме пита. Чувствам се гузна по някакъв начин. Усещам, че съм сгафила. Но не зная в какво.
- Какво четеш? - пита ме спокойно Гласът.
- Не зная - отговарям аз и веднага се навеждам към книгата, за да разбера какво чета и да отговоря коректно на въпроса.
"Книгата" не е точно книга. Но от "корицата" ѝ като от светлини точки се изписаха две думи. Прочитам ги на глас, сричайки:
- Акашови записи.
В този момент вдясно от мен всичко избухва в светлина и се събуждам стресната.
* Дори и в първите минути, като отворих очи, се усещах като престъпник.
...Че съм попаднала на място, на което не е трябвало да бъда. Но в същото време осъзнах, че Гласът не беше заплашителен, не ми се караше. А сякаш ме насочваше, за да разбера нещо...
По някакъв начин бях доволна, че запомних думите, които никога преди това не бях чувала...
Станах от леглото, пуснах лаптопа си и веднага започнах да се ровя в интернет пространството, докато още звучат в главата ми и не съм ги забравила...
И тогава разбрах... Разбрах какво всъщност са Акашовите записи. Какво представлява АКАША? И къде съм попаднала в съня си.
* Смятам, че именно този сън - с Акашовите записи, постави началото на пътуванията ми из нивата на Астралното пространство, както и на срещите ми с най-разнообразни същества и енергии.
Явява се като спусък за всичко, което се случи впоследствие насън през тази година...
Може и да бъркам в съждението си, но след разговора ми с този Глас във Вселенската библиотека сънищата ми станаха доста интензивни, наситени с много информация и послания.
Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos
٭ ٭ ٭
Почти непосредствено след този сън, само 2-3 дни след това, дойде един, още по-странен и леко стряскащ. От него ми стана ясно, че с мен нещо се е случило и по някакъв начин съм започнала да влизам в контакт с непознати същества. Или пък нещо у мен привлича интереса им...
Та, сънувам, че спя в собственото си легло. Разперила съм ръцете си встрани и усещам как цялото ми тяло започва да се надига. Поглеждам към пръстите на лявата си ръка. Те също са разперени, а от тях излиза нещо като пара. Насочвам погледа си и към дясната ръка. Установявам същата пара, дим излиза и от тази ръка...
В този момент нещо привлича погледа ми. Нещо високо, застанало до леглото ми. Вдигам поглед нагоре към фигурата. Двуметрово хуманоидно същество от синьо-зелена светеща, по-скоро искряща, неплътна материя "наблюдаваше" саксиите с цветя, които бяха върху шкафа.
"Наблюдаваше" е странна дума за нещо, което няма лице. Обособена глава - да, но не и части на лицето, както е при нас, хората. Или пък защото бе с извърната глава към саксиите, не видях чертите на лицето му... (В това определено не мога да бъда абсолютно сигурна, въпреки усещането ми, че нямаше очи, нос и уста.)
Не можех да преценя от какво точно е изградено съществото. Но си помислих, че ако си провра ръката през тялото му, тя ще премине през него.
Виждам, че до тази фигура най-спокойно стои котката ми. Засичаме погледите си. Заради поведението ѝ решавам, че това същество не е опасно и няма да ми навреди...
(Зная от реалността, че котката ми е отличен индикатор за добри и лоши хора, съответно за добри и лоши същества и енергии.)
В съня си решавам да взема телефона си, да пусна екрана му и да огледам по-добре среднощния си посетител. Изправям се в леглото и в този момент се събуждам. Грабвам веднага телефона и светвам...
До леглото ми нямаше никого - нито прозрачното синьо-зелено същество, нито котката ми. Разбирам, че съм сънувала...
А толкова истинско ми се струваше "видяното"...
* От кой свят беше това създание? Или по-точно от кое измерение? И досега не съм имала повторна среща с него. А определено ми се иска...
https://impressio.dir.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар