Откъс от книгата "Животът е игра, играта е живот"

 

автор: Кирил Стойчев

Правилата на играта

 

За да играем пълноценно, първо, трябва да знаем правилата на играта. Децата ги научават, подражавайки на родителите си. След това се учат в училището. После от приятелите си, от книгите, от телевизията, от героите, на които по един или друг начин искат да приличат. По-късно разбират, че в света, в който живеем, има железни правила, закони, които всички трябва да следват. Някои не го правят и биват наречени престъпници. Понякога с право, но за престъпление се обявяват и неща, които са съвсем естествени като целувката на обществено място например, която е забранена със закон в американския щат Индиана, както и в някои арабски държави.

 

И за да ни е „по-интересна” играта, си избираме една група от хора, наречена народни представители, които олицетворяват законодателната власт. Те всеки ден коват нови и нови закони в стремежа си да направят играта по-разбираема за нас, да знаем кога, къде и как да постъпваме. И най-вече какво да НЕ правим.

 

Истината е, че за да е интересна една игра, трябва да има прости и ясни правила. Колкото повече са те, толкова по-безинтересна става играта, никой не иска да играе на нея. Но едни други хора, които сме нарекли изпълнителна власт, ни казват, че сме длъжни да спазваме правилата, иначе...

 

И така, ние продължаваме да живеем, но спираме да играем. Животът на по-съвестните преминава в съсредоточено внимание да не нарушат някой закон, т.е. само четат инструкциите на играта, вместо да започнат да играят.

 

И все пак какви са правилата? Написани ли са някъде? Едни ще кажат, че такива няма. Други, напротив, ги откриват в Библията – 10-те Божи заповеди. Но играта е възникнала много преди Мойсей да „свали” заповедите. С риск да ме анатемосат ще кажа, че 10-те Мойсееви заповеди са много по-късна, при това несъвършена редакция на правилата на живота. Защото това, което те казват, е как НЕ се играе играта.

 

Опитвали ли сте се някога да забраните на дете да прави нещо? И какъв бе резултатът? Това се случва и с човечеството - всеки знае какво е грешно и въпреки това не спазва всички заповеди.

 

Платон има една мисъл, която много харесвам: "Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят".

 

Ако перифразирам Платон и обобщя това, което е казано в 10-те заповеди, превръщайки отрицанието в тях в положително твърдение, ще кажа:

 

Бъдете добри. Проявете доброто, което е у вас. Това е законът на законите. Сторете го в отношенията си с хората, в работата си, навсякъде. Висшият смисъл на всяка игра е да извади най-доброто от човека - било то сръчност, ловкост, въображение, знания и т.н. Такъв е и смисълът на живота. Всичко, заложено първоначално само като идея, да се разгърне и да се прояви.

 

 –   Ако сте строител (или каквато и да било друга дейност да упражнявате), вложете най-доброто от себе си в професията.

 

–    Ако сте родител, бъдете най-добрият родител, който сте способен да бъдете.

 

–    Ако сте съпруг/а, дайте най-доброто от себе си на вашия партньор.

 

Каквато и дейност да упражнявате, каквато и социална роля да играете, според знанията и опита, които притежавате, влагайте в нея най-доброто от себе си всеки ден. Забравете за законите, моралните императиви, религиозните предразсъдъци, внушенията от медиите – всички те само ни спъват и отклоняват от истинската ни същност.

 

Доброто е изначално заложено у нас, тъй както дъбът е у жълъда - само въпрос на време е да го проявим. А това ще стане, като играем.

 

Не може да станеш добър родител само ако четеш книги за това. Разбира се, и от тях има смисъл. Игралите вече ролята на родителя споделят своя опит, но той не е универсален. В някои случаи може и да е подвеждащ, тъй като всяко дете е уникално и се нуждае от уникален родител, какъвто сте вие, за да го научи как да направи първите стъпки в ИГРАТА. Затова не превръщайте нечии чужди правила и опит в закони за себе си. Просто бъдете добър родител.

 

***

 

Важно е да знаете, че понятието „съвършенство” може да ви попречи да играете в играта на живота. Хората често се сравняват или с някакъв свой вътрешен идеал, или с външни кумири, на които подражават. Когато видят разликата, се обезкуражават и си казват: „Няма смисъл, аз никога не ще бъда като него.”

 

Правилно, не е и необходимо. Важно е да бъдете себе си. Светът не се нуждае от ксерокс копия на Майкъл Джордан или Марадона. Ако ви харесва да играете баскетбол или футбол, просто го направете. Вземете топката, излезте на двора и поритайте за собствено удоволствие. Потопете се в играта, почувствайте как пулсът ви се ускорява, дишането ви се учестява, мисълта ви се концентрира върху топката и от главата ви се изпаряват всички малки и големи проблеми... Това, което има значение в този момент е само вашето вътрешно състояние. Във всеотдайната игра то може да бъде вълнение, радост, удовлетворение, стремеж, пълнота. Опитайте да влизате в това състояние всеки път, когато вършите някаква дейност. Резултатът ще бъде, че вие все по-често ще сте в играта на живота.

 

Чувствате ли вълнение и в момента? Дишате ли по-учестено? Концентрирани ли сте върху текста, който четете? ДА? Честито, вие сте в играта! Независимо дали четете тази книга, пеете песен, грижите се за децата, работите или тичате след топката, вие постоянно можете да пребивавате в това състояние на повишена съзнателност, вглъбеност в действието и вътрешна радост.

 

***
 

Книгата в книжен или електронен вариант можете да поръчате ТУК

https://www.astrohoroscope.info/