Школа на Златния Розенкройц

 РЕАЛНОСТ И ИДЕАЛ

Мнозина в този свят имат най-висши идеали и се опитват да ги осъществят тук, в този диалектичен свят. Но накрая се оказва, че всичките им усилия не са дали резултата, който те са очаквали – този свят да стане един вид божествен свят, в който няма неправда, глад, болки и страдания. Каква е причината за това? Този въпрос трябва да си изясни всеки, който търси по-висш живот.

Каквито и усилия да полагаме в този свят, той няма да стане божествен, по простата причина, че божественият свят вече съществува и не трябва тепърва да бъде създаван!
Единственият смисъл на съществуването в този свят е да станеш Ново творение, Нов човек, който се е завърнал в Божествения свят, така както много образно ни е описано в притчата за блудния син. Този път на завръщане ни показа Иисус, който се роди като човек от този свят, но се преобрази и стана Христос Иисус, Духовна душа, т.е. Душа свързана с Божия Дух. И по този път на трансформация, на трансфигурация, трябва да вървим и ние (така както гъсеницата се превръща в пеперуда). Тогава сме Негови последователи.

„КАКВОТО Е ГОРЕ, ТАКОВА Е И ДОЛУ.
КАКВОТО Е ДОЛУ, ТАКОВА Е И ГОРЕ.“

Това е една аксиома, един общовалиден закон, предаден ни от Хермес Трисмегист и който е основен в херметизма. Но трябва добре да го разберете. Ако „това, което е долу е като това, което е горе“, то, поглеждайки ситуацията в този свят, същият хаос, същите неправда, глад, болки и страдания, би трябвало да съществуват и „горе“. Това е логично. Но тогава това „горе“ не би могло да бъде божествения свят, защото в него всичко това не съществува. Следователно това „горе“ за света, в който живеем е нещо съвсем различно.
Можем да наречем това „долу“ Земя, а това „горе“ – Небе.
За да изясним този въпрос, трябва да кажем, че под Земя (т.е. „долу“) се има предвид етерно-материалното тяло на планетата, а под Небе (т.е. „горе“) – астралното и менталното тяло на планетата, т.е. невидимата сфера или огледалната сфера (отвъдното).
Всичко, което човек прави във видимата материална сфера се отразява в невидимата огледална сфера. А огледалната сфера от своя страна оказва влияние върху материалната сфера и подтиква човека към определени неща – мисли, чувства, желания, реакции и действия. Така двете сфери са взаимосвързани една с друга и това обяснява верността на горепосочения херметичен закон.

ГОСПОДАРЯТ НА ТОЗИ СВЯТ

В хода на времената в огледалната сфера се е формирала безтелесна същност със съзнание, която в Библията се нарича „господаря на този свят“. В тази сфера и в това съзнание се формира една йерархия от същества, които държат в плен, в подчинение хората от материалната сфера. Тази йерархия не бихме могли да наречем лоша или зла. В много отношения тя се опитва да се изяви като добра. Ето защо ние го представяме като същество с две половини – една светла и една тъмна. Мнозина се подлъгват да подкрепят тези сили в живота си.
Но опитите на тази йерархия да сътвори един „божествен“ свят винаги ще бъдат и ще остават неуспешни, защото той е изолиран от Бога, макар и да се намира в Бога. Спомнете си думите на Иисус: „Моето Царство не е от този свят“! Но Неговото царство не е и от огледалната сфера, защото тя е другата половина на „този свят“.

АУРИЧНОТО СЪЩЕСТВО

Мнозина не осъзнават колко много са управлявани от силите на огледалната сфера. Защото и човекът притежава две сфери, материална и огледална – едно видимо етерно-материално тяло и невидими астрално и ментално тяло. Освен това цялата личност е обгърната от т.нар. аурично същество, което е носител на микрокосмичната карма и връзката с огледалната сфера на Земята. Така това аурично същество приема импулсите (и ръководството) на огледалната сфера и чрез астралното тяло и т.нар. подсъзнание ги предава на етерно-материалното тяло на човека. Това аурично същество не е нито добро, нито зло, а е резултат от живота на всички личности, живели в този микрокосмос. То е носител на кармата и също се представя като същество с две половини – една светла и една тъмна.

Опитите на човека да бъде добър просто засилват светлата част на това същество. Затова някои го наричат висш аз. Но тъй като двете половини - светлата и тъмната, са в абсолютно равновесие, всяко засилване на светлата част води и до засилване на тъмната част. Това винаги води до някакъв „негативен“ ефект върху човека, макар че той не винаги го вижда като такъв.
Това е една безкрайна борба между добро и зло, вече хиляди години, без резултат.
Единственото нещо, което се променя е в края на всяка звездна година, когато божествените сили се изливат в „небето“ на този свят, за да го пречистят, тъй като в противен случай хората нямаше да имат шанс да се измъкнат от властта на това, което самите те са сътворили през изминалите хилядолетия чрез своите действия и активности, отделящи ги от божествения свят.

Мнозина вероятно ще приемат нашите обяснения за абсолютна глупост. Но нека разумните помислят върху него и се замислят защо всичките т.нар. „добри“ опити и усилия са безуспешни и продължаваме да виждаме все едно и също.

ЕДНО НОВО НЕБЕ И ЕДНА НОВА ЗЕМЯ

В Библията четем, че Йоан е видял едно ново Небе и под него една нова Земя, а старите небе и земя изчезнали.
Какво означава това?
Който върви по Пътя на завръщането не е просто мистик, който си въобразява някакви неща, „въздух под налягане“, а реалист.
Т.е. той осъществява в живота си и в съществото си това, което е разбрал. Той е трансфигурист, също като Йоан. Той върви по пътя на Ендура, на смаляването на старото същество – старото небе и старата земя, за да може в един момент да види, вътре в себе си, едно ново Небе и една нова Земя – това са новото астрално-ментално тяло (новото аурично същество, новото душевно тяло) и новото етерно-материално тяло. И в един момент старите небе и земя изчезват, и остават само Новото Небе и Новата Земя. Кандидатът е трансфигурирал. Той се е завърнал обратно в божествения свят, но не със старата си дреха (която той е свалил изцяло), а с едно ново тяло, изградено от субстанциите на божествения свят. Това е целта на трансфигуризма! Никое друго развитие в този свят няма смисъл, освен да станеш Нов Човек, Истински Човек! Идеалът е станал абсолютна реалност! Защото в божествения свят няма неправда, глад, болки и страдания, а само радост и любов.

Нека тази радост засияе в мнозина!

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц