Съдържание от AI
НЕ ЩАСТИЕТО Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Повечето хора не искат да живеят.
Искат да бъдат щастливи.
И наричат правилен всеки живот, в който не ги боли.
Ако връзката стане трудна, значи човекът не е за тях.
Ако промяната ги плаши, значи интуицията ги предупреждава.
Ако изпитват тъга, гняв или страх, значи още не са се излекували.
Така щастието се превръща в условие, при което сме съгласни да приемем живота си.
Точно затова позитивното мислене е толкова популярно.
То обещава, че няма да се налага да преживяваме онова, което действително се случва в нас.
Достатъчно е да сменим мисълта.
Да насочим вниманието към хубавото.
Да „вдигнем вибрацията си“.
И човекът започва да нарича бягството от собствените си усещания духовност.
Не преживява тъгата си.
Покрива я с благодарност.
Не допуска гнева си.
Обявява го за ниска вибрация.
Не се среща със страха.
Повтаря, че всичко се случва за негово най-висше благо.
Но непреживяната болка не изчезва.
Тя просто чака някой друг да я покаже.
И когато срещне страдащ човек, той разпознава в него собствената си болка.
Това го напряга.
Дразни го.
Плаши го.
И вместо да види какво се отваря в него, казва:
„Този човек ми сваля вибрацията.“
„Не искам негативни хора около себе си.“
„Пазя енергията си.“
Тогава не се отдалечава от чуждата болка.
Бяга от своята.
Така се създават цели общности, клубове и практики от хора, които говорят за светлина, но не могат да понесат човека в тъмнината му.
Хора, които не приемат реалността и не я преживяват.
Научили са се да я заместват с красиви вярвания и наричат това осъзнатост.
Но животът не съдържа само щастие.
Съдържа близост и раздяла.
Създаване и загуба.
Сигурност и неизвестност.
Любов и болка.
Не можем да изберем само половината от него.
Не можем да живеем истински, ако бягаме от всяко преживяване, което не ни кара да се чувстваме добре.
Понякога трудното чувство не показва, че сме на грешното място.
Показва мястото в нас, от което цял живот бягаме.
Близостта отваря страха от изоставяне.
Успехът отваря убеждението, че не заслужаваме.
Почивката отваря вината, че не сме полезни.
Свободата отваря ужаса, че вече няма кого да обвиняваме за живота си.
Ако щастието е единственият ни ориентир, ще наречем всяка болка грешка и ще избягаме точно когато животът ни показва нас самите.
Може би смисълът не е да бъдем щастливи.
Може би е да бъдем живи.
Да не се изоставяме, когато ни боли.
Да не се поправяме, когато се страхуваме.
Да не отхвърляме хората, които ни показват онова, което не приемаме в себе си.
Щастието не е награда за правилно живеене.
То е едно от преживяванията на живота.
Не самият живот.
А високата вибрация не е да стоим далеч от всичко болезнено.
Тя е още едно красиво име на страха, ако не можем да останем до реалността такава, каквато е.
Свободата не е да бъдем щастливи през цялото време.
Свободата е да не бягаме от себе си всеки път, когато не сме.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 
