Във времената на фараоните идеята за магията, която днес се бърка с черна магия, фокусничество, психични сили и други явления, е имала точен смисъл. На пръв поглед четенето на магично-религиозните текстове, достигнали до нас, описва основните цели на магията така: да имаш храна в Света на Нетерите; да влезеш и да живееш до източните Порти на небето – тоест да имаш толкова развит Дух, че да можеш да се придвижваш в космоса; да познаеш душите на обитателите на Запада – тоест да придобиеш достъп до Мистериите на Древните. Ежедневието ни, във всичките му обикновени страни, е просмукано от духовна сила, която египтяните наричат хека – магия. Произходът на думата не е ясен, но вероятно означава да контролираш силите, а това в действителност е върхът на магичното изкуство. Който иска да стане магьосник, трябва да осъзнава силите, които направляват живота му и да ги прилага и изпитва. Никой не може да стане магьосник сам. Магьосникът се оформя в специалните школи на храмовете под вещото ръководството на Учители, които не позволяват никакво своеволие или преследване на собствените си фантазии.
Магията в Египет се е възприемала като творческа сила, възникнала преди света такъв, какъвто го познаваме днес. За египтянина всичко е живо, а да мислиш, че нещо не е живо, означава че погледът ти не е достатъчно възприемчив за Реалността. Човекът, бидейки частица от живота, е резултат от взаимодействието на силите. Дали ще се подчини доброволно на тези сили и дали ще пожелае да се слее с тях – от това зависи съдбата на човека. Магическите сили само изглеждат враждебни, защото на човек не му достигат знания за тях. Съвременните хора, както и тези от миналото, са изправени пред Неизвестното – началото и краят на нашето съществуване, а магьосниците на Древен Египет имат познания в тази област, от които ние можем да се ползваме.
Свръхестествената сила, която поддържа живота, не е отвъд разбирането на човешкия разум. Тя обитава сърцето на човека, вътрешния му Храм. Като я търси и намира, магьосникът открива, че неговите действия имат отзвук в този свят и в другия свят, сякаш не съществува истинска граница между двата. Опознавайки Бога на Магията, той разбулва Силата на силите и прониква в хармоничната игра на Боговете. Смъртта, която преминава от другата страна на огледалото, трябва да съхрани магическата сила на човека, за да може той да постигне Върховната Реалност.
Магията може да се определи като същностна енергия, която циркулира в света на Боговете и на хората. Няма „живи“ и „умрели“ хора, а има само същества, които са повече или по-малко способни да уловят енергията, скрита в Тайното Име на Боговете. Изучавайки йероглифите, Словата на Боговете, човек напредва в знанието за тези Имена, които са изпълнени с енергия. В Египет нищо не остава чисто интелектуално, отрязано от Реалността. Затова всеки магичен и ритуален предмет носи в себе си някоя тайна за живота. Духът и материята са изтъкани от една и съща субстанция. Важното в практикуването на магията е да отличаваш нишката, която свързва всичко и която обединява всички създания в една верига на Космическо Единство.
В Египет магията се е считала за точна наука. Тя е свещена наука, изискваща специалисти, обучавани в продължение на дълги години, които да достигнат способността да улавят най-тайните сили на вселената. Великата магия на Египет е била разкривана само на елитни писари, които можем да сравним с днешните атомни специалисти. Магията в действителност е била предназначена да съхранява реда и порядъка в света, а това зависи от една точна последователност на действия, контролирани от магьосника, а не от импровизации или стъкмяване на елементи.
Магьосникът в Египет свободно признава, че неговите тайни идват от най-ранната Древност. Това за него не е просто конвенционално разбиране, а истинска нужда да се опре на изначалните модели и митове за сътворението. Магьосникът е в директна връзка с архитекта на вселената. Всяко магическо действие по определение е творчески акт с корен, скрит дълбоко в началото на света. Магьосникът преправя нещата такива, каквито са били в началото; той „поставя“ първите времена в сегашните времена; той възстановява света „в онова време“. Магичното време е Древното време. В изучаването на магията ние посягаме към пламъка, от който е избликнало творението.
Богът на магията, Хека, е творение на светлината. В този смисъл изглежда неуместно да се говори за „черна“ и „бяла“ магия. В действителност има само една магия: тази на Слънцето, Носителя на Светлината, Който способства за просветлението на магьосника. Всичко останало е фокусничество, знахарство или просто търсене на сила.
В света на Боговете Богът на магията има свои точно определени задачи: да държи настана онези неща, които трябва да се държат настрана; да възпира злото и липсата на хармония, за да не нарушават реда на нещата. Магьосникът, който е наистина пропит с Божествена сила, също изпълнява тези задачи. Той е Хор. Магията на Изида, майка на Хор, е в неговите крайници. Той е Ре с Мистериозното Име. Той е Онзи, Който е бил в Океана на енергията в Първите Времена. Магьосникът се идентифицира с великите Богове като усеща магията в тялото си като жизнена сила. Тя циркулира в краката, ръцете, главата, цялото му тяло. Ясно е записано, че магическата сила излъчва светлина, а в някои случаи и специфичен аромат.
„Виж, аз съм едно с тази магическа сила, където и да се яви тя; в дома на всеки човек, в който е и тя“, пише в заклинание 24 от Книга на мъртвите. Магьосникът изпълва корема си с нея и магията в корема му се издига до духа му като течност, която циркулира в тайни вени по тялото. Така магьосникът, син на Ре, Господар на Светлината и Слънцето, и на Тот, въплътен като луната, разкрива простора на своите възприятия. Мъдростта му се предава в свитък, който идва от обиталището на Бога Слънце, като първо е запечатан в Двореца на Тот.
Магьосникът пътува из небесата. Пред Орион той заявява, че е погълнал силите на живота и че се е изпълнил с духовете на древните Богове, чиито тайни Имена той познава. Орион чува пътника от Света на Нетерите. Магьосникът знае, че наистина е придобил силите и че не е забравил никоя от тях. Затова възроденият под формата на звезда ще сияе в небесните висини. Такава е съдбата на магьосника: да се превърне в Светлина в космоса и да осветява пътя на другите.
https://portal12.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар