Безсмъртието на двуглавия орел

 

Стотици години назад във времето, когато човекът живеел в едно с природата и нейните закони, прабългарите неизменно спазвали йерархията, вярвайки, че сам Бог я е въдворил в ръцете на хана и неговите боили. Повелите на Тангра достигали до народа чрез Великия пръв колобър, шаман, който вършел чудеса за племето – правел най-различни магически ритуали, с които призовавал стихиите, лекувал, учел и съдел, но най-чудна от всичко била магията на неговото преображение в животно.

Всички го почитали, а вечер, край огъня, го приветствали с възгласа „У!У!У!“, който често ехтял под ударите на барабана. Това далеч не бил само примитивен знак на почит към боговете. Звукът апелирал към високите сили и ги призовавал към защита. От антрополозите знаем, че викът „У!У!У!“ означавал към (или при), а погледите вперени в небето задавали посока на молитвите.

Сутрин, в небето изгрявало Слънцето – голямото всевиждащо око на Тангра, което дарявало живот и топлина. Великият пръв колобър всяко утро посрещал изгрева в молитва и гледал към небесното светило, но само орелът можел да влезе в горещото око, без да се опари или заслепи. Затова свещената птица била символ на Слънчевото посвещение. Само тя знаела да лети над облаците до самия Бог и да му занася човешките молитви, отправени към света на духовете му. Никой не можел да се мери с острото зрение на орела и силата на здравите му нокти, с която отнасял нависоко плячка, тежаща повече от тялото му.

Легендата разказва

Опитомен любимец и помощник на Великия пръв колобър бил скалният орел Ра. Двамата често ловували заедно и се сражавали редом на бойното поле. Веднъж, по време на тежка и неравна битка, ранените били много, а шаманите не успявали да помогнат на всички. Враговете обкръжавали българите, а самият хан паднал на земята с люта рана. В този момент при него пристигнал Великият пръв колобър, облечен в бели дрехи и с орела Ра край себе си. Направил чудодейно изцеление, но когато владетелят се изправил на крака, бил обграден. Великият пръв колобър занареждал заклинание, за да не попаднат в плен. Изведнъж, оглушителен гръм се изсипал от небето и всички видели как колобърът изчезва в стълб от бял дим, над който с писък се появил орелът Ра и се устремил към небето. Войните вдигнали очи към него и видели, че Ра имал вече две бели глави! „Колобърът е у Ра!“ – посочил хана. Възторжен, мощен вик „У Ра! У Ра! У Рааааа!“ прокънтял над смаяните нападатели. Едни се разбягали, уплашени от чудото на чуждия бог, други захвърлили оръжията и започнали да се молят, а предводителят им просел милост.

От този ден нататък, двуглавият орел станал символ на властта върху триединството на световете: небесния, земния и отвъдния. Той закрилял колобрите, които го носели на гърдите си. Царят на небесните простори се превърнал в паметен знак на посвещението и победата, а възгласът „Ура!“ – в боен зов на успеха в битките. Хората вярвали, че веднъж в годината, след като обиколи Слънцето,  двуглавият орел Ра се спуска от небето, за да се изкъпе в езеро. Така придобивал безсмъртие.

Увековечен в паметниците

Вярваме или не, той наистина е станал безсмъртен не само чрез митологията. Живее през хилядолетията заедно с победоносния вик и култа към Слънцето. Неизвестно е дали се преражда веднъж на милиони в някои редки двуглави екземпляри, но изображенията му сред племена и народи, от дълбока древност до днес, върху камъни, метални предмети, накити, книги и тъкани са неизброими. Най-старото от тях е датирано към 15 век пр.н.е., а най-многобройни у нас са находките от Средновековието. Двуглавият орел украсява Лондонското Четвероевангелие на Иван Александър и фрагмент от саркофага на царя, облеклата на владетели и знатни особи като деспот Константин – зет на цар Иван Александър. Сочен е като герб на Иван Шишман. Съхранени са каменни плочи, вградени в пода на черквите „Св. Антоний” в Мелник, в с. Долен, „Св. Георги“ в петричкото село Златолист, където Преподобна Стойна неведнъж е изцелявала хора, като ги е карала да стоят върху плочата. Подобни образци са открити на хълма Царевец във Велико Търново. Двуглавият орел е издялан и вграден от майстор Кольо Фичето и в моста над река Янтра край Бяла. Двуглавият орел и досега отличителен знак на масоните в 33-та степен на посвещение. Днес турската полиция има двуглав орел в емблемата си. През годините е претърпял еволюция във всички варианти, присъствайки в символиката на повече от 25 държави по света. Когато е символ на държавна власт, обикновено стои корона над главите му.

Знакът на прабългарите ни напомня, че животът изглежда по различен начин от високо.

Защото безсмъртно е само онова, което живее в духа. Вероятно, двуглавият орел прелита над хилядолетията, за да бди през всевиждащото око на Тангра с мъдростта на Великия пръв колобър и да ни учи, че истинският дом на човечеството е Духът – единен, свободен и вечен.

За Вас разказа: д-р инж. Гинка Стоева

https://cherga.bg/

***

В Регионалния исторически музей в Перник се пази каменна икона от Пещерския манастир. Изработена е от жълт пясъчник в почти квадратна форма с размери 50 на 55 см. Има извит като кобилица горен край, върху който има надпис: „Приложи от Лобош Стоимен майстор за душа своя“. Сред изображенията е изписана годината 1853, когато вероятно е била направена и дарена, както и „св. Николай“. В центъра в окръжност релефно е изобразен двуглав орел, поддържан от два ангела. Над орела между две черкви е изобразен св. Николай с кръст в дясната ръка, а под кръга симетрично са разположени два елена с дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя. Изображенията са силно наивистични.

Твърде възможно е още в онова време св. Николай, и посветения на него манастир при днешното село Пещера да е наричан Мрачки. Във всеки случай местни краеведи твърдят, че това не е изолирано явление, защото и в други села в района местните давали като прозвище на светиите името на своето село. Хората сами са строили църквите и манастирите, а после край тях възниквали и книжовни центрове и училища и няма нищо чудно, че така са индетифицирали своите духовни и културни достижения и почитта си към светеца покровител, обясни наскоро и един монах от района.

Двуглавият орел е един от най-разпознаваемите символи на православието. Според преданието неговите корени са в самото начало на първото християнско царство – Ромейското. Когато цар Константин Велики (306-337 г.) обединил разединената Римска империя и станал единствен нейн господар въвел двуглавия орел като символ на единството между Изтока и Запада с две глави и едно тяло. По-късно този знак придобива и друго значение – да символизира единството между Църквата и държавата, а самата държава била православна монархия с устройство, което представлявало земен образ на небесната йерархия. Светската власт и духовното били тясно свързани и се допълвали взаимно. Затова двуглавият орел е символ и на тази двойнственост, но същевременно и на тяхното единство.
Царете от династията на Палеолозите във времето на късната Византийска империя (1261-1453 г.) под влияние на западната хералдика използвали двуглавия орел като официален герб на фамилията и този знак се разпространил както из цялата територия на техните владения, така и по целия православен свят.