"Ако ти не простиш на човека, то и Бог няма да ти прости"

 

На всички ви е известна фразата: "Ако ти не простиш на човека, то и Бог няма да ти прости".

Какво е енергийното значение на тази фраза

Ако не можете да простите на човек, тогава обидата остава в душата и не се испарява някъде нагоре, а навлиза дълбоко.
И колкото по-дълго се обиждате, толкова по-дълбоко навлиза.
Когато преминава в дълбините на душата, тя отива на такова ниво, където душата започва да общува с Бога, а не с човека.
И тогава обидата ви към човек се превръща в обида към Бог.
А обидата ви срещу Бог е желанието да го унищожите.
Тогава тя незабавно ще се обърне и ще ви убива вас.

Тази фраза съдържа биоенергийни схеми.

Дългото негодувание се превръща в самоунищожение.
Тоест, вие започвате да се обиждате на Бога и Бог естествено ще ви накаже, казано на прост език.

Думата " наказание "идва от думата "заповед".
И заповедта - това е указ, това е образование.
Следователно понятието за наказание е понятие за възпитание.
Наказанието не трябва да се приема като обида или отмъщение.
Наказанието е възпитанието на човека.
Наказан, значи ще станеш по-умен.

***

"Лекарство от всички болести"

По време на раждането има три етапа, през които бебето трябва да премине. През това време всъщност става изграждането на модела на бъдещия живот на човека, на подсъзнателно ниво се полага матрицата на неговия характер.

Първият етап: детето започва да търси с главата си "изход към живота" – това му причинява голям стрес. Вторият етап: детето намира този изход. На много дълбоко подсъзнателно ниво се полага модел: животът те притиска, а ти търсиш и намираш изход. И третият етап: детето започва да диша самостоятелно. Излизането в този свят е първата му победа, това е положителният резултат от неговия труд.

Още нещо много важно. По време на нормалното раждане се произвежда много адреналин, който кара всички органи на детето да работят и когато то попада в необичайна за него среда, тялото му вече е напълно готово за живот.

При раждането чрез цезарово сечение ситуацията е различна: детето се ражда без да прилага никакви усилия от негова страна. Бебето, родено със секцио, не изпитва стрес по време на раждането си, но след това целият свят се превръща в източник на непрекъснат стрес за него.

Мисля, че лекарите разбират, че цезаровото сечение не винаги е правилното решение. Но лекарите имат своя собствена логика: те се страхуват, че може да има проблеми по време на раждането и след това ще има претенции към тях. А при секцио рискът за здравето на детето е минимален. Всичко това означава, че на първо място за лекарите не е здравето на майката и детето, а имиджът и парите.

– Лекарите искат всичко да е наред: и детето да е в безопасност, и с майката всичко да е наред, – каза моят приятел. – Тях не ги интересува, че детето трябва да заложи чертите на своя характер, така че да не възприема света като нещо враждебно и да знае как да преодолява трудностите. Лекарите правят това, което е най-удобно за тях.

– Не е само това, възразих аз, – Лекарите демонстрират определен стил на мислене. Съвременната медицина, подобно на политиката и икономиката, мисли в езическата координатна система.

За езичника болестта е зло, което трябва да бъде унищожено с лекарства, операции и т.н. Но медицината не подозира, че болестта сигнализира за някакъв друг, по-сериозен проблем, че болестта трябва да се разглежда като защитна функция на тялото, и все още не иска да мисли за това.

Ако представителите на медицината бяха преминали на друго ниво на мислене, те щяха да разберат, че е необходимо да се работи не с болестта, а с причините за нея. Такова мислене се нарича стратегическо. Но днешната медицина не се интересува от това какво ще бъде утре.

С. Н. Лазарев