четвъртък, 29 февруари 2024 г.

Месечен бюлетин на Духовната школа на Златния Розенкройц Март 2024

 ИСТИНА И ЗАБЛУДА


Скъпи читателю,
В нашия съвременен свят на информационни технологии, Интернет, изкуствен интелект и т.н. ние получаваме достъп до изключително много информация. Как можем да определим кое е истина и кое е лъжа, илюзия и заблуда, защото най-често това, което достига до нас е твърде противоречиво.

Вероятно някой ще каже: Във всяко нещо има по малко истина. Да, вероятно това е така, но не решава проблема: Кое от всичко това е истина?
И изобщо какво е истина и как можем да стигнем до нея?
Ще се опитаме да разгледаме този въпрос от гностична и практическа гледна точка.

Вие вероятно сте чували как и с каква скорост се разпространява слухът.
Първо, той се разпространява мълниеностно,
и второ, накрая предаваното е толкова изкривено, че авторът не би могъл да си го познае.
Това е така, защото нашето аз-съзнание е като филтър, който пропуска само това, което му е угодно, а другото просто не го вижда и не го чува. Така той възприема само това, което му е познато, а непознатото, нежеланото и неразбираемото просто го пропуска. Така след това той предава нататък това, което е "видял или чул", но вече силно изкривено от неговото аз-съзнание. Няма нужда да доказваме това. Вероятно всички вие го знаете от опит. Така хората един друг се заблуждават просто защото такава им е природата - от плът и кръв земни природно-родени същества.

Сетивата и съзнанието на земния човек могат да възприемат само това, което е от този свят. Затова за такива същества в Библията пише: "Гледат и не виждат, слушат и не чуват." и "Светлината свети в мрака, но мракът я не позна."
Този мрак е също и нашето земно, природно-родено същество.

КАКВО Е ИСТИНА?

Но какво е истина?

Нека видим какво казва за това „Евангелието на съвършения живот“, в главата озаглавена „Какво е Истина?“, която описва как учениците на Иисус търсят отговор на този въпрос:

„Какво е Истина?
‚Защото едно и също нещо изглежда по различен начин на различните хора и дори на един и същи човек в различно време. Какво е Истина тогава?’

Както си говориха, сред тях се появи Иисус и им каза:
‘Едната и вечна Истина е единствено у Бог.
Защото никой не знае това, което само Бог знае,
Който е всичко във всичко.

Истината може да се разкрие на човека според неговата способност за разбиране и интуиция.
Едната Истина има много страни, и един вижда само една страна, а друг – някоя друга, но неколцина виждат по-добре от един, така, както им е дадено.

Погледнете този кристал: как Едната светлина пада върху дванадесет повърхности, дори върху четири пъти по дванадесет,
и всяка повърхност отразява един лъч от Светлината,
и един вижда една повърхност,
а друг – друга,
но като цяло това е Единият Кристал и Едната Светлина, която свети във всичко.

И ето, когато един човек изкачва планина и е стигнал подножието на един връх, той казва: ‚Това е върхът на планината, да го изкачим.‘
И когато са стигнали този връх, ето, виждат зад него друг,
и така докато достигнат връх, от който вече не може да се види друг, стига да могат да го достигнат.
Така е и с Истината.

Аз съм Истината и Пътят и Живота,
и Аз ви дадох Истината, която получих отгоре.
И това, което бъде видяно и получено от един, не може да бъде видяно и получено от друг.
Това, което за неколцина изглежда истина, не изглежда истина за другите.
Тези, които са в долината не виждат това, което виждат тези, които са на върха на планината.
Но за всички истината е такава, каквато я вижда собствения им ум, собственото им съзнание,
докато не стане видна една по-висша истина.
А на душата, която може да приеме повече Светлина,
ще бъде дадена повече Светлина.
Затова не съдете другите, за да не бъдете съдени!’ ”

ИСТИНА Е ЕДНАТА СВЕТЛИНА, БОГ!

И така, вие сигурно вече сами знаете от опит, че това, което един смята за истина, друг го смята за неистина, заблуда. Това е така, защото днешният човек вижда всички неща през призмата на аз-съзнанието и сетивните си органи, а те са изградени от субстанцията на този свят и затова могат да възприемат неща само от този свят, т.е. те са ограничени само в тази жизнена област.
В този свят едно и също нещо се вижда и интерпретира по различен начин от различните хора и от един и същи човек по различно време.
Всичко е относително. Гледайки Слънцето на небосвода - дали Слънцето се върти около Земята или Земята около Слънцето? Така е с всичко в този свят. Всичко зависи от отправната точка, от гледната точка - добро или зло, красиво или грозно и т.н.
Как можем да видим пълната истина? Ако само лъскаме огледалото на земното си съзнание и разширяваме обсега на сетивата си, дали ще можем да стигнем до пълната Истина?
Не, само ще можем да виждаме по-добре нещата от този свят, в който живеем. Той обаче не е божествен. Заблуда е да се смята, че е божествен. Хилядолетните безплодни усилия да се направи такъв са доказателство за това.

Какво тогава е Истина?
Истината е Едната Светлина, която свети във всичко, прониква всичко, поддържа всичко. Истината е единствено у Бога. Истината е Бог.

Но ако Истината е само у Бога, как можем да стигнем до нея?
Отговорът е: Като станем едно с Него, с Бога.
Но можем ли да станем едно с Бога?

Първоначалното човешко същество, роденият по Божи образ и подобие човек, микрокосмосът, е бил едно с Бога и е познавал Истината.
Но чрез навлизането си в материята и отделянето си от Бога, от единството си с Него, той загубил познанието си за Истината и навлязъл в полето на заблудата, в света на илюзиите - Майа, както са го нарекли посветените индийци. Накрая от него не останало нищо, освен едно латентно микрокосмично небе и латентната Духовна искра в центъра на микрокосмоса.
В същото време, чрез природната еволюция се появила природнородената личност, такава, каквато я познаваме днес. И микрокосмосът се свързал с нея, защото имал нужда от инструмент, с който да се изявява в материята и който да му помогне да възстанови първоначалното си състояние.
И така, задачата на природнородената личност е да започне процеса на възстановяване на микрокосмоса в първоначалното му състояние. Тя е създадена единствено с тази цел. Неизпълнението на тази задача, нежеланието тя да бъде изпълнена, е отклонение от Божия план и истинското падение.

ДУХОВНАТА ДУША - КРИСТАЛЪТ ОТРАЗЯВАЩ ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

И така, за да видим тази Истина трябва да станем чистия кристал, който може да я приема и отразява. Защото сега нашият кристал е замъглен от аз-съзнанието и не виждаме чисто. Какво представлява този кристал, който може да приеме и отрази Божията светлина? Този кристал е символ на чистата, неопетнена от нищо и без сенки, Духовна душа. Една такава душа трябва да станем, за да можем да видим пълната Истина. Само една такава душа може да преодолее ограниченията на този свят, да разбие черупката му, така че да се обедини с Истината, с Едната Светлина. Затова ап.Павел казва „сега виждаме отчасти, неясно, като в огледало, но тогава ще виждаме лице в лице“. Човекът носи искрица от тази Духовна душа там, където пространствено е сърцето му. Затова с право е наречен „носител на Божия образ“. Защото от тази частица, от тази Духовна искра може да се роди чистата и неподвластна на смъртта божествена душа на човека.

СЕБЕПОЗНАНИЕ, ПОЗНАНИЕ и ТРАНСФИГУРАЦИЯ

"Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие". Може само този, който се е новородил от Вода и Дух. Затова трябва да се преобразим - старото, чрез една алхимична трансформация (трансфигурация), трябва да бъде ЗАМЕНЕНО с нещо НОВО.
Не променено, а ЗАМЕНЕНО!
За тази цел трябва да знаем:
- Кои сме ние, какво представляваме като природнородени хора?
- С каква задача сме се родили на този свят?
- Какъв е светът, в който живеем? Каква е неговата цел?
В следващите бюлетини ще се опитаме да изясним тези изключително важни въпроси.
Накрая на този бюлетин искаме да добавим още следното:
Времето, в което живеем изисква смели избори, решения и действия. Не просто знание, а знание приложено на практика. Защото само то е освобождаващо.
Просто да знаеш, че съществува Божествен свят, в който се изявяват Любовта, Вечната светлина, свобода, равенство, братство, без да правиш нищо, за да разбереш как можеш да влезеш в него и да го направиш, няма никакъв смисъл. Така човек ще си остане на тази плоскост на съществуване и един ден ще умре и съзнанието му малко по малко ще угасне като угасваща свещ.
Ако искате да промените нещо от това, ще трябва да положите усилия заедно с докосващата ви Светлина, заедно с пробуждащата се във вас божествена душа, така че още докато сте живи да осъществите смяна на съзнанието - от егоцентричното природно-родено съзнание към безсмъртното душевно съзнание.
Който е успял да осъществи тази трансформация е станал безсмъртен Нов човек. Макар и да е все още в този свят (само временно), той вече не е от него.

Дано мнозина стигнат до този "добър край", който е едно НОВО НАЧАЛО!

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц

Няма коментари:

Публикуване на коментар