Божествен ли е този свят?

Може ли да се промени към по-добро? Падение и възкресение.

Каква е целта на съществуването на този свят?
Скъпи читателю,
     хилядолетни са усилията на човека да подобри този свят. Наистина в много отношения нещата се променят, но в същността си той си остава един и същ – борба на доброто със злото, мизерия, болки и страдания. Днес всички ние изпитваме тази пареща болка. Какво не му е наред на този свят? Така ли трябва да бъде или трябва да се опитаме да го направим по-добър, да го направим съвършен? Можем ли и трябва ли да правим това?
    
     За да отговорим на тези въпроси трябва да разгледаме първо как е възникнал този свят и с каква цел.
     В Универсалното учение се говори за седем космически области, които взаимно се проникват. Първата прониква всички останали, втората прониква всички останали без първата и т.н. Вселената, която виждаме с очите си, в която като природни хора живеем и от която до нас достигат различни сили и вибрации(звуци, светлина, субстанции) е седмата космическа област – последната, която е проникната от всички останали, но самата тя не прониква никоя друга.
    
    Първоначалният човек, създаденият по Божи образ и подобие Духовно-душевен човек, който ние наричаме микрокосмос, живеел в шестата космическа област. Това е големият ДОМ на човешките души, на “живите” души. Бог сътворил микрокосмосите като поставил в центъра им една искра от самия себе си – Духовната искра, посредством която бил в постоянна връзка с тях.

След това Бог създал седмата космическа област като гигантска алхимична лаборатория, в която човекът да съдейства за осъществяването на Божия план за вселенската изява. Основен закон в тази седма област е постоянната промяна: раждане (форм-иране), разцвет(“живот”) и умиране(по-точно разпадане на формата). В този свят действат две противоположни една на друга сили, които се пораждат една друга. Затова в него всичко постоянно се променя(добро-зло, правда-неправда,светлина-мрак и т.н.) и никога не може да бъде статично. Затова ние го наричаме диалектика. Цялостната седма космическа област се нарича Божествената(или свещената) диалектика. Първоначално не е било предвидено формите и изявите там да притежават разсъдък, а да бъдат само като материя. Защото ако материя се свърже с Духа, с Духовната искра, възниква едно почти невъзможно състояние – Духът става пленник на смъртта.

     За изявата си в свещената диалектика първоначалният човек притежавал инструмент – астрално-етерна дреха от много възвишен и чист вид, какъвто ние не познаваме. Тя била изградена от свещените етери. Тази форма постоянно се променяла, напълно в съответствие с основния закон на този свят, но всъщност била вечна, защото не умирала, а само трансформирала формата си.

     Посредством тази форма, която обаче е само проекция, отражение на първоначалния човек, той можел да работи в този свят. Той трябвало така да се каже да работи “отгоре”(от шестата космическа област), без да слиза “долу”(в седмата космическа област). Някои микрокосмоси обаче нарушили това изискване, преминали границата между 6-тата и 7-мата космически области и слезли “долу”(спомнете си мита за Нарцис). Веднага били обгърнати от материята и попаднали под закона на постоянната промяна. Започнал процесът на кристализация, защото Духът, който е непроменлив, започва да се съпротивлява на процесите на промяна в седмата космическа област.

     След падението в седмата космическа област първоначалният човек загубил директната си връзка с Бога, която имал посредством Духовната искра. Тя станала латентна. Нейните излъчвания, които формирали душата и формата, спрели. Малко по малко човекът загубил Божествените си способности, а Божественият инструмент – първоначалната астрално-етерна дреха - изчезнала. Но за да може този паднал микрокосмос да се изявява и да може да бъде спасен, Бог създал авариен план за спасение на падналите микрокосмоси. В процеса на падението Божествената душа била заменена със земна, а първоначалното тяло – с тяло от земна материя.

Освен това Бог отделил една част от Божествената диалектика и създал за тях едно затворено цяло, което Якоб Бьоме нарекъл “дома на смъртта”. Той направил така не само за да не се наруши хармонията в седмата космическа област, но най-вече за да предпази падналия човек от самия него. В този “дом”, отделен от Бог, живее сега човекът и се гърчи под закона на двете противоположно действащи сили и на закона на кармата. Каквото и да прави в това затворено цяло той си остава пленник в този паднал отделен свят. Единственият безсмъртен елемент в него е спящата Духовна искра в центъра на микрокосмоса, там където триизмерно се намира горната дясна камера на сърцето.

Сега вече можем да отговорим на въпросите.
Божествен ли е този свят? В някаква степен да, но в някаква степен – не. Той е Божествен, защото е подготвен от Бог за нас с определена цел. От друга страна, голяма част от падналата диалектика е сътворена от падналия човек. Той я е изпълнил със своите творения и продължава да прави това. Можем ли да подобрим този свят? Разбира се, че можем, но в същността си той ще си остане същия, непроменен, защото е създаден с определена цел и ние нямаме власт, колкото и силни да се смятаме, да променим тази цел.

Каква е тази цел и за какво живеем? Смисълът на този паднал свят е: чрез болка, страдание и смърт човекът да осъзнае падналото си състояние, че е отделен от Бога и че без Него нищо не може и че му е дадена една задача, която трябва да изпълни. Той трябва отново да събуди за живот Духовната искра в микрокосмоса и да позволи от нея да израсне първоначалната Божествена душа. Възкресението на тази Нова душа е отделянето й от материята, а възнесението й – завръщането й в шестата космическа област, в нейния истински ДОМ. Ако не осъществим тази задача – следва смърт и разпадане. Ако я осъществим – цялостният микрокосмос, включително и природния образ се трансформират чрез един процес, който ние наричаме трансфигурация. Това е спасението.


Всички човешки същества са призвани към възкресението на Божествената душа в тях самите. Времето напира, затова всеки трябва да вземе своето решение. И не забравяйте: човекът е душа, тялото е само инструмент. Домът на природнороденото тяло е ТУК, в ТОЗИ СВЯТ, но той не е дома на безсмъртните човешки души. Това е, което преди всичко трябва да разберете.

     В Духовната школа на Златния Розенкройц изучаваме как се осъществява процеса на трансфигурация. Не само теоретично, но най-вече на практика. Силовото поле на Духовната школа може да събуди спящата Духовна искра. Тогава човек сам открива, вътре в себе си, какво трябва да прави, как да живее, за да може в него да възкръсне първоначалния Духовно-душевен човек.

Това е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Всичко друго е празно многословие.

Интернационална школа на Златния Розенкройц