Човекът - един микрокосмос

 Ние започваме нашите обяснения с разглеждането на структурата, която притежава съществото, което наричаме човек, защото е много важно да знаем, какво всъщност представляваме. Така ще можем да разберем причините за много от нещата, които ни се случват.

    Трябва да подчертаем, че микрокосмосът какъвто е сега е много по-различен от първоначалния микрокосмос. Сегашният микрокосмос е силно дегенерирал и личността, която се ражда в него има за задача да помогне за възстановяването му.
    И така, човекът е нещо много повече от това, което можем да видим с материалните си очи. Той представлява един микрокосмос, едно кълбо с радиус 8-9 метра, в което могат да се различат:

• Духовна искра или ядро
  (Праатом, първообразен атом, пъпката на Розата)
  
• Личност или нисш аз - една система от четири тела и тройно съзнание, които като цяло наричаме личност
  
• Дихателно поле или поле на изява
  
• Аурично небе, наричано още висш аз или кармично същество
  
• Седморно магнитно духовно поле (широко около 7 метра)
 

Ще разгледаме последователно всички тези части на цялосната човешка система.Ще започнем с личността (или нисшия аз), тъй като тя е най-тривиална от всичките.

Както казахме, личността представлява едно четворно тяло и едно тройно съзнание.

Материалното тяло е тялото, което виждаме с материалните си очи. То е изградено от атоми, които са така да се каже по-плътни, по-инертни, т.е. с по-слаба вибрация и затова ги виждаме.

Етерното тяло е по-фино от материалното. Това тяло прониква материалното, както водата прониква гъбата, и има формата на материалното тяло. Навън от материалното тяло то се простира на няколко сантиметра. По-сензитивните хора могат да го забележат като светлина около видимото тяло. Това тяло се нарича още жизнено или витално тяло, защото оживява материалното. Ако личността не притежаваше това тяло, материалното тяло щеше да бъде подобно на камък - т.е. в него нямаше да има никакви жизнени функции.

	Астралното тяло се нарича също тялото на желанията и чувствата, защото всички желания и чувства на човека се съдържат в него. Без това тяло, личността нямаше да притежава чувства и желания. Това тяло обгръща материалното и етерното тела, подобно на едно яйце.
	Менталното тяло е най-късно възникналото в развитието на човека. В момента то е така да се каже в процес на развитие. То се намира около главата. Всички мисли и идеи на човека се съдържат в него. Може би мнозина от вас си мислят, че мислите се намират съхранени в техния мозък! Това е доста разпространена заблуда, защото мислите са в менталното тяло, подобни на облаци. И когато една мисъл се зареди в мозъка на личността, личността се сеща за нея.
Така както сърцето е органът, който приема и излъчва чувства и желания, и по този начин личността ги усеща и изпитва, така и мозъкът е връзката между мислите и съзнанието на личността. Атомите, от които са изградени четирите тела са с различна вибрация, но от един и същ вид - земна материя. Най-плътно е физическото тяло, след него етерното, след него астралното, и най-финото е менталното тяло. Освен тези четири тела, личността притежава и едно тройно съзнание, три центъра на съзнание, които са:

    - главово съзнание (мислене и воля)
    - сърдечно съзнание (чувстване и желаене)
    - тазово съзнание (кръвни инстинкти)
Онези, които работят предимно с главовото съзнание могат да бъдат наречени интелектуалисти или окултисти,
онези, които работят предимно със сърдечното съзнание - религиозни или мистици,
а онези които работят предимно с тазовото съзнание можем да наречем материалисти.
Човек се ражда в една от тези три групи и не може да промени тази даденост през живота си.    
    
    Дихателното поле или полето на изява обгръща личността. То се изпълва със субстанциите и силите, които са привлечени от седморното магнитно поле на микрокосмоса. Всичко, което личността може да вдиша посредством дихателните си процеси трябва да е налично в дихателното поле. Тук трябва да уточним, че личността диша не само посредством белите си дробове и кожата, но и чрез чакрите. Чакрите са големи завихряния (не случайно се изобразяват като колела), които се намират на границата между етерното и астралното тяло. Те приемат астрална субстанция от дихателното поле и чрез въртенето си с определена скорост извличат съдържащите се в приетата астрална субстанция етери и ги вкарват в етерното тяло, а посредством него и в материалното тяло.
    Ауричното небе обгръща дихателното поле. То е осеяно със "звезди" - това са магнитни силови центрове, които представляват опита на всички личности, живяли досега в този микрокосмос (* виж реинкарнация). Чрез живота си всяка личност добавя нови "звезди" или премахва стари. Ауричното небе наричаме и Липика, което означава "записвач". Това е натрупаната карма в микрокосмоса. Науката астрология дължи съществуването си на това аурично небе.

    Съвкупността от всички силови центрове в ауричното небе образуват едно светлинно същество,ауричното същество, наричано често висш аз или кармично същество, защото е носител на кармата. Висшият аз и нисшият аз с свързани един с друг с магнитни силови линии. Посредством дихателното поле, всеки силов център, всяка "звезда" е свързана с определена точка в личността. Един голям поток от силови линии се влива в плексус сакралис и сакралната кост. Това е навитата там т.нар. змия-кундалини. Така висшият аз и нисшият аз са взаимосвързани. Висшият аз храни нисшия аз в пълния  смисъл на думата, а резултатите от действията на нисшия аз "издигат" висшия аз. Какъвто е висшият аз - такъв е и нисшият аз. Но забележете: какъвто е нисшият аз, такъв е и висшият аз. Всичко това означава, че за да има някаква кардинална промяна в човека, тя трябва първо да бъде осъществена във висшето му аз. Като начало трябва да спрем да гледаме на това висше аз като на божествено същество, защото то не е такова. То е резултат от греховния път на микрокосмоса в този свят(виж двата природни порядъка).

    Седморното духовно магнитно поле на микрокосмоса обгръща всички останали части на микрокосмоса. Състои се от седем пръстена, като всеки от тях е свързан със съответната космическа област в цялостното творение. В сегашното си паднало състояние в микрокосмоса е активен само най-вътрешния пръстен - седмият пръстен. Той е свързан със седмата космическа област - областта, в която живее природнороденият човек - т.е. ние. Ние я наричаме диалектика. Затова и всички опитности, които има микрокосмосът са свързани с тази седма космическа област.
    Това магнитно поле привлича от заобикалящото ни пространство субстанциите и силите, които са необходими за микрокосмоса и отблъсква тези, които застрашават цялостта на микрокосмоса.

	Духовната искра е математическият център на микрокосмоса. Тя е искра от Духа. Около тази искра в началото на времената е бил сътворен микрокосмосът. Тъй като е частица от Духа тя е директно свързана с него, тя носи Божия план, тя е безсмъртна. При голяма част от хората тази искра е латентна, т.е. неактивна. А много изобщо не знаят и дори не подозират, че в тях съществува такава искра.
	Пространствено Духовната искра се намира там, където в материалното тяло се намира горната дясна камера на човешкото сърце. Това обаче не означава, че тази искра е в         сърцето, тъй като тя е от друго измерение. Контактната точка на тази искра със системата на личността е гръдната кост. Посредством гръдната кост импулсите, идващи от Духовната искра могат да докоснат личността и тя да реагира по някакъв начин.

     Разгледахме съвсем на кратко структурата на човека и се надяваме да разберете защо правим всичко това. Защото времето е назряло. Човекът от този свят - природнороденият човек, най-после трябва за започне да изпълнява мисията, с която е бил създаден. Микрокосмосът трябва да бъде възстановен в първоначалното си състояние. Това е мисията ни като хора от този свят.
Микрокосмосът отново трябва да бъде свързан с Бога. Това е най-голямото нещастие на човека - че е отделен от Бога.
Връзката на човека с Бога е прекъсната точно в тази Духовна искра. Голямата тайна на живота се състои в това: да се пробуди тази искра и по този начин да се възстанови първоначалната връзка с Бога.

Интернационална школа на Златния Розенкройц