Месечен бюлетин на Духовната школа на Златния Розенкройц Май 2024

  

ПОЗНАНИЕТО ЗА СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЕМ

В предишния бюлетин разгледахме себепознанието, без което не можем да тръгнем по духовния Път (имаме предвид Пътя на завръщането на микрокосмоса в неговия истински свят, в който той е живял преди да се отдели от Бога).

Себепознанието е един от основните стълбове на Универсалното учение.
В този и следващия бюлетин ще разгледаме втория основен стълб в Универсалното учение - Познанието за двата природни порядъка или свята. То започва с познанието за (или познаването на) света, в който живеем.

КАК Е ВЪЗНИКНАЛ СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ?
Мнозина смятат, че светът, в който живеем, е истинския божествен свят, който поради една или друга причина е пропаднал и се е превърнал в "пустиня", както казва Лао Дзъ. Същите тези хора смятат, че с общи усилия този свят може отново да стане божествен!

Каква заблуда! Нима крахът на хилядолетните усилия на човечеството да направи този свят божествен не показва, че това е невъзможно. Има нещо тотално погрешно в една такава идея! Защо?
Защото нашият свят всъщност не е истинския божествен свят, в който е живял първоначалният човек, роден по Божи образ и подобие.
Когато първоначалният божествен човек се отделил от Бога и навлязъл в материята (процес, който е траел хиляди години), той трябвало да бъде изолиран в една специфична област, отделена от останалата вселена, така че:
- първо, да не пречи на останалите божествени творения и на Божия план;
- и второ, за да натрупа опитности, така че накрая да реши да се завърне обратно в божествения свят.
(това всъщност е било нормално, за да могат микрокосмосите да се научат да боравят с материята)

"УЧИЛИЩЕ ЗА ВЕЧНОСТТА"
Т.е. може да се каже, че този свят е бил създаден да бъде "Училище за Вечността". Макар и създаден от Бога, той не е истинския свят, в който трябва да живее човекът, микрокосмосът.
За съжаление в хода на времената това "Училище за Вечността" постоянно бива осквернявано от човека и силите, които го подкрепят. Затова през определено време (в края на всяка звездна година, а сега ние сме точно в такъв момент от времето) се налага да се направят божествени корекции, така че този свят наистина да може да изпълнява функциите си на "Училище за Вечността".

И така, в седмата космическа област възникнала тази изолирана област и се задействал авариен план, чрез който затъналите в материята микрокосмоси да се завърнат обратно в божествения свят. От субстанциите на тази изолирана област били създадени нова природна душа и ново природно тяло, чрез които микрокосмосът да може да се изявява и да трупа опитности.
И един ден в инкарнирания в този свят микрокосмос ще се ради личност, търсач на истината, който започва да задава неудобни въпроси, на които никой не може да отговори, защото отговорът е вътре в човека, защото "Божието царство е във вас!".

СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ
Но да разгледаме малко по-обстойно света, в който живеем. Този свят е релативен, защото всичко в него е относително. Нищо не е постоянно. Всичко подлежи на упадък, разруха и смърт. А основният закон в него е: раждане, разцвет и умиране.

Каквито и ценности да търси човек, каквото и да опитва тук, нищо не е сигурно, нищо не е постоянно!
Притежания, богатство, известност, власт, уважение, слава, обществено положение, здраве, щастие – всичко преминава!
Колкото и да се стреми човек в културно, социално, религиозно или научно отношение към най-благородните цели, нищо няма да му е от полза.
Накрая всичко изчезва. Всичко намира своя закономерен край!
Защо закономерен? Защото в този свят всичко е подчинено на закона за причината и следствието (кармичния закон), на една двуполюсна закономерност, при която раждането и смъртта образуват едно единство. Още в самото начало краят е предопределен. Затова нищо в този свят не може да бъде утвърдено завинаги и опитът това да се постигне въпреки всичко, е причината за всички страдания.

Търсещият човек ще разбере колко нелогични, чужди и абсурдни са тези опити в основата си. Това са само сенки, които човек гони. Те идват и си отиват, изчезват там, откъдето идват, т.е. в нищото. Така е с всички неща, така е и със земния човек. Това е абсурдното, измамното в човешкото битие, че той се мъчи и изхабява за нищо.
Той живее в свят на заблуди, в едно мнимо съществуване, в един свят на илюзиите (Майа). Той не знае и не може по друг начин и се е примирил с това. Неговото ограничено биологично съзнание е насочено към преходните неща. Това съзнание не може да му бъде водач по Пътя към истината. Целият т.нар. живот от тази страна на завесата е една илюзия, ако човек вярва, че може да постигне тук нещо постоянно. Това е едно "гонене на вятъра".

Човекът сякаш се люлее на люлка(махало) и постоянно се люшка от единия край към другия, и колкото по-силно се засилва към единия (доброто), толкова по-силно след това се засилва към другия (злото). Това може и да не се вижда много ясно, но ако човек се замисли, ще види че това е точно така.

ОТВЪДНИЯТ (ОГЛЕДАЛНИЯТ) СВЯТ
Може ли човек да се надява на вечно щастие в отвъдния свят? - На небето или в ада? Много хора се заблуждават, както по отношение на същината на този свят, така и в представите си за отвъдния свят и финоматериалните останки на човека, които попадат в него след физическата смърт.
Тези останки не живеят вечно в отвъдния свят. Те също се разлагат, докато цялата личност, заедно с нейното себесъзнание, изчезне от цялостната система на човека – от микрокосмоса. Този отвъден свят не е вечен, не е рай, а сфера, в която финоматериалните тела на смъртната личност се разпадат. Това, което остава от човека, от този свят и от отвъдния свят, е само микрокосмосът, с най-често още латентната Духовна искра, и кармата, т.е. жътвата – това е жизненият опит на всички личности живяли досега в този микрокосмос.
Затова вярата в един вечен живот в отвъдния свят е заблуда. Двата свята на диалектиката – този свят и отвъдният свят – образуват двете половини на един природен порядък с мним живот в непрекъснат кръговрат от раждане и смърт.

Животът на човека се върти в тези две сфери, в този двоен свят, който е нашата земна природа и в тази природа човекът се лута и търси изход. Но какво всъщност търси, той не знае! Само дълбоко в себе си долавя, че е изгубил нещо. Може би разбира, че не е първоначалният Божествен човек, който говореше с Бога, който познаваше Бога.

В свещенните писания на всички времена за света, в който живеем, винаги се говори като за "падналия" свят. Иисус Христос например казва:
“Моето Царство НЕ Е от този свят”. Следователно трябва да съществува друг свят, друго Царство! Къде може да е то? Същите свещени писания свидетелстват, че този свят, това друго Царство, се намира “вътре в нас” и че не може да се види отвън. (Евангелие на Лука 17:21)

Това е Духовната искра. Хората най-често не знаят нищо за нея. Дори и не подозират, че тя съществува. Те са глухи и слепи – слушат, но не чуват, гледат, но не виждат. Тяхното съзнание е капсуловано и пленено в една абсолютна заблуда, в една непрогледна тъмнина. Те са напълно откъснати от знанието от първа ръка, от непосредственото възприемане на Божествения свят, света на Светлината, изпълваща цялата вселена.

"СВЕТЪТ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛ В ПУСТИНЯ"
Така пише Лао Дзъ в своето произведение "Дао дъ Дзин" "и краят не се вижда!".
С течение на времето астралната сфера на Земята все повече се замърсява чрез егоцентризма и насоченото към собствената изгода колективно мислене на човечеството. Безбройни егоцентрични силови структури се концентрират в могъщи форми, който в Универсалното учение се наричат „архонти” и „еони”. Тези електромагнитни силови концентрации постоянно влияят на отделния човек, на цялото човечество – без прекъсване. „Пустинята”, за която говори Лао Дзъ, до ден днешен е например в използването на груба сила за предявяване на претенции за власт, което в една безкрайна редица от войни създава безброй престъпници и жертви, но което в крайна сметка може да се обясни чрез упражняването на това астрално влияние. Някогашната чиста и девствена астрална сфера на Земята отдавна вече не може да служи като вътрешно подтикващо поле, като "Училище за Вечността". Поради това Духовното наставление на търсещия Истината човек е станало извънредно трудно.

Също и за Братството на живите души става все по-трудно да достига хората в този свят и да ги води към първоначалното жизнено поле. А в своята самотност, в своето отделяне от Бога, човечеството непрекъснато търси други пътища, който укрепват неговото илюзорно съществуване в този свят – и са само погрешни пътища.
Човечеството в земното жизнено поле е забравило своя „благороден” произход и все още не осъзнава в каква дълбока зависимост от материята е изпаднало. То постоянно се опитва да прикрие това с проницателност на ума, с хуманизъм, с политически лавирания и хитрости. Мъдростта беше заменена от хитрост, от земния пресметлив ум. А любовта на хората най-често се ограничава до малкия кръг на семейството, рода и собствения народ.

„Човекът се вкопчва здраво в своето парче земя, в земята на своето рождение, защото смята че трябва да прави това. Той вече не знае нищо за своето велико призвание. А умственото съзнание, което трябваше да бъде базата за връзката с Духа и Истината, беше подчинено на културата, за да може да води ожесточената борба за съществуване. Цялата методика на обучение на нашите деца е насочена към това да ги направи годни за борбата за съществуване, да им помогне да могат да се утвърдят в това поле на съществуване.
И изтощен от своята борба за съществувание, човекът в крайна сметка се грижи още само за едно сигурно гнезденце и очаква своето щастие от този свят. Той смята своя земен живот за крайната цел и се чувства – като гъсеницата – здраво свързан със земната материя. И въпреки това обаче, през целия си живот той се стреми да компенсира своето несъвършенство, да ограничи щетите, да увековечи преходното, да прикрие своята половинчатост. С най-различни средства се опитва да се подсигури за всички възможни инциденти.

Това е светът, в който живеем.
Със сигурност бихме искали той да не е такъв - с безкрайни конфликти, борби, войни, егоизъм, носещи единствено болка и страдание.
Но светът е такъв и това си има своите причини. Няма да се промени. Ние трябва да се променим.
Трябва да спрем да очакваме този свят да ни даде всичко, за което копнеем, защото той не може да ни го даде.
И да насочим погледа си, както казва Библията, към "планините", т.е. към най-висшето, към божественото вътре в нас самите, откъдето ще ни дойде помощта!

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц