Омраам: Истинският център на нашия живот е слънчевият сплит

 

Слънцето, Луната и звездите имат своите представители вътре в нас. Слънцето е в нашия ум под формата на вътрешна светлина, а в нашите чувства - под формата на любов. В нашия организъм то е представено от сърцето, което е в центъра и от което блика и струи кръвта, за да храни органите - също както Слънцето храни планетите. Истинският център на нашия живот обаче е слънчевият сплит. Защо са му дали името слънчев? Защото животът идва от там. Руснаците наричат тази част от тялото живот. Под живот руснаците разбират цялата коремна област, стомаха и слънчевия сплит. В Евангелието е казано, че когато човек успее да се пречисти, да стане Храм на Живия Бог, „реки от Жива Вода ще потекат из утробата му“. Именно оттам, от слънчевия сплит, извира Живата Вода - и пак оттам, през пъпната връв, детето приема живота от майка си.

Ако вземем Слънцето като символ на ума, тогава умът е тази способност вътре в нас, която има свойството да хвърля светлина върху нещата, да ги прави по ясни и да ни дава възможност да виждаме и разбираме. Без тази вътрешна светлина, която се излъчва от него, човек е сляп, може да падне в някоя пропаст. Следователно умът представя Слънцето под формата на схващане, разбиране, яснота и Мъдрост.

Ето смисъла на формулата, дадена от Учителя Петър Дънов:

„Ученикът трябва да има сърце - чисто като кристал, ум - светъл като Слънцето, Душа - обширна като Вселената, и Дух - мощен като Бога и едно с Бога"

Умът е нашето „Слънце“ - но едно „Слънце“, което засега невинаги ни свети особено добре. Какво прави умът? Също като Слънцето, и той има свойството да индивидуализира съществата, да ги отделя от Цялото, от Необятното, за да може да ги направи съзнателни и способни да учат. Следователно от него има полза, но в същото време той прекъсва връзките ни с истинската Реалност, която е Необятното. Ето защо в индуистката религия се казва, че умът е разрушителят на Реалността. Да, може да се каже, че той разрушава Реалността, за- щото я скрива от нас - точно както Слънцето, което ни пречи да обхванем Безкрая с всичките му други звезди и ни оставя да виждаме само една малка част от Земята.

Егоистичният, егоцентричен, материалистичен ум, който се проявява засега у някои мислители, философи, учени и начетени хора с „голяма ерудиция“, е убиец на Реалността. Именно той ни пречи да виждаме - и колкото повече работа му дава човек, толкова по-малко съумява да усети Космоса и Необятното, да вярва в тях и да се свързва с тях: става индивидуалист, ограничен в личността си, разрушителен. Това ще продължи ли все така цяла Вечност? Не, защото в Замисъла на Бога това развитие на интелекта, на ума, е само един етап. Очевидно, Той е знаел, че ако човек развие своя ум, това ще го откъсне от Цялото, ще му пречи да вижда Необятното и накрая ще стане неверник, атеист, материалист... и „позитивно мислещ“, ако щете дори! Но Той е знаел също и че това няма да продължи вечно.

Ролята на ума е да води хората в този конкретен, материален, физически план - и ето че за момента те изследват света с насилие, егоизъм, жестокост. Това обаче ще премине. За известно време то е необходимо и неизбежно: ако съществува, то е, защото Космичният Дух вече го е предвидил. Понастоящем човек изучава само „кората“, обвивката на нещата: техния външен вид, външния им, сгъстен, уплътнен, скован аспект, механичната и мъртва страна на Природата - и всичко това човек го изучава с нисшия си ум. Той обаче е свързан с Висшия разум - причинното тяло.

Слънцето ни възпрепятства да виждаме останалата част от Творението - която обаче съществува. Според астрономите има Слънца, дори много по-големи и по-мощни от нашето Слънце. Ала не трябва да упрекваме Слънцето за това, че слънчевата светлина ни пречи да виждаме Необятното: това е необходимо и задължително, то съответства на работата на ума. В далечното минало умът не е бил толкова развит, хората са били по-чуствителни и сензитивни и са виждали много повече с вътрешните си очи: живеели са сред духове, лесно са се излъчвали от тялото си, съзнанието им не е било толкова пробудено за физическия план — живеели са един по-скоро психичен, астрален живот, посещавали са Невидимите сфери, където са виждали духовете на умрелите са разговаряли с тях. Впоследствие обаче Разумната Природа е решила да развие мозъка на хората - и сега този мозък е толкова развит, че всичко в сферата на интуицията, ясновидството, религията и мистицизма е засенчено от него. Разбира се, някои от тях са запазили своите вярвания, своя контакт с фините, Висшите сфери, но повечето хора напълно са ги изгубили, защото работят много със своя мозък.

из беседа на Учителя Омраам - Михаил Иванов