ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ !!!
НАЙ-БОГАТИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА
(Всички прилики с действителни лица ... са случайни или неслучайни според избора на читателя
)...Той владееше всички пари на Земята.
Беше създал такава демонична система, че всеки лев, рубла, злота, крона, долар, лира, динар, шилинг, евро, юан и т.н., и т.н. винаги да отделят "частица" от себе си за неговото все по-голямо обогатяване. Всички хора по света му отдаваха все повече и повече от своите пари и "сметката" му растеше, ли растеше.
Той контролираше всички банки по света, всички правителства, всички фирми, всички институции, всички организации, всички идеологии, религии, науки, медии... беше почти "всевластен", защото контролираше дори и това, къде да стават земетресения, къде свлачища, къде наводнения, къде войни, къде атентати, къде преврати...
Той можеше с едно мръдване на пръста си да причини разрушаването на цели държави, обедняването и измирането на милиони хора, разпиляването на хилядолетни обичаи... можеше да разрушава каквото и когато си иска...
Но едно не можеше вече той - отдавна не можеше да се усмихва от сърце! Не помнеше кога за последен път се беше смял чистосърдечно... може би... когато беше малко дете!
Каквито и пластични операции да му правеха, каквито и присаждания да му правеха, никой не можеше да му "присади" светли чувства!
Не можеше да се разхожда сам спокоен и ведър извън своите владения, не можеше да заспи сладко-сладко сам в гората, не можеше да се влюби от пръв поглед и завинаги, не можеше да остане с радост в сърцето си на улицата, в полето, всъщност - никъде! Дори в "собственото" му легло не можеше да спи спокойно. Пиеше все по-силни хапове, за да заспи...
Не помнеше откога не беше играл с приятели! Всъщност той не помнеше какво означава думата "приятел"! Или пък кога за последно беше пял до насита?! Всъщност, когато беше дете, веднъж помоли баща си да му наеме учител по китара, но баща му имаше "по-важни планове" за него: да го направи Властелин на парите на целия свят! Какъвто и стана..., а китарата? Той можеше да си купи всяка китара, всички китари на Земята, но не можеше да свири на нито една от тях!
Парите уж можеха всичко - така го беше учил баща му! А защо вече не му носят радост? Защо не му пеят? Защо не му свирят? Защо не го галят, не го топлят, не могат да му се усмихват? Защо ли му трябваше да става Властелин на парите?
Ако можеше да върне Времето назад!?
... Изведнъж мъжът си спомни ... последната си усмивка! Последната си ИСТИНСКА (без злоба, без надменност, без подигравка - от чисто сърце) усмивка!
Тогава май и за последен път беше излизал сам на улицата и се натъкна на един уличен музикант, китарист.
Китаристът беше с овехтели дрехи, но лицето му сияеше блажено, ръцете му не докосваха китарата, те я галеха, милваха я нежно като най-скъпа любима и тя не свиреше, тя пееше, тя сладко омайваше хората наоколо и ги караше да се усмихват. Светлата магия на китарата накара и тогавашното момче да се усмихне от сърце, с цяла душа и да забрави накъде беше тръгнало. Само Музиката, да, само Музиката съществуваше в момента и ... неговата сърдечна усмивка. Нищо друго нямаше значение в този прекрасен миг. Той можеше да каже "Не" на всичко друго и да остане тук и да се наслаждава на вълшебството! И почувства, че иска и той да се научи така, като уличния китарист: да сее и множи усмивки!
... Крива усмивка се появи на лицето на днешния Властелин на парите! Крива, крива, ноооо.... все пак някаква усмивка. Наоколо нямаше никой и мъжът се доближи до огледалото, което струваше ... два милиона долара. Огледа се в него и наистина видя... спомените си!
... Седна в креслото си. Можеше все още да сяда, да става...и ... си спомни последната си истинска усмивка! Този спомен, ах, този спомен! Сега да беше тогава!!! Какво можеше да направи?
Може би, моооже би, моооооооже би можеше да направи "най-голямата си сделка"!!!
... И той реши да разклати, да разтресе, да разтърси, да разглоби постепенно и да промени цялата парична Система - световната Империя, която беше създал!
Годината беше 2008-ма (е, според променения до немай къде пореден "календар") и Властелинът взе своето решение: ще си върна истинската усмивка тогава, когато успея да върна поне една истинска усмивка на лицето на някой човек, без да използвам "всеобщото средство" - парите!
...Да, той реши! Усмивка за усмивка, но истински! Защото само тогава сърцето ще се отпусне, омекне, ще затупти спокойно. И колкото повече хора отпускат сърцата си спокойно, колкото повече истински усмивки се връщат на лицата им, толкова повече ще се отпуска и неговото сърце.
... Чакаше го огромна работа. По разглобяване на собствената му Империя чрез предизвикване на "световна финансова криза"... и много други ... лечебни ... кризи. Но сърцата, сърцата щяха да се "сглобят" отново! Струваше си!
... И Властелинът се замечта от сърце, от все сърце за първи път след толкова много години се замечта за нещо истинско.. ... за ... една китара. А според Законите на Създателя всяко чисто желание на мига отеква във всички измерения на Битието и цялата Вселена откликва с радост и се залавя да го изпълни.
... Този следобед той излезе от дома си тайно. Без охрана. Без телефон. Без никаква техника в себе си. Нямаше смисъл от нея, защото много малко, крайно малко хора го познаваха. На улицата никой нямаше да го разпознае. Не взе дори и портфейл. Сложи по момчешки волно и безразборно в джоба си няколко банкноти - щяха да му стигнат за една китара...
в джоба си няколко банкноти - щяха да му стигнат за една китара... ... За първи път след толкова много години и Богатството тръгна обратно към Властелина на парите. Защото истинското Бог-атство иде от ... сърцето към устните и ... се разлива като една чиста усмивка.
А усмихне ли се истински Човекът, и на цялата Земя й става по-добре, по-леко, по-хубаво!
Човекът вървеше по улицата с няколко банкноти в джоба си и се усмихваше...
Борсите се тресяха, банките пищяха, правителствата се вкопчваха като "за последно" в "кокала", медиите се чудеха на кого да угодят вече, "науките" изпускаха юздите на човешкото съзнание, религиите - и те, а Човекът ... той просто отново се усмихваше от сърце! Бог - и Той се усмихваше, защото блудният син се завръщаше у дома!!! Ах колко беше хубаво!!!.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар