(лекция от проф.Христо Маджаров)
Какво е особеното на житото?
Целият Космос е проникнат от една първична сила. Тя се явява носител на живота в материята, организира я и причинява нейното растене и развитие. Тази жизнена сила е регистрирана от учени в различни времена и народи, които са й давали различни имена: в древен Египет- Га-Лама; в Индия - Прана, Кундалини; в Тибет-Тумо; в Китай и Япония - Чи, Ки; Парацелз я именува Архея, Месмер-Животен магнетизъм, Райхенбах-Одични лъчи; Гурвич - Митогенетични лъчи...
Наричат я още аура, биоенергия, жизнен еликсир, който поддържа живота... Д-р Лозанов, основател на Сугестологията през 70-те години на 20 век, говори за резервология... Името не е най-важно. Набавя се чрез храната, водата, въздуха и светлината. Главният транслатор на тази енергия за Слънчевата система е Слънцето. Затова колкото една храна е повече облъчвана от него, толкова тя е по-богата на жизнената енергия.
Школата на швейцарския диетолог д-р Бирхер Бенер показа, че суровата растителна храна е непосредствен акумулатор на слънчева енергия. Само растенията са способни да превръщат водата и въглеродния двуокис от въздуха и неорганичните вещества от почвата в сложни органични съединения. Поглъщането на Слънчевата енергия е съпроводено с увеличаване на обиколките на отрицателните електрони около ядрото. Това се отнася не само до азота, въглерода и водорода, които образуват хранителни вещества, но също и до минералните вещества, които влизат в състава на живата субстанция. А минералните вещества са разпределени твърде неравномерно в телата на растенията.
В Житното зърно те се намират най-много в обвивките (триците), а в брашнодайната част са твърде малко. По този начин зародишът се намира в един резервоар от жизнена енергия, необходима му като бъдеща храна.
Медицината определя витамините като хранителни елементи. Това е така, защото те са носители на разни видове жизнени енергии. Съдържат се най-много в обвивките на зърното (и в корите на плодовете). Следователно, растенията са енергийни акумулатори на светлината и носители на живота.
С оглед на това, Житното зърно трябва да се приема като една енергийна хранителна цялост. Всяко физично, химично или термично нарушаване на тази интегрална цялост сваля неговите енергийни и хранителни стойности. Затова енергийната стълба на храните като акумулатори на жизнена енергия започва със житните растения, следвани от маслодайни, бобови, зеленчуци, подправки и завършва с тези, които са с животински произход. При това живите клетки излъчват ултравиолетови лъчи според свежестта им. Повехнали и топлинно обработени клетки не излъчват - жизнената им енергия е изчезнала. Затова в САЩ облъчват зърната с ултравиолетови лъчи - за увеличаване на добива. Попареното зърно вече не пониква. Ензимите се разпадат при 54° С и лишен от тези жизнени елементи, организмът страда и лесно заболява. Всички обработки на живата субстанция, като готвене (варене), печене, гниене, ферментация, стерилизиране, консервиране..., деградират и умъртвяват енергийната й компонента. Въглехидратите и белтъците са от главните нужди на организма. Първите осигуряват топлина, а вторите служат главно за градивен материал и за образуване на топлина при изгаряне.
Най-силните и най-чисти белтъци (протеини) с кондензирана енергия са в растителното царство. В зърнените храни те са около 7%, в боба и лещата - до 25%, в соята - 35%, а в зреещите млечни зърна - 60%.34
Зрелите житни зърна съдържат:
- целулозна и вътрешна обвивка, с желязо и витамини;
- алейронов пласт - белтъци, мазнини, въглехидрати;
- ядро с външен пласт - глутен с непълни белтъци и вътрешна част, даваща бялото брашно - скорбяла;
- зародиш-соли, витамини, фосфати.
В езотеричните школи се пазят предания от времена, до които научните изследвания не са достигнали. Там се говори, че житото не е продукт на нашата планета. По астрологични понятия, то е слънчев плод, минал през Венера. Но овесът и други житни култури са резултат от кръстоска на житото с други земни треви. Тези експерименти за търсене на нови хранителни растения са правени в аграрните училища на потъналия континент Атлантида, който е табу за учените. Успехите на експериментите показват висши познания, разпространени после на Изток и на Запад, по цялата земя.
В мистерийните школи Житният клас е символ на победа над смъртта чрез жертва и трансформация на личната форма според основния закон на Бялото Братство: жертва на личността заради същността.
Там се говори, че при потъването на Атлантида под вълните (нарушаване на нравствените закони), Учителят Мелхиседек пренася в Египет два любовни дара от Венера: пчелния мед и Житното зърно. Оттогава се чества Празник на Житото.
Легендата говори, че Житото от дълги еони е било храна на ангелите в Духовния свят. Когато хората на земята стигнали до падение, те му възложили мисия да спаси човечеството от израждане. Оттогава житото вирее навсякъде, където живее човекът и му придава необходимите за живота и евлюцията му вещества. Сигурно затова то е наричано Малка Божия Любов, която всичко оправя. Колкото повече жито отглежда една страна, толкова повече природно интелигентни са нейните граждани.
Легендата твърди също, че отначало зърната на житото са били вкусни и големи като ябълка. То има всички елементи за правилно развитие на човека. Но той не знае как да ги извлича -търгува житото, мели го и го държи в хамбари -спира Божието благословение. Затова то е станало толкова малко.
Съвети на Учителя:
"Сегашните хора, които минават за културни, ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло и подивяло, в сравнение със своя прадядо."
"Мислите ли, че като са ви дали жито и правите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждаме на житното зърно w земята. "
"Посял си житно зърно - не бързай да видиш веднага плода му. Дай му условия да израсте и повече не мисли. Времето ще даде своя резултат. Време е нужно за растенето и узряването. И Любовта се нуждае от Време за растене, за връзване и за узряване на нейния плод. Щом узрее плодът, вече може да се яде."
"Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израсне. То само ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш дали ще израсне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му." Така някои хора приемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израсне във вашето съзнание!
" Земята не търпи желязо. То съдържа груба енергия, която се предава на хляба... Докато копаем земята с мотика ..., не можем да очакваме възвишена култура. Новата култура ще освободи хората от желязото."
Древните българи смятали за светотатство да се удря земята с остър предмет след сеитба. Това бе потвърдено от акад. Михаил Юхма от Чувашия (Волжка България), който ни разказа свой детски спомен:
"Беше през пролетта на 1940 г. Баща ми поседна да си почине от сеченето на дърва. Аз взех секирата и реших да я забия в земята, но той мигновено ме спря: - Не бива! Току-що сме приключили сеитбата. Нашите деди ни учат, че земята е жива. Затова е закон: две седмици след сеитба земята не трябва да се удря със желязо. Тя е бременна и не бива да се повреди. Това е важен обичай, синко, и не трябва да се забравя и нарушава..."
Има земеделци, съзнанието на които влияе добре върху житото и то се развива добре. Има и такива, съзнанието на които не благоприятства и житото не го бива. Всяка дума и мисъл влиза в житото и влияе върху онзи, който го яде.
Ако орачът, земеделецът, който вършее и който жъне житото, по цял ден се карат и се нагрубяват с лоши мисли и чувства, това жито няма да се благослови. Ако воденичарят, който мели житото, и домакинята, която меси хляба, не хранят добри мисли и чувства към ближните си, и този хляб няма да бъде благословен.
Учителя:
"Виждайте навсякъде хармония и Любов, за да извличате от житото необходимите елементи.
Който не вярва, нека направи опит... Вземете един декар земя и го обработвайте така: докато орете, сеете и жънете, поддържайте в себе си най-хубави мисли и чувства; пейте и се радвайте, без да се оплаквате, и ще видите какво жито ще изкарате... "
"Житото може само да расте и да се развива, защото само се опложда... Житото днес е издребняло. Това показва, че човешкият живот е издребнял. "
"Какво отличава пясъчното от житното зърно? В житното зърно има сила, която го увеличава отвътре-навън. Но като се посее, израсне и върже, новото зърно ще бъде по-голямо от посятото. Ако вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото. На следната жетва ще се увеличи още и т. н."
https://portal12.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар