Децата донасят със себе си спомени от далечни епохи, когато хората са възприемали цялата природа като жив организъм и са били в постоянен контакт с нея. Тази памет е запазена в някои от тях, но после избледнява в процеса на тяхното израстване под въздействие на образованието, езика и вижданията на възрастните; след години те дори се смеят, като си спомнят за онова, което вече смятат само за плод на детското си въображение. Все пак именно това са следите от записаното в душата им минало и е много жалко, че те ги оставят да избледнеят.
Когато родителите, психолозите и педагозите усвоят някои знания от Духовната Наука, те ще бъдат в състояние наистина да опознаят живота на децата. Ще могат да четат в книгата на тяхната душа всичко онова, което до определена възраст се отразява в нея. Ще открият скритото в подсъзнанието на децата, стигайки до неподозирани дълбини. Някои майки смътно чувстват, че чрез тяхното бебе пред тях се разкрива целият живот на Вселената; и в този смисъл можем да кажем, че те са ученички на своите деца. Другите, които държат да са само техни възпитателки, не научават много. Една майка, изпълнена с любов, грижа и мъдрост, получава цяло посвещение през ранните години от живота на детето си.
Веднъж получих от едно няколкомесечно бебе наистина удивителна опитност. Това се случи в Изгрев, където след беседата приех доста братя и сестри, които ме бяха помолили за среща. Говорих, говорих и накрая се почувствах изтощен. Имах нужда да остана поне за десетина минути насаме със себе си и в мълчание, за да се презаредя. Но ето, че неочаквано ми носят едно малко ангелче... да, едни родители искаха да благословя тяхното невръстно момиченце. Помислих си: „Каква благословия бих могъл да дам на това дете? Направо съм грохнал от умора.“ Мислех си дали да не ги помоля да се върнат по-късно, обаче малкото момиченце, което бащата държеше в ръцете си, започна да ме гледа, да се усмихва и да прави всякакви мимики, протягайки към мен ръце. Родителите й се приближиха и то, с малките си ръчички, започна да ме хваща за брадата и мустаците, без никакво намерение да ги пуска. То дърпаше и дърпаше... Разбира се, родителите й малко се притесниха, но и те бяха щастливи да видят колко радушно ме приема тяхното дете.
И тогава се случи нещо необикновено. Неочаквано осъзнах, че вече не чувствам никаква умора, сякаш дърпайки ме за брадата това малко създание ме беше изпълнило със сили. Отдавна ми е известно, че косата и въобще космите са като антени, чрез които могат да се приемат потоци от енергия. Но в този случай въобще не очаквах подобен ефект, особено поради факта, че стана с участието на няколкомесечно бебе! Изведнъж умората ми беше изчезнала. Изглеждаше така, сякаш това дете е било изпратено от Небето точно в необходимия момент и то инстинктивно е разбрало какво да направи, за да мога да продължа работата си до края на деня. Какво ли беше видяло или почувствало то, за да се държи по този начин?...
Трябва да се изучават внимателно и с много любов всички прояви на малкото дете, дори и на онова, което изглежда недостатъчно пробудено, защото неговият дух, който все още не е напълно въплътен в него, вижда и чувства неща, които възрастните вече не забелязват и не усещат. Когато бях дете ми се е случвало да разказвам разни неща, които никой не знаеше как да изтълкува. Детето всъщност не живее изцяло във физическото си тяло преди да навърши седем години, ето защо то е в контакт с духовете на невидимия свят. За доброто на децата си, а и в свой собствен интерес, родителите трябва да обърнат внимание на този въпрос. Нека те да наблюдават невръстните си деца, за да прочетат в книгата на тяхната душа истинските тайни на живота.
Детето си остава голяма загадка. То трябва да бъде закриляно максимално, да се отглежда в атмосфера на мир, хармония и чистота дори по време на съня му, защото е възприемчиво към всички циркулиращи наоколо токове. Неговото астрално тяло спи, умственото му тяло все още е твърде далеч, но етерното му тяло работи активно и поглъща теченията и елементите от психичната среда. Ако родителите са внимателни към атмосферата, която създават около детето си, по-късно то ще бъде добре въоръжено и способно да се справя с житейските несгоди.
Когато се роди дете, родителите не знаят какъв дух живее в него. Те трябва да си кажат, че това дете не принадлежи на тях, че то е син или дъщеря на Бог, че те са му дали само тялото, т.е. едно обиталище. Нека всички, които се приближат към него, да се отнасят с грижа и уважение, целящи да го предпазят и закрилят. Особено трябва да внимават да не злоупотребят с доверието му, да не дават лош пример или вреден съвет.
Каквото детето вижда, чува и преживява, това се отпечатва завинаги в него. Ето защо никога няма да се уморя да повтарям: отговорността на родителите и на възрастните по отношение на децата е огромна. Те трябва да треперят при мисълта, че могат да станат виновни за лоши думи или действия, които ще бележат децата необратимо. Възрастните, които не уважават децата, рано или късно биват наказвани от Небето и възмездието е ужасно.
При съвсем малките деца много впечатляваща е и представата им за физическия свят, според която всичко е живо, дори и предметите. Както в "Синята птица" на Морис Метерлинк, децата възприемат заобикалящите ги предмети като познати присъствия, приятелски или враждебни, и смятат за нормално да им кажат какво мислят или какво очакват от тях.
Най-същественото е да имаме съзнание, че сме част от едно цяло, че това цяло е живо и че след като е живо, ние можем постоянно да си взаимодействаме с него: ние му говорим -то ни отговаря, или пък, то ни говори - ние му отговаряме. За всичко онова, което правим, говорим или желаем, ние получаваме отговори: потвърждение или отказ, одобрение или осъждане. Невидимият свят непрекъснато присъства навсякъде около нас. Той ни наблюдава, слуша и винаги ни дава отговори. Само че неговият език е много различен от нашия и никак не е лесен за тълкуване.
Една година бях поканен в Гърция и отседнах на остров Патмос, където според преданията апостол Йоан е написал Апокалипсисa. Един ден медитирах в хотелската си стая и палейки тамян, задавах няколко въпроса към невидимия свят. След това отидох с приятелите, които ме придружаваха на разходка по близките хълмове. Край пътя видяхме една много обикновена и бедна на външен вид жена, но с прекрасно лице. Стоеше там сякаш ни чакаше и когато се изкачихме до нея, тя се приближи към мен, целуна ми ръка с голямо уважение и ми каза няколко думи на гръцки език. Преведоха ми ги и се оказа, че това беше отговор на въпросите, които зададох. Небесните същества си бяха послужили с нея, за да ми отговорят. Бях толкова щастлив! Да, защото думите на тази непозната бяха пророчески, те ми дадоха отговор на това, което попитах. Трябва да знаете, че за Небето е много лесно да ни даде отговор чрез човешко същество или животно, но също и чрез природно явление.
Ето, сега ви го казвам. В деня, когато разберем какво представлява универсалният живот, част от който сме и ние самите, ще бъдем в състояние да произнесем истинското слово на живота. В този момент, може би, Бог ще поиска от нас, както е поискал и от пророк Йезекил, да пророкуваме над събраните сухи кости, за да върнем мъртвите към живот. И тогава, като Йезекил, ние ще кажем: О, Дух, ела от четирите ветрища и духни върху тези убити, та да се съживят. Разбира се, всичко това е символика. Но символичното също е реално.
из лекция на духовния Учител - Михаил Иванов - Омраам
https://portal12.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар