Всички същества, без изключение, се нуждаят от това - да се върнат в Първоизточника. И макар да Го разбират по различни начини, в действителност, всички те търсят Господа: тези, които само ядат и пият; тези, които тичат подир жени, без никога да им се наситят; тези, които желаят богатство, власт или знание... всички те търсят Бога. Моето обяснение може би ще шокира религиозните хора, които често са тесногръди и предубедени, и те ще кажат: „Но това е невъзможно - хората да търсят Бога по такива лъкатушни, криви пътища!“ Не, няма нито едно същество, което да не търси Бога - само че всеки разбира и търси Бога по свой начин. Ако хората знаеха къде е Той и как да Го намерят по най-съвършения начин, разбира се, това би било за предпочитане - обаче Бог е мъничко в храната, мъничко - в парите, Той е също и в любовта на мъжете и жените... Да, именно Той поражда тези усещания за пълнота, за разширение, това чувство на удивление. И жаждата за власт, за могъщество - това е също желание да придобием един от атрибутите на Бога. Желанието да бъдем красиви даже и когато това ни съсипва здравето и ни разорява в салони за красота, с пластични операции или с не знам какво още -това е пак стремеж да придобием едно от качествата на Бога: Неговата Красота. И дори чревоугодниците, които прекарват целия си ден в пиршества, ако не вкусваха поне малко и от Господа, не биха изпитвали отново и отново тази наслада, това удоволствие на небцето или в стомаха си. Не съществува нищо добро, красиво или приятно, което да не съдържа в себе си поне няколко частици от Божественото. Само че, за да намерите истински Господа, не препоръчваме горещо нито един от тези толкова скъпоструващи, нечестни и окаяни пътища. Ние посочваме Пътя, най-добрия Път - този, по който човек влиза отново в пряко единение с Него.
Първото нещо, което трябва да направим, е да осъзнаем важността на Центъра и да разберем как стремежът към този Център предизвиква у нас огромни промени, и то дори без наше знание. Колкото повече се доближаваме до Слънцето с целия си Дух, с цялата си Душа, с целия си ум, с цялото си сърце, с цялата си воля, толкова повече се доближаваме до Центъра, Който е Бог -защото на физически план Слънцето е символ на Бога, Негов осезаем, видим представител. И всички тези абстрактни и отвлечени имена, които даваме на Господа: Изворът на Живота, Създателят на Небето и Земята, Първата Причина, Всемогъщият Бог, Всемирната Душа, Космичният Разум... могат да бъдат обобщени в един образ - образа на Слънцето, толкова конкретен и близък до нас. Да, можете да разглеждате Слънцето като обобщен образ, като синтез на всички тези възвишени и абстрактни идеи, които идват от много по-висши сфери. На физически план, в материята, Слънцето е вратата, връзката, посредникът, благодарение на който можем да влезем отново в Единение с Господа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар