събота, 29 юни 2024 г.

Месечен бюлетин на Духовната школа на Златния Розенкройц Юли 2024

 РЕИНКАРНАЦИЯ ИЛИ ВЪЗКРЕСЕНИЕ?


Думите "инкарнация" и "реинкарнация" много често се използват в т.нар. духовни среди.
Но разбираме ли какво означават те?
На български тези думи често се превеждат с думата "прераждане", макар тя да не е много точен техен превод.
Думата "инкарнация" идва от латинската дума "incarnation", която означава "въплъщение", т.е. влизане в плът, както и от думата "in-carno", която означава "в месото/плътта", "въплътен". Съответно "реинкарнация" означава "влизане обратно в плътта".

Мнозина смятат, че когато умрат, един ден отново ще се родят, т.е. инкарнират, като личности в този свят. Това обаче не е точно така. Не личността се инкарнира, а микрокосмосът. Сега няма да обясняваме какво е микрокосмосът, защото много пъти сме го правили.
Може би в някой следващ бюлетин ще го разгледаме по-подробно. И така, микрокосмосът навлиза в материята и се въплъщава, т.е. създава си тяло, личност, чрез която да се изявява. За да разберем този процес нека да разгледаме живота на една личност и какво се случва след смъртта.

ЛИЧНОСТТА
Някъде около 3-ия месец от бременността един изпразнен микрокосмос (т.е. без изявена в материята личност) се свързва с ембриона и излива своята сила в него, формирайки така змийския огън в личността, базата за формирането на съзнанието.

Оттук нататък всичко, което се случва с тази личност е свързано с микрокосмоса.

Три са основните фактори в развитието на личността:
- микрокосмосът (заедно с кармата);
- кръвното наследство (родители, род, нация, раса) и физическото състояние на майката
- зодиакалния знак, под който е бил заченат ембрионът;

Сега няма да разглеждаме как се изгражда ембрионът в утробата на майката.
Така се стига до раждането на детето. То навлиза в един процес, който има 4 фази, всяка от по 7 години. Разбира се този процес е индивидуален и при някои продължителността на фазите може да бъде различна.
Но като цяло това е валидно за по-голямата част от хората. Нека да разгледаме какво представляват тези 4 фази, които можете да видите и на изображението по-горе.

Личността е седморна - четири тела (грубоматериално, етерно, астрално и ментално) и тройно съзнание с три центъра - сърце, глава и таз. Тазовият център е в системата далак-черен дроб и представлява кръвният ни аз, от който най-често живеем. Тези тела и съзнание не се включват веднага в живота на личността.
В началото, първите 7 години личността навлиза във владение на грубоматериалното си тяло - учи се да го изгражда и управлява. Следващите 7 години личността навлиза в етерното тяло, отговорно за растежа.
Дотук най-важният фактор, влияещ върху изграждането на тези две тела е кръвното наследство на родителите. Микрокосмосът известно време е свързан с плътното тяло посредством фонтанелата. Много скоро обаче фонтанелата се затваря и тази връзка се прекъсва.
Третата фаза е пубертетът. В тази фаза детето се учи да работи с астралното си тяло - с чувствата и желанията си. Същевременно започва да се активира кармата - магнитните силови центрове в микрокосмоса, които са резултат от живота на предишните личности. Микрокосмосът започва да изявява в личността своята индивидуалност. Детето започва да показва собствения си характер. Досега то живееше в сферата на влияние на своите родители.

И така към 21-та година детето започва да навлиза в менталното си тяло, което при човека е все още в недостатъчно развито състояние, т.е. започва да мисли.
То започва да мисли в някаква степен самостоятелно.
В хода на това развитие се активират и трите центъра на съзнанието - в сърцето (свързан с астралното тяло), в главата (свързан с менталното тяло) и в таза (свързан с плътното и етерното тяло).
Сега личността е изградена напълно и може да изпълни задачата си, за която вече толкова много сме говорили -
да започне и подпомогне процеса на възстановяване на микрокосмоса в първоначалното му божествено състояние.
Ако тя направи това, в микрокосмоса се ражда втора личност, която е непреходна, изградена от субстанциите на вечността. Така първоначалното микрокосмично единство от Дух, душа и личност се възстановява. Това е възкресението на първоначалния Божествен човек, чрез което въртенето на колелото на раждането и смъртта, на колелото на Самсара, се прекратява.
Ако не я изпълни, идва момент, в който тя трябва да умре и колелото да се завърти отново.

ОГЛЕДАЛНАТА СФЕРА
Четирите тела са свързани едно с друго посредством т.нар. "сребърна нишка". Това позволява след разделянето на телата по време на сън, на сутринта те да се свържат обратно (да се вместят концентрично едно в друго).
При смъртта грубоматероиалното тяло се откъсва от нишката и остава отделено. То започва да се разпада. Съзнанието на личността, което до този момент е било в грубоматериалното тяло, се премества в етерното тяло. Малко по малко и етерното тяло се разпада в огледалната сфера и съзнанието преминава в астралното тяло. След време и то се разпада и съзнанието преминава в менталното тяло. Накрая и то се разпада и пламъкът на съзнанието угасва. Личността изчезва напълно. От нея остават само опитът, натрупан през живота като карма и развитите способности на телата, съхранени в семенните атоми (по един за всяко тяло). По този начин микрокосмосът се обогатява с нова карма, а телата - с нови способности, от които ще се ползват следващите личности в микрокосмоса.

Сега микрокосмосът трябва да започне едно ново пътуване в материята, за да си изгради нова личност, чрез която да се изявява. Това наричаме "реинкарнация", въплъщаване на микрокосмоса в една личност.
И така това колело (колелото на Самсара, на живота и смъртта) продължава да се върти, докато не се роди личност, която чрез живота си да прекъсне този безкраен цикъл - това е възкресението на Новия (всъщност първоначалния) Човек.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - "НОВОРАЖДАНЕТО ОТ ВОДА И ДУХ"
И така, въртенето на колелото на раждането и смъртта може да бъде преустановено единствено чрез възкресението на първоначалния Божествен човек.
Това е “нораждането от Вода и Дух”, както се казва в Евангелието. Това е процес на замяна на телесността на земната природа с тази на Божествената природа. Възможността за това принципно съществува, защото първоначалният Божествен природен порядък прониква с лъчевата си сила човечеството и земния свят и все още живее като един Праатом в сърцето на човешката система. Посредством този Праатом сърцето и съзнанието на земната личност могат да бъдат докоснати от вечността.

Този процес на развитие може и ТРЯБВА да започне ТУК и СЕГА, защото ембрионът на Новия човек трябва да възникне в телесната система на личността, така както ембрионът на бъдещото дете се формира в утробата на майката. След смъртта това не е възможно, защото тогава всички случващи се процеси са автоматични. Сега няма да навлизаме в подробности. Важното е да разберете, че ако един природнороден човек не е започнал формирането на ембриона на Новия душевен човек докато е жив, след смъртта му колелото на раждането и смъртта отново ще се завърти и микрокосмосът ще трябва да се реинкарнира.

Само с грубоматериалното си тяло, като средство за действие, процесът на освобождение може да бъде започнат и действително реализиран. Ако човек не е търсил съзнателното свързване с Духа преди смъртта, то той няма да го намери и след смъртта, защото в отвъдния свят човек може да реагира само пасивно. За една свободна изява на волята в отвъдния свят и дума не може да става. След смъртта на грубоматериалното тяло, станалата чрез това непълна система на човешката личност продължава да се разгражда в отвъдния свят без човек да има възможност да промени нещо в хода на времето.

Нека обобщим: Процесът на освобождение от колелото на раждането и смъртта трябва да започне по време на земния живот, където човек съзнателно може да вземе решение да тръгне по този Път и действително да осъществи съответните стъпки. В противен случай, след смъртта финоматериалните тела се разлагат. Никой не може да започне процеса на освобождение в отвъдния свят. Затова след разлагането на грубоматериалното и финоматериалните тела на личността, микрокосмосът, цялостната система на човека, трябва да построи една нова личност, т.е. да се върне на земята, където новата личност може би ще предприеме един нов опит за освобождение.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц

Няма коментари:

Публикуване на коментар