По пътя на осмицата

 

И днес продължаваме по пътя на осмицата . Тук ще ви разкажа една от легендите, вплетени в романа

"- Преди много, много години цъфтяла роза Дамасцена в градината на богат търговец в Дамаск. Всяка сутрин красивата му дъщеря посещавала цветния храм и с целувки събуждала розовите пъпки. Там тя им поверявала своите копнежи... - замечтано направих малка пауза и махнах с ръка, за да материализирам предвв очите им розовата градина. - С един от керваните на баща ѝ пристигнал един ден момък от далечна планинска страна. Със своята сила и храброст той закрилял кервана в опасните бродове и пустини. Косите му блестели с цвета на узрели житни ниви, а очите му напомняли планински езера. Когато го зърнала, девойката усетила, че това е момъкът от нейните сънища. Но знаела също, че любовта ще остане завинаги заключена в сърцето ѝ. - Очите ми се напълниха с росни капчици. Високата степен на способността ми да съпреживявам рефлектираше често чрез външни прояви. По-късно трябваше да придобия опитност в това да потискам склонността си да приемам проблемите на хората като свои – навик, който можеше да ме остави емоционално и физически напълно изтощена. - Търговецът възнаградил богато смелия момък, преди той да потегли обратно към родните си земи. Но дъщеря му го дарила с нещо много по-скъпо: в ранното утро на заминаването му, тя дотичала разплакана при него и му подала ароматен стрък с нaпъпила роза. Целунала я и казала: „Не мога да дойда с теб, но с тази роза ти поверявам нашата любов. Всяка пролет тя ще цъфти за теб и за всички, които копнеят един за друг. Сбогом..."

Взел момъкът розата, скрил я до сърцето си и когато се прибрал в родината си, я засадил в долината, където живеел. Поливал я всеки ден и я дарявал с любов. Така роза Дамасцена намерила закрилата на две планини и пиела вода от бистри планински потоци. Мястото, където растяла, било наречено Розовата долина. Цъфтяла в най-хубавото време на годината - края на май и началото на юни. Капките, които се появявали всяка сутрин по цветчетата и листенцата ѝ, били сълзите на двамата влюбени, които не могли да заживеят заедно под небето на слънчевата българска земя. Заради изключителния ѝ аромат била наречена Царица на Розите. А розовото масло, добивано от нейните цветове, прославя и до днеc Родината ми като земя на розите.

Приключих като в унес разказа си. Eнергийната сфера разпръсна светлината си между ръцете ми и се материализира в благоуханни рози, които подадох на децата. Те вдъхнаха очаровани аромата им и няколко минути останаха неподвижни, сякаш обмисляха чутото. В стаята цареше опияняваща тишина. Всички бяха все още под магията на тази тъжна приказка, показваща трансформацията на енергията от енергийния поток на Любовта. Усетих, че ги бях докоснала на квантово ниво, че те успяха да се пренесат в онова време и на онова място, и разбрах за пореден път, че понятията за място и време просто са измислени от хората, за да предложат материално обяснение на материалните си умове." - из "По пътя на осмицата" от Павлина Узунова

За поръчки:

pawlina2003@yahoo.de