„СВРЪХЧОВЕКЪТ ОТ ПОДЗЕМНАТА АКАДЕМИЯ НА КГБ”

 

: ЕДНА ПОТРЕСАВАЩА И ШОКИРАЩА РЕАЛНА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ

ТОВА Е КНИГА СЕНЗАЦИЯ. ИСТОРИЯТА НА ЕДНО МОМЧЕ, ПОЛУЧИЛО СВРЪХПОДГОТОВКА В ТАЙНСТВЕНА СЕКРЕТНА АКАДЕМИЯ НА ВСЕСИЛНОТО КГБ.

Той беше дългокосо и невероятно интелигентно за възрастта си момче, което твърдеше, че е полковник от КГБ, завършил специална Подземна академия. 17 години от живота му бяха преминали под земята. Академията била затворена биологична система лаборатория за създаване на свръхчовеци. Над 4000 деца на 5-годишна възраст били отвлечени от родителите им, за да участват в чудовищния експеримент. Половината от тях загинали или полудели от свръхвисоките психически и физически натоварвания. Обучението се извършвало с най-модерните методи на езотеричните учения от садомазохизма до психогенетиката, които превръщали децата в хора на върховния ужас... И тогава, и сега неговият разказ звучи невероятно и мнозина не могат да повярват, че всичко това е възможно. Една по една обаче “забранените теми” падат и изповедта на Андрей С. започва да става все по-достоверна. Днес нито подземните градове, нито някои от способностите, които са притежавали командосите от така наречената Подземна академия на КГБ, могат да учудят средно информирания човек. Но загадката остава? Кой, защо и до каква степен управлява нашия разум и психика? Надявам се, че тази книга ще отговори до голяма степен на тези трудни и страшни въпроси.

Предлагаме ви една извадка от книгата – интервю, взето от писателя, журналист и издател Пламен Григоров, от героя в книгата - Андрей С.

ОТДАВНА СЪМ СВИКНАЛ

СЪС СМЪРТТА

Тази мисъл на Андрей ме преследва денонощно. Улавям се, че всъщност съм попаднал в неговия капан. Магията е пълна и най-важното ­ съвсем земна, съвсем реална. Без чудеса. Без повдигане на пръсти. Едно момче разказваше приказката на своя живот, без да се интересува дали някой му вярва. Може би някаква лудост ме беше обхванала? Може би някой ни използваше за някакъв още по зловещ експеримент? Мисли. Безсъница. Мисли. Като че ли сме на ръба на пропастта. Още миг и нервите ще се скъсат. Страх ли? Не! Само безкрайно чувство за самота и безпочвеност. И любов. Това странно момче беше влязло в мен. Бе хванало сърцето ми с една от най-неведомите хватки, пред която и боговете са безсилни...

ДОМ СМЕРТИ

Дом Вечного Счастья, где царствует Смерть,

где в ужасе Ночи ­ предвестие Зла,

и оргии Ада и разума твердь,

кровавое счастье сошедших с ума.

Дом Смерти, Джедай, воскрешения дух,

великий властитель Великого Зла,

мосшедший из Ада, терзающий слух,

предвечного Счастья смертельная мгла!

Дом Вечного Страха, где память слепа.

Где сталью кровавою Ужас смеется,

Где Клятвой и Кровью пробита тропа,

в единую реку твой разум вольется.

Великой Вселенной великий боец!

Тобою, Джедай, твое солнце гордится,

тьi вновь благородства наденешь венец,

и вновь вихорь битвьi кровавой приснится.

Сред вечньiх миров будет сльiшен наш глас,

изгнанники Рая ­ мьi Смерти и Ада синьi!

Миг Жизни и Смерти связующий власть,

мьi кровью подписанной клятве верньi.

Андрей, нима този подземен експеримент с вас целеше раждането на социално “дете” в епруветка?

Разговорът отново се провежда в шумно препълнено кафене, където никой не подозира, че момчето с дългите коси е полковникът от КГБ Андрей С. А той поглежда дяволито и съвсем тихо отговаря:

Може и така да се каже, но става дума за социално свободно същество. За здраво същество, което може да живее без догми и фанатизъм.

С момичетата в отделни групи ли бяхте?

Не, ние живеехме, тренирахме и учехме заедно. Но всеки си имаше свой отделен апартамент още от самото начало.

Разполагахте ли с лично време? Би ли описал един работен ден в Академията?

Ставахме в 4 часа сутринта. Първата ни тренировка продължаваше 2 часа. След това имахме около 1 час почивка. Всеки я използваше както намери за добре. Едни отиваха в библиотеката, други в барчето, за да изпият по чаша сок или кафе.

С какво плащахте?

Не сме плащали.

Истински комунизъм?

Да.

Имахте ли някакви партийни или комсомолски организации?

О, не. Нямаше такова нещо. Нито комсомол, нито пионерска организация, нито партийна, нито профсъюзи. Ние просто си имахме приятелски кръгове и нищо повече. За мен беше много смешно, когато започнах да излизам над земята и наблюдавах с какво се занимават така наречените пионери и комсомолци. Как си вдигат ръчичките за поздрав, как си носят връзките. Идиотизъм някакъв.

Как си обясняваш разликата между вас и децата над земята?

Навярно някои хора над земята си правеха едно голямо идеологическо шоу. А при нас нещата си бяха съвсем реални.

Във вашия град имаше ли публични домове?

Не. Не, разбира се...

А влюбвахте ли се?

Естествено. Любовта и нежността към жената при нас бяха издигнати в култ. Ние тренирахме и учехме по двойки и по принцип тези двойки бяха между момче и момиче.

След като можеш да четеш чужди мисли, какво те изненадва у човека?

Ние сме много по-различни от вас. Толкова по-различни, че при общуване аз изпитвам някакво безпокойство от вашите страхове и притеснения, които за мен почти не съществуват. Обикновеният човек е толкова обременен, че е много трудно да стигнеш до него с думи. Аз никога не съм получавал прошка за своите грешки и не съм прощавал. Бях много изненадан, когато установих, че за повечето от надземните хора не съществува понятието чест. То е изтрито от някакъв страх и безсилие, които не знам защо се представят за мъдрост.

Мнозина няма да повярват на твоите думи?

Знам. Но вярата няма нищо общо с истината. Неслучайно един мъдрец беше казал, че лъжата е истина, която съществува само миг, а истината - лъжа, която съществува вечно.

Не се ли страхуваш?

Не. Аз отдавна съм свикнал със смъртта. Хората трябва да знаят за това, което беше направено с нас.

Всички реакции:

3636