Учителя Беинса Дуно:

 

Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на Новото

Жената днес е насърчавана да бъде борбена, еманципирана и ежедневно да доказва своето равенство с мъжа. Ако погледнем на мъжа и жената, като двата основни принципа, върху които се гради живота - мъжки и женски ще видим, че съревнованието е загубено, защото то е изключено от промисъла на Сътворението. 

Следвайки херметическият принцип - “Каквото горе, това и долу” следва да разгледаме двата принципа - Мъжкият и Женският в тяхното духовно измерение. Там горе, между тези два космически принципа, Мъжкия и Женския, непреривно се осъществява Единение и обмен, и всичко породено на Земята, е детето на това Единение.

Тогова как тези два принципа следа да се проявят и в сферата на човешкия живот? 

Женският принцип е творящият на Земята принцип, свързан с материята, а тя е обърната винаги към Небето. Мъжкият принцип, Духът, е винаги насочен надолу: той се спуска към материята, за да й донесе всичко, което има. Тези два Принципа са символично представени от два триъгълника.

Триъгълникът на жената, чийто връх сочи и нагоре, откъм основата си долу няма нищо, което да я защитава от подземните духове, затова те могат да проникнат в нея и да й навредят.  Ала когато жената разполага с триъгълника на мъжа, тоест когато е омъжена или е ученичка на един Учител, на един Посветен, тя се превръща в хексаграма и е защитена. Върхът сочещ надолу плаши лошите духове.

Когато жената притежава вътрешно Мъжкият принцип, това прогонва подземните духове и им пречи да се промъкват в нея. Ето защо от символична гледна точка, жените следва да се свържат с Мъжкия принцип, който имат в себе си; именно този Принцип ще ги защити.

Когато една жена е развила само Женския принцип, тя е истинска жена, да, но и липсва Мъжкия принцип. Ето защо тя остава зависима, безсилна, уязвима, нещастна, защото е лишена от другия Принцип. Дори да притежава всички качества на жената, тя въпреки всичко има потребност да се обедини с Мъжкия принцип, който да й донесе пълнота; и ако вместо да се налага и винаги да търси Мъжкото Начало извън себе си, което не решава въпроса, жената го придобива вътрешно, тя би се превърнала в едно цялостно същество.

Затова и жената може да придобие независимост не по външен начин, еманципирайки се и отхвърляйки женствеността в нейната сърцевина, а като поеме по пътя към одухотворяването на своята същност. Свързана с Духа жената започва своя нов живот и разгръща своята женственост в нейните висши октави по един животворен начин.

Така тя ще изпълни и завета оставен от Учителя Беинса Дуно за мисията на жената в днешния свят:

„Днес казвам на жените: внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси…

Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието……Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея... Обръщам се към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре!

Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля!“

В статията са използвани следните източници:

Езикът на символите - Езикът на прородата - Омраам Айванов

Учителя Беинса Дуно, из лекцията „Петимата братя”, 22.04.1923 г.

https://portal12.bg/