BG world По строеж българският език е неславянски:

 

По строеж българският език е неславянски:

1. Той е аналитичен, както развитите европейски езици с дълга история. Докато всички славянски езици са синтетични (падежни).

При това българските членни форми са задпоставени. Това е единствен случай в европейските езици, освен при албански и румънски. Последният обаче е възникнал под силното влияние и като образец от българския (във Влахия и Молдова българският е бил официален до средата на XIХ век, пък кирилицата е заместена с латиница през 1878).

По начало всички езици се развиват по схемата: от синтетичен (с падежни форми) към аналитичен (с членни форми). Така например от синтетичния латински са произлезли аналитичните френски, испански, португалски, италиански…Този процес обаче е дълъг във времето, което показва, че по-старите езици са преминали в аналитична форма (като българския), а по-младите (като славянските) са останали в синтетична форма…

Освен това аналитичните езици придават по-големи възможности на езика.

ПРИМЕР: Израз само от една дума. На български три варианта - 1. Човек 2. Човека 3. Човекът. Три различни смисъла. Превод на руски – Человек. Единствен смисъл.

2. Българският език има МНОГО глаголни времена – 9 на брой, от които минали - 4 (подобно на английския и др европ. езици);

В българския език има минали времена ЧЕТИРИ:СВЪРШЕНО, НЕСВЪРШЕНО, НЕОПРЕДЕЛЕНО и ПРЕДВАРИТЕЛНО ( ПРИМЕРИ: Аз ВИДЯХ; Аз ВИЖДАХ; Аз съм ВИЖДАЛ; Аз бях ВИДЯЛ

3. Българският език широко използва специфичния спомагателен глагол “съм”. Интересното е, че този глагол буквално е зает в румънския: „Тата е болнав“- „Татко е болен“, също в известната телеграма на румънският крал Карол I до Военното министерство при падането на Плевен: „…Плевна се пад…“

4.Българският език е запазил звука звука „ъ”(ер голям), който не е от славянски произход.

Изобщо българският език е въведен в групата на славянските езици, само поради големия славянски словесен фонд, възникнал по исторически причини. Въпреки това в него се срещат изкл. голям брой ирански думи, които често образуват двойки със славянски такива:

ПРИМЕРИ: вървя-ходя, рипам-скачам, зъл-добър, хубав-красив, обич-любов, булка-невеста, тичам-бягам, викам-крещя, чувам-слушам, шарка-цвят, хвърча-летя, слизам-спускам (се)и т. н. и т. н., да не говорим за специфични домашни думи нямащи славянски паралели: къща,око, корем, пръст, крак, уста, шия, клепач, чело, коса, баща, чичо, вуйчо, девер сват, (и всички останали роднински степени, повечето непознати в славянските езици) и т.н.

Един друг интересен факт във връзка с руските заемки в българския език (т. нар. „русизми“) е, че голям брой от тези русизми се явяват „обратни българизми“, т.е. заемки в народния руски говор от кирилометодиевския език (наречен още старобългарски) – българизми.

Причината е, че през X и XIV в. в., Руските княжества са подложени на огромна културна инвазия откъм България, включваща книжовници, монаси, богослужебна и светска литература ( Книжнината е писана на новия за руснаците кирилометодиевски език (изв. още като старобългарски), официален за българската държавна канцелария и общоприет литературен език, ползващ се със своего рода свещен статус в България и в околните страни където се разпространява (Сърбия, Хърватия, Босна, Влашко и Молдова, части от Унгария, Полша и Балтика) .

Това културно „нашествие“ в Руските княжества включва не само писмеността, но и на първо място езика. Руският народен език се измества от кирилометодиевския, който в скоро време става официален и в канцелариите на руските князе. Нещо повече, след два – три века този език окончателно се налага като литературен език на образованите слоеве на обществото, какъвто е и досега.

ПРИМЕР за оригинален народен говор, записан в руски летопис от 1238, макар и с явни следи от кирилометодиевско влияние (Х. П. Храпачевский. Армия монголов периода завоевани Древней Руси. Москва. 2011. Квадрига):

… „ Яко ум крепкодушный имеють людье в граде, словесы лестьными невозможно бе град прияти. Козляне же свет сътворише – не вдатися Батыю, рекше, яко аще князь наш млад есть, но положим живот свои на нь и зде славу сего света приимше… Тотаром же бьющимся о град, прияти хотящим град, разбившим граду стену. И возиидоша на вал Тотаре, Козляне же ножи резахуся с ними… Батый же взя город, изби вси и не пощаде от отрочат до сосущих млеко, о князи Васильи неведомо есть, и инии глаголяху, яко во крови утонул есть, понеже убо млад бяше есть.“…

Според съветския езиковед академик Шахматов, етимологичният произход на около 40% от речниковия фонд на съвременния руски език има произход от кирилометодиевския език (наричан в Русия „староцърковнославянски“), това са така наречените „българизми“ в руския език.

С други думи имаме основания да се гордеем с уникалния си и древен български език.

Ал. Тацов