Друга гледна точка: Астрология и Гносцитизъм...

 

ASTRO-UNION

Orlin Zlatarski 

Друга гледна точка:

Астрология и Гносцитизъм...

"Връзката между гностицизма, астрологията, Архонтите и планетите е един от най-увлекателните и сложни аспекти на древната езотерична космология. В гностичния светоглед космосът не е хармонично творение, което трябва да се възхвалява, а дефектна система, създадена да хване в капан божествената искра в човечеството.

Ето разбивка на това как гностиците са разглеждали планетите, Архонтите и астрологичните сили, които ги управляват.

Демиургът и Архонтите

За да се разбере гностичният възглед за планетите, първо трябва да се разбере техният възглед за сътворението. Гностиците са вярвали, че върховният, безкраен и непознаваем Бог не е създал физическата вселена. Вместо това материалният свят е създаден от по-низше, невежо или злонамерено божество, известно като Демиург (често наричано Ялдабаот).

За да помогне в управлението и поддържането на този материален затвор, Демиургът създал същности, наречени Архонти (от гръцката дума за "владетели" или "управници").

Космическите тъмничари: Архонтите служат като космически строители, администратори и надзиратели на материалната вселена. Тяхната основна цел е да държат хората в неведение относно истинския им божествен произход и привързани към физическото царство.

Планетите като Седемте Архонта

В древния гностицизъм Архонтите не са били абстрактни понятия; те са били директно идентифицирани с астрономическите тела в слънчевата система. По-конкретно, обикновено е имало седем основни Архонта, съответстващи на седемте класически планети, видими с невъоръжено око:

Луната
Меркурий
Венера
Слънцето
Марс
Юпитер
Сатурн

Смятало се е, че всеки от тези планетарни Архонти управлява една от седемте концентрични небесни сфери, които заобикалят Земята. Тези сфери са действали като поредица от космически бариери или порти между материалния свят и Плеромата (духовното царство на истинската, безкрайна светлина).

Астрологията и Машината на Съдбата (Хеймармене)

Тъй като Архонтите са били самите планети, астрологията придобива много мрачен, детерминистичен тон в гностичната мисъл.

Механизмът на контрол: Гностиците са разглеждали астрологията не просто като инструмент за разчитане на личността или прогнозиране на времето, а като буквалното, механично завъртане на системата за контрол на Архонтите. Гравитационните и енергийните влияния на планетите са били силите на Хеймармене — гръцко понятие, означаващо „вселенска съдба“ или „предопределение“.
Наталната карта като "План на затвора": От гностична гледна точка, астрологичната рождена карта на човека е представлявала специфичния код, ограниченията и кармичните дългове, наложени върху неговия физически и психологически съд от Архонтите. Разположението на планетите е диктувало земните ви желания, емоционалните ви реакции и светското ви страдание — всички те създадени с цел да ви държат приковани към цикъла на прераждане и материалната привързаност.

Целта: Надхвърляне на Звездите

Ако астрологията представлява абсолютното господство на Архонтите над физическото тяло и нисшата психика (егото), крайната цел на гностика е била да избяга от нея.

Постигане на Гносис: Гносис означава пряко, основано на опита познание за божественото. Чрез пробуждането на спящата "божествена искра" (пневма) вътре в себе си, човек е можел да осъзнае, че не е от този свят, а е частица от върховния Бог.
Разчупване на астрологичния детерминизъм: Гностиците са вярвали, че макар Архонтите да управляват физическото тяло и нисшата душа, те нямат абсолютно никаква власт над пробудената божествена искра. Да постигнеш Гносис е означавало да излезеш извън границите на наталната карта. Вече не си бил подвластен на Хеймармене.
Възходът на душата: След смъртта, невежата душа бивала улавяна от планетарните Архонти, подлагана на кармичен преглед и рециклирана обратно в материалния свят. Просветената гностична душа обаче, въоръжена с тайни пароли, печати и знанието за собствената си божественост, можела успешно да премине покрай седемте планетарни сфери, заобикаляйки Архонтите, за да се завърне към крайния източник.
Апокрифът на Йоан, открит сред древните текстове в библиотеката от Наг Хамади, е един от най-важните и детайлни източници на гностичната космология. Той описва не само как Демиургът (наречен Ялдабаот, "Синът на хаоса") създава материалния свят, но и как той създава своите служители – Архонтите, за да му помогнат да държи човечеството в подчинение.

В този текст планетарните Архонти са описани като хибридни, чудовищни същества, които управляват както космическите сфери, така и човешката психология.

Седемте планетарни Архонта

Според Апокрифа на Йоан, Ялдабаот създава седем царе, които да управляват седемте небеса (сферите на седемте класически планети). Текстът ги описва със специфични животински лица, символизиращи тяхната първична, животинска и недуховна природа. Всеки от тях също така представлява изкривена версия на определено качество:

Атот (Athoth)
Облик: Лице на овца.
Атрибут: Представлява фалшивата доброта. В някои гностични системи е свързван с Луната.
Елоай (Eloaios)
Облик: Лице на магаре.
Атрибут: Контролира способността за предвиждане (в материалния, ограничен смисъл). Често свързван с Меркурий.
Астафай (Astaphaios)
Облик: Лице на хиена.
Атрибут: Илюзията за божественост. Свързван с Венера.
Иао (Yao)
Облик: Лице на змия със седем глави.
Атрибут: Стремежът към господство и власт. Свързван със Слънцето.
Саваот (Sabaoth)
Облик: Лице на дракон.
Атрибут: Управление и царство. Свързван с Марс.
Адонин (Adonin)
Облик: Лице на маймуна.
Атрибут: Ревност и завист. Свързван с Юпитер.
Сабатай (Sabbataios)
Облик: Лице на пламтящ огън.
Атрибут: Измамно разбиране. Директно свързван със Сатурн (от еврейското "Шабат", денят на Сатурн).

Психологическата война: "Фалшивият дух"

Гностиците не са гледали на тези същества просто като на обекти в небето, а като на активни сили в човешкия ум. Апокрифът на Йоан обяснява как Архонтите контролират хората чрез концепция, наречена Антимимон пневма (Antimimon pneuma), което се превежда като "Дух-заместник" или "Фалшив дух".

Имплантирането на Егото: Когато душата се спуска във физическо тяло, Архонтите прикрепват към нея този "Фалшив дух". Той действа като психологически паразит или тежест. Това е гностичният еквивалент на низшето его.
Източникът на страстите: Архонтите управляват човечеството, като стимулират четири основни демонични страсти чрез този Фалшив дух:
Скръб (депресия, отчаяние)
Удоволствие (хедонизъм, пристрастяване)
Желание (алчност, похот, алчност)
Страх (тревожност, ужас от смъртта)

Анатомията на контрола

Текстът отива дори по-далеч, обяснявайки, че Архонтите са създали физическото човешко тяло като затвор от плът, в който всяка част от тялото и нервната система е "сглобена" от различни демони или архонти. Те са вплели своите енергии (планетарните влияния от астрологията) директно във физиологията и емоциите на човека.

За гностика хороскопът (разположението на тези планети) не показва духовната същност на човека. Напротив, той показва точния състав на "Фалшивия дух" – индивидуалните капани от желания, страхове и зависимости, които Архонтите са заложили, за да попречат на божествената искра да се пробуди..."