Мъртвите не говорят... или поне така си мислим?
На 2 май през 1519 г. в един френски замък угасва един от най-големите гении на човечеството – Леонардо да Винчи.
Но истинската история не е в неговата смърт, а в това, което е стискал до последен дъх.
Легендата разказва, че Леонардо отказал да предаде „Мона Лиза“ на крал Франциск I, въпреки че той вече я бил платил.
Ученият буквално измолил портретът да остане до леглото му, докато сърцето му бие.
Защо?
Защо един старец би бил толкова обсебен от портрета на една търговска съпруга? 
Ето тук става страшно интересно...
450 години по-късно американската художничка Лилиан Шварц решава да направи нещо невиждано.
Тя подлага „Джокондата“ на прецизен компютърен анализ, наслагвайки я върху известния „Торински автопортрет“ на самия Леонардо.
Резултатът?
Шокиращ.
Линията на челото, позицията на очите, извивката на носа и устните... всичко съвпада до милиметър!
Хипотезата:
Хипотезата: Дали най-известната жена в света всъщност не е самият Леонардо, дегизиран като жена?
Дали „Мона Лиза“ не е неговият последен, велик код – опит да слее мъжкото и женското начало в един съвършен, вечен образ?Някои казват, че това е Лиза Джерардини.
Други – че е ученикът му Салай.
Но компютрите и математиката сочат към самия Майстор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар