Жена крещяла в бълнуване и викала светител Йоан Шанхайски. Лекарите в болницата ѝ казваха: "Той няма да дойде. Болницата се затваря през нощта" Но през гръмотевиците, през дъжда, през затворените врати свети Йоан влиза. Той е мокър до кости. Причасти я и каза на жената: "Аз не съм призрак, а най-истинската реалност". И след няколко часа тя оздравя напълно.
Искам да ви разкажа три истински истории за това как свети Йоан, един от най-невероятните светци на XX век, помага - така, както е било при живота му, и след неговата смърт.
Първа история.
Китай е под властта на комунистите и близо 6 хиляди руски бежанци се озовават на нищожен остров в Тихия океан. Той е с размери едва 3 на 4 км. Страшна бедност, палатки, нищо друго няма. И още един детайл: островът се намира точно на пътя на сезонните тайфуни. Но за 27 месеца не се случва нито една катастрофа. Един тайфун се доближи съвсем близо и подмина острова. Самите руснаците се учудиха и попитаха местните: "Как така? Възможно ли е изобщо такова нещо?" Те свиха рамене и отговориха спокойно: "Ами вие си имате свят човек. Той всяка нощ обикаля лагера от четирите му страни, благославя го, моли се и благодарение на него нищо не се случва". Владика Йоан се молеше изключително горещо, а когато лагерът беше евакуиран, тайфунът връхлетя и унищожи всичко до основи.
Втора история.
Франция, 1945 година. Анна Петровна Лушникова, учителка по пеене, при която владиката е ходил на уроци по дикция. Тя лежала тежко ранена в болницата и през нощта започнала да бълнува. Крещяла и го зовяла. Лекарите обяснявали: "Невъзможно е, не може да бъде доведен тук. Болницата е затворена, военно време е, навън има буря, дъжд, ураганен вятър. Невъзможно е да се стигне дотук". Но под тътена на гръмотевиците в стаята влиза мокрият владика и ѝ казва: "Аз не съм призрак. Аз съм най-истинската реалност". И я причастява. Тя заспала, а на сутринта станала напълно здрава. Това не е било бълнуване. Жената от съседното легло потвърдила: видяла светителя с очите си, а под възглавницата открили банкнота от двадесет долара. Точно толкова той винаги плащал за урок. Как е влязъл там, никой не могъл да обясни.
Трета история.
Шанхай - детски приют, който владиката основава и изхранва сам. Той буквално събирал изоставените деца от улиците. Един ден храната свършила напълно, възпитателите дошли при него и плачели: "Няма с какво да храним децата". Свети Йоан започва да се моли. Никой не вярва, че помощта ще дойде. Но изведнъж на вратата почукал непознат човек и донесъл храна ей така. Господ го беше изпратил.
Ето кой е свети Йоан. Той е бос, с кръпки по расото. Почти не спял, само понякога задрямвал направо на пода пред иконите. Но когато се е молил, Бог го е чувал и сега чува. Помолете се на свети Йоан. Той е бърз помощник. И това не са просто красиви думи. Това е нещо, което хората са изпитали върху себе си.
Светителю отче Йоане, моли Бога за нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар