СИБИАНСКИТЕ СИМВОЛИ

 

Kiril Dobrev

СИБИАНСКИТЕ СИМВОЛИ

Слънцето и Меркурий са в Дева. Може би това ме напъва да подреждам разни неща по астрологическите полици на знанието. Подреждането е условно, разбира се. По скоро става въпрос за изясняване и обясняване на нещата макар и с не най-дребните по девишки подробности.

И така

СИБИАНСКИТЕ СИМВОЛИ

са система от 360 символични образа, като всеки съответства на по един градус от зодиака (0°–1° Овен, 1°–2° Овен и т.н. до 29°–30° Риби). Те не са част от античната или средновековната астрология, а представляват сравнително съвременна окултно-символична система, използвана главно в психологическата и езотеричната астрология.

От къде са се взели тогава, аджеба?

Сибианските символи са създадени през 1925 г. в Сан Диего от Марк Едмънд Джоунс – астролог, окултист и автор, който замисля проекта и Елси Уилър – медиум с развита способност за визуални видения.

Според разказа на Джоунс двамата прекарват един ден в някаквъв парк. Той предварително бил подготвил 360 карти, всяка обозначаваща един градус от зодиака. Разбъркал ги така, че Уилър да не знае кой градус разглежда. За всяка карта тя описала първия символичен образ, който възникнал в съзнанието ѝ. Джоунс записал описанията. Така възниква пълният набор от 360 символа.

Хубаво, де защо се наричат "сибиански", като са една съвременна игра на асоциации?

Името е избрано от Марк Едмънд Джоунс като препратка към Сибилите – легендарните пророчици от античния свят, които според традицията получавали пророчески видения. По този начин той подчертава интуитивния произход на символите.

Какво се случва после или как се разпространяват?

Първоначално системата не става особено популярна. В продължение на десетилетия тя е използвана само от ограничен кръг американски окултисти.

Истинският пробив идва благодарение на Дейн Ръдиър ( ах, този Ръдиър, пак е замесен. Този път е доста по виновен . Той и за прогнозите по слънчеви знаци не беше съвсем невинен, ако си спомняне един мой текст от 13 юли)

През 1973 г. той публикува книгата "An Astrological Mandala", в която пренаписва символите на по-съвременен език и дава философски и психологически тълкувания, като свързва всеки символ с процеса на човешкото развитие.

(Пак ще отворя една скоба. В периода на всеядност и жажда за астрологични знания, четох книгата му за пръв път на руски . Беше издадена като „ Астрологиеская мандала“ през 1992 г. с оранжева корица и размер А4 .)

Именно книгата на Ръдиър превръща Сибианските символи в една от най-използваните символични системи в съвременната западна астрология. Така, че той е човекът , който прави системата световно известна. Без него тези символи вероятно щяха да останат сравнително малко известен окултен експеримент.

След Ръдиър много астролози започват да работят със символите. Например Линда Хил – разработва една от най-подробните съвременни интерпретации и практически методики. А пък Блейн Бови – публикува собствени коментари и анализи.

Още един автор, за който се сещам - Джеймс Бърджес – разработва разширени тълкувания на символите.

Астрологичната общност се отнася доста противоречиво към сибианските символи.

Традиционните и елинистичните астролози не ги използват, защото нямат историческа връзка с античната астрология; не са изградени върху планетни достойнства, аспекти или класически техники, а произлизат от медиумично видение, а не от астрономически или традиционни принципи.

Психологическите и езотеричните астролози ги ценят като инструмент за: медитация; символично осмисляне на рождената карта; духовна и творческа интерпретация и работа с архетипи.

Така, че Сибианските символи не са древно знание, а продукт на окултното възраждане в САЩ през първата половина на XX век. Въпреки това те оказват значително влияние върху развитието на съвременната психологическа астрология и днес са сред най-разпознаваемите символични системи извън класическата астрологична традиция.