петък, 29 ноември 2019 г.

Учителя за епохата на архангел Михаил

Вт., 03/31/2015 - 06:36



І. Епохата под ръководството на архангел Михаил.

Бог е решил да оправи света и ще го оправи. Сега влизаме в епохата на архангел Михаил[1]. Той е свързан със слънчевите сили. Затова можем да кажем, че иде една слънчева култура на Земята. Архангел Михаил ще дойде, ще затръби. Той няма да затръби с една бурия, той ще засвири така,  че като чуят хората, ще кажат: „Това е музика“. Като засвири, ще дойдат да слушат. Той ще засвири и мъртвите ще възкръснат.
Типът на Шестата раса е почнал да се оформява вече на Земята, почти навсякъде има такива типове. Сега Архангел Михаил е на сцената, от известно число години той е поел ръководството на епохата. Като се обезсърчиш, помисли за Архангел Михаил. 
Християните сега очакват второто идване на Христа. Ще бъдете зрители на онова великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Ще бъдете свидетели, че Бог не може да бъде поруган. 
Ако европейските народи не заживеят братски, ще познаят кой е Христос. Щом дойде Христос, всички нечисти духове ще излязат вън от хората, ще се очисти светът, защото Христос е виделината на света. Нечистите духове бягат от Светлината. Божествената Светлина ще ви изтегли вън от ада въпреки вашата воля. 
Целият християнски свят е обсаден. За сегашното време се отнасят думите: „Ако не се съкратяха тези дни, нито една плът не би се спасила, но заради избраните те ще се съкратят.“ (Мт, 24: 22)
Сега е борба между силите на тъмнината и силите на светлината. Старият свят трябва да си замине. Новите хора, които идат, ще уредят света. Шестата раса ще уреди света.
Досега сте изучавали Любовта, която се е проявявала у слабите хора. Кои говорят за Любовта? Все слабите хора. В бъдеше Любовта ще се прояви у силните. 
Любовта иде. Тя е огън, но не механически огън. Ние се страхуваме да не би да страдат хората. Страданието е огън. Огънят чисти и обновява. Той носи живот. 
Човек носи в себе си два принципа: на недоволството и на Любовта. 
Бог като воюва, освобождава хората, а те като воюват, ги заробват. А сега иде свободата. Сега идат Напредналите същества, светиите, силните. По-напред пращаха своите служители, а сега сами те идат. 
Напредналите Същества идат и носят ново оръжие. Само като си вдигнат ръката, тъмните сили ще се търкулят по Земята и оръжието им ще стане на каша. Досега светът не е виждал силата на светиите. Сега архангел Михаил воюва. Силите на светлината са смели. В тази борба те ще победят. Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ (Йн, 1: 5) Това показва силата на Истината. 
Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт. Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение.

ІІ. При вратата на Новата епоха.

Идването на Христа е дошло, Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще се започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила.
[И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, – всеки, който се намери записан в книгата. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове. (Дан. 12:1-3)]
Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега вече няма никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа. Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки човек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж завинаги лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всеки предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всеки условията.
Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопаки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри човеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре.
Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкова години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете, трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвратихме, и занапред, ако българите вървят добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях.
Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да попита как може да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре.
Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава и самата земя ще се пречисти в климатическо отношение.
Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяването на волята Божия на земята, и мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени.

ІІІ. Огненият меч на Михаил.

Какво представлява напущането на бащиния дом от страна на момата и момъка? Бащиният дом представлява рая. Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата, да не би момъкът и момата да се върнат назад[2]. Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая. Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат да се върнат назад. Най-после майката и бащата ги приемат в своя дом, прощават погрешката им, направена от непослушание.
Докато дойде новата епоха вие ще живеете на земята, дето управлява архангел Михаил със своя огнен меч. Дълго време още мечът на архангел Михаил ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този меч все ще чисти. В личния, в семейния, в обществения, в народния живот става голям преврат, какъвто никога не е ставал, но всичко ще бъде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха са много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се уверите в истинността на думите ми. Като ставате сутрин от сън, кажете си: сега Бог царува на земята и управлява света. Сега Христос царува. Сега и архангел Михаил царува и чисти света със своя огнен меч. Няма да мине много време, когато всички земни царства ще станат царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и един пастир. 

ІV. Борбата на Михаил със змея.

Какво представя борбата между архангел Михаил и змея? – Тази борба е емблема на двете велики сили в света, които ние наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас, окултистите – тъмни и светли сили в природата. Тези две сили се борят. Михаил е богът, т.е. великото, разумното в света се бори с неразумното. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество. Змеят паднал на земята – това подразбира, че условията на земята се изменили, след падането на змея.
Бог ще съди лемурийците; с други думи казано, на евангелски език, ще им се яви архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете, това са лемурийците, пръснати по земята. 
В Откровението на Йоан (12: 2) се казва: „И мъчеше се да роди.“ – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: „Не ви трябва братство!“. Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: „Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу“. Решено е в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово. Който си позволи да прави престъпления, ще падне на земята, и тя ще го погълне.

V. За картините на Рафаел и Гуидо Рени – „Архангел Михаил побеждава змея“.

Шестата раса ще дойде в нова форма, днес в бялата раса се приготовлява това. И вече има типове от новата раса: с красиви, правилни форми. В големия салон висят две картини „Архангел Михаил побеждава змея“ – едната е от Рафаел, а другата – от Гуидо Рени. Нарочно казах да поставят тези две картини в салона, за да имате горе-долу понятие за типа на шестата раса, защото лицето на Архангел Михаил в картината наподобява по красота типа на шестата раса, само че последният ще бъде по-красив, отколкото е представен в картината. 
Тук за пример (в двете картини) какво представлява архангел Михаил? Израз на сила, която подчинява неразумното в света. И той, човекът го е победил по единствената причина, понеже има светлината на своята страна; а да се бори в светлина, това е най-мощната сила. А тъмнината има обич към светлината, да я обгърне, да я вземе на страната и да я ограничи.
Въпрос към Учителя: Учителю, в салона е изложена картината на архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него.
Отговор на Учителя: Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает. Ще си представиш, че пееш: „Да се убие злото!“ Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото.
– Не мога да си го представя, Учителю...

VІ. Спорът между архангел Михаил и Сатаната за тялото на Мойсей.

Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление почнало много по-рано, и то главно на физическото поле. Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифера. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал:
– Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и не можеш вече да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с тебе, ако пък не иска, може да се върне назад.
Той извикал един от способните си ученици, голям привърженик на неговото учение, и му казал:
– Поверявам ти един опасен затворник, да го изнесеш от тук на гърба си. Ще бъдеш много внимателен, като носиш касата. Ще ти дам една формула, която ще ти помогне при свалянето на касата. Ако забравиш формулата, не можеш да свалиш касата от гърба си и ще станеш неин роб.
Учителят повторил три пъти формулата.  След това го запитал: 
 – Запомни ли формулата? 
 – Запомних я. 
 Ученикът турил касата на гърба си и тръгнал да я изнесе. От време на време жрецът се разговарял с ученика. По едно време той искал да свали касата от гърба си, но забравил формулата. Касата стояла на гърба му и той не могъл да я свали. Той си помислил: „Поне да можеше касата да стане по-лека!“ Тъй като нямало кой да му помогне, той се обърнал към жреца с думите: 
 – Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш? 
 – Аз мога да ти помогна, но с условие, че ще станеш мой ученик. Както виждаш, тази каса е скъпоценна, аз ще ти я подаря. От тебе се иска само да я отвориш. 
 Така ученикът напуснал своя Учител, забравил формулата, дадена от него, и не се върнал вече назад. Дотук аз спирам разказа. Той представя слизането на човешката душа на земята. Всяка душа е слязла на земята с известна мисия, но се обърква, понеже се е нагърбила с непосилната задача да носи златната каса на гърба си.
В Стария Завет, във Второзаконието, се разказва за смъртта на Мойсей. Започнал се спор между архангел Михаил и Сатаната за тялото на Мойсея – на кого от двамата принадлежи то. Защо трябвало да става спор между архангел Михаил и Сатаната? Ще се разправят за едно мъртво тяло! То представя касата, в която Мойсей бил затворен. Като напуснал Мойсей касата, започнала се борба кой да я вземе. И до днес още се водят спорове и борба за човешките тела. Докато продължавал спорът, Мойсей не могъл да се освободи от касата. Казано е в Евангелието, че Илия и Мойсей се явили при Христа. – Защо се явили при Христа? – За да разреши той въпроса. Как е разрешен въпросът, няма да кажа, но Мойсей е свободен днес. – Кой го разрешил? Христос! Мойсей се беше хванал толкова здраво за закона, че не можа да влезе в Обетованата земя.
Когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсея, не казал никаква зла обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани“. А сега вие имате слабостта, някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се изисква.

VІІ. Задачата на архангел Михаил в Небесния организъм.

Сега ще ви приведа един пример, има една приказка. Едно време, когато Господ турил архангел Михаил да взема душите на хората, казал на Господа:
– Ти ми даваш една мъчна служба, всички ще ме намразят заради тази служба –  да вземам душите им.
– Те няма да знаят, че им вземаш душите. Този въпрос се е уредил.
Бог му казал:
– Ти не мисли за това, слез на земята да вземеш първата душа, да видиш как ще те посрещнат хората.
Той слязъл на земята, и първата душа, която взел, била душата на един колар, който паднал под колата си. Конят му го ритнал, и той издъхнал. Архангел Михаил веднага взел душата му, но спрял да чуе какво ще говорят хората. Те казвали:
– Горкият колар, собственият му кон го ритна, и той умря!
След това той отишъл да вземе душата на една бедна вдовица с три хубави деца, която постоянно молила Бога да я прибере при себе си. Тя казвала:
– Господи, прибери ме, моля Ти се, при Тебе. Както виждаш, беднотията ми е голяма; освен това, и децата ми не ме слушат. Като останат без майка, ще намерят по-добра някоя; аз не мога да издържам вече на тия условия.
Като дошъл близо при нея, архангел Михаил се нажалил и казал:
– Как мога да взема душата на тази хубава жена? На кого ще остави тези малки деца?
Като разсъждавал по този начин, той се отказал да изпълни възложената му от Бога мисия, затова се върнал при Него и Му разказал историята на бедната вдовица. Тогава Господ му казал:
– Слез на дъното на океана, вземи оттам един камък, разчупи го и виж какво ще намериш в него.
Архангел Михаил направил, както Бог го посъветвал: слязъл на дъното на океана, взел един камък, разчупил го и останал учуден, когато видял вътре един червей. Бог го запитал:
– За това червейче кой се грижи? Затворено е. Аз го храня. Аз храня всички живи същества. Аз призовавам хората към добро. Ако ти беше вземал душата на тази жена, положението на децата не щеше да се влоши, но щеше десет пъти да се подобри.
Самата майка, след като умре, тя влиза да живее в своите деца. Вие мислите, че вашите умрели, които са заминали за другия свят, са заминали. След този урок архангелът изпълнил задачата, която Бог му възложил.
Като види, че някой измъчва хората, архангел Михаил изважда ножа си, поваля го на земята и се разправя с него. Той рита, рита, докато разбере урока си. Той му дава един добър урок.
В света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето…то е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой?“ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.  

VІІІ. Изкуството на архангел Михаил в помощ на бедняка.

Ще приведа един анекдот. Един беден човек се молил на Господа, понеже работите не му вървели, молил се да му помогне Господ да му даде едно изкуство, да си изкара прехраната. Дошъл архангел Михаил и му казва:
– Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.
– Как?
– Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.
Започнали да го викат при болните и той се прочул навсякъде, като предсказвал. Тръгнали му работите. Оттам насетне и апартаменти имал, и автомобили имал, и удобства имал, и дрехи имал – всичко. Но случило се един ден, че сам той заболял и вижда архангел Михаил при краката си. Веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го архангел Михаил, че не иска да умре.
– Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.
Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Архангелът иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя и архангел Михаил му казва:
– Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.
Като стигнали го пита:
– Какво виждаш?
– Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва – виждам себе си.
– Искаш ли да се върнеш?
– Не. Лошо нещо е. 

ІХ. Архангел Михаил шие обувки на земята.

Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето. Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите:
– Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки. Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти.
Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си:
– Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме.
– Лесна работа – казал Михаил.
Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал:
– Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска.
– Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва.
Чиракът спокойно продължил работата си. Не се минало и половин час, в обущарницата влязъл слугата на помешчика и казал:
– Моля, не кройте новите обувки за господаря. Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял.
Казвам: „Много хора си поръчват хубави, здрави обувки, но чиракът Михаил крои чехли за умрял“.  

Х. Заблуждения от спиритизма.

Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам.
Някой път имате високо мнение, че трябва да дойде някой ангел, някой от големите ангели, архангел Гавраил или архангел Михаил. Много големи амбиции имате. Но желанието, което ти имаш, някой път може да [...]. Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчари, но този Мойсей всякога няма да мине.  


[1] В течение на 2160 год. всеки от 7-те архангела управлява по 300 години средно, в което време космичните сили, които протичат през него, влияят върху човечеството и създават условия за съответни дарби и способности, които са качества на тези планетни гении. Учителят казва, че във времето на пророк Данаил е господствал арахангел Михаил, който носи слънчевото  влияние.  И  в  днешната  епоха  пак арахангел Михаил поема ръководството на човечеството. Вж. повече на http://friendsoftherainbow.net/node/1225
[2] „Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.“ (Битие, 3: 24)

четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Прошката е акт на любов към самия себе си



Снимка: pixabay.com/geralt
Когато прощавате, белезите остават, но болката си отива. Единственият начин раните да бъдат излекувани е чрез прошката.
Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция. Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили.
Разбира се белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли.
Може би си мислите: "Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя." Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега.
Имало е време, когато сме били деца, когато прошката е била наш инстинкт. Преди да хванем менталната болест, прошката е била естествена и без усилия. Свикнали сме да прощаваме на другите почти веднага. Ако видите две деца, които си играят заедно и се сбият едно с друго, те започват да плачат и отиват при майките си: "Ооо…, той ме удари".
Тогава едната майка отива при другата да говори с нея. Двете майки се скарват лошо, а двете деца пет минути по-късно отново играят заедно, сякаш нищо не се е случило. Майките вече се мразят една друга за останалата част от живота си.
Не става въпрос да се учим да прощаваме, защото сме родени със способността да прощаваме. Но познайте какво се е случило? Научили сме противоположното държане и сме го практикували дълго време, така че сега прошката се оказва доста трудна.
Който, каквото и да ви прави – забравете за това. То не засяга нашия живот. В противен случай се получава война на гордостта. Защо? Защото нашата гордост нараства, когато не прощаваме. Ние ставаме по-важни, ако кажем: "Каквото и да прави, аз няма да му простя. Това, което той направи с мен е непростимо."
Истинският проблем е гордостта. Заради гордостта, заради честта ние добавяме още огън към несправедливостта, за да си напомним, че не можем да простим.
Познайте кой ще страда и акумулира все повече емоционална отрова? Ще започнем да страдаме за всички неща, които правят хората около нас, дори те да нямат нищо общо с нас.
Научаваме се също да страдаме, за да накажем този, който злоупотребява с нас. Държим се като някое малко дете, избухнало в гневен изблик, за да привлече вниманието.
Аз наранявам себе си просто като казвам: "Виж какво правя заради теб!" Това е голяма шега, но ние точно това правим. А това, което наистина искаме да кажем е: "Господи, прости ми!", но ние не го правим докато Бог не дойде пръв да ни поиска прошка.
Много пъти дори не знаем защо сме толкова разстроени от нашите родители, приятели, от партньора си. Ние сме разстроени и ако по някаква причина другите хора ни помолят за прошка, ние веднага започваме да плачем и казваме
"О, не. Ти ми прости".
Отидете и вижте малкото дете на ъгъла, изпаднало в гневен изблик. Вземете гордостта си и я хвърлете в боклука. Вие не се нуждаете от нея. Просто се освободете от чувството си за гордост и помолете за прошка. Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват чудеса.
Първо, направете списък на всички, от които смятате, че трябва да поискате прошка, след това им поискайте прошка. Дори да няма достатъчно време да се обадите на всички, поискайте прошка в молитвите си и във фантазията си.
Второ, направете списък на хората, които са ви наранили, всички на които е необходимо да простите. Започнете с родителите си, братя и сестри, деца, съпруг, приятели, любим, котка, куче, правителството и Господ. Сега вие ще простите на другите, знаейки че каквото и да е направил някой то няма нищо общо с вас.
Всеки живее своя собствен сън, запомнете. Думите и действията, които ви нараняват, са просто реакция, отговор на демоните в собствения ум на човека. Той сънува в ада, а вие сте второстепенен герой в неговата драма. Нищо от това, което човек прави, не е заради вас.
След като осъзнаете това и престанете да приемате нещата лично, състраданието и разбирането ще ви доведат до прошката. Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик.
Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си в съня си.
Когато си простите, себеприемането и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка – когато простите на себе си. Проявете сила и простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си.
И ако вярвате в преражданията простете си за всичко, което смятате, че сте направили в предишните си животи. Концепцията за кармата е истина само защото вярваме, че тя е истина. Заради нашите вярвания за доброто и злото, ние се срамуваме от това, което смятаме, че е зло.
Обявяваме се за виновни, вярваме, че заслужаваме наказание и наказваме себе си. Вярваме, че това, което създаваме е толкова мръсно, че трябва да бъде почистено. И само защото вярвате в това, то "От вас ще бъде направено." То е истина за вас. Вие създавате вашата карма и вие трябва да плащате за нея.
Ето колко силни сте вие. Да разрушите старата карма е просто. Просто спрете да вярвате в това, като откажете да вярвате и кармата ще изчезне. Не е необходимо да страдате, не е нужно да плащате нищо, всичко е свършило. Ако можете да простите на себе си кармата ще изчезне.
От този момент нататък вие можете да започнете всичко отново. После животът става лесен, защото прошката е единственият начин да изчистите емоционалните рани. Прошката е единственият начин да ги излекувате. Няма друг начин освен прошката, за да изчистим емоционалната отрова.
Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви да оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Вие ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това.
Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да ви е гадно през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си.
Защото прошката е акт на любов към самия себе си.
Автор: Дон Мигел Анхел Руис
highviewart.com

Учен откри Господ след среща със Сатаната


„Уморени сте – рисувайте цветя. Злобни – линии. Отчаяни – пътища“ – Методът за концентрация на Леонардо

  IN САМОПОЗНАНИЕ

    
Методът за концентрация на Леонардо да Винчи работи по-добре от консултация с психолог.
Един от главните гении на Ренесанса, Леонардо да Винчи, създава монументални творби не само в изкуството и науката, но и в психологията. Художникът описва прост механизъм за това как умът и душата могат да бъдат лекувани с бои и четка. В своя метод за лечение художникът изброява кра дeн от ене ргети общи 23 точки.
Съвременните психолози казват, че Леонардо да Винчи е бил абсолютно прав. Този метод на сваляне на стреса от разума, нервите и психиката наистина работи практически във всички случаи.
***
Уморен – рисувайте цветя.
Ядосан – чертайте линии.
Изпитвате болка – моделирайте с глина и пластелин.
Скучно – запълнете лист хартия с различни цветове.
Тъжно – рисувайте кра дeн от ене ргети дъга.
Страшно – плетете макраме или правете апликации от тъкани.
Изпитвате тревога – направете кукла от прежда.
Изпитвате възмущение- късайте хартия на малки парченца.
Безпокоите се – сгъвайте оригами.
Напрегнати сте – чертайте спирали и възли.
Важно е да си спомните – рисувайте лабиринти.
Разочаровани сте – направете копие на картина.
Отчаяни сте – чертайте пътища.
Трябва да разберете нещо кра дeн от ене ргети – нарисувайте мандала.
Необходимо е бързо да се възстановите силите си – рисувайте пейзажи.
Искате да разберете вашите чувства – направете си автопортрет.
Важно е да запомните състояние – рисувайте цветни петна.
Ако се нуждаете от систематизиране на мислите – рисувайте квадрати.
Искате да разберете себе си и своите желания – направете колаж.
Важно е да се съсредоточите върху мислите кра дeн от ене ргети си – рисувайте с точки.
За да намерите най-добрия начин за излизане от ситуацията – чертайте вълни и кръгове.
Чувствате, че сте „затънали“ и трябва да се движите напред – рисувайте спирали.
Искате да се концентрирате върху целта си – рисувайте решетки и мишени.
Автор – Виктория Назаревич

Историите, които ме научиха да живея ЗАЩО БОГ ДОПУСКА ЗЛОТО?


ДУХОВНО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Защо бог допуска злото?

Когато задавали на стареца Клеопа въпроса защо Бог допуска злото, той обичал да разказва следната история.
Някога, много отдавна, в Египетската пустиня живял един монах – отшелник. Понякога той отивал в Александрия, за да продаде кошниците, които изработвал. Получените пари раздавал на бедните, като с останалото си купувал само най-необходимото.
Веднъж той вървял към града, като си мислел защо Бог допуска всичкото това зло в живота на човеците, при условие, че е Благ, Справедлив и Всемогъщ. Умът му се смущавал от спомените за толкова много нещастия и скърби, които видял при последното си посещение в града.
Неочаквано срещнал друг монах, запътил се към същото място. Зарадвал се на срещата и от дума на дума споделил терзанията си. Другият, виждайки неспокойното му състояние го утешил, че Бог ще му яви истината, ако се моли непрестанно, мълчи и не пита за нищо, което той, неговия спътник върши през време на пътя им. Строго го предупредил, че ако му зададе макар и един въпрос, ще го остави, и ще продължи пътя си сам. Но след три дена, когато стигнат в Александрия, може да пита и всичко ще му бъде обяснено.
Отшелникът обещал и те продължили по пътя си. Вечерта спрели да пренощуват в една къща. Стопаните ги приели любезно и ги нагостили. На масата стояла една красива сребърна кана. Преди да се оттеглят за сън, непознатият монах незабелязано от стопаните мушнал каната в дисагите си. Отшелникът понечил да го упрекне, но си спомнил за обещанието и замълчал.
На сутринта минали покрай един вир. Спътникът му извадил каната, начертал кръст върху нея с пръста си и я хвърлил във водата.
По обяд стигнали до едно село. В един дом ги поканили на трапеза. Когато си тръгнали, дворното куче ги залаяло. Непознатият монах го убил. Притичало детето на стопаните и взело да вика. Монахът му счупил дясната ръка и спокойно си тръгнал. Възмутен, другарят му отворил уста, но пак я затворил, щом си спомнил за договорката им.
Замръкнали край някаква полусрутена къща, в която, както се оказало, живеели едни осиротели деца. Родителите им били починали и сега нямало кой да се грижи за тях. Прекарали нощта при тях, а на заминаване непознатият взел една главня от огнището и запалил дома. Отново отшелникът не бил на себе си от възмущение, но си наложил да мълчи.
Влезли в поредното село. Там имало един позанемарен храм, но все пак можело да влязат и да се помолят. Странният монах обаче го спрял, взел камък, хвърлил го по прозореца на църквата и го счупил. И задърпал изумения си събрат към кръчмата. Там влязъл и направил три поклона на пода. Отшелникът вече се бил примирил с чудатостите му и просто само се молел.
Последната нощ били поканени в друга къща. Там живеело едно младо семейство без деца. Заранта те отишли на нивата. Непознатият монах внезапно се върнал и запалил и тази къща.
Ето че най-после пристигнали в Александрия и отшелникът нямал търпение да разбере всичко, което се случило. Най-напред запитал:
- Кажи ми, кой си ти?
- Аз съм ангел – отговорил странникът.
- Какъв ти ангел! – възмутен казал монахът – Ти си същински дявол! Само един демон може да върши такива мерзки дела, които ти направи. През цялото време ти отвръщаше на гостоприемството на тия добри люде с черна неблагодарност. Ти беше крадец, подпалвач, убиец, светотатственик. А на всичко отгоре носиш расо на монах!
- Лъжеш се – спокойно му отговорил другият – Аз наистина съм ангел. Бях изпратен при теб, защото Бог видя твоите терзания и поиска да отговори на всичките ти тревожни мисли. Искам да разбереш, че Той промисля за всичко в тоя свят и нищо случайно не се случва. Знам, че искаш да ме питаш защо направих тези неща. Ще започна от самото начало.
Защо откраднах каната ли? Ще ти кажа. Тя самата е открадната от дядото на стопанина на къщата от един манастирски храм. Заради това светотатство три поколения от този род са наказани с болести и други нещастия. Затова като награда за тяхното гостоприемство реших да ги избавя от тях. Сложих кръст на каната и я хвърлих в тоя вир, в който ще я намерят монасите, които идват да перат тук. И така тя пак ще си отиде на мястото.
Знаех, че онова куче е болно от бяс. Скоро щеше да почне да хапе стопаните си и затова го убих. А на момчето им счупих ръката, защото предузнах, че след като порасне ще стане разбойник. А така, с тази ръка, няма да може…
Защо запалих къщата на децата ли? Тези сираци нямаха никакво бъдеще, щяха да загинат. А така, след пожара, като разчистят ще намерят скритото от родителите им сребро и с него ще заминат за Александрия, където чичо им е епископ. С него той ще се погрижи за тях. Момчетата ще станат свещеници, момичетата ще се омъжат.
Знам, че се чудиш и защо хвърлих камък по църквата, а в кръчмата се поклоних. Аз, като ангел, можех да видя, че демони танцуват около прозореца и така ги прогоних. А този храм така или иначе ще се ремонтира. В кръчмата един богат търговец тъкмо обещаваше на свещеника, че ще поеме всички разноски за ремонта, затова и му се поклоних.
И накрая, за последната къща. Нея запалих, за да отърва младото семейство от проклятието бездетие. Навремето мъжът извършил нечестна сделка и с придобитите пари я построил. И затова нямат деца. А сега, виждам, че се е покаял и съжалява, но как да се отърве от нея? Сега ще си построи друга, по-скромна, но с честно спечелени пари. Бог ще ги благослови и с деца.
Виждаш ли, във всичко личи Божието милосърдие към хората, но те не го виждат и не го проумяват. Бог зло никога не върши. И ако допуска нещо, което хората смятат за нещастие и скърби, то е само за тяхно добро и изправление. Затова не гледай на външното, а се старай във всичко да виждаш Божията всесправедливост.
Архимандрит Клеопа (Илие) (1912-1998)