МИСТИКА И БЕЗВЕРИЕ

Николай Райнов

“Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.” (Откровение 3 глава)

Ако погледнем отношението на съвременния човек към вечните въпроси, ще отбележим, че има два вида хора. Едните могат да се нарекат мистици, а другите безверници. Има и трети вид: благоразумната “златна средина”, легионът безлични люде, които излизат на тълпи из дъното на живота, ту под това знаме, ту под онова, приспособяват се, повтарят нерешително чужди думи, но всъщност  никак не се интересуват от големите въпроси. Те са нещастна смесица от безхарактерност, страхливост, посредственост и невежество; отначало те се боят да застъпят даден възглед или да се опълчат против него, но щом намерят в това облага, правят го. Те са, изобщо лениви, не си дават труд дори да помислят по един въпрос, а камо ли да го проучат. В ония области, които се смятат за гордост на човешкия творчески стремеж, тия хора влизат с безочливост и правят от изкуството доходен занаят. 

От страх да не минат за безлични и простаци, те взимат ту тая страна, ту оная, но не биха никога пожертвали една аспра или един час от времето си за тържеството на определен идеал. 

Те гонят или облаги, или слава, или власт: винаги – личен добив, винаги благото на загрубялата отделна личност, която не дава счупена пара за другите. Хората от тоя вид са най-много; погледнем ли строго, всеки от тях би могъл да се отнесе към мистиците или безверниците, макар че не проявява типично чертите на тоя вид.

Тия два типа са за нас важни и любопитни. Опознаем ли ги, ние ще опознаем себе си. Кой е безверник? Кой е мистик? Де да ги търсим? По що да ги открием? Слава Богу, няма защо да отиваме отвъд облаците. Безверникът е тук. Мистикът – също. Всеки от нас е или мистик, или безверник, ако не принадлежи, разбира се, към третата група. Доста сложно е да определим вътрешните белези, които отличават единия от другия.

Както виждаме, в своя дележ аз противопоставям един на друг два крайни типа. Аз не говоря за вярващ, а

ЗА МИСТИК, СИРЕЧ ЗА ЧОВЕК, КОЙТО СЕ СТРЕМИ ДА ОСЪЩЕСТВИ ОНОВА, ЩО Е ПРЕДМЕТ НА НЕГОВАТА ВЯРА, ДА СЕ СЛЕЕ С ОНОВА, В КОЕТО ВЯРВА, ДА СЕ УПОДОБИ НА СВОЯ ЖИВ ИЛИ ВЪОБРАЖАЕМ ИДЕАЛ, ДА СТАНЕ ЕДНО С ОНОВА, ЩО ТАЧИ КАТО НАЙ-ВИСОКО.

Също тъй не ми е думата за скептика, за оногова, който се съмнява, но все пак не отрича възможността да съществува истина, който не твърди, но все пак изследва, дири, проучва; не: аз говоря за

БЕЗВЕРНИКА, КОЙТО НЕ ДОПУСКА ДА СЪЩЕСТВУВА ИСТИНА ВЪН ОТ ЖАЛКИЯ КРЪГ НА ПРИЗНАТИТЕ ОТ НЕГО ПОЛОЖЕНИЯ.

Колкото и да е крайна тая характеристика, струва ми се, че все пак всеки от нас би попаднал под нея – ако не съвършено, то поне донякъде. Идва миг – и едни от нас изпадат в душевна слепота, в мрачно отчаяние, или в горделиво упорство, – и казват: “Няма истина, няма Бог, няма дух, няма безсмъртие; вън от веществения свят – всичко е измама”. У други пък бликва – светлият порив да строят нещо, което би закрепило чуждото благо, дори ако накърни тяхното; или се мерне в душата им лъчезарният призрак на някаква далечна бъднина, когато всички ще се обичат, когато не ще има злини, беди и насилия; или внезапно почувстват, че всичко около нас хората е уместно и значително, че невидими ръце крепят световете в звездното небе, както майка поддържа своето кърмаче.
Никой от нас негли не е типичен мистик или безверник, но у всекиго ще се намерят някои от характерните черти на който и да било тип. На тия два полюса стоят ония, които творят съвременната действителност, а по мрежата, изплетена от жиците, що държат те, се движим ние, по-незначителните люде, като се теглим ту към тоя полюс, ту към оня. Ние – тези в мрежата – може наглед да нямаме решаващо значение, но нека помним, че онези на полюсите не могат без нас и че от нашето участие зависи тържеството на едните или на другите.

Нека погледнем тия на полюсите. Що искат те? Що мислят? Що вършат? На къде ни зоват? С що ни съблазняват? Какви райове ни обещават?

БЕЗВЕРНИКЪТ Е ПО СТРЕМЕЖ РАЗРУШИТЕЛ, А МИСТИКЪТ – ТВОРЕЦ.

Ако досега мистиката е била зле разбирана, то се дължи на безверника, който е винаги натрапвал на хората своето мнение за нея – а човешкото стадо, съзнаващо своето невежество, е твърдяло след него покорно “амин”. Обаче време е да се справим с речника. Що е мистик? Що е безверник? Мистикът не е заплес, който по цели нощи зяпа към звездите, а денем гледа облаците; не е изтъпленик, който повтаря дадено изречение или си гледа пъпа, докле затъпее съзнанието му; не е лековерник, който съзира във всичко пророчество, прeобраз или божествен навет: има и такива люде, но не ми е за тех думата. Също тъй безверник не е оня, който казва: “Няма нищо на тоя свят; дори сам аз – или съществувам, или – не”. Тоя човек е луд. Не говоря за луди. Религията може да се определи като път, по който човешката душа търси Бога. А мистиката е оная пътека, оня по-пряк и стръмен възход, по който човек намира Бога.

Мистикът вижда в световните прояви и в съществата, населяващи вселената, духовна опора, духовен кълн, духовно първоначало. А безверникът признава само това, което му дават петте сетива, като нещо положително; той отрича съществуването на духовно начало, защото – който казва “дух”, той казва “безсмъртие”, а безверникът не признава безсмъртие; той се бои от него, той щади личното начало у себе си, милее за него; и като чува, че безсмъртието е някакво сливане с безусловното начало, с Бога, той тръпне от страх, че ще изгуби своята лична черупка; подобно на Ирода в Уайлдовата драма той казва: “Аз не позволявам да се възкресяват мъртви”. За него няма Бог: той желае – сам да бъде бог, нему да се покланят, него да тачат, той да законодателствува, той да съди, той да бъде най-високото, до което би смогнал да долети човешкия копнеж. Той отъждествява себе си понякога с разума, понякога с науката, а винаги – с истината: вън от него няма истина, няма действителност. Ето що твърди той: “Само едно нещо съществува: това нещо съм – аз; само една истина има: оная, която признавам аз, всичко друго е суеверие и глупост”. Той обича тия думи – “суеверие” и “глупост” – и с тях замерва винаги своя враг, мистика: Бог е глупост, безсмъртието на душата – суеверие, духовното е лъжа, измислица на болен ум, творба на страхлива воля. Той обаче не е умствено честен: в Бога не вярва, защото Бог бил отвлечено понятие, но в онова, което нарича “здрав разум”, вярва, като че ли разумът не е също отвлечено понятие: не вярва в безсмъртието на душата, но в безсмъртието на енергията (нещо, което никой не може да види) вярва и твърди, че силата не подлежи на унищожение. Той обича и думата предразсъдък, а сам обикновено съди по предубеждение.

Мистикът се стреми да създава, а не да руши. Той вярва в благородното, в доброто у човека; той дири във всяка човешка проява ценното, положителното. Безверникът, напротив, е склонен да осмее човека, да го охули, да види у него лошото, долното, отрицателното. Оттам начева неговата разрушителна работа: той се сили да подрови всичко положително у човека, да помрачи всичко светло у него, да му отнеме всяка надежда, да го отвлече в своето тъмно царство, да го обезвери, нещо повече – да го озвери. На всички възвишени замисли, които целят да издигат човека до лъчезарна бъднина, и на всички движения, които с безкористие се силят да извлекат човека от унизителната грижа за делнични удобства, да го освободят от позорното робство пред кумира на златото, личното надмощие или вещественото благо, безверникът противопоставя своя безочлив укор. Че има, наистина, суеверни люде, че има прости хора и между почитателите на мистиката, това не е лъжа; но безверникът нарочно приравнява с тях духовните исполини на вековете, за да ги осмее. В това ругателство за него дреме надеждата, че негли ще мине пред страхливите слушатели за по-умен от водачите на човешкия дух: в това отмъщение той утолява жаждата на своята завист.

Когато спори или прави презрителни бележки, безверникът се облича в парадната дреха на някакъв лъжлив аристократизъм: той е горд, че стои над “суеверията”, над “сектанството”. Всъщност не е трудно да се види, че и самият той има свои лъжливи кумирчета и любима секта: той споделя дадена материалистична хипотеза, принадлежи обикновено към партия, стреми се да заеме място в името на някаква програма – много по-сектантска от тази на неговите врагове. В тържеството на идеята за братство, в името на духовната същина, тъждествена у всички хора, той не вярва; но в тържеството на любимата научна или политическа догма – вярва, разбира се.

На тоя полюс не стоят малцина; напротив – мнозинството е там.

Фанатизмът – друг образ на безверието – настоява, че ще се спасят само ония, чието вкостеняло съзнание приема дадени догми: всички други на се чада Божи, те са осъдени на гибел. Фанатизмът се ражда от сляпото себелюбие; той е брат на безверието, защото превръща духовната истина в догматична формула – и тъй отпъжда от областта на религията усилията на онези, които искат не само да вярват, а и да знаят. Такива биват също клеймени: наричат ги еретици, разколници, отлъчват ги от църквата; както виждате, и в тоя случай средствата, средствата за борба са хулите – средствата на безверието. Шовинизмът е трети вид сляпо себелюбие, проявено в областта на политиката. Всички стремежи да се всява у хората омраза, да се насъскват представителите на една вяра, народ, племе или съсловие срещу представителите на друга човешка група – са все породени от безеверието… В това и проличава разрушителната работа на тоя стремеж: той разделя хората, изправя ги едни срещу други, опълчва класа против класа, народ срещу народ, подпалва бунтове, войни, метежи, издига насилието като едничко средство за решаване на големите въпроси на живота.

Но има хора и на другия полюс. Там стоят защитниците на човещината, враговете на отмъщението и насилието – ония големи сърца, които познават само обичта. Не са ли – великите творци досега – творци не само на изкуството, а и на философия, творци на религиозни системи и водачи на културни епохи – не са ли до един говорили за Бога, за човешката съдба, за безсмъртието на духа у човека? Не са ли твърдяли, че личността е искра от Божествения Пламък, породил световете, че човек се не ражда самотен, че над него бди Окото на Бащинска Обич и го води една силна Любяща Ръка? Такъв е възгледът на мистика и днес… Стремежът на мистика е бил винаги насочен към опознаване на Бога чрез разширяване на духовното съзнание; сам Бог помага в тая работа на човека: бедите и скърбите, успехите и радостите, премеждията и опасностите са пътища, по които божествената искра у човека се сили да заблести, да се прояви, да се покаже пред съзнанието, да стане видима, да бъде опозната. Тук е уместно едно сравнение, употребено не веднъж от мистиците: както в мрамора съществува затворен ангел, когото ваятелят се стреми да разбули, като го освободи с длетото и чука от излишни пластове, тъй и у човека живее Бог, когото тоя човек трябва да освободи за съзнателен живот, като махне онова, що Го задушава. Не ще и дума, тази работа е мъчна, тя иска дълго време, иска векове, иска многократно повтаряни усилия. И ето – мистикът извлича късата мъдрост: “Посей помисъл – и ще пожънеш навик; посей навик – и ще пожънеш нрав; посей нрав и ще пожънеш съдба”. С една реч – “каквото посееш, това ще пожънеш”: древната пословица на всички народи, толкова истинска, колкото и стара. Пред очите на мистика светът се явява като откровение на Божията замисъл, като израз на Неговата грижа за човека. Историята на човечеството разкрива дългия друм на човека към Бога. Но Бог не оставя своите деца; Той им дава Своя Син, Който става първороден между много братя, за да станат тези, които вярват в Него – синове Божий по Негов образец…


Мистикът също представя някои и разновидности. И той не е винаги тъй строго и завършено очертан, както го обрисувах пред вас. Но това не важи: важно е неговото положително творчество, обновяващо участие в живота. Мистик е оня скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно – и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Мистик е и ученият, комуто е мила науката, като път към една безусловна истина – оня работлив труженик, който заравя годините си и най-добрите си усилия, за да открие миналото на своя народ или да му направи достъпни ония изобретения на науката, които ще му осигурят по-сносен и по-съзнателен живот. Мистик е и онзи мислител, общественик, писател, промишленик или икономист, който занемарява лични облаги и чуждо мнение, за да води своето племе по сигурни пътеки, към мирна и честита бъднина. С една реч, мистик е оня, който се води в своята дейност от стремежа – да се прояви духовното начало у човека, Бог, да заживее тоя човек със съзнанието, че вечността е негов дял.

Както виждате, тия два типа не лежат някъде далеч от нас. Единият предпочита истината и доброто на другите, а другият – себе си; първият копнее да се слее с Бога, а вторият мисли денонощно само за едно – да му бъде добре, да покори другите, да им се наложи, да ги направи роби на своята воля и авторитет. Те не са се родили вчера, няма да умрат утре. Тяхната история е дълга. Нашият народ ги знае от миналото. Не бяха ли същински мистици Теодосий Търновски, патриарх Евтимий, отец Паисий, свети Климент, цар Самуил, цар Петър, черноризец Храбър, Йоан Екзарх и мнозина около тях? Не бяха ли мистици свети Йоан Рилец и тримата му съвременници – все отшелници и духовни рицари? Каква е била ръководната мисъл на тия безкористни дейци, чието дело е златен плод на безпределна обич? Тяхната първа любов е било – да направят от нашия народ “Божие лозе и Божия градина”, да поливат и копаят почвата, из която ще поникнат плодоносни божествени клонове. Такива “Божии работници” са били и богомилите, представящи най-силното мистично движение, родено на нашата земя.

Между мистика и безверника се е водила винаги борба. Днес тя е особено силна. Изглежда, че наближава някакъв решителен час, съдбоносен за една от двете страни. Там, на полюсите се чуват странни викове, каквито човек не е привикнал да слуша. Едните казват: “Ние дойдохме – милиони безбожници, езичници и атеисти, биещи чело в ръждивото желязо – в полето – вси дълбоко да се помолим Господу Богу. Излез – не из звездното, нежното ложе, боже железни, огнени боже – не боже от Марс, Нептун или Вега, в простора далек: сам между нас излез, яви се, слез бог от месо, богът – човек. Во име твое на бой ще въстанем – в гръм, в дим ще полетим! Глада насити! Време е в бой да вдигнем гърди! Куршумите тракай! Бий паплач несмела! Во всякой, що бяга, гръмни парабелум! (Владимир Маяковски; из поемата “150, 000, 000”). А на другия полюс се разнася молитвен глас: “О, Животе на моя живот, ще се стремя винаги да пазя тялото си чисто, защото знам, че върху всеки от моите членове почива Твоето живо докосване. Ще се стремя винаги да пазя от лъжа мислите си, защото знам, че Ти Си оная Истина, която пробужда светлината на разума в моята душа. Ще се стремя винаги да прокуждам всяка злина от своето сърце, та там да цъфти обичта, защото знам, че Твоето живелище е в тайния олтар на сърцето ми. И мой стремеж ще бъде да Те откривам на хората в делата си, защото знам, че Твоята мощ ми дава сила да действам” (Рабиндранат Тагор: “Гитанджали”). Вие ги чувате: единият вика някакъв “бог от месо”, бог в човешки образ, и зове людете да възстанат на бой в негово име, да пият кръв, да ядат плът, да убиват, когото видят. Другият, напротив, дава в името на човешкия род и на своята обич към него обет – да пази чисти помислите и поривите си, да прокужда всяка злина от сърцето си – и неговите дела да бъдат откровение на Бога пред хората.


Кого зоват тия два гласа? Нас зоват те, нас – които сме в мрежата. Те искат нашата воля, нашето сърце, нашето участие в борбата. Чия страна да вземем? Или да се колебаем в нерешителност – ведно с човешкото стадо? Победата зависи от нашето участие, затова ние ще бъдем отговорни за своята намеса. И додето някои от нас обмислят накъде да тръгнат, от единия полюс се дочуват златни и съблазнителни обещания. Нечий щедър глас говори: “Ще ти дам целия свят и царствата на тоя свят, и властта над него, и съкровищата му – само падни и ми се поклони!” (Св. Евангелие според Матей 4:8-10). Не ви ли се струва, че сте чували и друг път тоя глас? Не звучеше ли той преди две хиляди години от върха на една висока планина? Не се ли обричаха и тогава вси съкровища на Сина Божи, за да захвърли кръста и да целуне черната десница на падналия ангел?

Борбата между безверника и мистика изглежда жестока; те си оспорват цялото човечество, оспорват си бъдещето на земята, оспорват си властта над вселената. При това, оръжията им са еднакви. Единият не избира средства: презрение, гавра, клевета, нож, пироксилин, задушлив газ, подкуп, измама, заплаха – всичко е добро, стига да води към целта. А другият е дал пред Бога свещен обет да си не служи с насилие, лъжа или убийство. Очевидно, свръхчовешки сили са нужни, за да се удържи победа. И неведнъж през време на нервната борба се чува Нечий глас – да запитва кротко, със скръбно състрадание: “Къде е брат ти?” А запитаният отговаря, навел упорито очи към земята: “Не го знам. Нима съм страж на брата си?” (Битие 4:8-10) И тоя глас ви е познат. Когато се брат с брата бие, името на единия е винаги Каин…

Не е сега време за изповед, но е уместно да си зададе всеки от нас въпроса: “Ще остана ли безучастен? Няма ли самият живот да ме принуди да взема страна в тая голяма борба? Коя страна да взема тогава?” Времето е изключително. Рядко мракът и светлината са се сблъсквали толкова решително…

https://eklekti.com/

.

Чарли Шийн на 56: Чаровникът, който скандализира света (СНИМКИ)

 

3 септември 2021 09:00

Холивудската звезда Чарли Шийн навърши 56 години. 

Той е познат в цял свят с култовия му образ на чичо Чарли в сериала

 "Двама мъже и половина". През последните години  обичаният от публиката 

актьор е в епицентъра на скандалите.

През 2015 г. актьорът призна в ефир, че е серопозитивен. Това му навлече 

гнева на негови бивши партньорки, които заведоха срещу него съдебни дела.

"Бях човек, който се нуждаеше някой да го потърси и да каже: "Човече, 

очевидно имаш много проблеми. Как можем да помогнем?", споделя Шийн.

 Но той остави миналото зад гърба си и гледа напред.

Въпреки проблемите чичо Чарли успя да запази усмивката и 

енергията, която излъчва.
 

Източник: Guliver/Getty Images

Надарена с талант и огнен характер: Кралицата на романтичните филми Катрин Хайгъл

 

Катрин Хайгъл - блондинката с дълги крака и пищен естествен бюст. Родена е на 24 ноември 1978 година във Вашингтон, Окръг Колумбия, САЩ.

Гледали сме я във филмите „Баща ми е върхът“, „Под обсада 2“,  „Сбъднато желание“, „Годеницата на Чъки“,  „100 момичета“, „Свети Валентин“, „Странични ефекти“, „Измамникът“, „Позабременяла“, „27 сватби“, „Грозната истина“, „Убийци“, „Такъв е животът“, „Новогодишна нощ“, „Ловец на глави“, „Тежка сватба“, а също и в сериала "Анатомията на Грей".

Катрин Хайгъл стана световноизвестна с ролята на Изи в сериала „Анатомията на Грей“, а впоследствие изигра толкова роли в романтични ленти, че си спечели прозвището „Кралицата на романтичните филми“.

Освен с красотата и таланта си обаче, блондинката е известна и с огнения си, често доста труден характер на снимачната площадка и извън нея. През 2008 година Катрин не се поколеба да нарече "сексистки" филма с нейно участие "Позабременяла”. Тя не се раздели с добри чувства и със сериала, който я направи известна - „Анатомията на Грей”. "Героинята ми не е достатъчно интересна", категорична беше актрисата, отказвайки номинация за награда Еми.

Днес Катрин е по-премерена в изказванията си, а най-новият ѝ ангажимент е в сериала 'Костюмари", в който участваше съпругата на принц Хари, преди да се омъжи за него - бившата актриса и настояща херцогиня Меган Маркъл.

Катрин Хайгъл е майка на три деца, две от които осиновени.

Източник: Gulliver/Getty Images

5 зодии с най-труден характер

 

/Според мен, това е много относително... З. А/

September 9, 2021

Прекалено лесно е да общувате с някои хора. Но с някои това може да бъде сериозно трудно, не можете да намерите общ език, нещо постоянно ги притеснява ..

Ако попитате астролозите, тези хора са родени в 5 зодии:

Скорпион

Невероятно упорит. Ако решат нещо, ще бъде трудно да променят мнението си. Ако все пак настоявате – ще срещнете трудния им характер.

Интересно е, че те не се смятат за упорити, а само за упорити, за да постигнат целите.

Овен
Те постоянно търсят справедливост, дори там, където тя не съществува. Те ще ви докажат, че грешите, докато не се откажете.

Родените под този знак често показват своето безразличие, въпреки че са меки и уязвими.

Водолей
Те често вярват, че само те знаят как да действат в определени ситуации. Те лесно могат да обвинят някого и не искат да чуват оправдания.

Освен това те са импулсивни – достигат бяс и точка на кипене само за няколко секунди.

Лъв
Техният труден характер произтича от тяхната арогантност. Те искат другите да мислят, че носят невидима корона и да ги виждат като лидери.

Но когато свалят короната, те все още са на земята и са приятни. Ако ги опознаете по -добре, ще останете приятно изненадани.

Рак
Те имат доста недостатъци, но като зодия са склонни постоянно да ги крият. Раците открито демонстрират и не знаят как да смекчат думите, които мислят.

Те говорят грубо, понякога обидно и просто не харесват, когато някой им противоречи.

Invalid domain: newslite21.com 

StarlightAstral

 

Венера в Скорпион от 10 септември!

Този транзит ще ни донесе крайности в проявление на емоциите, а желанията – изпепеляващи! Напрегнати отношения с другите, като се стремим да контролираме ситуацията – прояви на драматизъм, подозрения, завист и ревност!

Хората търсят нови силни усещания, през този период нарастват и съпружеските изневери! Страстите стават първични. Забраните изкушават.

Браковете сключени по време на Венера в Скорпион често указват зависимост на единия партньор от другия – материална, морална или сексуална.

В кой знак е твоята натална Венера?

Нивата на човешкото съзнание

 

 Карта на нивата на човешкото съзнание

 според Дейвид Хокинс*

 

Въпрос: Кога човек започва своето духовно търсене, наречено просветление?

Хокинс: Започва с това кой е и какво е – съвсем просто е. Цялата истина е в него. Нека използва доказаните във времето учения като пътеводители.

Дейвид Хокинс, доктор по философия и дипломиран психиатър, създава картата за нивата на човешкото съзнание (известна също като скала на съзнанието), за да документира духовната реалност, използвайки техника, наречена приложна кинезиология, базирана на мускулно тестиране. Изследването е научно доказано и публикувано в докторската дисертация на Хокинс със заглавие ‘Качествен и количествен анализ и калибриране (измерване) на нивото на човешкото съзнание’, едно подробно разглеждане на скалата на съзнанието и нейната значимост като основа на новаторската му книга ‘Сила срещу насилие: скритите детерминанти на човешкото поведение’ (1995 г.).

Накратко, всяко ниво на съзнание съответства на определено човешко поведение и разбиране на живота и Бог. Всяко ниво отразява съответстващото му поле от енергия, която съществува извън нашия триизмерен свят. Номерата на скалата представят логаритмичното измерване на нивото на човешкото съзнание и отговарящото на него ниво от реалността.

Според Дейвид Хокинс ние като хора живеем на доста различни нива на съзнание. Всички те могат да бъдат проверени чрез мускулно тестуване по логаритмичната скала от 1 до 1000. Той твърди, че всеки човек, всяко понятие, мисъл или обект, които са калибрирани на 200 или повече са позитивни (сила), а всичко по-надолу е негативно (насилие).

 

Таблица  на  нивата  на  човешкото  съзнание

 

Гл.точка-Бог	Гл.точка-Живот	Ниво:	Точки:	Емоция:	Процес:
Аз	Е	Просветление	700-1000	Неизразимост	Чисто съзнание
Всичко живо	Перфектен	Мир	600	Блаженство	Озарение
Един	Завършен	Радост	540	Спокойствие	Преобразяване
Любящ	Приятен	Любов	500	Уважение	Разкриване
Мъдър	Смислен	Интелект	400	Разбиране	Абстрахиране
Милостив	Хармоничен	Приемане	350	Опрощение	Трансцеденталност
Вдъхновяващ	Обещаващ	Готовност	310	Оптимизъм	Намерение
Даващ възм	Задоволителен	Неутралност	250	Доверие	Освобождаване
Позволяващ	Осъществим	Смелост	200	Утвърждаване	Разгръщане
Безразличен	Искащ	Гордост	175	Презрение	Възгордяване
Отмъстителен	Антагонистичен	Гняв	150	Омраза	Агресия
Отричащ	Разочароващ	Желание	125	Ненаситност	Робство
Наказващ	Плашещ	Страх	100	Тревога	Отдръпване
Пренебрежит.	Трагичен	Скръб	75	Съжаление	Униние
Осъждащ	Безнадежден	Апатия	50	Отчаяние	Отказване
Отмъстителен	Зъл	Вина	30	Обвиняване	Разрушение
Презрителен	Мизерен	Срам	20	Унижение	Елиминиране

 

1. Срам (1-20)

Хората на това ниво се чувстват унизени, имат ниско самомнение и са параноични. Обикновено човекът, който вибрира на това ниво, усеща, че е изгубил себе си, желае да е невидим, чувства, че той не струва нищо. Някои хора на Срама стават твърде ригидни и/или невротични перфекционисти. Вибрирането на това ниво за дълги периоди от време води до елиминиране (на себе си или на другите) чрез самоубийство, превръщане в сериен убиец, изнасилвач, морален екстремист, който налага своите присъди върху другите. Човекът на ниво Срам приема живота за нещастие.

2. Вина (30)

На това ниво витаят угризенията на съвестта и чувството за вина. Използвани съзнателно или подсъзнателно да манипулират, те съответстват на определени форми на мислене и поведение. Обикновено са обявявани от обществото ни чрез публично наказание или сочене с пръст, от религиозните институции чрез преосмисляне на понятията ‘грях’ и ‘спасение’, актове на ритуални убийства за умилостивяване на по-висшите същества и т.н. Това ниво предизвиква разрушение.

3. Апатия (50)

Това ниво води до отчаяние и безпомощност. Хората тук са нуждаещи се и зависят от помощта на другите – такива са бездомните, бедните, възрастните. Заради това, че тази вибрация се усеща като ‘тежка’ и се възприема като товар от околните, много хора обикновено избягват тези, чието съзнание е на това ниво. Например виждаме как бедните и нещастните стоят встрани от обществото. Също така често попадаме на ситуации, в които възрастни са изоставени от собствените си семейства, защото на тях се гледа като на проблем. Това ниво се характеризира с отказване, което означава, че някой дава силата си на другите. Животът бива възприеман като безнадеждност.

4. Скръб (75)

Характерни за това ниво са чувства като съжаление, тъга и загуба. Много хора са тук във времена на загуби – на любов, приятелство, притежания, работа, пари и т.н. Последствията са оплакване, угризения, вкопчване в това, което се е случило. Хората на това ниво виждат униние и пустота навсякъде в света и в живота си, който възприемат като трагедия. Скръбта е по-високо ниво от апатията, защото тук е налице повече енергия, въпреки тъгата и загубата.

5. Страх (100)

Енергията на това ниво е ориентирана към безпокойството. Обичайните страхове тук са страх от отхвърляне, страх от провал, страх от несигурност, страх от промени, страх от остаряване, страх от смъртта, страх от непознати. Тези емоции често биват изпитвани от бизнесмените и политиците при изпълнение на плановете им. Страхът води до параноя и може да се превърне в обсебване. На това ниво човек вижда всичко несигурно като страшно и го преодолява чрез оттегляне. Така страхът възпрепятства личното израстване. Тук светът се възприема като плашещ.

6. Желание (125)

На нивото на желанието доминираща е ненаситността. Тук имаме хора, преследващи парите като крайна цел, която ще им осигури по-добър живот; тук са и самотниците, които искат да са в романтична връзка, вярвайки, че така животът им ще е пълен;  и търговците, провокиращи желания в човешкия ум чрез съблазнителни реклами и обещания за щастие при консумация на определени стоки; също и модната индустрия, използваща желанията за увеличаване на привлекателността – това са само някои от тях. Пристрастеностите са продукт на желанията, като например такива за храна, видео игри, забавления, секс, пазаруване, сдобиване  с пари и власт и т.н. Тук човек е впримчен в заробването, защото емоцията на желанието е безкрайна. Възгледът за живота е разочарование, което настъпва след като човекът не е могъл да постигне някое желание. Желанието е по-високо ниво от Страха, защото искането на нещо подтиква хората да действат, а не да се оттеглят  в ъгъла.

7. Гняв (150)

На това ниво емоцията е омраза. Гневът изразява себе си като негодувание, разочарование и дори отмъщение. Обичайните прояви на гнева в обществото са активизъм в подкрепа на дадени каузи (за опазване на околната среда, за правата на животните, за страните от третия свят, за бедстващите райони), борба за равноправие, участие в социални движения. На персонално ниво гневът се изразява в раздразнителност, сприхавост, избухливост. Позитивният аспект на гнева са постигнатите резултати от женските движения и други масови протести в обществото, а негативният аспект е нападателното поведение и умишленото нанасяне на вреда. Тук човек преживява агресията. Гледната точка е антагонистична, личността въстава срещу другите, недружелюбна е, враждебна и действа в опозиция.

8. Гордост (175)

Хокинс посочва презрението като доминиращо чувство при Гордостта, но има и други мнения. Например, че личното достойнство е по-подходящо тук, а презрението идва като резултат от него. В съвременното общество гордостта се подкрепя и се смята за позитивна – например гордостта да си част от група, институция, компания, нация, религия, раса. Обаче това води до двойствена гледна точка, която действа като невидима сила, разделяща хората. Например, нациите съществуват, защото хората идентифицират себе си повече с географското местоположение, отколкото с някаква обща, световна идентичност. Религиите съществуват, защото хората са привързани към вярата си в бог и в определени ценности, които водят до разделение. В личен план гордостта е основана на притежания и външни условия, но това е доста уязвима позиция, тъй като същите условия могат да бъдат променени във времето. Гордостта се изразява в отричане и високомерие. На нивото на Гордостта човек увеличава Егото си, вместо да има обективен поглед върху нещата. Живеенето се възприема като уморително.  В сравнение със Срама и Вината тук човек започва да се чувства позитивно. Обаче това е фалшив позитивизъм. Той зависи от външните условия като здраве, обществено положение или сила. А също е и източник на расизъм, национализъм и религиозен фанатизъм.

9. Смелост (200)

Тук ключова емоция е увереността. Това е разделителната линия между Силата и Насилието, където човек започва промяна чрез използване конструктивността на Силата вместо деструктивността на Насилието. Това е първата  точка на събуждане от спящото състояние. На по-ниските от това нива светът изглежда безнадежден, трагичен, плашещ, изискващ. Хората под 200 възприемат себе си като жертви, оставени на снизхождението на живота и обекти на насилие от външния свят.

На нивото на куража възприемаме света като вълнуващ и пълен с възможности. Тук човек преживява самостоятелността и започва активният му стремеж към израстване – където съществуват пропуски ще бъдат поправени. Например усвояване на нови професионални умения, ново образование, отдаване на лично усъвършенстване. Защото тук човек е способен да впрегне Силата, за да се справи с обстоятелствата в живота си. Хората на по-високите нива (над 200) осъзнават, че щастието им и живота им се намират в самите тях.

10. Неутралност (250)

Емоциите на това ниво са увереност и сигурност. Тук хората не осъждат, обективни са и виждат нещата такива, каквито са. Не са привързани към притежания, обстоятелства, резултати и могат да се справят лесно с трудностите. И да не успеят да получат нещо са доволни, щом се сдобият с друго вместо него.

Това състояние не е апатия – силата на неутралността идва от едно позитивно виждане, когато човек осъзнава неговите сила и способности и няма нужда да доказва нищо на никого. Апатията се корени в чувството за изоставеност от себе си и от света, а като резултат от това идват равнодушието и отегчението от всичко наоколо. Тук човек се освобождава от всичко и светът бива възприет като задоволителен. Покрай такива хора се живее лесно, обаче е трудно да бъдат ангажирани с определени идеи и каузи, защото са напълно независими от каквото и да е.

11. Готовност (310)

Тук оптимизмът е в прилично количество. На това ниво хората са отворени да правят всичко – те не са обвързани с мненията на другите, нито с ограниченията, които им поставят. Например, биха работили и по-ниско квалифицирана работа, ако не си намерят по-подходяща. Забележителната разлика между Готовността и нивата под нея е в желанието нещата да се правят добре (заради самото правене), отколкото просто да се правят. Някой на ниво Готовност може лесно да се съвземе от някой неуспех, лесно адаптивен е и искрено отворен към всеки. Постига успехите с лекота. Процесът, през който преминава човекът на това ниво, е намерение (да се прави каквото и да е). Животът се възприема като надежден. На това ниво се намират хората, които се справят извънредно добре в кариерите си и в бизнес начинанията, обаче тук следва въпросът дали тези хора инвестират енергията си по най-добрия начин.

12. Приемане (350)

Това е вторият ключов момент, в който човек напълно се събужда от спящото си състояние. Тук стои окончателното осъзнаване, че той е създателят на живота си, обратно на позицията някой друг или нещо друго да е отговорно. Той или тя осъзнава: 1) социалните конструкции в живота си като семейство, общество, нация, религия, професия, 2) способен/способна е да  отстрани ограничаващите вярвания, гледни точки и условия, с които е обграден/а и 3) може съзнателно да организира живота си над и отвъд тези социални конструкции. Характерно поведение на това ниво е приемането в противоположност на отричането, търсенето в противоположност на отсъждането на добро или лошо, мисленето в перспектива в противовес на краткосрочните планове, приемането на живота такъв, какъвто е в противоположност на съпротивата, както и стремежът към усъвършенстване и израстване. Доминиращата емоция  е опрощението. Процесът, който човек преживява е трансцедентността, издигането над това, пред което животът ни изправя. Светът се възприема като хармоничен.

13. Интелект (400)

Емоцията е разбиране и разумност. Човек търси много информация и я анализира до най-малките подробности преди да си направи изводи. Тук са Нобеловите лауреати, лидерите в науката и медицината, великите мислители. Обаче Интелектът попада в капана на прекаленото интелектуализиране на концепциите и теориите. Когато теориите се сблъскат и всеки аргумент е сам за себе си, се стига до блокаж и неспособност да се разрешат противоречията. Това води до разсеяност и несправяне с данните. Тук животът е смислен.

14. Любов (500)

Тук е безусловната любов – любов, която е чиста, решителна, непоколебима, неподчинена на външните условия. Това не е любовта, представена в масмедиите, основана на похотливост, желания, гордост, контрол, привързаност, привличане, ревност и притежаване. Въпреки че медиите често представят любовта и омразата като противоположности, омразата се корени във високомерната (желание за контрол/притежаване) и неистинска любов.

Уважението е главната емоция на нивото на безусловната любов. Тук дуалността вече  е илюзия и чувството, че всички сме свързани измества усещането за отделеност. Безусловната любов е освен към себе си и към всеки друг. Докато Интелектът работи със специфични данни, любовта обхваща цялото, увеличавайки по този начин възможностите за внезапно осъзнаване. Този аспект е свързан с интуицията. Процесът, през който се преминава тук, е разкриването. Светът се приема за добро място, няма разделение, страх или негативност. Хокинс твърди, че само 0.4 % (1 на всеки 250 човека) от населението някога са достигали до това ниво.

15. Радост (540)

Доминиращите емоции са спокойствие и състрадание. Това е вътрешната радост,  която всеки миг извира от самото съществуване, а не от някакъв външен източник. Това е нивото, което обитават светците, напредналите духовно, лечителите, великите художници, архитектите (които създават велики катедрали на принципа на свещената геометрия), вдъхновяващата музика и въобще всички форми на красотата. Тук хората се отличават с огромно търпение и непоколебим позитивизъм пред лицето на ужасни нещастия. Светът бива възприет като единство от съвършенство и красота. Налице  е мотивация за отдаване на себе си на самия живот, вместо на отделни хора. Извършва се метаморфоза (личността излъчва сияние), а третото око се отваря. Случват се т.нар. чудеса, когато някой е достигнал до такова съзнание. Близките до смъртта преживявания са духовно трансформиращи и позволяват на индивида бързо да стигне до тук, дори и да е временно. Сократ е пример за това ниво.

16. Мир (600)

Емоцията е блаженство. Тук вече няма разстояние между наблюдаващия и наблюдаваното. Това ниво се асоциира с опит, обозначен от такива термини като отвъдност, себереализация и Христово съзнание. Хората стават духовни учители, велики гении в своята област с огромно влияние върху цялото човечество, а някои работят анонимно за подобряването му. Те излизат извън обсега на традиционните религиозни структури и ги заменят с чистата духовност, от която водят началото си религиите. Всичко се възприема като взаимосвързано от една безкрайна и невидима сила. Процесът, през който минава човек, е озарение, а светът е възприет като  перфектен. Понякога светските дейности липсват напълно. Умът е съвсем успокоен, спрял е да работи с понятия. Тук се постига просветление, както и по-нагоре. Въпреки че светът  е същия, който виждат и другите, той става безспирно движещ се и изящно организиран еволюционен танц, в който приемането и източникът са изумителни. Хокинс твърди, че това ниво се достига само от 1 на 10 милиона. Той калибрира книгата ‘Курс по чудеса’ на около 600 (собствените си книги калибрира между 850 и 999). В присъствието на мира всички неща са възможни: любов, състрадание и опрощение. Това също е и нивото на кинезиологията.

(605) – Това е нивото на Кабала и Ауробиндо.

(610) – Нивото на Лао Дзъ и учението му.

(630) – Тук  е калибрирана фразата Ом Намаха Шивая.

(660) – Възприемането на себе си като самото съществуване.

17. Просветление (700-1000)

Това е максималната енергия, която може да бъде възприета от едно човешко тяло и нервната му система. Никога не е съществувал човек със съзнание, калибрирано по-високо от 1000. Емоцията е неизказаност или с други думи – неизразимост. Това е връхната точка от еволюцията на човешкото съзнание. Най-знаменитите личности в историята на човечеството са достигнали това ниво – Кришна, Буда, Исус, Майка Тереза. Тук тялото е просто средство, в което обитава съзнанието. Човешкото съществуване обхваща всичко и надхвърля времето и пространството. Процесът е изразен като чисто осъзнаване, а  светът просто ‘е’. В постигането на най-големия ни потенциал и живеейки по най-добрия начин, ние трябва да се стремим към най-високото възможно ниво, а именно към просветлението.

(705) – Нивото на Ригведа.

(700+) – Според Хокинс има 22-ма мъдреци, които са калибрирани на това ниво и по-нагоре. От тях 20 са на 800 или повече, от които 10 са на 900 и отгоре и един е на 990.

(740) – Мантрата Ом, като противоположност на Аум, което е сериозна промяна и се калибрира на крайно ниското ниво от 65. Тук също е и нивото на Новия завет, ако е включено ‘Откровението на св.Йоан’, както и нивото на Мохамед по времето, когато е писал Корана, преди да падне до 130, след като е хванал меча на 38 годишна възраст.

(760) – Мохандас Карамчанд Ганди

(780) – Сърдечната сутра и Лотосовата сутра

(795) – Бодхидхарма

(800) – Просветлен учител. Не се знае много за това ниво, но спасението на цялото човечество е главна грижа и задача.

(810) – Рамаяна

(840) – Азът е отвъд съществуването или в несъществуващото.

(850) – Висшия Аз като Логос. Това е и нивото на съвременния хиндуизъм, както и това на празнотата, единството, небитието, реалността като съзнание и реалността като осъзнатост.

(855) – Нивото на целостността

(890) – Хинаянският будизъм (малката колесница) и дзен будизма

(900) – На това ниво е бил будизмът през 6 век сл.н.е. Доктрината на тази религия се е влошила по-малко в сравнение с тези на другите религии.

(910) – Бхагаватгита

(930) – Езотеричното учение на Иисус Христос от 2 век сл.н.е., част от което е оцеляла в гностичните текстове.

‘След заминаването ми от тук ще се родят невежество и хитрост и ще ми припишат много думи, които никога не съм изричал и ще премълчат много неща, които съм изрекъл, но ще дойде ден, когато облаците ще се разсеят и слънцето на правдата ще изгрее, носейки спасение в себе си.’

Иисус, ‘Есейско евангелие на мира’

(970) – Упанишадите

(985) – Нивото на аватарите

 

Интересни факти:

– Концепцията и теориите зад тези опити се основават на над 20-годишен период на използване на разнообразни кинезиологични тестове и изследвания.

– Кинезиологията има почти 100% точност при всяко отчитане. Тя винаги дава отговорите  ‘да’, ‘не’, ‘лъжа’, ‘истина’.

– Мускулите отслабват при лъжа и увеличават силата си при истина.

– Опит с ябълка, торена с естествен тор и с ябълка, третирана с пестициди.

– Опит с изкуствен подсладител (на езика, държан в ръка, скрит в плик) всеки път показва мускулна слабост.

– Всичко, което беше ‘лъжа’, даваше слабост в мускула.

– Чрез този тест хората могат да определят дали конкретен човек е честен, дали да влязат в интимна връзка с някого, дали да ядат определена храна, дали да отидат на избраната почивка и т.н.

– Примерите за сила се свързват със здравето, а примерите за слабост – с болест. Всяка мисъл, дума, емоция и действие отговарят на един от двата примера. Във всеки момент ние се движим или към здравето, или към болестта.

– Колективно съзнание: тези опити показват, че има една по-висша сила, която свързва всички и всичко. Това означава, че истината не може да бъде скрита, дори ако разумът не осъзнава тази истина. Чрез тези тестове хората са разбирали истината за такива неща, за които дори не са подозирали, че съществуват.

– Всичко се измерва на определено ниво от слабо до силно, включително книги, храна, вода, дрехи, хора, животни, сгради, коли, филми, спорт, музика и т.н.

– Голяма част от съвременната музика  се калибрира под 200.  А това води до поведение, асоциирано с по-ниските нива на съзнание.

– Повечето от филмите свалят нивото на хората, които ги гледат, под 200.

– Общото човешко ниво на съзнание се колебаело под 200 (около 190) много векове преди изведнъж да нарасне до 207 в средата на 80-те години на 20 век. По този начин предсказанието на Нострадамус за края на света е могло да бъде избегнато (той го е направил във времена, когато човешкото съзнание е било под 200). Оставането на света под 200 за дълъг период от време би причинило огромен дисбаланс, който несъмнено ще доведе до гибелта на човешкия род.

– Силата на няколкото индивида на върха на таблицата уравновесява неосъзнатостта на масите.

-1 индивид на ниво 300 уравновесява 90 000 души под ниво 200

-1 индивид на ниво 400 уравновесява 400 000 души под ниво 200

-1 индивид на ниво 500 уравновесява 750 000 души под ниво 200

-1 индивид на ниво 600 уравновесява 10 милиона души под ниво 200

-1 индивид на ниво 700 уравновесява 70 милиона души под ниво 200

-12 индивида на ниво 700 се равняват на 1 аватар (като Буда, Исус, Кришна) на ниво 1000.

– За каквото и да е смислено човешко удовлетворение не може дори да се говори преди 250, където в някаква степен започва да възниква самоувереността.

– Когато нивото на някого падне под 200, във всеки момент започва да губи силата си, да става по-слаб и по-предразположен към манипулация от околните.

– Някои аспекти от живота на даден човек са на високо ниво, докато други се калибрират на по-ниските нива. Взети заедно те определят средното ниво на неговото съзнание.

 

Коментар на нивата на съзнание:

1. Нивото на съзнание, в което си в момента, е средното ниво от всички нива, на които действаш (живееш). Обикновено вибрираме на ниво по подразбиране и се местим на по-горни или по-долни нива в зависимост от ситуацията. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие съответстват на едно специфично ниво на съзнание, затова ако сумираме всички тях, получаваме нивото по подразбиране, на което се намираме. Рядко някой би поддържал еднакво ниво на съзнание за даден период от време. Дори в един и същ ден можем да се държим според определено ниво на съзнание в един контекст и на тотално различно ниво в друг контекст. Всичко, въздействащо на твоето съзнание, е стимул в живота ти. Това включва ситуациите, в които си, хората, с които прекарваш времето си, средата ти и т.н. В моменти на напрежение обикновено съзнанието пада няколко нива надолу. В зависимост от това как се справяш с напрежението нивото ти по подразбиране може да се вдигне до по-високо след неприятната случка.

2. Ти можеш да преминаваш през различни нива на съзнание. Сегашното ти такова не определя какво ще е нивото ти в бъдеще. То не е статично и подлежи на промяна. Всеки човек има възможността да се движи в нивата, това зависи от желанието му за развитие.

3. Разликата между нивата на Сила и нивата на Насилие:

Д-р Хокинс разделя съзнанието на две главни категории – едната е основана на насилието (под 200), а другата на силата (над 200). Хората на нивата на насилието вибрират на емоции, в чиято същност лежи страхът. Те са по-склонни към външен контрол над другите и над себе си (потискане, насилие, принуждаване, манипулиране, невъздържаност), за да постигнат желаните резултати. Тук например са престъпленията, войната, злоупотребите или дори авторитарното родителско поведение. Хората на нивата на Силата (обич, емпатия, разбиране) вибрират на емоции, основани на любовта. Те са изравнени все повече с настоящия момент и вселената и използват това, за да постигнат желаните резултати.

4. Всяко ниво може да е полезно или вредно в зависимост от нивото, на което се намираш самият ти. Например, Страхът (100) може да изглежда съвсем нежелателен, ако си на нивото на Желанието (125). Обаче, ако си на ниво Вина (30), да си около хора в състояние на Страх (100) е всъщност полезно за теб, тъй като това може да повиши вибрацията ти. Най-общо казано е по-ефективно да си покрай хора с по-високо съзнание, което е по-близо до твоето (в противоположност на голямо разстояние в нивата), тъй като на енергията ти и е по-лесно да постигне резонанс с техните. Когато хората са на твърде различни нива на съзнание, това може да доведе до безразличие и отчуждение. В този ред на мисли, когато повишаваш вибрацията си, става очевидно, че по-ниските нива са по-ограничени. Например, ако си на ниво Гордост, ще можеш  да видиш как нивата на Срама, Вината, Апатията, Мъката, Страха, Желанието, Гнева възпрепятстват хората. А ако си на нивото на Приемането осъзнаваш, че съществата на нивата на Гордостта, Смелостта, Неутралността, Готовността възпират другите.

5. Д-р Хокинс твърди, че двете огромни бариери по пътя на духовното израстване са нивата 200 и 500. Смелостта (200) представлява радикално преместване от деструктивно и зловредно поведение в един цялостен начин на живот. В момента приблизително 78% от световното население е под това фатално ниво. Разрушителната енергия на това мнозинство би повлякла цялото човечество надолу, ако не беше балансиращото въздействие на останалите 22%.

Втората голяма бариера е Любовта (500). В този контекст любовта е начин на съществуване, а не емоция, както сме свикнали да я възприемаме. Причината това ниво да се достига толкова трудно е, защото нашето его е твърде вкоренено в материята, а не в духа, който става очевиден при 500. 400 представлява нивото на разумността, направлявана от един линеен, механистичен свят на формите (съвременното общество, което включва напредък в медицината, науката, политиката и т.н.). Интересно е, че интелектуалните гении, включително Айнщайн, Фройд, Нютон, Аристотел са калибрирани на около 499. 500 представлява много трудна преграда и затова само 4% от населението е достигало дотам. Това ниво е преход от линейното и доказуемото (класическата физика) към нелинейната, безформена духовна реалност.

 

*Бележка на преводача:

Тази статия е резюмирана от различните източници по темата ‘Нивата на съзнание на д-р Хокинс’, на които попаднах във виртуалното пространство. Старах се да съгласувам  използваната информацията при превеждането и написването на този текст.

Върху Дейвид Хокинс са оказали влияние различни учения и учители, но искам специално да посоча Екхарт Толе. Ако съумеем да гледаме на себе си, на всички и всичко около нас като на вибрация на определено ниво, по-лесно ще разпознаваме кога храним егото си и кога преминаваме в състояние на не-ум.

Превод: Весела Иванова

За повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/

http://www.temura.net/