2026г - познавам те : ти си този, дето строи храм

 Силата на числата, карти, руни и ... Прогнози и Отговори  Reni Ivanova

 

Отново, защото е истина - 2026г ще е красива, силна и много успешна за всички ни. От нас се иска само да бъдем честни със себе си и да служим с любов - на себе си, на семейството, на работното си място. Да оставим и пространство, в което има място за отдих, за съзерцание, за мечти. Повече самодисциплина и троицата Венера, Слънце, Марс в Козирог ще ни изведе много, много напред още през януари, и в материален, и в духовен план.

Което не ти е дадено, си го изработваш сам - с постоянство и с преодоляване на разочарованието от несправедливата съдба ( по нашите човешки мерки ). Но вече знаем, че има и духовни мерки. И сме отворени за техните знаци и насоки. Никога не сме изоставени, нищо не е окончателно. Съюзът на Луна в Близнаци и Плутон във Водолей ще ни подкрепят във всяка стъпка към намиране на общо решение, към повече знания, умения и споделяне.

Хората са богатството и смисъла на живота ни, приятели. Срещите, разговорите и дълбочините в нас и в другите, дълбочини, до които стигаме чрез общуване. Може да е онлайн, но по - важното е - да е от човек към човек. Срещаме се на мястото, на което сме - един с повече опит, друг - с повече знания, трети - с визия, четвърти - с възпитание. И се обединяваме от това място, не се опитваме повече да се докажем един на друг, да се поправим един друг. Нямаме желание за това. Нямаме и време. Имаме усещането за мисия. И за спешност.

Факт е, че се променят думите, с които се изразяваме, променя се и съдържанието им ( Меркурий в Стрелец куинконс с Уран в Телец ). Защото ние се променяме, нашето възприятие за нас и за окръжаващия ни свят. Не е и никога няма да бъде без значение дали си роден и израснал в Перу или във Франция, например. Има дълбок смисъл и полезност и в единия случай, и в другия, и в срещата и сътрудничеството на тези двама души, тези два свята, когато и ако се срещнат.

Тема номер 1 на 2026г - срещите, които променят живота ни. Хоризонта ни. Срещи на хора, идеи и личности.

Тема номер 2 - изборите, които правим за себе си, в резултат на тези срещи.

Тема номер 3 - самоограниченията, които си даваме. Най - мотивираните използват аскеза. Събират силата си от развлечения и наслаждения във фокус на волята. Фокус, с който някога са местили планини от пътя, свой и чужд. Сега отново е време за този фокус. Е, не е по силите на всеки, но който го приложи, той ще излезе начело.

Тема номер 4 - търпение. Тук ще е голямата проверка за всички ни. Не да търпим, а да развиваме и проявяваме търпението си като добродетел. Няма да е лесно на всички ни ( особено около 20.01 и после в периода 18 - 23.07 ), но добродетелите не растат в лесното, а в трудното. Ние, човеците, сме същества на добродетелите. Имаме си задачи, лични и общи, и 2026г ни призовава да решим важна част от тях точно в следващите 12 месеца. Търпението като добродетел - "люби, учи, търпи, мълчи, прощавай и пътя си напред продължавай!"

Тема номер 5 - градим. Тук следва да помним притчата за тримата строители - единият реди камъни, другият заработва за хляба, третият - строи храм.

Е, нашата задача, на всеки от нас, през 2026г е да строим храм, приятели. Колкото повече хора сме в тази позиция, толкова по - бързо и по - стабилно ще изградим този храм. А храмът е нашият общ живот. Нашето здраво и силно тяло, нашият силен и мощен дух, нашият общ живот.

Усилваме любовта в действие, усилваме вярата в действие и летим напред с времето. Това е планът. Конретните стъпки ще видим ясно още в следващите седмици през януари.

Добре дошла, 2026 -та. Готови сме за устрема и размаха ти. Готови сме за устрема и размаха си.

Астрологичен салон

Хроники на астрологията Храмът на Урания: изкуството на традиционната астрология ·

 

Танцът на планетите със Слънцето: Как видимостта определя силата им в хороскопа

Ако сте мислели, че позицията на планетите в домовете е единственото, което определя тяхната сила в хороскопа, то древните имат изненада за вас. Съществува друг, също толкова фундаментален фактор - хелиакалният цикъл на планетата, или отношението й със Слънцето. Този цикъл е свързан с нещо, което древните астролози са могли да наблюдават директно с очите си: дали планетата е видима на небето и кога точно се появява - преди изгрев на изток, след залез на запад или високо в нощното небе. Двама титани на античната астрономия - Гемин от Родос (1 век пр.н.е.) и Клавдий Птолемей (2 век сл.н.е.), са оставили строги астрономически описания на този цикъл. Техните съвременници астролози като Ветий Валенс, Доротей от Сидон, Павел от Александрия и Реторий от Египет са предложили по-свободни интерпретации, но същността остава непроменена: видимостта на планетата означава сила.

Плавният танц на външните планети

Танцът на външните планети (Марс, Юпитер и Сатурн) около Слънцето, се характеризира с дълги, плавни движения и можем да го оприличим на танцът класически суинг. Трите планети се движат по-бавно от Слънцето и по тази причина то ги настига, изпреварва и задминава. Техните хелиакални цикли си приличат, затова нека използваме Юпитер за пример:

Фаза на невидимост - изгаряне в слънчевите лъчи. Представете си, че Юпитер е в точен съвпад със Слънцето. Юпитер, а и останалите планети, са видими както всички останали звезди на небето. Древните са ги различавали само по вида на движението им, но са считали всички тях за звезди (както и си изглеждат гледани с просто око). Слънцето се движи по-бързо и от деня следващ точния съвпад започва да се отдалечава от планетата, т.е. да отива по-напред в зодиака, да изпреварва. Но дори когато разстоянието между тях нараства, Юпитер остава невидим - погълнат от ослепителната светлина на Слънцето. В интервала от приблизително 17 градуса преди и след Слънцето, планетата е невидима. Не можете да я видите нито нощем, нито при изгрев, нито при залез. Тя е там, на небето, но е “под лъчите” - или дори ако е прекалено близо, древните го определят като "изгаряне" (от лат. combustio). Това е най-окаяното състояние на всяка планета, в което тя няма никаква сила. Тя е като актьор, заслепен от прожекторите - присъства, но не може да изиграе ролята си или дори болен човек на легло, изгорен от жарта на лъчите.

Фаза на източна видимост - зората на силата. И ето че идва първата магическа сутрин, когато на около 17 градуса преди Слънцето (в по-ранен градус на зодиака), точно преди изгрев, на източния хоризонт за пръв път се появява Юпитер. Това е неговия хелиакален изгрев - първата видимост. Древните са наричали това положение “източно” (от латинското orientalis, което е превод на гръцкото анатоликос (ἀνατολικός) - означаващо "свързано с изгрева". От този момент нататък, всяка сутрин, Юпитер ще бъде видим все по-високо на небето при изгрев. Слънцето продължава да се отдалечава от него, а Юпитер се издига все по-рано и по-рано преди зората. Този период продължава до момента, в който планетата спре движението си и стане ретроградна. Това се случва, когато е разположена на около 120 градуса преди Слънцето. Тази точка се нарича “първа станция”. През целия този интервал - от 17 градуса до приблизително 120 градуса преди Слънцето, планетата се намира в своята най-силна фаза! Тя е видима на изток предхождаща изгрева, ярка и мощна.

Фаза на ретроградност - скритата сила. След първата станция, Юпитер продължава да се движи назад (ретроградно). Слънцето напредва все повече. На около 163 градуса преди Слънцето идва последната сутрин, когато Юпитер може да бъде видян на източния хоризонт - това е последната източна видимост. След това планетата влиза в странна фаза, наречена период на съкратен преход. Тя все още е видима, но само високо в нощното небе - не можете да я видите нито когато изгрява на изток, нито когато залязва на запад. Планетата преминава през точната опозиция (180 градуса) със Слънцето и продължава ретроградно към втората станция на около 120 градуса след Слънцето. Малко преди да я достигне, на около 163 градуса след Слънцето, идва друг магически момент: за първи път Юпитер се появява на западния хоризонт при залез! Това е първата западна видимост. Ретроградната фаза, в интервала от първа до втора станция, се счита за фаза със средна, междинна сила.

Фаза на западна видимост - залезът на силата. След втората станция на около 120 градуса след Слънцето, планетата обръща движението си в директно и продължава да бъде видима всяка вечер, залязвайки на западния хоризонт след Слънцето. Сега тя е западна (от латинското occidentalis, превод на гръцкото дутикос (δυτικός) - означаващо "свързано със залеза". Но Слънцето се движи по-бързо и неумолимо настига Юпитер. Идва вечерта, когато планетата е на около 17 градуса след Слънцето и залязва толкова близо до него, че е едва видима и то само за няколко минути, наречено “последна западна видимост” или “хелиакален залез” - т.е. залез, скриване в лъчите на Слънцето. След това планетата отново се губи в слънчевите лъчи, започва фазата на невидимост и цикълът започва отначало. Западната фаза - от втора станция до последна видимост на 17 градуса след Слънцето, се счита за слабата фаза на външните планети.

Бързият танц на вътрешните планети

Танцът на вътрешните планети (Меркурий и Венера) около Слънцето, се характеризира с бързи, резки промени и преходи, и можем да го оприличим на фокстрот. Двете планети се никога не се отдалечават много от Слънцето - максималната елонгация на Меркурий е 28 градуса, а на Венера 48 градуса. Те се движат със скорост близка до тази на Слънцето, понякога по-бавно - тогава Слънцето ги изпреварва, понякога по-бързо и те гонят Слънцето. Интересното е, че при тях логиката на силата е наобратно. Най-силни са, когато са западни, средни по сила, когато са източни, по-слаби при горен съвпад със Слънцето и напълно без сила при долен съвпад, когато освен всичко друго са и ретроградни.

Тази обърната логика е донесла много дебати в древността и различни астролози са я тълкували по различен начин.Като обяснение защо логиката на силата при Меркурий и Венера е наобратна, е фактът, че имат различен хелиакален цикъл от външните планети. Вътрешните планети имат 2 съвпада със Слънцето и те се различава по своята характеристика - горният съвпад трае по-кратко и единствено тогава планетата не е ретроградна. Докато долният съвпад е по-продължителен и тогава планетата е ретроградна.

Луната и вълната на живота

При Луната нещата са по-прости и интуитивни: нарастващата Луна (от новолуние до пълнолуние) е по-силна, докато намаляващата Луна (от пълнолуние до новолуние) е по-слаба. Новолунието е когато Луната е невидима, т.е. фаза без сила, а пълнолунието - обратно, фаза на достигане на максимум на силата, след което тя започва да спада. Цикълът на Луната и Слънцето е най-важният цикъл в астрологията, а тяхното движение, което дори древните наричат “танц на светилата” можем да сравним с планините, регулярни и бързи движения на елегантния валс.

Сила е количество, не качество

И сега идва ключовото разбиране, което всеки трябва да помни: силата на планетата показва колко много от качествата си ще прояви тя в живота на родения, но не показва дали тези качества ще са добри или лоши. Нека използваме примерите от древните текстове:

Представете си Юпитер - планетата, която традиционно символизира мъдростта, благополучието и децата. Ако Юпитер е силен в хороскопа и управлява дома на децата, то е вероятно да донесе повече деца - ще даде повече от добрите неща, които Юпитер може да предложи, ще прояви качествата си в по-голяма степен и множество. Но ако Юпитер е слаб, ще донесе по-малко деца или никакви, няма да може да прояви толкова много от възможностите си, ще даде по-малко от благата, които обикновено носи.

А сега обърнете внимание на Сатурн - планета, свързана с ограничения, трудности и изпитания. Слабият Сатурн (но не увреден или без достойнство, просто слаб по сила невидим и в падащ дом като 3ти). Тогава ще донесе по-малко нещастия, ще бъде по-малко способен да създава хаос в живота и ще прояви по-малко суровост. Но силният Сатурн в лошо положение - това вече е катастрофа! Представете си Сатурн, който е много силен (видим, източен, в ъглов дом), но същевременно е злотворен и увреден (наранен от Марс, в нощна карта, в знак без достойнство - Овен, Лъв, Рак). Тогава той ще има огромна сила да проявява качествата си, но тези качества ще са разрушителни.

Формулата е проста: Много сила х Много зло = Голям проблем.

Ето защо древните астролози правят ясно разграничение между: силна и слаба планета (количествен показател за колко много), благотворна и злотворна планета (качествен показател за полезна или вредна изява в живота).

Видимостта на планетата, описана в тази статия, казва колко силно тя ще звучи в симфонията на вашия живот. Но дали ще свири хармонична мелодия или фалшиви акорди, това зависи от други фактори, които облагородяват или влошават природата й. Когато гледате хороскопа си, не забравяйте да погледнете и към положението на планетата спрямо Слънцето - видима ли е тя, кога се появява - на изток при зората или на запад при залеза? Танцът на планетите със Слънцето е не само красива астрономическа реалност, но и ключ към разбирането на тяхната сила в хороскопа.

Пълнолуние в Рак, 03.01.26 г.

 

ASTRO-UNION

Астрологичен салон ·

В 12:02ч на 3.01 настъпва пълнолуние в знак Рак. Ражда се, не просто се събужда, а се ражда сърце милостиво в нас, сърце, което ще ни преведе в следващите не три, а шест месеца, през най - трудното. През приемането на нашата уязвимост. През осъзнаването на факта, че не сме всесилни, че нещата не стават точно така, както ние искаме. Големите събития изискват големи личности, а големите личности правят голяма саможертва. "Не моята воля, а Твоята, Господи". Така е на световната сцена, така е и у дома ни. Прекалено "корави"сме, когато става въпрос за другите, за "нашето". И прекалено себеснизходителни, когато става въпрос за нас самите, за нашата отговорност. Ако даваме повече, ще получаваме повече, и по - качествено, и по - дълготрайно. Тази врата се отваря за нас с пълната Луна в Рак. Процесите, които текат в следващите две седмици, в следващите шест месеца, са мощни и преобразяващи. Са материализиращи. Имахме достатъчно време за подготовка - някои от нас са се подготвяли за това време през целия си съзнателен живот дотук. Да, залогът е много голям - бъдещето на света, такъв, какъвто го познаваме. Ние, строителите на бъдещето. Как го усещате? Къде си ти сега, когато си призован да бъдеш строител на бъдещето на света си, на света ни?

Отговорността е огромна. Тежестта е огромна. Кардинални знаци, стелиум в Козирог - Слънце, Венера, Марс, Меркурий. Луна в съвпад със звездата Сириус, Марс в съвпад със звездата Вега. На 9.01 започва и новият почти 2г цикъл Слънце/Марс в Козирог. Нашият свят вече има нов облик. Нови водачи. Каквото горе, такова и долу. Каквото на световната сцена, такова и на домашната сцена. Водачът може да бъде строител. Може да бъде лидер. Миротворец - на второ място. Когато и колкото времето му позволи.

Всеки от нас - какъв си ти на домашната сцена, в семейството си? Миротворец? През каква част от времето? На думи може да сме силни. На дела - много различно е, нали? Защото делата искат воля и сърце. И ефективно изпълнение на задачата. Само от полза ще ни е, ако започнем да мислим и да работим малко по - зряло. От позицията "какво мога да направя аз - за себе си и после за цялото". Докъде мога да овладея егото си в полза на цялото - семейство или правителство, едно и също е от духовна гледна точка. Тази задача, на самовладеенето, ще решаваме в следващите шест месеца. И тя включва, малко изненадващо за нас ( тук работи Уран, разбира се ), темата с почивката. Мнозина от нас са имали, и имат в тези дни, силно преживяване, свързано с почивката - как тялото или ума не могат да спрат, да се отпуснат. Почивката е отпускане. Не зяпане в телефона, а пълно отпускане. Телата ни се бунтуват, телата ни страдат и вместо почивка, може да се стигне до болка, боледуване. Има време за работа, има време за почивка. В следващите две седмици е времето за вслушване в себе си. За напътствията отвътре. Държавникът, строителят ( това е архетипът на Козирог ) знае, че трябва и време на почивка, за да се оформи здрава основа. Да постоиш, да прецениш, а и да се насладиш на това, което до момента си свършил. За да продължиш после с пълно, а не с опразнено сърце.

Всичко се развива по своя план, приятели. Нашата работа е да се погрижим в следващите седмици да се освободим, доколкото можем, от старите родови и лични модели, от усещането, че сме слаби, неспособни, че другите трябва, длъжни са да се грижат за нас, защото ние толкова много сме им дали... Какво си дал на другия, всъщност? Това, от което той имаше нужда, за което те помоли, или това, което ти искаше да му дадеш, за да запълни той липсата в теб? Така не става. И сега от това много боли. Но и пречиства. Да бъдем честни със себе си, приятели. Сега виждаме от какво сме направени, къде ни е силата и къде можем да я приложим. Да го направим и добрите резултати ще са налице още през януари. Да знаеш кой си и да го цениш - здравата основа е, за която всички копнеем. Имаме я и идва времето да градим на нея.

БЕЗСРЕБРЕНИКЪТ ОТ КОНЬОВО - ДЯДО ВЛАЙЧО …

 

Силата на числата, карти, руни и ... Прогнози и Отговори

Дядо Влайчо е може би съвсем непознат за по-младото поколение. Ала онези, които го помнят, вярват, че е най-великият пророк, който се е раждал по нашите земи. Тогава защо не е станал известен като Нострадамус и Ванга, ще запитат някои. Причината е, че е живял по време на комунизма, а тогава не се е гледало с добро око на хората с необикновен талант. Особено като на Влайо Жечев. Способностите му, казват, били по-могъщи от всичко, пред него Ванга била като пеленаче.

Той можел да предскаже и своето бъдеще – нещо непосилно за обикновените ясновидци. Освен това бил от малкото, които се раждат с дарбата да виждат в незримото, за разлика от повечето, при които ясновидството се провокира от тежка болест или след извънтелесно преживяване.

Че е един от най-великите гадатели, не е голословно твърдение. Комунистическата власт наблюдавала отблизо предсказателите и през 60-те и 70-те и дори й хрумнала „гениалната“ мисъл да обяви конкурс за ясновидци. Съобщен бил с два-три реда във вестник „Работническо дело“. Явили се над двеста души (вероятно не всички са се отзовали доброволно!). За самия конкурс и регламента му хрониките мълчат. Провел се е при пълна секретност и след едномесечно пресяване човекът с най-необхватна дарба се оказал Дядо Влайчо от село Коньово. Ванга се наредила на „обидното“ второ място.

Според непотвърдени официално сведения Влайчо се справил безпогрешно с всички поставени задачи, казаното от него било стопроцентово вярно, а при Ванга една трета от информацията била „под въпрос“, ако не направо невярна.

И докато петричката пророчица се радва на известно признание и благосклонност от страна на властта (твърдят, че си извоювала тази привилегия в замяна на известни услуги към партийните величия и към установения ред), то за скромния проницател от Новозагорско не се пишело, не бил закрилян от властниците и даже изкарал голяма част от живота си по лагери и затвори. Оказал се там, защото никога не скривал виденията си.

Проблемите му с политическия режим започнали, след като предсказал смъртта на Георги Димитров.

Не му помогнало и това, че преди 1944 година активно е помагал на Тодор Павлов – първия регент след девето септемврийския преврат, член на БКП от 1919 година, жертва на Белия терор, завършил професура в Москва през 30- те, който при новата власт е дългогодишен народен представител и член на Политбюро на Централния комитет на БКП, председател на БАН и т. н. Все пак именно със застъпничеството на Павлов, след дълги години зад решетките, Влайчо бил освободен. При това партийният авторитет Павлов случайно научил, че Влайчо е в затвора, защото скромният пророк така и не се обърнал към него за помощ.

След „конкурса“ за ясновидци властта вече била наясно с необикновените му способности и големите му дарби и започнали да го търсят за предсказания. При него ходела и Людмила Живкова, която той предупредил за близка опасност за живота й.

Според последователи на Петър Дънов от Бялото братство Учителя бил казал за Дядо Влайчо от село Коньово, че е Ново заветен пророк. Има спорове относно смисъла на тези думи, но най-честото тълкувание е метафорично – защото предсказвал за доброто на другите. Баба Ванга била убедена, че Влайчо е по-надарен ясновидец от нея.�Смятали, че е като съвременен апостол от времето на Исус Христос. Той неизменно носел книжка с Новия завет със себе си и не започвал да пророкува, без да я отвори и да прочете няколко изречения. Едва след това предричал. Никога не взимал пари.

Според някои бели братя той трябвало да стане ученик на Дънов, но открил и се присъединил към Учителя прекалено късно.

Влайчо обикалял страната и се запознавал10с хора от Братството, предсказвал им, а други хора пращал при Петър Дънов. Самият Учител също срещал по време на странстванията си, но в школата му в София така и не стъпил. Пристигнал там малко преди смъртта на Дънов. Според някои той го чакал цели двайсет и две години и когато го видял, казал: „Рекох, много късно дойдохте!“. След двайсет дни починал. Според други обаче Учителя имал съвсем друго предвид, защото Влайчо бил един от най-ревностните последователи на Беинса Дуно – доказват го десетките снимки, на които те са заедно с други бели братя.

Едва напоследък започна да се говори отново за Пророка на народа. Цели трийсет години след смъртта му. Но в Южна България все още пазят спомена за него. Ако очакват от южняк да знае нещо, той казва: „Да не съм Дядо Влайчо?“. Многобройни са хората, които все още чакат да се сбъднат част от предсказанията на ясновидеца за тях, след като останалите вече са се случили точно така, както той им ги пре-дал преди години. Че са благодарни и го тачат, е ясно от вечно отрупания с цветя негов гроб в Коньово. Почитат го като светец и очакват чудеса дори след смъртта му. Някои си гребват от пръстта край паметната му плоча, за да им носи щастие.

Микаел Астролог