петък, 3 юли 2026 г.

"Днес по света официално живеят над 400 млн. българи,

 


Публикации в канала

"Днес по света официално живеят над 400 млн. българи, а неофициално с българска кръв са може би над милиард. Само Бог знае."
Бохарицата е древната азбука на Бохарите/ Българите.
Всички букви в нея са наши - БЪЛГАРСКИ.
Константин добави 6 нови еволюционни букви, а Методий я възстанови от пепелта, защото беше преследвана и изгаряна от Рим и Византия.
Тази древна азбука е и преди еврейската.
Нашата ,,Кирилица'' си е нашата Бохарица.
Тя е най- древната окултна азбука на земята и принадлежи на най-древния окултен народ - българския.
Преди Константин и Методий да заменят Х и К с Г, държавите ни са се наричали Бохара, Балхара, Балх, Болк.
Бохарската азбука е азбуката на Коптите, които са бохарско племе. И до днес те живеят в Египет и говорят на древен бохарски/ български, който всеки от нас може да разбере.
Тези 20г. през които казват, че Кирил и Методий са обикаляли, 10г. са прекарали в манастира света Екатерина в Египет, където те се запознават с древната българска азбука Бохарица- на най-древния народ Бохарите/ българите.
На мястото на Египет някога е имало древна българска Бохарска държава.
Гърците презрително ги наричат траки, но те наричат себе си българи/ бохари.
Това е най- многобройният народ след индийския.
Над 100 племена, които всички говорят диалекти на българския.
И до днес в северната част на Индия живее арийско племе светлолики със сини очи от древната българска държава Балхара. Според индийския посланик днес в Индия живеят 300млн. българи, които вече 10 000 години се пишат, че са българи по произход.
За тях пише и говори Раковски в своите трудове.
Нашата Божествена азбука е имала 48 руни/ букви/ шевици.
От нея латините взимат 26 и създават латинската, гърците взимат 23, но в последствие забраняват Бохарицата, за да наложат своите азбуки.
Но поради своето невежество в тайните мистерии те взимат най- земните/лесните руни/ букви.
Т.н. Кирилица е извадена от пепелта от двамата архангели Константин и Методий, за да се възстанови връзката с небето, добавят 6 еволюционни букви, които са БОЖЕСТВЕНИ БУКВИ - ТРИТЕ ЕРА - ѣ, ъ, ь, които ги има само в нашата азбука и още три Божествени руни с най- мощните вибрации, които отново днес са забранени.
Когато Константин и Методий са занесли Бохарицата на Папата, той е бил в шок, защото е очаквал напълно нова азбука, а не онази страшна азбука, на която българите говорят с Бога и материализират своите желания...
Папата първо благославя ,,новата азбука'', дава ново име на Константин - Кирил, но на 50 ден от престоя на двамата братя в Рим, Кирил е удушен в килията си докато спи, а брат му и учениците им, които са били над 250 са прогонени, преследвани, убивани, за да останат само 7 от тях, които се завръщат в България.
Княз Борис и двамата братя са братовчеди от рода Дуло.
Те искат да върнат писмеността на българските племена по света и въпреки гоненията успяват.
Княз Борис е построил над 10 000 църкви и манастири, за да приюти новите книги. За 7 години са обучени 42 000 монаси и са написани над 250 000 книги с царско спонсориране.
( четете ,,Големия заговор срещу българите'', Христо Маджаров)
Когато на Преславския събор, император Борис поставя на трона втория си син Симеон, в един ден отварят всичките тези 10 000 храма, гърците са изгонени от нашите земи, а Симеон е принуден 40г. да води войни.
Двете империи не прощават така лесно такива ,,отклонения от правия път'' наложен от тях.
Днес 300 млн. ползват Бохарица/ Кирилица.
От учениците Климент Охридски ползва само бохарицата, днес е нарочен, че той я бил измислил и я нарекъл Кирилица.
Той не ползва другите азбуки в своята школа.
Едва след 200 години Асеневци - Асен, Петър, Йованица ( Калоян), а по- късно Цар Иван Асен II ( всички от рода Дуло) успяват да наложат Бохарицата/ Кирилица като национална доктрина с цената на много борби и жертви.
Всички боляри, войводи около тях са били Богомили, пазители на чистото Християнство и майчиния език на който е говорил Христос - бохарски.
Месия / меси/ мизи.
Той е от мизите/ месите, затова е Месия/ мизиец.
Първата библия не е написана на еврейски или гръцки, а на бохарски - библия Бесика ( библия Бешой), на племето беси.
И до днес се пази, но не се разпространява и не се дава да се знае много за нея. Учениците на Константин и Методий не са превеждали библията от гръцки или латински, а са възстановили древните писания от 1 век, още от времето на Христос, поради което са били много опасни и са избивани.
Библия без редакции Рим и Византия не са допускали, и до днес не се разрешава. Борбата за тази азбука е вековна, хилядолетна.
Това е нашето съкровище - нашата Божествена Азбука и нашия Божествен най- древен език.
Тази борба е хилядолетна. Длъжни сме да пазим АЗБУКАТА на азбуките, да я търсим да я ползваме, да я възстановяваме.
Истината никога не умира. Тя е вечна.
Във всичките 7777 беседи няма нито една дума за глаголица.
Но сме открили над 72 беседи в които се говори за бохарската буква Д, 38 беседи за буква Л. И двете трябва да се пишат с връх.
Няма буква от Бохарицата/ Кирилица за която Учителя да не е говорил.
Константин Преславски и Йоан Екзарх - двама византийски подкупени предатели НАЛАГАТ, макар и за кратко, глаголицата, докато Симеон води войни, но не успяват да унищожат истинската азбука.
,,Българите ще върнат цялото човечество в Рая'' Учителя
,, За да отидете на небето трябва да знаете езика на ангелите. Ако не ви разбират, как ще ви пуснат там?'' Учителя
,,В бъдеще целият свят ще говори български.'' Учителя
,, Словото, беседите да не се превеждат, другите народи ще научат български и ще ги четат в оригинал.'' Учителя
От всички молитви които е дал Учителя само една е на латински. Всички останали са на български.
,, Българи има и в Англия и в Америка и в Германия, има ги по целия свят.''
Учителя
,,Българите имат мисия. И 300 000 да останат ще изпълнят това, което Бог иска от тях.''
Учителя
Днес по света официално живеят над 400 млн. българи, а неофициално с българска кръв са може би над милиард. Само Бог знае.
,, Българският език е най-древният окултен език а българите са най-древният окултен народ на земята.''
Учителя
Коментар на Kostadin Kamburov :
Българският език е автохтонен, тоест това е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки, още преди хиляди години, като пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България.
Никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното. Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и Българският език, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова "взаимовръзка", действително е много вероятна. Българският език е прецедент в езикоеволюцията, през историята на човечеството, защото е грандиозна по рода си, езикова, лингвистична, и каузална революция!
Наистина, може ли, да се направи заключението, че древните българите са сторили едно от най-големите възможни чудеса на земята?
Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ - неговия език!
Историческите източници, надписите, археологическите артефакти - всичкото това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!
.
- от /Ивелина Станчева/

четвъртък, 2 юли 2026 г.

КАКВО РАЗКРИВА ДУХЪТ

 


КАКВО РАЗКРИВА ДУХЪТ
От много дълго време не се опитвам да предавам нещо на някого, да обяснявам, да предъвквам, да давам много ненужна информация. Знам как работи това. Не може да го набутате и човек ще може да вземе само това, което може да побере. Затова давам знание за тези, които могат да го поемат. Останалите ще се отблъснат от прозрачната бариера и ще полетят по-нататък.
Няма успяващи и неуспяващи, има Време, което е дошло или още не е дошло. Когато у човек се развие виждането за по-висшите му структури до необходимата степен, когато започне да разглежда причинно-следствения си план, например, той лесно може да познае миналите си въплъщения. Той просто затваря очи и отива в правилната точка в миналото. Докато няма достъп до там, няма да можете да видите минали животи. И ако се развиете до нивото на Висшия Аз, тоест вашата личност осъзнае себе си на това ниво, тогава пред вас ще се отвори много по-голям пласт съзнание.
Кой отваря всичко това? Духът. Той вижда вашата готовност и ви дава възможност да се разширите до по-високи граници. Това се прави с някаква цел, задача, за благото на всички хора, а не за вашия личен интерес. И да се опитвате външно някакви Учители да ви отварят чакрите е напълно безполезно и дори вредно. Само Духът може да отвори ясновиждането, например, ако сметне за необходимо.
Точно сега все още срещам фразата в публикациите: Време е да се събудите. Ако това означава, че е време звездните съзнания да се събудят и да придобият своята енергия, тогава да. А ако е да се събудите от съня и най-накрая да видите, че се пренасяме в друго измерение, вече е КЪСНО. Всеки вече е направил своя избор. Безполезно е да ги учите, да ги влачите със себе си, да им отваряте очите. И всеки Учител трябва да е наясно с това. Не всеки осъзнава.
Реалността сега е следната: всеки на мястото си претърпява планетарен обрат. Можем да кажем, че без външна помощ, едно към едно с вашия Дух. И ние се уповаваме само на него, да ни преведи по острието на меча.
Людмила Румянцева
Превод: Стелиян Рашков
Изкуство: 'Дух' от Mark Henson

Който развие придобития идеализъм в себе си, ще има любов към човешкия род.

 

Който развие придобития идеализъм в себе си, ще има любов към човешкия род. Можете да проповядвате колкото си искате от амвоните и да казвате на хората, че трябва да се обичат взаимно — това обаче е като да проповядваш на печка. И най-сладкодумните увещания няма да убедят печката да затопли стаята. Тя чудесно ще затопли стаята, ако я напълните с въглища — няма да има нужда да я поучавате, че е нейно задължение да сгрее стаята.

По същия начин можете да продължите да проповядвате на хората — любов, любов, любов — но това са кухи проповеди, празни приказки. По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен живот ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.

Рудолф Щайнер, с.съч. 193

можете да ме четете и в Телеграм:
https://t.me/misleshtchovek 

Принцеса Даяна – жената, която промени представата за състрадание.

 


Принцеса Даяна – жената, която промени представата за състрадание. На 1 юли тя би навършила 65 години
На 1 юли светът си спомни за една от най-обичаните личности на XX век – принцеса Даяна. Ако беше жива, принцесата на Уелс щеше да навърши 65 години. Повече от четвърт век след трагичната ѝ смърт името ѝ продължава да се свързва не само с британската монархия, но и със състраданието, смелостта и желанието да помага на хората.
Родена като Даяна Франсис Спенсър на 1 юли 1961 г. в близост до Сандрингам, Англия, тя израства в аристократично семейство. Родителите ѝ се разделят, когато е още дете – преживяване, за което по-късно признава, че е оставило дълбок отпечатък върху живота ѝ.
Макар никога да не се отличава с академични успехи, младата Даяна проявява талант към музиката, танците и работата с деца. След завършване на образованието си се премества в Лондон, където работи като помощник-възпитател в детска градина – далеч от светлината на прожекторите, които скоро ще променят живота ѝ завинаги.
Любовната история, която се превърна в световна сензация
Даяна се запознава с принц Чарлз през 1977 година. Няколко години по-късно двамата започват връзка, а през февруари 1981 г. обявяват годежа си. Пръстенът със синия сапфир, който Чарлз ѝ подарява, се превръща в едно от най-разпознаваемите бижута в света.
На 29 юли 1981 г. двамата сключват брак в катедралата „Свети Павел“ в Лондон. Церемонията е наблюдавана от стотици милиони зрители по света и остава в историята като една от най-гледаните кралски сватби.
По-късно Даяна признава, че едва 19-годишна е вярвала, че любовта и подкрепата на бъдещия ѝ съпруг ще бъдат достатъчни, за да се справи с огромната промяна в живота си.
Живот зад стените на двореца
Приказката обаче бързо започва да губи блясъка си. Огромният медиен интерес, строгите правила в кралското семейство и напрежението в брака постепенно оказват сериозно влияние върху психическото ѝ състояние.
В интервюто си за BBC през 1995 година принцеса Даяна говори открито за преживяната следродилна депресия, булимията и чувството на самота – теми, които по онова време рядко се обсъждат публично. С откровеността си тя допринася за това разговорът за психичното здраве да стане по-видим и по-малко стигматизиран.
По думите ѝ булимията е била „симптом на случващото се“, а не причината за проблемите в живота ѝ – важно разграничение, което и днес остава актуално при разбирането на хранителните разстройства.
Най-важната ѝ роля – тази на майка
Най-голямата радост в живота си Даяна открива в майчинството. През 1982 г. се ражда принц Уилям, а две години по-късно – принц Хари.
Въпреки ограниченията на кралския протокол тя се стреми да осигури на синовете си възможно най-нормално детство. Води ги в увеселителни паркове, ресторанти за бързо хранене и на различни обществени места, за да ги запознае с живота извън стените на двореца.
И двамата принцове по-късно нееднократно признават, че именно майка им ги е научила да проявяват съпричастност към хората и да виждат света отвъд кралските привилегии.
Принцесата, която докосваше хората без страх
Истинската промяна, която Даяна оставя след себе си, е свързана с хуманитарната ѝ дейност.
Тя посещава болници, приюти за бездомни, центрове за лечение на хора с HIV/СПИН и десетки благотворителни организации. В период, когато страхът и предразсъдъците към заболяването са широко разпространени, Даяна публично се ръкува с пациенти без предпазни ръкавици, показвайки, че човешкият контакт не представлява риск за предаване на вируса. Жестът се превръща в символ на състрадание и помага за промяна на обществените нагласи.
Тя се включва активно и в международната кампания срещу противопехотните мини, посещавайки райони в Ангола, където хиляди цивилни продължават да страдат от последиците на войните.
Именно заради тази близост до хората медиите започват да я наричат „народната принцеса“ – определение, което остава свързано с името ѝ и до днес.
Разводът и новото начало
През 1992 година официално е обявена раздялата между Даяна и Чарлз, а разводът е финализиран четири години по-късно.
След него тя запазва титлата „принцеса на Уелс“, но вече не носи обръщението „Нейно кралско височество“. Вместо да се оттегли от обществения живот, Даяна насочва още повече усилия към благотворителните си каузи и продължава да бъде една от най-разпознаваемите жени в света.
Трагедията, която разтърси света
На 31 август 1997 година автомобилът, в който пътуват принцеса Даяна, Доди Файед и шофьорът Анри Пол, катастрофира в тунела „Пон дьо л'Алма“ в Париж.
Доди Файед и шофьорът загиват на място. Даяна е откарана в болница, но няколко часа по-късно умира вследствие на тежките си травми. Тя е едва на 36 години.
Разследването на френските и британските власти по-късно стига до заключението, че катастрофата е причинена от комбинация от прекомерна скорост и факта, че шофьорът е бил под въздействието на алкохол, като преследването от папараци също е било част от обстоятелствата около инцидента.
Новината предизвиква безпрецедентна вълна от скръб по света. Милиони хора оставят цветя пред двореца Кенсингтън, а погребението ѝ е наблюдавано от огромна международна телевизионна аудитория.
Един от най-запомнящите се моменти остава, когато 15-годишният принц Уилям и 12-годишният принц Хари вървят зад ковчега на своята майка, докато в Уестминстърското абатство Елтън Джон изпълнява специалната версия на „Candle in the Wind“, посветена на нея.
Наследството на една необикновена жена
Повече от две десетилетия след смъртта си принцеса Даяна остава символ на човечност, съпричастност и смелост да говориш открито за личните си трудности.
Тя не беше безгрешна и никога не твърдеше, че е такава. Именно това я направи толкова близка до хората. Зад кралската титла стоеше човек, който разбираше болката на другите и използваше влиянието си, за да привлича внимание към каузи, които мнозина тогава предпочитаха да пренебрегват.
Затова и днес принцеса Даяна продължава да бъде запомнена не само като член на британското кралско семейство, а като жена, която показа, че истинското благородство се измерва със състраданието към другите.