Пети дом традиционно се асоциира с деца и творчество. Но “децата” в пети дом не са задължително нашите биологични деца не са представени тук в контекста на нашата способност да бъдем родители, а като онези физически творения, върху които проецираме вътрешните си образи за безсмъртие и особеност. Пети дом би могъл по-подходящо да бъде наречен дом на вътрешното дете, понеже е архетипният образ на божественото дете, скрит зад чувството за особеност, свързвано със Слънцето, естествения управител на пети дом, и зад подтика да “играем” и непринудено да изразяваме откритите си детски сърца. Поради това пети дом е също така “религиозен” както девети, а може би и още повече, доколкото търсенето на смисъл, отразявано от девети дом, е доста интелектуално по природа, докато изживяването на вътрешна божественост, с което по пети дом се сблъскваме както при децата си, така и в нашите творчески усилия, е пряко, непосредствено и неопровержимо.
Божественото дете, с което се срещаме, когато Нептун е в пети дом, е детето Христос, детето Митра, небесната рожба и изворът на нашето избавление. Творческото изразяване става средство за спасение, защото чрез него ние напускаме мрака на материалния свят и се съединяваме с източника на живота. Следването на този творчески дух обаче може да ни тласне към страдание, понеже творческата способност на Нептун в пети дом води след себе си мъчителните видения на романтичните поети. Творецът трябва да страда за творението си и бива спасен от него; все пак творецът е също говорител на божественото и играе ролята на обществен спасител. Не бива да сме изненадани да срещнем Нептун в пети дом в картите на поети като Е.Т.А.Хофман, за когото творческото изразяване не е нищо друго освен изразяването на самия Бог, или като Френсис Скот Фицджералд, чийто роман “Великият Гетсби” е на практика интерпретация на Нептун в пети дом под формата на роман. Тоталното потапяне в царството на въображението води до сливане с божеството; изплуването на повърхността на обичайния живот е изгонване от Рая и е вид смърт.
Пети дом е познат също като дом на любовта. Любовта, описвана от пети дом, обаче е отражение на Слънцето като даващо живот и не е точно сексуална, нито е връзка между равни. Слънчевата любов е безкрайно сияние, което се излива към хора и предмети, както самото Слънце свети върху Земята. Нашите “любовни афери” по пети дом в действителност не касаят другите хора като индивиди. Ние се впускаме в тях, за да изпитаме обичта си към онези, които се въртят около нас, както Земята се върти около Слънцето. Разпознавайки способността си да обичаме, ние съзираме онова, което е богоподобно в самите нас. Нептун в пети дом призовава любовта на трубадурите, за които възлюбената е огледало, а преживяването на страстта е път към съединение с неизречимото. Любовникът сам по себе си е почти без значение. Ебертин, описвайки Нептун в пети дом, споменава “любов към красотата и изкуството ... разточителство, себевъзхваляване, погрешно насочена страст, съблазняване” (Ебертин, “Съчетаване на звездните влияния”, стр.51). Едва ли е изненадващо, че страстта на Нептун би могла да е “погрешно насочена”, щом другият е просто едно огледало, в което индивидът вижда безсмъртието на своята собствена душа. С такава дълбока идеализация на любовта е вероятно човек да покаже известна липса на придирчивост в своите избори. Нептун в пети дом може да е влюбен изцяло в това да бъде влюбен. Все пак любовта и страданието могат да съществуват редом, тъй като чрез преживяването на любов ние, страдащите, биваме спасени и предлагаме спасение на другите страдащи. Нептун в пети дом понякога е свързан с любовната измама, все едно дали като извършител или като жертва. Това също не е изненадващо, то се дължи на извънредната идеализация и тенденцията към разочарования, която Нептун носи на романтичните срещи.
Планетите в пети дом описват какъв тип неща сме най-естествено склонни да сътворяваме; изживяването на божественост по планета в пети дом ще се изрази във формата на божеството, с което се срещаме. Най-характерните Нептунови творби са онези, които ни свързват с океана като източник на живот. Нептун в пети дом може, ако е достатъчно сдържан, да допринесе за артистичен талант, най-добре изразен чрез средствата на музиката, поезията и драмата. Доколкото нашите деца са също наши творения, е възможно да въведем Нептуновата митология на жертва-спасител в областта на потомството ни. Това може да създаде множество трудности, тъй като децата не са просто продължения на слънчевата ни творческа мощ, а са индивиди със свои собствени права, със Слънце и с пети дом в техните собствени рождени карти. С Нептун в пети дом е възможно да идеализираме децата си до такава степен, че да не можем да различаваме тяхната независима реалност. Тогава може би истински ще страдаме, тъй като детето вероятно по един или друг начин ще се противопоставя на това заличаване на неговата самоличност. Много индивиди с Нептун в пети дом виждат в децата си светлината на своята собствена потенциална божественост, навличат си евентуалната съпротива на своите деца и в резултат се чувстват измъчени и пожертвани. Нептун в пети дом може да възприема и самото родителство като мъченичество – доказателство за любяща саможертва. Или пък може да се опитва да играе роля на спасител спрямо дете, което възприема като безпомощно и уязвимо. Все пак родител с Нептун в пети дом може тайно да се стреми към спасение чрез любовта и зависимостта на детето.
Нептуновите теми за саможертва и страдание могат да приемат и други форми по отношение на поколението. Понеже неохотата на Нептун да поставя граници може да доведе до дъбока неосъзнатост в любовните афери, “случайна” бременност - дори в тази съвременна епоха на достъпни контрацептиви - не е рядко явление. Нептун в пети дом понякога може да бъде свързан с нещастно преживяване на аборт като резултат от този вид неосъзнатост. Понякога “случайната” бременност представлява инстинктивно средство за обвързване на партньор от страх да не бъде изгубен; и брак, построен на такава основа, може от самото начало да бъде изпълнен с усещане за клопка, плен и мъчение и за двамата съпрузи. Детето, родено от такъв съюз, може да вярва, както децата обикновено правят, че то е виновно за всяко последващо нещастие и фрустрация на родителите, и може да реагира, като стане бреме, гарантиращо превръщането на родителя в мъченик. Или пък родителите може в крайна сметка да се разделят и, ако последва обичайната настървена битка за родителските права, Нептун в пети дом би могъл да се почувства дълбоко пожертван – било поради тегобата да стане самотен родител или заради отнетото му дете. В тези ситуации не печели никой. Неудачно е да се търси виновник в подобни случаи, доколкото отчаяната нужда на Нептун да постигне сливане обикновено не се разпознава от младеж, увлечен в борба с очевидно голяма страст. Все пак би било полезно под Нептуновата склонност да се подчини на мистериозна “карма” да се съзре един модел, изграден върху несъзнавани избори и копнежи, представляващи в основата си самия индивид.
Нептун в пети дом понякога може да се свърже с неприятно детство или с физически или психически инвалидизирано или болнаво дете. В тези случаи не бива да се “обвинява” Нептун. Такива нещастни ситуации възникват и когато няма планета или няма явно благотворна планета като Юпитер в пети дом. Заключението, предложено от астрологическите доказателства е, че Нептун не показва обремененост с болно или инвалидизирано дете; касае се за изживяване на особен вид страдание, което родителят е предразположен да претърпи. Понеже всички ние сме различни, отговаряме по различни начини на този тип житейско предизвикателство. Някои родители се гневят, други се примиряват; някои бързат да настанят детето в социално заведение, докато други държат детето постоянно вкъщи, дори когато други по-здрави деца страдат от това решение. Тъй като никой не може напълно да прецени положението на другиго, никой не може да реши вместо другиго кой от множество избори е “правилен”. За Нептун дълбокото чувство за вина и копнежът към спасение чрез страдание може да посочат за “правилен” избор пътя на мъченичеството. Нептун в пети дом, когато бъде свързан с предизвикателството да се отглежда инвалидизирано дете, обрисува митичния фон на печал и спасение, който по-скоро родителят отколкото детето е вероятно да носи в себе си. Състрадание и отваряне на сърцето биха могли да бъдат наградите за това преживяване. Също така е възможно да бъде задълбочено чувството за религиозна или духовна осъзнатост. Възможно е също склонността на мъченика да пожертва себе си, страдайки заради детето си, да му осигури един ден пропуск за Рая. Осъзнатостта на собствените чувства е изключително важна – не на последно място заради детето. В случая на онези, които отчаяно копнеят за деца, но не могат да ги имат, е възможно да се окажат ценни някои честно поставени въпроси по повод отчаянието. Ако Нептун в пети дом възприема децата като средство за спасение, то неспособността да бъдат раждани може наистина да изглежда доживотна присъда на изгнание от Рая. Това може и да не бъде така, когато желанието за деца е свързано с по-малко глобални нужди, които биха могли частично, ако не изцяло, да бъдат задоволени с други средства. Самосъжалението в такива случаи не би било най-конструктивното изражение на Нептун в пети дом. Нещо по-мъдро в недрата на индивида може би се стреми да изрази копнежите за спасение на Нептун посредством друг, нетелесен вид дете.
Когато Нептун е в пети дом, важни са творческите отдушници, понеже реални хора като любовници и потомство не са в състояние да носят митичните идеализации на Нептун без евентуално да паднат от своите пиедестали. Нептуновото състрадание и чувствителност може да отразяват дарба за взаимодействие с деца, и то не само със своите собствени. Но в крайна сметка най-благотворният израз на планетата в естествения дом на Слънцето е чрез онези творчески средства, които предлагат непосредствено преживяване на мистерията, заровена в недрата на чувството за “Аз”. “Деца”, “спекулации” и “любовни афери” изглеждат по-лесни, поне първоначално, защото се инстинктивни и не изискват размисъл. Творческата работа изисква дисциплината на Сатурн и самоопределението на Слънцето, на които Нептун се противопоставя. Все пак, по един парадоксален начин, именно чрез творческо усилие може да бъде осъществен блянът на Нептун за спасение, поне отчасти, посредством откритието на божественото дете отвътре.
Божественото дете, с което се срещаме, когато Нептун е в пети дом, е детето Христос, детето Митра, небесната рожба и изворът на нашето избавление. Творческото изразяване става средство за спасение, защото чрез него ние напускаме мрака на материалния свят и се съединяваме с източника на живота. Следването на този творчески дух обаче може да ни тласне към страдание, понеже творческата способност на Нептун в пети дом води след себе си мъчителните видения на романтичните поети. Творецът трябва да страда за творението си и бива спасен от него; все пак творецът е също говорител на божественото и играе ролята на обществен спасител. Не бива да сме изненадани да срещнем Нептун в пети дом в картите на поети като Е.Т.А.Хофман, за когото творческото изразяване не е нищо друго освен изразяването на самия Бог, или като Френсис Скот Фицджералд, чийто роман “Великият Гетсби” е на практика интерпретация на Нептун в пети дом под формата на роман. Тоталното потапяне в царството на въображението води до сливане с божеството; изплуването на повърхността на обичайния живот е изгонване от Рая и е вид смърт.
Пети дом е познат също като дом на любовта. Любовта, описвана от пети дом, обаче е отражение на Слънцето като даващо живот и не е точно сексуална, нито е връзка между равни. Слънчевата любов е безкрайно сияние, което се излива към хора и предмети, както самото Слънце свети върху Земята. Нашите “любовни афери” по пети дом в действителност не касаят другите хора като индивиди. Ние се впускаме в тях, за да изпитаме обичта си към онези, които се въртят около нас, както Земята се върти около Слънцето. Разпознавайки способността си да обичаме, ние съзираме онова, което е богоподобно в самите нас. Нептун в пети дом призовава любовта на трубадурите, за които възлюбената е огледало, а преживяването на страстта е път към съединение с неизречимото. Любовникът сам по себе си е почти без значение. Ебертин, описвайки Нептун в пети дом, споменава “любов към красотата и изкуството ... разточителство, себевъзхваляване, погрешно насочена страст, съблазняване” (Ебертин, “Съчетаване на звездните влияния”, стр.51). Едва ли е изненадващо, че страстта на Нептун би могла да е “погрешно насочена”, щом другият е просто едно огледало, в което индивидът вижда безсмъртието на своята собствена душа. С такава дълбока идеализация на любовта е вероятно човек да покаже известна липса на придирчивост в своите избори. Нептун в пети дом може да е влюбен изцяло в това да бъде влюбен. Все пак любовта и страданието могат да съществуват редом, тъй като чрез преживяването на любов ние, страдащите, биваме спасени и предлагаме спасение на другите страдащи. Нептун в пети дом понякога е свързан с любовната измама, все едно дали като извършител или като жертва. Това също не е изненадващо, то се дължи на извънредната идеализация и тенденцията към разочарования, която Нептун носи на романтичните срещи.
Планетите в пети дом описват какъв тип неща сме най-естествено склонни да сътворяваме; изживяването на божественост по планета в пети дом ще се изрази във формата на божеството, с което се срещаме. Най-характерните Нептунови творби са онези, които ни свързват с океана като източник на живот. Нептун в пети дом може, ако е достатъчно сдържан, да допринесе за артистичен талант, най-добре изразен чрез средствата на музиката, поезията и драмата. Доколкото нашите деца са също наши творения, е възможно да въведем Нептуновата митология на жертва-спасител в областта на потомството ни. Това може да създаде множество трудности, тъй като децата не са просто продължения на слънчевата ни творческа мощ, а са индивиди със свои собствени права, със Слънце и с пети дом в техните собствени рождени карти. С Нептун в пети дом е възможно да идеализираме децата си до такава степен, че да не можем да различаваме тяхната независима реалност. Тогава може би истински ще страдаме, тъй като детето вероятно по един или друг начин ще се противопоставя на това заличаване на неговата самоличност. Много индивиди с Нептун в пети дом виждат в децата си светлината на своята собствена потенциална божественост, навличат си евентуалната съпротива на своите деца и в резултат се чувстват измъчени и пожертвани. Нептун в пети дом може да възприема и самото родителство като мъченичество – доказателство за любяща саможертва. Или пък може да се опитва да играе роля на спасител спрямо дете, което възприема като безпомощно и уязвимо. Все пак родител с Нептун в пети дом може тайно да се стреми към спасение чрез любовта и зависимостта на детето.
Нептуновите теми за саможертва и страдание могат да приемат и други форми по отношение на поколението. Понеже неохотата на Нептун да поставя граници може да доведе до дъбока неосъзнатост в любовните афери, “случайна” бременност - дори в тази съвременна епоха на достъпни контрацептиви - не е рядко явление. Нептун в пети дом понякога може да бъде свързан с нещастно преживяване на аборт като резултат от този вид неосъзнатост. Понякога “случайната” бременност представлява инстинктивно средство за обвързване на партньор от страх да не бъде изгубен; и брак, построен на такава основа, може от самото начало да бъде изпълнен с усещане за клопка, плен и мъчение и за двамата съпрузи. Детето, родено от такъв съюз, може да вярва, както децата обикновено правят, че то е виновно за всяко последващо нещастие и фрустрация на родителите, и може да реагира, като стане бреме, гарантиращо превръщането на родителя в мъченик. Или пък родителите може в крайна сметка да се разделят и, ако последва обичайната настървена битка за родителските права, Нептун в пети дом би могъл да се почувства дълбоко пожертван – било поради тегобата да стане самотен родител или заради отнетото му дете. В тези ситуации не печели никой. Неудачно е да се търси виновник в подобни случаи, доколкото отчаяната нужда на Нептун да постигне сливане обикновено не се разпознава от младеж, увлечен в борба с очевидно голяма страст. Все пак би било полезно под Нептуновата склонност да се подчини на мистериозна “карма” да се съзре един модел, изграден върху несъзнавани избори и копнежи, представляващи в основата си самия индивид.
Нептун в пети дом понякога може да се свърже с неприятно детство или с физически или психически инвалидизирано или болнаво дете. В тези случаи не бива да се “обвинява” Нептун. Такива нещастни ситуации възникват и когато няма планета или няма явно благотворна планета като Юпитер в пети дом. Заключението, предложено от астрологическите доказателства е, че Нептун не показва обремененост с болно или инвалидизирано дете; касае се за изживяване на особен вид страдание, което родителят е предразположен да претърпи. Понеже всички ние сме различни, отговаряме по различни начини на този тип житейско предизвикателство. Някои родители се гневят, други се примиряват; някои бързат да настанят детето в социално заведение, докато други държат детето постоянно вкъщи, дори когато други по-здрави деца страдат от това решение. Тъй като никой не може напълно да прецени положението на другиго, никой не може да реши вместо другиго кой от множество избори е “правилен”. За Нептун дълбокото чувство за вина и копнежът към спасение чрез страдание може да посочат за “правилен” избор пътя на мъченичеството. Нептун в пети дом, когато бъде свързан с предизвикателството да се отглежда инвалидизирано дете, обрисува митичния фон на печал и спасение, който по-скоро родителят отколкото детето е вероятно да носи в себе си. Състрадание и отваряне на сърцето биха могли да бъдат наградите за това преживяване. Също така е възможно да бъде задълбочено чувството за религиозна или духовна осъзнатост. Възможно е също склонността на мъченика да пожертва себе си, страдайки заради детето си, да му осигури един ден пропуск за Рая. Осъзнатостта на собствените чувства е изключително важна – не на последно място заради детето. В случая на онези, които отчаяно копнеят за деца, но не могат да ги имат, е възможно да се окажат ценни някои честно поставени въпроси по повод отчаянието. Ако Нептун в пети дом възприема децата като средство за спасение, то неспособността да бъдат раждани може наистина да изглежда доживотна присъда на изгнание от Рая. Това може и да не бъде така, когато желанието за деца е свързано с по-малко глобални нужди, които биха могли частично, ако не изцяло, да бъдат задоволени с други средства. Самосъжалението в такива случаи не би било най-конструктивното изражение на Нептун в пети дом. Нещо по-мъдро в недрата на индивида може би се стреми да изрази копнежите за спасение на Нептун посредством друг, нетелесен вид дете.
Когато Нептун е в пети дом, важни са творческите отдушници, понеже реални хора като любовници и потомство не са в състояние да носят митичните идеализации на Нептун без евентуално да паднат от своите пиедестали. Нептуновото състрадание и чувствителност може да отразяват дарба за взаимодействие с деца, и то не само със своите собствени. Но в крайна сметка най-благотворният израз на планетата в естествения дом на Слънцето е чрез онези творчески средства, които предлагат непосредствено преживяване на мистерията, заровена в недрата на чувството за “Аз”. “Деца”, “спекулации” и “любовни афери” изглеждат по-лесни, поне първоначално, защото се инстинктивни и не изискват размисъл. Творческата работа изисква дисциплината на Сатурн и самоопределението на Слънцето, на които Нептун се противопоставя. Все пак, по един парадоксален начин, именно чрез творческо усилие може да бъде осъществен блянът на Нептун за спасение, поне отчасти, посредством откритието на божественото дете отвътре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар