Трети дом обикновено се свързва с образование, общуване и говор. Той представлява светът на ума, и по-специално този аспект на ума, който гледа навън към обкръжението и иска да узнае имената на мириадите неща, с които се сблъсква. Трети дом отразява способностите за възприятие, категоризация и изразяване и нуждата на индивида да придобива знания за света и неговите съставни части като средство за справяне с живота. Как разбираме света около нас и как формулираме нашия опит за този свят показва този дом. Така нашите опитности в ранните ученически години и взаимодействието с връстниците ни оформят понятията ни за действителността и оцветяват нашите умствени нагласи в зрелостта.
Ние искаме да растем и да изследваме. Сродни на това са развитието на езика и способността да комуникираме и да наименуваме нещата.... Много психолози твърдят, че истинско чувство за индивидуалност не се развива, докато не бъде научен език. (Хауърд Саспортас, “Дванадесетте дома”, Лондон, Аквариан Прес, 1985, стр.48-49)
Езикът и способността да разпознаваме едно нещо като него самото и като нищо друго принадлежат към умението ни да формираме идеи за живота. Идеите, не по-малко от сетивните опитности, ни определят като хора, различни от другите. В трети дом имаме идея за “стол”, която съществува независимо от всеки физически сблъсък с който и да е стол и ни позволява да разпознаваме столовете, когато ги видим. Както наименуваме и категоризираме обектите, така наименуваме и категоризираме и човешките същества, започвайки със себе си. Човек е различен от останалите, защото има своите собствени мисли и идеи, и колкото по-голяма е диференциацията на идеите му, толкова по-ясни очертания той придобива като индивидуалност.
За някои хора удоволствието да формулират идея и належащата нужда да сторят това като средство да утвърдят индивидуалността често натежава над важността на физическите и емоционалните изживявания, предизвикали тази идея. Еднакво спешно е желанието за споделяне на идеята като средство за измерване на собствената реалност спрямо тази на другите. Така трети дом обезпечава една отделна функция, понеже веднъж създадена, изговорена или написана, идеята принадлежи безвъзвратно на личността и се превръща в израз на нейната идентичност. В този смисъл Меркурий, естественият управител на този дом, е също толкова противоположен на Нептуновия копнеж колкото такива по-очевидно егоцентрични планети като Марс и Сатурн. Една от най-мощно трансформативните съставни части на психотерапията е формулирането и произнасянето на вътрешните преживявания, защото това освобождава индивида от тайнствения резервоар на утробата, където всичко е загатнато и неопределено, и позволява на светлината на отделната идентичност да заструи през вълшебното средство на словото.
Смътната нечленоразделност, така често показвана от Нептун в трети дом, често пъти зле тълкувана от учителите като липса на интелигентност или като слаба концентрация, може да бъде разбирана като мощно, при все несъзнавано, усилие да се предотврати разграничаването, пораждано от думите и идеите. Една от най-типичните динамики на Нептун в трети дом е разсеяната уклончивост. Индивидът помни само онези неща, които няма да разрушат копнежа за сливане, и не му се ще да казва каквото и да било, което може да породи несъгласие или дистанциране. Понякога този механизъм може да прерасне в открито двуличие; Нептун в трети дом може да отразява елегантен и хроничен лъжец, въпреки че той не лъже в пресметливия смисъл и целта му не е да навреди другиму. Нептуновата нечестност е по-скоро самоизмамлива (ако се преструвам, че го няма, може и да изчезне) и мотивът й е да избегне противопоставяне. Така всичко минава под общия чадър на “Мразя да наранявам чувствата на другите” или, еднакво често – “Наистина не съм много умен, така че бихте ли мислили и говорили вместо мен, моля?”
Един по-творчески аспект на тази динамика е Нептуновото предразположение да “мисли картинно”. Емоционалната, съставена от тонове и образи, памет преобладава над връзката на идеи и понятия. Нептуновите дарби в трети дом могат да се простират от фотографска памет до значителен талант за поезия, белетристика и рисуване. Нещата от външния свят нямат имена или понятия, те имат вибрационни тонове, цветове и форми и биват запомняни по-скоро заради тяхната универсалност отколкото заради личната им приложимост. Вместо да си служи с идеи за определяне на различията между себе си и другите, Нептун в трети дом използва образи, за да подчертае приликите и да доведе до споделяне на чувства. Но индивидът с Нептун в трети дом би могъл да бъде преднамерено неясен и често да извинява с рефрена “Нищо не мога да направя” своята явна неспособност, по-точно своя несъзнателен отказ, да мисли ясно и да говори честно. Нептун в трети дом би могъл да се крие зад маска на очевидна неспособност да разбира. Но никоя планета в трети дом или в който и да е друг дом не показва коефициент на интелигентност или липсата му. Тя само очертава подхода на индивида към формулиране и изразяване на идеи за живота. Нептуновият подход, поради нежеланието му да въплътява, както в тела, така и в слова, може да бъде да се въздържа от мислене въобще. Един е слаб ученик, на другиго липсва концентрация, трети е дислексик. Четвърти пък формулира неясна идеология за вредите от интелекта и обсипва с презрение онези, които ценят яснотата. Пети изглежда толкова впечатлителен, че първата идея, която му хрумва в четвъртък зависи от онзи, с когото последен е разговарял в сряда. Всичко това са Нептунови димни завеси.
Вълшебният компонент, който може да отключи чудесните способности на Нептун в трети дом за създаване на образи по един жизнеутвърждаващ начин, е Меркуриевата яснота. Без него Нептуновият копнеж може да подкопае общуването с другите, включително способностите за учене и за говорене. Без яснота човек е едновременно прелъстен и прелъстителен и диалогът между него и другите е рядко честен. Нептун е особено талантлив да загатва и да подразбира. Това е рядка творческа дарба за писател. Подразбиранията обаче, ако бъдат зле разбрани от другия, могат да наранят дълбоко и даже жестоко, макар да бъдат отречени и отхвърлени на следващия ден. Нептун в трети дом може да се чувства жертва на чуждото неразбиране. Все пак чуждият гняв обикновено извира от раните от невидими стрелички, които Нептун несъзнателно е изстрелял. Ако не може да каже какво чувства и мисли, човек не може да очаква да бъде разбран. Изолацията и самотата са обичайните резултати от тази преднамерена нечленоразделност. Тогава остава чакането на спасителя, който може да разбира без думи. Все пак индивидът с Нептун в трети дом, който полага усилия да се изрази на разбираем за другите език, би могъл повече от всеки друг да бъде личност
. . . с особено темпераментна чувствителност, оформена от неговите /или нейните/ собствени изживявания и действия, както и от наблюдението и осъзнаването на света. Той /или тя/ притежава специфичен талант, който позволява изразяване на човешка емоция във форми, доставящи удоволствие на останалите. Тази дарба е така мистериозна, че произходът й се счита за божествен. Каквото той /или тя/ създава, бива разпознавано като Красота и Истина, и каквото той /или тя/ дава на своите слушатели, е чувство за принадлежност към човешкия опит, което, дори да е крайно мъчително, носи дълбоко личностно осъществяване. (Елизабет Хенри, “Орфей и неговата лира”, Бристол: Бристол класикъл прес, 1992, стр.26)
следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар