Четвъртият дом традиционно се асоциира с корените, дома и семейната среда. До известна степен е спорно дали този дом представлява преживяването на бащата или майката. Не бих желала тук да се занимавам с този спор; на други места той е достатъчно разискван и последващата интерпретация отразява собствената ми гледна точка за това, че четвърти дом е територията на бащата, личния и вероятно още по-важния – архетипния. Бащата, пречупен през лещата на мита, въплъщава царството на духа, невидимия прародител, който управлява в небесата и продължава да се грижи за своите деца, даже когато те не знаят за това. Този духовен баща е повтарящ се мотив в легендите и митовете на всяка култура. Той се съвкупява със смъртни жени и поражда раса от герои, осъществяващи божествената воля на земята. Неговата невидимост и удостояването на потомството му с чувство на съдбовност се съчетават, придавайки тайнственост на областта на четвърти дом, където трябва да бъде потърсено всичко скрито. Архетипният баща дава вечната искра на божествения живот, която одухотворява тялото отвътре. В отделния индивидуален живот това изживяване на по-скоро духовен отколкото телесен източник би могло да бъде свързано повече с майката, ако в детството възникнат изключителни обстоятелства. Но обикновено ние изпитваме интимна телесна връзка с майката, защото сме родени от нейното тяло, докато бащината физическа отдалеченост му придава качество на непознаваемост. Това е тази непознаваемост, която е отразена в архетипния образ на скрития родоначалник, въплъщаващ върховния смисъл на житейското пътуване.
Чувството за “мен в това”, породено от IC и четвърти дом, придава вътрешно единство на всички мисли, чувства, възприятия и действия. По същия начин, по който сме биологически самоподдържащи се и саморегулиращи се, IC и четвърти дом служат за поддържане на индивидуалните характеристики на Аза в стабилна форма. (Хауърд Саспортас, “Дванадесетте дома”, Лондон, Аквариан Прес, 1985, стр.55)
Когато Нептун е разположен в четвърти дом, мястото на спасение е царството на духовния източник, олицетворен от личния баща. Тъй като ние проецираме образа на спасителя, едновременно страдащ и лекуващ, в дома, обитаван от Нептун, тази жертва-спасител ще проникне в преживяването на бащата и ще оцвети емоционалната нагласа на индивида към него. Действителността сякаш заговорничи с тази проекция, както обикновено прави с родителските сигнификатори в рождената карта, защото често в детството бащата физически отсъства поради раздяла, развод или смърт, имал е необичайно страдание или е психически или физически болен. Така той осигурява отлична кука, на която да се закачи проекцията, и колкото по-близо до IC е Нептун, толкова по-явна изглежда да е куката. Често самият баща е силно нептуниански, с акцент в Риби или в 12-ти дом в рождената карта или с доминантен Нептун вследствие на ъглов съвпад или аспект със Слънце или с Луна. Убягващите, недостъпни качества на Нептун, възприемани в бащата, изглежда да отразяват огледално за индивида изгубената магия на райската градина, дори когато тези чувства са неосъзнати.
Идеализацията играе голяма роля при тези чувства. Съчувствието към жертвата и копнежът за лечебното докосване на спасителя често са мощни елементи в емоционалната връзка с бащата, който може да е обладавал необичайни имагинативни дарби, макар и непризнати или неизразени. Често е налице голяма тъга около изживяването на бащата, понеже той е изглеждал недостъпен или необщителен. Ако човек не признае тези комплексни чувства, може да се създаде съзнателна нагласа на гняв или липса на интерес. Но търсенето на изгубения духовен дом във формата на бащин заместител – често гуру или духовен наставник, може да се превърне в основна мотивация в живота на индивида, без да бъде признавана ролята, която личният баща играе в този стремеж. Това не означава, че търсенето на по-трансцендентна реалност е просто сублимирана любов към бащата. Но ако обичният духовен баща бива издирван в сурогатни форми, ще последва общо Нептуново разочарование. Жена с Нептун в четвърти дом може да се стреми към бащата-спасител във формата на женен или по друг начин недостъпен мъж, недоумявайки защо се появява подобен модел в живота й и пропускайки да разпознае дълбоките си чувства към бащата, когото тя на съзнателно ниво твърди, че не харесва или презира. Мъж с Нептун в четвърти дом може да се опитва да компенсира чрез демонстрация на сила и рационалност своето изживяване на слаб и разочароващ баща. В този случай той би могъл да се чуди защо се чувства изгубен и депресиран въпреки външните си постижения, неуспявайки да разпознае тъгата си по бащата, от когото се счита предаден. Нептуновата идеализация е пълна с мъчителен копнеж. Когато някой с Нептун в четвърти дом отхвърля бащата като маловажен, необичан или неинтересен, то в дъното на това в повечето случаи действат по-дълбоки проблеми.
Усещане за липса на корен може да измъчва онези с Нептун в четвърти дом. Никое място не се чувства като дом; никое село, град или страна не е мястото, към което човек истински принадлежи. Това състояние на божествено недоволство може да създаде скитник, който пътува навсякъде, но не се установява никъде. Мечтата за откриване или създаване на съвършената обстановка може да стане основна цел в живота. Полезно е в този контекст да се разгледа Нептун в четвърти дом в картата на Раджнеш /Ошо/ (вж. глава 7) . Все пак, въпреки че този Нептунов копнеж по царство, което не съществува на земята, може да бъде мъчителен, той може също така да позволи на индивида да избегне онези сковани и силно привързващи идентификации с обкръжението и нацията, пораждащи толкова предразсъдъци и нетърпимост. Най-важното, той би могъл да отвори дверите за едно чувство на свързаност с целия живот без оглед на задължения към семейство, нация или раса. Тъгата на Нептуновата бездомност до голяма степен се облекчава от лунното изживяване на близост с другите, особено с онези, които не са кръвно свързани. Идеализацията на бащата може да бъде изразена като идеализация на семейния живот, който често се оказва разочароващ. Колкото по-големи са очакванията ти към семейството като източник на спасение, толкова по-мъчително е разочарованието, с което може да се наложи да се сблъскаш. Възможно е да изпитваш нужда да намериш семейство от друго естество, родено от дружба и емоционално привличане, където можеш да изпиташ реалността на обикновената човешка подкрепа и привързаност. Макар реалният дом да се намира далеч зад девет планини, домът на всекидневното общуване за Нептун в тази позиция може да бъде достатъчно задоволителен, за да превърне този свят в едно приятно място.
Чувството за “мен в това”, породено от IC и четвърти дом, придава вътрешно единство на всички мисли, чувства, възприятия и действия. По същия начин, по който сме биологически самоподдържащи се и саморегулиращи се, IC и четвърти дом служат за поддържане на индивидуалните характеристики на Аза в стабилна форма. (Хауърд Саспортас, “Дванадесетте дома”, Лондон, Аквариан Прес, 1985, стр.55)
Когато Нептун е разположен в четвърти дом, мястото на спасение е царството на духовния източник, олицетворен от личния баща. Тъй като ние проецираме образа на спасителя, едновременно страдащ и лекуващ, в дома, обитаван от Нептун, тази жертва-спасител ще проникне в преживяването на бащата и ще оцвети емоционалната нагласа на индивида към него. Действителността сякаш заговорничи с тази проекция, както обикновено прави с родителските сигнификатори в рождената карта, защото често в детството бащата физически отсъства поради раздяла, развод или смърт, имал е необичайно страдание или е психически или физически болен. Така той осигурява отлична кука, на която да се закачи проекцията, и колкото по-близо до IC е Нептун, толкова по-явна изглежда да е куката. Често самият баща е силно нептуниански, с акцент в Риби или в 12-ти дом в рождената карта или с доминантен Нептун вследствие на ъглов съвпад или аспект със Слънце или с Луна. Убягващите, недостъпни качества на Нептун, възприемани в бащата, изглежда да отразяват огледално за индивида изгубената магия на райската градина, дори когато тези чувства са неосъзнати.
Идеализацията играе голяма роля при тези чувства. Съчувствието към жертвата и копнежът за лечебното докосване на спасителя често са мощни елементи в емоционалната връзка с бащата, който може да е обладавал необичайни имагинативни дарби, макар и непризнати или неизразени. Често е налице голяма тъга около изживяването на бащата, понеже той е изглеждал недостъпен или необщителен. Ако човек не признае тези комплексни чувства, може да се създаде съзнателна нагласа на гняв или липса на интерес. Но търсенето на изгубения духовен дом във формата на бащин заместител – често гуру или духовен наставник, може да се превърне в основна мотивация в живота на индивида, без да бъде признавана ролята, която личният баща играе в този стремеж. Това не означава, че търсенето на по-трансцендентна реалност е просто сублимирана любов към бащата. Но ако обичният духовен баща бива издирван в сурогатни форми, ще последва общо Нептуново разочарование. Жена с Нептун в четвърти дом може да се стреми към бащата-спасител във формата на женен или по друг начин недостъпен мъж, недоумявайки защо се появява подобен модел в живота й и пропускайки да разпознае дълбоките си чувства към бащата, когото тя на съзнателно ниво твърди, че не харесва или презира. Мъж с Нептун в четвърти дом може да се опитва да компенсира чрез демонстрация на сила и рационалност своето изживяване на слаб и разочароващ баща. В този случай той би могъл да се чуди защо се чувства изгубен и депресиран въпреки външните си постижения, неуспявайки да разпознае тъгата си по бащата, от когото се счита предаден. Нептуновата идеализация е пълна с мъчителен копнеж. Когато някой с Нептун в четвърти дом отхвърля бащата като маловажен, необичан или неинтересен, то в дъното на това в повечето случаи действат по-дълбоки проблеми.
Усещане за липса на корен може да измъчва онези с Нептун в четвърти дом. Никое място не се чувства като дом; никое село, град или страна не е мястото, към което човек истински принадлежи. Това състояние на божествено недоволство може да създаде скитник, който пътува навсякъде, но не се установява никъде. Мечтата за откриване или създаване на съвършената обстановка може да стане основна цел в живота. Полезно е в този контекст да се разгледа Нептун в четвърти дом в картата на Раджнеш /Ошо/ (вж. глава 7) . Все пак, въпреки че този Нептунов копнеж по царство, което не съществува на земята, може да бъде мъчителен, той може също така да позволи на индивида да избегне онези сковани и силно привързващи идентификации с обкръжението и нацията, пораждащи толкова предразсъдъци и нетърпимост. Най-важното, той би могъл да отвори дверите за едно чувство на свързаност с целия живот без оглед на задължения към семейство, нация или раса. Тъгата на Нептуновата бездомност до голяма степен се облекчава от лунното изживяване на близост с другите, особено с онези, които не са кръвно свързани. Идеализацията на бащата може да бъде изразена като идеализация на семейния живот, който често се оказва разочароващ. Колкото по-големи са очакванията ти към семейството като източник на спасение, толкова по-мъчително е разочарованието, с което може да се наложи да се сблъскаш. Възможно е да изпитваш нужда да намериш семейство от друго естество, родено от дружба и емоционално привличане, където можеш да изпиташ реалността на обикновената човешка подкрепа и привързаност. Макар реалният дом да се намира далеч зад девет планини, домът на всекидневното общуване за Нептун в тази позиция може да бъде достатъчно задоволителен, за да превърне този свят в едно приятно място.
следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар