Росен Петров

 

Къде може да се намира църква, носеща името „Дева Мария на българите”? Отговорът може би ще Ви изненада. Тя се намира в Италия, град Болоня, в най-стария университет в Европа, а именно - Болонският, основан още през 1088 година.

Ако се питате откъде започва академичната наука в Европа, то мястото е точно това - Болонският университет. А защо параклисът, на най-старото подобно учебно заведение в Европа носи това странно българско име? Според повечето изследователи, това е така, заради един от най-големите учени на университета, може би най-значимият юрист на Същинското средновековие, който носел името Булгаро, а понякога се подписвал директно като „Bulgarus de Bulgariis”, в буквален превод „Българинът Български” или „Булгаро от Българите”. Този голям учен вероятно е от онези италиански фамилии, които наследяват тези имена заради наследството на Апенините, оставено от българите на владетеля Алцек или по-ранни поселения от нашите земи.

Булгаро ще се превърне в един от най-блестящите юристи и оратори на онази епоха, ще стане пръв съветник на императора на Свещената Римска империя - Фридрих Първи Барбароса, а неговите трудове ще легнат в основата на бъдещата европейска правна наука. Най-вероятно заради неговото значение и делото му, църквата на Болонския университет ще получи името „Санта Мария деи Булгари” или „Дева Мария на българите”. Този храм е изключително специфичен - той извършва церемонии свързани само с учените от университета и е бил пълен с уникални артефакти. В това число и изключително реалистични скулптори на библейски персонажи около тялото на Исус Христос. Самият Наполеон Бонапарт, по не съвсем ясна причина, бил толкова впечатлен от тях, че когато превзема Болоня, тези фигури са пренесени светкавично в Лувъра и след това са възстановени. За жалост, по-късно огромна част от оригиналния и впечатляващ със своите стенописи и картини параклис, е унищожен по време на бомбардировки през Втората световна война.

В университета обаче, за щастие е съхранен един удивителен благороднически герб на личност на име Alceus Bulgarinus или Алцеус Булгаринус. Не съм специалист по ономастика, но това ми напомня по някакъв, може би ненаучен начин, на Алцек Български. Вероятно спомена за Алцек се е запазил в някои благороднически фамилии, но това е друга дълга тема. Добре е да знаем, че във вените на един от най-прочутите италиански учени, един от стожерите на университет, в който по-късно са учили хора като Данте Алигиери, Николай Коперник и Умберто Еко, може да е текла поне малко българска кръв. Учен и сановник от ранга на Булгаро, със сигурност би трябвало да е съзнавал, защо е носил това, не съвсем, обикновено име.

Защо Ви разказвам тази любопитна история? Защото през годините името българин или български се натовари с много отрицателни наслагвания и някои наши сънародници го схващат вече като пречка, като стигма. Понякога те имат и своите реални основания да се чувстват така. Защо обаче Булгаро, човек на изключително висока позиция, дясна ръка на императора на Свещената Римска империя, не е променил името си или не се е представял по друг начин. В онези времена, и за сановник от неговия ранг, това би било изключително лесно. Той е могъл да подписва научните си трудове буквално както пожелае, но е избрал да остане в историята като Булгаро. Нещо го е карало. Може би почитта към семейната му фамилия и към древните му предци. Благодарения на това, днес в сърцето на Италия има църква с името „Дева Мария на българите”. Дано Богородица продължава да закриля всички българи, където и да са по света.

Всички реакции:

477477