Школа на Златния Розенкройц

 РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Природнороденият човек притежава три центъра на съзнание, може да се каже три аза: в главата, в сърцето и в таза. Тазовият център, който се ръководи от слънчевия сплит (системата далак-черен дроб) е кръвният аз, истинското анималистично съзнание, чиито импулси (инстинкти) управляват човека, най-често подсъзнателно. Затова казваме, че слънчевият сплит е центърът на подсъзнанието на човека.
В съответствие с тези три центъра на съзнание съществуват три типа хора:

• мистици - които живеят основно от центъра на съзнание в сърцето (можем да го свържем с религията);
• окултисти - които живеят основно от центъра на съзнание в главата (можем да го свържем с науката)
• материалисти - които живеят основно от центъра на съзнание в таза (можем да го свържем с изкуството)

Всеки човек през живота си, според типа си, съзнателно или несъзнателно се опитва да разшири сферата на активност на центъра на съзнание, с който основно работи и от който живее.
Ако човек търси Бог и божествения свят, то окултистът го търси в огледалната сфера, мистикът (религиозният човек) го очаква след смъртта, а материалистът се опитва да го осъществи в този свят.

КАРДИНАЛНАТА ГРЕШКА
И трите типа хора правят кардиналната грешка, че приемат този свят за божествен или че трябва да стане божествен. Окултистът и мистикът смятат, че огледалната сфера е божественият свят, а материалистът - че материалната сфера е божественият свят.
Ако човек наистина търси Бог и божествения свят, трябва да знае, че божественият свят вече съществува и не е нужно тепърва да бъде създаван. Той е съществувал дори преди ние да се появим на този свят като микрокосмоси. Ние трябва, т.е. нашата задача е, като микрокосмоси да се завърнем обратно в божествения свят, който както казахме вече съществува. Затова говорим за Път - Пътят водещ от този свят до божествения свят.

В Библията този път се загатва с пътуването (ИЗХОД) на еврейския народ от Египет към обетованата земя. Този Път означава трансформация на цялото ни същество, процес който наричаме трансфигурация. Защото микрокосмосът, какъвто е сега, не може да влезе в Божието царство. Той първо трябва да се новороди. В предишния бюлетин говорихме за необходимостта от новораждането от Вода и Дух. Това е раждането на един напълно Нов безсмъртен и бихме го нарекли Божествен или Небесен човек. За по-кратно ще го наричаме Новия човек.

СЪЗНАНИЕТО НА ПРИРОДНОРОДЕНИЯ ЧОВЕК
Съзнанието, което притежаваме сега, с неговите три центъра, не може да ни бъде водач по този Път. Разбира се, то е необходимо, не не може да бъде "водач по Пътя". То е природнородено, продукт на активностите на клетките на нашите тела и след смъртта им изчезва. По тази причина то не може да "надникне" в божествения свят, колкото и да се опитва да го направи, колкото и да се разширява. Това структурно и физически е невъзможно.
Не случайно е казано: "Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие". Под "плът" се има предвид телесността на земния човек, а под "кръв" - неговата земна душа. Те и двете са смъртни!

Опитите на трите споменати по-горе групи хора, чрез разширяване на съзнанието си да влязат в Божието царство ще бъдат напълно неуспешни!
"Моето Царство не е от този свят" - казва Христос, имайки предвид двете половини на този свят - материалната сфера и огледалната сфера.
През миналия век имаше и опити да се развиват и разширяват едновременно и трите центъра на съзнание. Това беше идеята за: чисто сърце, ясен ум и здраво тяло. Опитите обаче това да се осъществи се оказаха напълно неуспешни. Каква е причината за това?

ПРИРОДНОРОДЕНИЯТ ЧОВЕК - УТРОБА ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ ЧОВЕК
Преди да продължим по-нататък, искаме да уточним нещо много важно, за да не ни разберете погрешно. Природнороденият човек е много важен при вървенето по Пътя на завръщането в божествения свят. Макар той (и неговото тройно съзнание) да не е човекът, който ще види и влезе в Божието царство, въпреки това без неговата помощ този процес не може да се осъществи. За да обясним ролята на природнородения човек ще направим едно сравнение с процеса на развитие на човешкия ембрион вътре в утробата на майката. Приликата е много голяма. Природнороденият човек е "майката", утробата, в която се формира ембрионът на Новия човек, човекът който може да влезе в Божието царство.
Вие знаете колко голямо е значението на майката за ембрионалното развитие на бебето - нейното състояние, хранене, мислене, чувства, желания, обстановка и т.н. Колко силно му влияят!
По същия начин състоянието на нашето тяло и тройното съзнание силно влияе на процеса на формиране на ембриона на Новия човек. Те трябва да бъдат пречистени и да се поддържат на едно определено ниво, така че да няма пречки за развитието на ембриона.
Както майката не вижда ембриона, но го усеща по неговите движения, така е и с ембриона на Новия човек.

Ембрионът и съзнанието на Новия човек се формират съвсем конкретно и реално вътре в природнородения човек, макар и да не са част от него. Затова казваме че последният е утроба за Новия човек. Ембрионът на Новия човек се формира в двете влакна на симпатиковата нервна система посредством излъчванията на Гносиса и на Духовната искра в центъра на микрокосмоса. За целта, първо, Духовната искра трябва да се пробуди за живот, второ, да докосне кръвта посредством гръдната кост и тимусната жлеза, трето, чрез кръвта импулсите й (излъчванията й) да достигнат главния мозък, където да формират в кухината зад челната кост ядрото на Новата душа. Тогава четвърто концентрираната зад челната кост светлинна сила се спуска надолу по дясното влакно на симпатиковата нервна система до плексус сакралис в долния край на гръбначния стълб, след което, пето, се издига нагоре по лявото влакно на симпатиковата нервна система обратно до кухината зад челната кост.
Можем да сравним този процес с вървене по един вътрешен път, или с "изправянето на пътищата за нашия Господ", а в Библията се споменава за "улицата 'Права'".
По този начин се формира ембрионът на Новия човек и неговото съзнание.

Идва момент обаче, в който това развитие вече не може да продължи вътре в "утробата", така както е и при бебето. То трябва да "излезе на бял свят", за да продължи развитието си. Така и ембрионът на Новия човек в един момент се отделя от природнородения човек, защото той го ограничава. Този момент можем да наречем възкресението на Новия човек от гроба на природата. От Новия ембрион се излъчва мощна светлина, която изпълва цялото дихателно поле на микрокосмоса и го пречиства - изчиства трупаната хилядолетия карма. Това е Иисус, който е станал Христос. Затова се казва, че кръвта на Иисус Христос ни чисти от всеки грях. Кръвта е излъчването на Новия човек. Това възкресение се олицетворява със счупването на яйцето на Великден.

"АЗ ТРЯБВА ДА СЕ СМАЛЯВАМ, А ТОЙ - ДРУГИЯТ В МЕН, ДА РАСТЕ"
Сега да се върнем на въпроса: Защо опитите от миналия век за обединяване на трите центъра на съзнание на природнородения човек и така да се формира ново разширено съзнание бяха абсолютно неуспешни? Причината е в хормоналната система на човека и пряко свързаните с нея чакри. Всеки човек се ражда на този свят с хормонална система, която се формира в процеса на ембрионалното развитие и не може да се променя след това. Може би някой ще възрази на това твърдение, но помислете си: Може ли един мистик, религиозен човек, да стане окултист? Та това го няма в кръвта му! Дори и да опита, кръвта, хормоналната система и чакрите, мислите и чувствата ще се възпротивят на това. Може ли твърдият като гранит материален човек да стане религиозен? - Не. Не и в този живот! Така всеки човек попада в един от трите типа, и то по рождение, и не може да го промени.

Как тогава да се обединят трите центъра на съзнание?
Това може да стане само когато те бъдат поставени под ръководството на едно друго, ново съзнание - божественото съзнание. Това ново съзнание се ражда от Духовната искра. Само то може да "види" божествения свят и да ръководи по правилен начин функционирането на трите центъра на съзнание на природнородения човек. Както вече обяснихме, чрез излъчванията на Духовната искра и Гносиса малко по малко в човешката система се формира ембрионът на Новата душа, на Новия човек, който не е от този свят (макар и да е в него), защото е изграден от сили и субстанции, които не са от този свят. Заедно с това започва да функционира и едно ново съзнание, макар и все още да не е напълно развито.

Как става това? - Чрез мистерията на трансфигурацията - ембрионът израства в напълно зрял божествен човек, докато в същото време природнороденият човек се смалява до биологичния минимум, който му е необходим, за да съществува в този свят. Това има предвид Иисус с думите:
"Който загуби живота си заради мен, ще го спечели.". А ап.Павел казва: "Аз трябва да се смалявам, а той - Другият в мен, да расте."

НОВОТО СЪЗНАНИЕ

Новото съзнание, което се формира (или по-добре казано "се пробужда") в ембриона на Новия човек, не е материално, а душевно съзнание. Това е изключително важно да се разбере. То не се формира от материята на този свят, а от излъчванията на Духовната искра, която е искра от Божия Дух, следователно от Бог. Следователно тя е едно с Бог. Такова съзнание няма фокус, център, както материалното съзнание. То е вездесъщо. То е навсякъде, неговият център е навсякъде. Затова понякога се загатва с крила с много очи.

Когато Новият ембрион възкръсне, той започва да излъчва много мощна светлина, която обгръща и пречиства целия микрокосмос. Универсалното учение говори за златната сватбена дреха. Тя дарява микрокосмоса и личността с нови способности, които далеч надхвърлят това, което би могло да се постигне чрез окултно, мистично или материално развитие. За тях Ян ван Райкенборг пише в книгата си "Идващият Нов човек".

Сега това ново Духовно-душевно съзнание (понякога го наричаме тялото на абстрактния ум) става "водач" на тройното съзнание на природнородения човек. Посредством дванадесетте мозъчни нерви Новото съзнание започва да ръководи цялостната личност. В Библията се говори за 12-те ученици на Иисус. Така трите центъра на съзнание формират едно цяло, допълвайки се един друг. Новото съзнание е собствения ни авторитет толкова дълго търсен и най-после изявен. Сега вече не може да има повече "грешки", защото природнороденият човек бива воден от безсмъртния Небесен човек, от Иисус Христос. Единствено по този начин могат да се обединят трите центъра на съзнание на природнородения човек - чрез едно по-висше съзнание, Духовно-душевното съзнание. Такъв микрокосмос се превръща в Хермес Трисмегист - Трижди Великия, според науката,религията и изкуството.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц