ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА
Нека си пожелаем да вървим все по-напред по Пътя към единството с Духа. И дано много са онези, за които новата година да се окаже наистина "НОВА", така че да осъществят толкова важния обрат в живота си - насочването от материалното към духовното. Защото човекът не е просто тяло, а жива душа облечена в тяло!Нека не забравяме, скъпи приятели, че Рождество, "Новата" година (т.е. обратът в живота), кръщението в Йордан, Кръстният път, Голгота и Възкресението трябва да се случат в собствения ни живот, всъщност само веднъж в живота.
КОЛЕДА ИЛИ РОЖДЕСТВО
В този бюлетин ще се опитаме да премахнем някои много разпространени религиозни заблуди.Без да бъдем много описателни, като начало трябва да кажем, че много от християнските празници и традиции, които днес се празнуват, нямат нищо общо с истинското християнство, а са типично езически.
Думата "коледа" идва от латинската дума „calendae“ – „първият ден от месеца“, на който римските жреци тържествено обявявали началото на новия месец. Ако се поровите малко из Интернет, ще намерите много интересни и изненадващи факти за тази дума.
Например: че "коледа" идва от коленето на прасета, което се прави на този празник (което Иисус абсолютно не приема), или че "коледа" идва от това, че тогава Ирод е избил всички младенци, защото се страхувал от новородения "цар" (макар по-късно Иисус да казва: "Моето царство не е от този свят!"), че е началото на новата година или е новото слънце и т.н.
Така че може да се окаже, че тази дума идва от времето преди Христа.
А ние говорим за християнство едва след идването на Иисус Христос!
Смесването на първоначалното християнство, разпространено в Европа от учениците на Иисус Христос след неговото разпъване на кръст, с местните езически обичаи и практики е довело до големите различия в християнството по света - православни (различни групи), католици, протестанти, евангелисти и т.н. Всички те се борят за правото да бъдат "истинската християнска църква", но всички те са се отклонили.И става така, че само човек с духовна интелигентност може да види "отклонението" и да стъпи на "правилния път", който в Библията се нарича "Правия път".
Кой се ражда на 25-декември от нулевата година според нашия календар? (Според някои източници дори и тази дата не е сигурна!)
Най-често казваме: "Честита Коледа!", "Рождество Христово!". Но нито едното е вярно, нито другото. Защото на тази дата се е родил не Христос, а Иисус!
В Библията духовните и душевните принципи се олицетворяват с различни образи, персонифицират се.
Така под Иисус трябва да разбираме първоначалната божествена душа в човека, която трябва да бъде пробудена за живот. А Христос олицетворява Божия Дух.
ОТ ИИСУС КЪМ ХРИСТОС
И така, макар че исторически погледнато Иисус Христос се описва като човек, който се ражда на този свят, съзрява, извървява Кръстния път и накрая умира на кръста, всъщност става въпрос за един път на трансформация на човека, при който в него се изявяват различни принципи и състояния, които се персонифицират с Йоан, Иисус и Христос. Можем да говорим и за различни състояния на микрокосмоса.
Както казахме, Иисус символизира първоначалната божествена душа. Днешният човек притежава природнородена смъртна душа, но не и тази първоначална божествена душа-Иисус. Затова тя трябва да се новороди в човека. Затова се говори за ново-раждане, т.е. да се роди нещо Ново. Това е празникът Рождество. Ражда се Иисус, а не Христос! Светлината се ражда в човека, но в старото смъртно тяло с цялата диалектична природа, която се символизира от Ирод. В началото целият мрак на този свят се нахвърля върху новородената Светлина.
Затова Иисус "се скрива в Египет". Следва една голяма вътрешна битка между тъмнината и растящата Светлина. Когато Светлината стане достатъчно силна, за да поеме ръководството, идва кръщението на Иисус в Йордан. Йордан символизира гностичния поток, който се влива в кандидата през сърцето в кръвта и се изкачва в главата.
Кой е Йоан? Йоан е природнороденият човек, в който се ражда тази нова душа Иисус. Тя става "светилник за нозете му" и той свидетелства: "Иисус е всичко за мен!"
Той свидетелства с живота си за тази Светлина, родена в него - така както е написано в Пролога на Евангелието от Йоан: "Не беше той Светлината, но свидетелстваше за Светлината!"
Когато новата светлина придобие достатъчно сила в кръвта, тя навлиза в мозъка и завладява там мозъчните центрове. Светлината заема мястото на ядрото на старата душа, намиращо се в кухината зад челната кост, където се намира хипофизата.
В Библията това се символизира с "кръщаването на Иисус от Йоан". На р.Йордан Божият Дух слиза върху Иисус. Духът е Христовият дух, Христос. Т.е. в този момент душата-Иисус се свързва с Духа и може да се говори за Духовна душа, Христос Иисус. Но тя все още не е едно с Божия Дух! Сватбата на Духа и душата все още не се е състояла. Душата трябва да измине дългия Кръстен път до Голгота и възкресението.Така душата-Иисус, потопена в гностичния поток Йордан, става способна чрез подкрепата на Божия Дух да поеме ръководството на микрокосмоса и да започне голямото пречистване на цялостната микрокосмична система от всичко, което не е според Божия план.
Витлеем е подсъзнателното раждане на душата - на Светлината, пробуждането на Духовната искра в центъра на микрокосмоса и свързването й със сърцето на човека.
На Йордан тази нова душа става Духовна душа и превъзмогва смъртта. След обичайната смърт такава душа не отива в огледалната сфера, а влиза в Братството на Шамбала.
Чрез възкресението си, душата побеждава духа на тази паднала природа, а чрез възнесението си тя окончателно напуска този свят и се завръща в Божествения свят - там, където някога е живяла.
ХРЕСТОС – раждането на душата,
ХРИСТОС – победата на душата
За това можем да прочетем и в книжката на Катароза де Петри "Седем гласа говорят" (взети са извадки от нея):"В първата фаза от Пътя (фазата на Захария и Елисавета) човек осъзнава своите ограничения, своите недостатъци, но чрез културата на своя аз иска да се издигне над всичко. Че това е невъзможно, че точно по този начин извиква противоположностите, убягва на човека от “първата фаза”. Бялата магия винаги е била създателката на черната магия, защото когато азът, чрез една или друга култура, е достигнал определена връхна точка и се конфронтира в диалектиката с двойките противоположности, той трябва да се утвърждава и да започне борба за съществуване. Така бялата магия преминава в черна с всички съответни последици.
Втората фаза е фазата на пустинята - раждането и живота на Йоан-Кръстител. Човекът странства през пустинния пясък на природата на противоположностите (диалектиката, този свят). Но накъде трябва да върви? ... Дали върви на север или на юг, на изток или на запад ... всичко е едно и също. Навсякъде само пясък, който се изплъзва измежду пръстите.
В свещеното писание четем: Каква е ползата от това, дали човек става рано или остава буден до късно. Той продължава да яде хляба на болката. Няма нищо ново под слънцето. Всичко, което е и всичко, което идва, вече е било в столетията, които са били преди нас. Проповедникът наистина е бил един вървящ през пустинята, човек на втората фаза!
Абсолютното прозрение, че “всичко е нищо”, “не може да бъде нещо”, мъчителният път през пустинята, въпреки това има могъщи психологически последици. След различни конвулсии, породени от страх и съпротива, той носи едно успокоение, едно разтваряне на аза, водещо до изчезване на аза и умиране на себето, до една безазовост.
В края на тази фаза в системата на човека възниква отвореност за една Нова светлина. Това е едно голямо чудо. В дълбините на своето същество човекът е намерил Гносиса, най-малкото неговата излъчваща сила. Който в своята пустинна фаза намери Светлината, види Светлината (подсъзнателното раждане на душата-Иисус), влиза в третата фаза. Той започва пътуването към Йордан, пътуването към живото душевно състояние. Светлината е, която дарява на вървящия през пустинята силата да премине към ново действие, за да придобие по този начин състоянието на Божествена синовност (т.е. да стане жива душа) и така отново да намери изгубената Бащина земя.
Сега идва четвъртата фаза, фазата на Кръстния път на Розите. Защото сега става въпрос за това, новият жизнен принцип Иисус, който е роден в една много чужда и вражеска за него природа, да бъде заведен “у Дома”, да бъде “подсигурен” и да бъде “защитен” от всички опасности. Зовящата и подтикваща напред Светлина наистина е спряла над една рождена пещера и в рождената пещера се е събудило нещо съвършено Ново. Сега обаче трябва Новото да бъде доведено до растеж и да трансфигурира, а не да се култивира природнороденото състояние.
Това е Кръстният път на Розите! Това означава да следваш Господ Иисус по неговия път от Витлеем до Голгота. Розите са новите жизнени принципи, които са освободени чрез душевното новораждане, и тези Рози трябва да бъдат подтикнати към растеж. Затова истинското Розенкройцерство е силно подчертано Христоцентрично, то е абсолютно гностична трансфигурация и в никакво, дори и в най-малко отношение окултна.
Който е запален от Божия Дух, трябва да е готов да "умре в Иисус" и по този начин действително да се осмели да бъде Розенкройцер. И тогава се влиза в петата фаза, която е наречена новораждането от Светия Дух. Петата фаза е фазата на “два пъти родените”. Първото раждане се отпразнува в Хрестос – раждането на душата; второто раждане е това на Христос, превъзмогването чрез душата на всички противодействия и съпротиви, новосътворяването на обетованата земя чрез трансфигурация, единението на съвършения душевен човек с Духа, със самия Отец, с Пимандъра. То е пълното оживяване на новия Йерусалим с неговия сияещ Храм на Златната Глава.
Който може да разбере този петорен път на Школата и кандидата в гностичните мистерии, също така ще осъзнае изключителното значение, което има идващият период за цялостното Живо тяло на младия Гносис. Петорното Живо тяло на младия Гносис е съвършено съгласувано с петорния път, който ние се опитахме да ви опишем. Тогава в новото Гностично царство ще бъде прокаран един път от Египет към новия Йерусалим или с други думи от дома на робството в диалектиката до освобождаващия живот на живото душевно състояние."
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар