КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ?

Скъпи читатели,
   Вероятно често сте си задавали въпроса: „Какъв е смисълът на живота?“.
Но задавали ли сте си въпроса: „Какъв е смисълът на това, което правя?“
Не правим ли твърде много излишни неща? Животът ни е толкова забързан: семейство, работа, храна. И остава ли време да се насочим навътре към собственото си същество, за да "видим" истинската си същност, за да се себепознаем. Доколко сме насочени към Духовното, към това което е вътре в нас - Монадата, Божественият Дух в нас - изначалният човешки Дух.
Днес е много трудно човек да съчетае двете неща. Но точно това трябва да направи. Трябва да има баланс, хармония, между външното и вътрешното в живота ни. Катарите, "чистите", живееха така:
"Молитва, работа, молитва, работа, ...".
Това е разковничето за успеха на духовната работа.
Чрез молитвата ние се свързваме с нашата най-съкровена вътрешна същност, с нашата душа, с Иисус, и получаваме Светлина и Сила - Светлина, за да разберем какво трябва да правим, и Сила, за го направим.
След това осъществяваме това, което сме разбрали - в работата си. Двете трябва да бъдат в хармония.

Навремето индийците са смятали, че до 40-годишна възраст трябва да са отдадени на семейството и кариерата си, и чак след 40-тата си година могат спокойно да се отдадат на духовна работа и израстване. Вероятно мнозина днес смятат, съзнателно или несъзнателно, същото.
Но сега ние сме изправени пред една космическа революция. Времето лети с огромна скорост. И като резултат хватката на материята става все по-здрава.
В това време, ако чакате да си уредите земния живот и след 40-тата си година да се отдадете на духовен живот, сте напълно загубени. Не бихте имали силата да направите това, макар че мнозина смятат че могат.
Няма нужда да обясняваме защо това е така. Вие самите го знаете много добре или ще разберете, когато му дойде времето.
Така че колкото по-рано човек се пусне от материалното и се насочи към Духовното, толкова шансовете да се достигне "добрия край" са по-големи.

КОИ СМЕ НИЕ? - ДУША ИЛИ ТЯЛО?
Днешният човек е толкова затънал в материята, че се идентифицира с нея, с материалното си тяло. Това не е от днес, спомнете си мита за Нарцис. Но днес тази вкопченост в материята става пагубна за душата.
Човекът, истинският Човек не е материалното тяло!
В днешното си състояние тялото "обгръща" душата и я държи в плен, поради което човекът смята, че е тялото.
А трябва да бъде точно обратното - душата трябва да обгръща тялото и да го управлява. Душата, безсмъртната божествена душа е микрокосмичната душа, или накратко микрокосмосът. Тази душа трябва да бъде новородена. Това е Иисус в нас, за който катарите казваха:
"Иисус е всичко за мен."

КОСМИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ
На прага сме на една космическа революция. Това е така, защото падението на човека, на природнородения човек, става твърде голямо. Той се отклони твърде много от Божествения авариен план за възстановяване на първоначалния Човек. Затова сега всичко ще се промени. Началните промени вече могат да се забележат. И това е само началото. Огненият етер на Духа се излива над Земята и започва да пречиства менталната и астралната й сфера. Еонните сили там, които държат в плен и заблуда човечеството, биват прогонени оттам. Затова те слизат надолу, в материалната сфера. За да съхранят живота си те се опитват още повече да запленят човека. И това става чрез подсъзнанието.

НЕ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ ПРАВЯ, А ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАМ, НЕГО ПРАВЯ.
В Посланието си до римляните, гл.7 ст. 19-25, апостол Павел казва:
"Защото доброто, което желая, не върша;
а злото, което не желая, него върша.
Но ако върша това, което не желая, то вече не аз го върша, а грехът, който живее в мен.
И така, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото ме държи в плен.
Според вътрешния човек изпитвам радост от Божия закон.
Но в тялото си виждам различен закон, който противоречи на закона на моята душа и ме заробва под закона на греха, който е в тялото ми.
Нещастен и клет човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?"

СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕШКОТО ПЛЕННИЧЕСТВО
Защо е толкова трудно човек да прави това, което иска, а не това, което мрази?
Природнороденият човек е тройно окован:
   - първо, чрез кръвното наследство на родителите, рода;
   - второ, чрез индивидуалната карма на микрокосмоса - натрупаните отклонения от Божия план;
   - трето, от силите на тази природа, от които е получил природната си смъртна душа, и които през пинеалния огнен кръг (аурата на пинеалиса) се вливат в системата на змийския му огън, централния канал на гръбначно-мозъчната система, заедно с главния мозък, които формират аз-съзнанието.

Сега ще се спрем само на индивидуалната карма на микрокосмоса. Тя се носи от т.нар. аурично същество, съществото на аурата. То обгръща цялата личност и на практика е заело мястото на първоначалната микрокосмична душа. Натрупаната карма представлява магнитни силови фокуси, формирани в т.нар. Липика, полето, което обгръща личността. На картинката можете да видите как от тези фокуси към личността излизат силови линии. Змийският огън е разделен на 12 сектора и в ауричното същество има 12 групи фокуси, всяка от които се свързва с един сектор от змийския огън. Ако трябва да бъдем точни, връзката е със симпатиковата нервна система, а тя е свързана с централния канал. Сега няма да навлизаме в подробности. Важното е да разберете, че ауричното същество, посредством подсъзнанието, симпатиковата нервна система, е свързана с аз-съзнанието на човека и му влияе, определя го.

ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СПАСЕНИЕ
Кой ще ни спаси от това нещастие? Апостол Павел казва:
"Благодарение на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ и Спасител!"

Кой е Иисус Христос?
От една страна това е най-висшето същество в нашата слънчева система - Слънчевият Логос.
От друга, това е Духовната душа в нас - душата, която трябва да се роди, израсне и свърже с Духа. Когато душата стане едно с Божия Дух, тя става Духовна душа, Иисус Христос.

Космическият Христос е също и седморното излъчване, което наричаме Словото, изначалният Гносис. Точно това е силата, която ни прави способни да се освободим от пленничеството на тази природа. Но има един много съществен проблем. Вибрацията на Огъня на изначалния Гносис е толкова голяма, че ако той бъде приет от един човек без необходимата подготовка, би го изгорил.

И тук идва ролята на Духовната школа като посредник. Духовната школа е изградила силово поле, в което изначалният Гносис може да бъде приет. Това стана след огромни усилия на една група силно насочени към Духовното ученици, а не чрез един човек! Това е едно от условията да бъде приет изначалният Гносис, Седморният Дух. Вътре в силовото поле на Школата става трансмутация на гностичната сила (трансмутиран Гносис), след което тя се излъчва с много по-намалена вибрация, така че да може да се приеме от учениците. Така чрез силовото поле на Школата нейните ученици се подготвят за приемането на Седморния Дух в собствената си система.

В какво се състои подготовката? Това е пречистване и извисяване на цялостната система на ученика, пълна трансформация на съществото му. В началото Гносисът навлиза в системата на ученика през сърцето и кръвта. Така започва процес на пречистване на кръвта от кръвното наследство на родителите, рода и т.н.
Ученикът се свързва с кръвното наследство на Братството на Живота. Чрез кръвта гностичната сила достига главата и когато стане достатъчно силна там се спуска в симпатиковата нервна система и започва да прекъсва връзките й с ауричното същество. Това, което до този момент е действало негативно, започва да действа позитивно - Гносисът, чрез подсъзнанието, започва да влияе по нов начин на аз-съзнанието. Накрая се прави пробив в пинеалната жлеза и Гносисът започва да навлиза директно през нея в централния канал на змийския огън.
Това е една малка илюстрация на това как Гносисът освобождава човека от пленничеството му и му дава възможност да взема свободно решения.
Така можем да внесем в живота си промени, които ще ни доведат до пълното новораждане и трансфигурацията. Така наистина ще можем да живеем според Планинската проповед и да спазваме десетте Божии заповеди.
Ще можем да се освободим от излишните неща и да приведем в хармония вътрешния и външния си живот?

ДА БЪДЕШ УМЕН ИЛИ ДА БЪДЕШ МЪДЪР
В тази връзка китайският мъдрец Лао Дзъ казва:
„Който иска да бъде умен, трупа знания,
който иска да бъде мъдър, отстранява излишното.“

На фона на всичко, което казахме дотук, ние се обръщаме към всички, които в най-съкровената си същност се чувстват привлечени от зова на Гносиса и най-вече към младите хора:
„Не чакайте, защото няма време! Времето е СЕГА!“
Някои казват: „Спокойно, има време за всичко.“ Но това е илюзия. Докато се обърнете и ще се окаже, че времето е минало и сте пропуснали важния момент.

Ние се обръщаме към всички, които търсят, които са чели много и смятат че знаят много. Знанието днес е безполезно, ако не е приложено на практика, ако не е въплътено в тялото, ако не е потвърдено чрез биологична промяна на съществото. Всичко останало са празни думи, хвърлени на вятъра. Енергия, която храни еоните.

Счупете оковите си, които самите вие сте си сложили!
Разрушете стените, които вие самите сте издигнали!
Никой няма да ви спаси, ако вие самите не го направите – чрез собствените си избори и решения, чрез правилно и будно жизнено поведение.
Събудете се от съня, в който спите.
Живейте съзнателно всеки един миг.
Отворете се за Гносиса! Това се изисква сега!
Да проникнем с душата си до Духа, до Божия Дух, който знае всичко, който може всичко. Този пример ни даде Иисус Христос преди 2000 години. Ако живеем така, сме истински християни и последователи на Христос. И нещо повече – като безсмъртни души ставаме едно с Него.

КОЙТО ЗАГУБИ ЖИВОТА СИ ЗАРАДИ МЕН (ИИСУС, НОВИЯТ ЧОВЕК), ЩЕ СПЕЧЕЛИ ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц