Забелязвал ли си как в най-свещените моменти — когато четеш молитва, медитираш или просто стоиш пред икона — изведнъж започваш да се прозяваш неудържимо?
И си мислиш: „Дали не съм изморен?“
Не. Истината е много по-дълбока.
Когато се свързваш с Висшето, с Божественото, с вътрешното си Аз, тялото ти преминава в различно състояние. Потокът от енергия се усилва, вибрациите се повишават, а системата ти започва да се пренастройва.
Тя освобождава натрупаното напрежение, заземява излишната енергия и отваря каналите ти. Това не е слабост — това е адаптация към по-висока честота.
– освобождават се стари емоции и блокажи
– чакрите се хармонизират
– тялото и душата влизат в синхрон
– започва вътрешно пречистване
Понякога това е знак, че си на прага на осъзнаване. Че нещо вътре в теб се „отваря“.
Не я потискай. Не се притеснявай. Не се съди.
Позволи ѝ да бъде.
Това не е сънливост.
Това е знак, че душата ти работи.
Че енергията се движи.
Че си в процес на пробуждане.

Няма коментари:
Публикуване на коментар