7-ми март 1897 г. - мистичният ден в живота на Учителя!
Ден на велико тайнство и на Посвещение!
Учителят го нарича „Ден на изпълненото обещание“.
Една необикновена случка, станала на 7 март 1897 г. дава израз на истинската му мисия, която предстои да се разгърне през следващите 47 години. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас в себе си: „Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си“.
Датата удостоверява Савка Керемидчиева със стенографските записки в своето тефтерче:
26 години (7 март 1897 г., Варна – 7 март 1923 г., София), откакто Учителя като духовен Учител е дошъл в това тяло. Днес е празник на моя Учител. Празник, който само аз го зная.
Това е записано от нея на ул. Опълченска 66, на 7 март (20 март нов стил) 1923 г.
Има една малка грешка, придобила битие – че събитието е в с. Тетово. Видението е във Варна, разказано от баща му в Тетово. Разбира се, това изобщо не е най-важното, само малко уточнение.
И една красива мисъл от Учителя:
Новото слиза безшумно в душите като нова музика, като велика хармония, като мощна сила, като ярка светлина,
като мекота и нежност, като любов,
която издига душите от смърт в живот,
извежда ги от тъмнина на свобода и простор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар