ЗАГАДКАТА НА МАДАРСКИЯ КОННИК
- триумфална сцена или звезден код?
Обикновено свързваме празника на трети март с възстановяването на българската държавност през деветнадесети век. Но ако искаме да говорим за началото на нашата държавност, трябва да се върнем много по-назад – към онзи момент, в който българската власт се заявява не само политически, но и символно. А един от най-известните такива символи е Мадарският конник.
Традиционната историография го разглежда като образ на ранен български владетел – най-често се посочва хан Тервел, по-рядко накои от другите владетели от края на седми или началото на осми век. Сцената се тълкува като триумф – конникът пробожда лъв, куче тича след него, надписите свидетелстват за власт и победа. Това е прочитът на държавата като военна и политическа сила.
Но съществува и друга, по-малко популярна, макар и изключително интересна хипотеза – че релефът не е просто историческа сцена, а космологичен код и Мадарският конник е не само образ на владетел, а визуален хороскоп.
---
Възможно ли е този релеф да представлява звездна карта, фиксираща конкретен космически момент, свързан с началото на българската държавност?
Нека да разгледаме елементите един по един.
В релефа имаме:
– конник в позиция на власт,
– лъв в краката на коня,
– куче зад коня,
– змиевиден релеф в композицията.
КОННИКЪТ
Да започнем с конника и с това, че част от изследователите на ранните българи поставят прабългарите в културен контекст, свързан с древноиранския и степния свят. Това е важно уточнение, защото ако ранната българска аристокрация действително произлиза от културен кръг, носещ индо-ирански пластове, тогава техният символен език не може да бъде разглеждан единствено през балканската или византийската призма.
В Ригведа – най-старият писмен паметник на индо-иранския свят – Слънцето е описано като бързоконно! То се движи по небесния път като небесен владетел, който поддържа космическия ред.
Там конят не е просто средство за придвижване, а носител на светлина, сила и цикличност. Той е част от космологичен модел, в който небето и властта са свързани.
Ако приемем, че най-ранната българска аристокрация носи наследство от този културен кръг, тогава символиката на слънчевия кон няма да им е чужда, а ще бъде естествена част от тази по-широка традиция. И в този смисъл Мадарският конник може да бъде прочетен не като воин, а като самото Слънце.
ЛЪВЪТ
Под конника стои лъв.
В небесната карта Лъвът е ясно разпознаваемо съзвездие. В сърцето му се намира Регул – звезда, която античната астрология определя като царска. (Регул е свързван с върховната царска власт, династична легитимност и историческа устойчивост);
Лъвът в релефа може да бъде прочетен като символ на небесния Лъв.
Ако приемем сцената за кодирана, тогава лъвът няма да е просто противник, а небесен маркер, обозначаващ сектор от небето.
КУЧЕТО
Зад коня стои куче, което в класическия военен език може да бъде символ на вярност, лов или преданост към владетеля. Но ако продължим небесния прочит, кучето също може да бъде разпознато като звезден ориентир.
В небесната карта близо до съзвездието Лъв се намират съзвездията Голямо куче и Малко куче.
Най-ярката звезда в Голямото куче е Сириус – в древните култури тя има важно календарно и цивилизационно значение. Възходът на Сириус е маркирал цикли, нови години, начало на периоди.
Ако релефът подрежда Лъв и Куче в относителна близост, това вече напомня за конкретна небесна география. И от детайл, кучето става още един небесен ориентир.
ЗМИЯТА
В композицията се вижда и релеф със змиевидна линия, която в чисто исторически прочит също може да бъде обяснена като повален враг, орнаментален мотив или допълващ декоративен елемент.
Но ако преминем към небесния пласт на тълкуване, южно от съзвездието Лъв в небесната карта се простира Хидрата – дълго, змиевидно съзвездие, което образува именно такава удължена, вълнообразна структура.
Така погледнато вече не разглеждаме просто отделни фигури, а свързващата ги подредба.
Лъвът заема доминираща позиция, под него се разполагат съзвездията на Кучето, а още по-ниско – дългата Хидра. В релефа на Мадара наблюдаваме сходна вертикална логика: конник, лъв, куче и змиевидна форма в долната част на композицията.
Можем да кажем, че когато няколко образа са подредени в съответствие с небесната география, въпросът за случайността започва да губи тежест. Така предположението, че става дума за визуално фиксиране на конкретна небесна конфигурация – /хороскоп на определен момент/ – вече не изглежда толкова произволно, а напълно реално.
И в тази подредба е видно, че всички елементи имат небесен аналог и относителните им позиции съответстват на небесната карта.
---
Най-важният въпрос обаче е - към кой исторически момент във времето, свързан с българската държавност, можем да отнесем такава подредба?
Ако приемем, че Мадарският конник не е просто сцена на победа, а символно фиксиране на държавен акт в небесния ред, тогава трябва да търсим година, която в българската традиция има статут на начало. Като такава година можем да определим сто шестдесет и пета след н.е. – годината, която част от изследователите приемат като отправна точка в държавната хронология, отразена в Именника на българските ханове.
Именникът не е обикновен списък от владетели. Той следва календарна логика, в която управлението е вписано в циклична система от години, свързани със зодиакални и календарни обозначения.
Това предполага наличие на развита времева концепция.
Ако началната година е сто шестдесет и пета, това означава, че държавността не започва просто с политически акт на Балканите през седми век, а има по-ранна сакрална отправна точка.
В такъв случай Мадарският конник може да бъде разглеждан не като изолиран паметник от осми век, а като визуална форма на вече установена държавна традиция, чиито корени се връщат към точно определен начален момент.
ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ТОЧНИЯ ДЕН
/не знам накого е тезата, за да го цитирам, темата беше повдигната за разглеждане в една от астрологичните ми групи, изчислението на датата е на Румен Колев, а графиката от програмата му Плацидус/;
Ако за посочената година (165) направим астрономична реконструкция, показваща кога Слънцето ще бъде в Лъв и в съвпад с Регул, ще получим датата 25 юли.
Изненадата обаче е, че на този ден освен горното, виждаме, че има и Новолуние – тоест не само Слънцето, но и Луната също е в съвпад със самата царска звезда!
Така получената концентрация на символи трудно може да бъде приета единствено като случайност, защото съвпадът на двете светила в Лъв при Регул е именно онзи тип небесна конфигурация, който в древното мислене би разчело като изключително подходящо за начало на царски цикъл и легитимация на властта.
Защото е нужно само да прочетем символите и ще видим че:
- Новолуние значи раждане.
- Лъв значи царство.
- Регул значи легитимна власт.
Спокойно можем да кажем, че ако държавният цикъл започва именно в такъв момент, тогава небето и политическата реалност са поставени в синхрон.
В този контекст подредбата в релефа – Слънчев конник, под него Лъв и Куче и змиевидна форма, съответстваща на Хидра – логично може да бъде отнесена към началото на българската държавност.
И сто шестдесет и пета година, разглеждана като начало на цикъла в Именника, става естествен кандидат за този исторически момент, точно защото символите, календарът и описната небесна конфигурация могат да бъдат астрономически отнесени към нея.
Така подредбата в Мадара би могла да бъде свързана с първия акт на държавна легитимация – момент, в който властта влиза в синхрон с космическия ред. И може би точно в това се крие силата на този образ, че стои върху скалата не просто като сцена на победа, а като свидетелство, че българската държава от самото си начало е кодирана космически.
---
А вие приемате ли идеята, че държавността ни може да е била вписана съзнателно в небесния ред, или това е твърде смела идея?
И ако трябва да изберете между военен триумф и звездно кодиране, коя от двете хипотезии ви изглежда по-убедителна?
---
А дали не е от там и идентификацията ни с Лъва като национален символ?
Родени сме в сърцето на Лъва; 
Няма коментари:
Публикуване на коментар