През изминалата седмица издателство „Лира Принт“ издаде нова книга на астрологична тематика. Като цяло не съм привърженик на астропсихологията и си признавам, че отдавна не бях посягала към подобно четиво. В случая обаче реших да го направя – и да спазя своята 14-годишна традиция да пиша обективно за астрологичната литература, която се издава в България.
На българския читател Бруно Хубер е познат с още две книги – Аспектните модели в астрологията и Астропсихологически психосинтез. Настоящото заглавие – Астрология на Лунните възли – е написано в същия характерен стил и следва линията на хуберовата школа.
Книгата представя специфичен подход към интерпретацията на наталната карта чрез по-задълбочена работа с лунните възли. Авторите разглеждат така наречения „хороскоп на лунния възли“ като допълнителен пласт към рождената карта – инструмент, чрез който се изследват по-дълбоки психологически взаимовръзки и устойчиви вътрешни модели. В тази концепция лунните възли се разглеждат като носители на минал опит – модели на поведение, страхове, привързаности и неизживени импулси, които продължават да действат в настоящето. Те не се тълкуват като нещо негативно, а като ресурс – натрупан вътрешен материал, който може да бъде осъзнат и интегриран. Чрез съпоставяне между наталната карта и картата на лунните възли авторите показват как могат да се разпознаят повтарящи се психологически тенденции и каква посока на развитие се очертава пред личността. В този смисъл астрологията тук не се използва толкова за прогноза, колкото като инструмент за самопознание и вътрешна работа.
Книгата е структурирана в две основни части. Първата разглежда астрономическите модели, функцията и значението на лунните възли. Тук е важно да се отбележи, че акцентът е поставен основно върху Северния лунен възел – неговата символика и проявления. В тази част са включени отделни глави, посветени на аспектите към лунния възел, разположението му по домове и знаци, както и на начина на построяване на т.нар. „хороскоп на лунния възел“. Именно този методологичен момент за мен беше по-интересен и по-слабо познат като подход. Книгата съдържа и редица примери и упражнения, което я прави практически насочена. Втората част, написана от Луизе Хубер, има по-изразена езотерична насоченост. Тук хороскопът на лунния възел се разглежда в контекста на еволюцията и прераждането, като се поставя акцент върху кармичната перспектива и духовното развитие на личността. Като стил книгата се чете леко. Методът е изложен последователно, но на места оставя усещане за по-скоро схематично представяне, без достатъчна дълбочина в аргументацията. Подходът не е сред инструментите, с които работя в практиката си, но книгата може да представлява интерес за хора, които търсят въведение в тази линия на астропсихологията. Подходяща е за по-широк кръг читатели, но според мен ще бъде най-близка до астропсихолозите и до онези, които работят с еволюционни и кармични концепции в астрологията.
Избрала съм откъс от книгата който дава известно обяснение за така наречения хороскоп на лунния възел.
Третата карта е хороскопът на лунния възел. Асцендентът в нея е лунният възел от наталната карта. Използвайки го като отправна точка, отчитаме 30 градуса назад по посока на часовниковата стрелка и достигаме върха на 2-ри дом и т.н. Очевидно е, че различните планети от радикса тук вероятно ще се окажат в съвсем други домове. По този начин излизат наяве подсъзнателни мотивации, които – макар и въздействията им да са били очевидни – досега не сме разпознавали като нашите собствени.
Хороскопът на лунния възел съдържа познатите дванадесет дома – области, които въплъщават дванадесет различни мотивации (всяка от които може да бъде диференцирана, ако в даден дом се намират няколко планети). Нашите основни желания обхващат дванадесет сфери и е важно да се опитаме да ги разберем.
Макар и да не е допустимо в двата вече описани хороскопа, в картата на лунния възел е възможно да изследваме всеки дом в пълна изолация. Можем да определим всяка позиция такава, каквато е, защото в живота ни съществуват индивидуални изисквания в посочените области. Целият свят лежи пред емоционалното „Аз“, представено от Луната, и тази емоционална част от нас има способността да възприема света като едно цяло; но този поглед е изцяло субективен и със сигурност не е логичен. Луната, емоциите и задвижващата сила на несъзнаваното не използват логика. Те следват един абсолютен повик: „Аз съм и ще бъда.“ Хороскопът на лунния възел, който също може да назовем огледална карта, е донякъде неясен за съзнателния ум; той не е много нагледен и ни показва нещата обърнати – като в огледало. Затова сме склонни да отхвърляме и потискаме неговото съдържание. То лежи много дълбоко в несъзнаваното, но се отразява в хороскопа на лунния възел и се превръща в сянката. Често сме обезпокоявани и обърквани от него. От друга страна, в много случаи преживяваме надигането в нас на част от това съдържание и веднага го тълкуваме наопаки – например в съня. Вярно е, че когато сънуваме, преобръщането в пространството е по-малко забележимо, но събитията обикновено са непоследователни. Понеже рационалният ум очаква случките да са подредени хронологично, той рядко се усъмнява в реда им на поява в сънищата. Обаче би било голяма грешка да приемем, че съновните последователности може да се пренесат без уговорки в ежедневния живот. Често ни се отдава да го проверим, когато сънуваме реални неща, които вече сме преживели или ще срещнем по-късно в живота. По-объркващо е, когато времето претърпява огледален ефект, отколкото когато обектите са отразени „наопаки“ в пространството. Последното е по-лесно приемливо за нас. Пророческите сънища се преживяват по-често от хората с парапсихологически способности. Предсказанието представлява огледален ефект във времето; затова времевите периоди често се преценяват погрешно, тъй като са извън последователност във видението или понеже тяхната продължителност не е такава, каквато изглежда. Човек може да предположи, че всичко ще се случи до дни, докато в действителност трябва да изминат няколко години.
Голяма част от психичното съдържание, което се е отразило на живота ни, има обратни пропорции в огледалната сфера на хороскопа на лунния възел или в сенчестата личност; то сочи мотивации, които са били потиснати, защото не са били интегрирани правилно – и така те ни изглеждат обърнати. Именно с този механизъм се сблъскваме в хороскопа на лунния възел – тема, която ще трябва да разгледаме по-подробно.
Асцендентът в радикса е средището на „Аз-а“, където виждаме себе си. А Десцендентът е мястото, където виждаме „Ти“. В тези две точки вместваме „Аз“ и „Ти“, или с други думи – изразяваме какво мислим за собственото си его и за отсрещния. Тези представи ни подтикват да се държим по определен начин, когато срещаме другия човек. Нашето отношение е рационално, тоест съзнателно формулирано. То може да бъде по-силно или по-слабо диференцирано, но във всеки случай е достъпно за съзнаващия ум. Дори и да не сме особено заинтересовани от самопредставяне, ние имаме образ за себе си; и тази представа определя нашето поведение спрямо хората, с които общуваме. Нашият модел или концептуална рамка за „Ти“ ни помага да бъдем избирателни в срещите си.
В хороскопа на лунния възел „Ти“ си разменя мястото с „Аз“, което подсказва, че дори в радикса домовата система може да се разглежда като обърната. От системата дясно-ляво възниква ценностен модел: дясното има своя специфична стойност, както и лявото. Подобни модели съществуват във всички култури.
Както е добре известно, при някои езици се пише отдясно наляво, докато в други – отляво надясно. И тук сякаш сме изправени пред огледален феномен. Ценностите, които сме влагали в тях, си остават валидни, но се случва така, че ако човек винаги пише отляво надясно, през живота си ще извършва огромен брой движения в тази посока. Въпросният модел е типичен за Запада и за индивидуализма, но не може да се приема като единствено правилния начин.
Човекът, който пише отдясно наляво, се движи (както бихме казали ние) от другия към себе си; или – ако е пасивен спрямо живота и човечеството – може да позволи на „Ти“ да го мачка и да го третира без уважение. Тази нагласа преобръща реалността. „Аз“-ът вече не е толкова изключително важен.
03.03.2026г
Достатъчно любопитно е, че почти винаги именно връзката „Аз“-„Ти“ намира израз в хороскопа на лунния възел. Ако искаме да го разберем, можем да използваме като мярка нашето отношение към обкръжението, обмена между „Аз“ и „Ти“ и вложените мотивации. Защото няма как да не сме направлявани от мотиви – независимо дали се приближаваме към „Ти“ или решаваме да посрещнем или да отблъснем приближаващия се към нас „Ти“.
https://astropleroma.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар