Нестинарството не е просто туристическа атракция или зрелищен танц върху огън – то е древна, затворена мистична система със свои собствени закони, която и до днес крие неразгадани тайни. В миналото нестинарите имали паралелен, скрит обществен живот, водели са се по свой специален календар и са били възприемани като духовни водачи и пророци.Ето някои от най-малко известните и интригуващи факти за тази „огнена мистерия“:Тайнственото състояние „прихващане“ (Раш)Това, което публиката вижда като танц, всъщност е дълбок, контролиран транс, наричан от местните „прихващане“ или „риаш“.
Физически аномалии:
Преди да влязат в огъня, лицето на нестинаря пребледнява, крайниците му стават ледено студени, пулсът се забавя, а очите почти се затварят.Звукът на транса: Докато са в това състояние, нестинарите често издават специфични, натрапчиви звуци и писъци – вярва се, че чрез тях те „издишват“ човешкото и приемат божественото в себе си.
Пророчества:
Докато са в жаравата, нестинарите губят усещане за настоящето и в миналото са изричали пророчества за бъдещето на селото, за реколтата или за предстоящи болести.
Загадката на нежната кожа (Защо няма изгаряния?)
Най-големият медицински феномен е, че след ритуала по стъпалата на истинските нестинари няма нито един мехур или рана.Лекари и учени многократно са изследвали нестинари веднага след като излязат от огъня. Резултатите показват, че кожата на стъпалата им не е груба или удебелена (както често се предполага), а е изключително нежна, тънка и мека.
Още по-странно е, че ако предмет на нестинаря падне в огъня (например обредна кърпа), той също често остава незасегнат от пламъците.
„Столнината“ – тайният олтар
Нестинарската общност има свой собствен свещен център, наречен столнина (или конак). Това е малка къщичка или стая в дома на главния нестинар, където обикновените хора нямат право да влизат през годината.
Там се пазят „облечените“ в червен плат икони на Св. Константин и Елена, както и свещеният нестинарски тъпан, който никога не се използва за обикновени веселби. Звукът на този тъпан има специфична честота, която помага за изпадането в транс.
Вековният конфликт с Църквата
Макар нестинарите да носят християнски икони и да вярват, че светците ги пазят в огъня, Официалната православна църква дълго време ги е преследвала и анатемосвала като магьосници и езичници. Столетия наред ритуалът е оцелявал единствено в затворени семейни кръгове в най-изолираните части на Странджа планина. Истинското нестинарство не се учи – то е родова дарба, която се предава по кръвна линия само когато старият нестинар усети, че силите му го напускат.Днес единственото място в България, където традицията се провежда в автентичния си вид (всяка година на 3-ти срещу 4-ти юни), е село Българи в Странджа.
Тракийският корен:
Огненият култ към Слънцето. Макар днес ритуалът да е скрит зад християнските маски на Св. Константин и Елена, нестинарството е директен наследник на тракийските орфически мистерии. За древните траки огънят не е бил просто стихия, а земен символ на Слънцето (върховното мъжко божество).
Сватбата между Огъня и Земята:
Танцът в жаравата е символичен симбиотичен акт – среща между небесния огън и майката Земя. Чрез този съюз светът се обновява, а природата става плодородна
Царете-жреци:
В тракийското общество само владетелят (който е бил и върховен жрец) е имал правото да разговаря с боговете.
Той е изпадал в транс и е преминавал през огъня, за да пречисти поданиците си и да изпроси благодат. Днес нестинарят изпълнява точно тази функция – той е посредникът между нашия и отвъдния свят.
Свещеният планински триъгълник:
Траките са строили светилищата си по върховете на планините, за да бъдат по-близо до Слънцето. И до днес автентичният нестинарски обред започва с шествие до „аязмата“ (свещения извор) в горите на Странджа, което повтаря стъпка по стъпка древните тракийски процесии.
Музиката като ключ към паралелната реалност.Ако затворите очи по време на нестинарски ритуал, звукът буквално ще ви вибрира в гръдния кош.
Музиката не е за забавление;
тя е акустичното лекарство и вълшебно средство, което отваря вратата към транса. Използват се само два инструмента: специален нестинарски тъпан и гайда.Честотата на тъпана
(Сърдечният ритъм):
Тъпанът се бие в специфичен, монотонен и бавен ритъм, наречен „нестинарска мелодия“.
Този ритъм умишлено имитира и постепенно забавя пулса на човешкото сърце. Продължителното слушане
(с часове преди самия танц) променя честотата на мозъчните вълни, вкарвайки нестинаря в състояние на хипноза.
Гайдата като емоционален проводник: Докато тъпанът диктува физическото състояние, гайдата свири протяжна, тъжна и пищяща мелодия. Тя действа директно върху емоционалния център на мозъка, изолирайки външния свят и шумовете на тълпата.
Музикалната забрана:
Свещеният тъпан се пази заключен в „столнината“ през цялата година.
Вярва се, че ако някой засвири с него извън празника или за обикновено хоро, ще навлече страшно проклятие и суша над цялата област.
Нестинарството е жив мост, по който Странджа планина пренася енергията на траките....


Няма коментари:
Публикуване на коментар